galya_001
07-17-2012, 08:53
Моята история не е много по- различна от на всички останали, но чувствам, че имам нужда да я разкажа на някого, било то и тук. Ще започна от една моя връзка, която ме нарани наистина много, всеки път си казвам, че ако имаше как да върна времето щях да го направя, но всъщност не знам, всяка грешка учи все пак. Трудно ми е да говоря за това, обидно ми е само като се сетя. Мина вече повече от година от както се разделихме, но не ме оставят спомените и ме карат да се чувствам ужасно само като се сетя или го видя отново... Мисля, че вече не го обичам, дори го мразя, изпитвам страх само като го видя, но този страх е примесен и с подскачане не сърцето. Не мога да продължа напред само като си спомня думите му... При раздялата ми каза, че ме обича, но е било необходимо да се разделим, в случая причините не са важни. Измъкнах това обяснение от него за първи и последен път. Всеки път когато се сетя за думите му последвали след няколко месеца, действията му, които напълно противоречат на това "И аз те обичам, мамка му" се чудя къде е истината!? Дали и той е толкова наранен колкото и аз, неее не го вярвам сериозно. Стана ми ясно, че той просто ме използваше. Няколко месеца след раздялата ни разбрах, че още докато сме били заедно той ми е изневерявал и то на публични местна, на заведения, в които съм била и аз, всички за знаели само аз не... Когато го попутах как се чувства при положение, че ми е изневерявал, а се опитваше да искара мен виновна той най- нагло ми каза, че никога не съм го интересувала, че никога не е успял да изпита нищо към мен, в мен е имало прекалено много неща, коитого дразнели, само един път ми бил изневерил, само тогава било. От думите му толкова ме заболя. Той просто ме използваше, за да накара бившата си приятелка да ревнува, да й направи гадно на нея. Той просто искаше да се отърве от мен и го направи, намразих го, но все още не мога да го преживея, завладяна съм от желание за отмъщение. Заминах да уча на друго място и там се промених много, занимавах се и с други момчета, но те се оказаха подобен случай, с разликата, че не бях хлътнала толкова много, промених се, хората казват, че съм станала недоверчива, отракана, дори злобна, но на мен така ми харесва, нека да стоят далеч от мен, това е само някаква маска, но така се чувствам по- спокойна. Моля ви, кажете ми как да постъпя, как да се отърва от спомените и огорчението.....