View Full Version : Колебание
Ходя си по улицата, подминавам разни хора - пушат си цигарите, занимават се с елементарните си интриги. Аз също идеално се вписвам в картинката - занимавам се с нещата, с които всеки на моята възраст би трябвало да се занимава. Само че изпитвам колебание, което за една агресивна натура като мен си е истински трън в окото. Казват, че интелигентните хора винаги се колебаели, докато глупавите били напълно убедени в себе си. Е, да си интелигентен не значи ли да знаеш какво те прави щастлив и да се стремиш към него? Така наречените "глупави хора" преследват това, което искат и не се пестят. Тия същите хора са по-щастливи от мен и на моменти проклинам така любимия ми скептицизъм, защото докато аз критикувам, друг се прави на глупак, но все пак върши нещо.
Когато не си обект на желание на обекта на желанията ти, трябва да се отдръпнеш и да го лишиш от тази привилегия. На теория е така, но любовта и чувствата, с цялата си ирационалност те подтикват да се опитваш отново и отново, защото обичаш този човек, нали така? А доколко го обичаш, след като след месец/година/пет години дори няма да си спомняш за тези чувства? Струва ли си изобщо да си хабиш психиката в преследване на сянка, която няма да уловиш или да напрягаш ума си в планове как да я накараш да подгони теб? Има "глупави хора", които правят тези изчисления за по-малко от секунда и имат много по-голям успех в любовта от постоянно размишляващите...
Темата ми е определено tl;dr, но просто нямаше как да не излея тия мисли от главата си :D
Amore-Mio*
07-18-2012, 14:00
Ох, леко не схванах точно какво обясняваш. Та, иначе.
Не може да се нарече точно любов, която е несподелена - на теория съществува такава, на практика особено не ми се вярва да е точно любов. Иначе, зависи. И си заслужава, и не си заслужава. Ако си опитал и не се е получило, то по - добре да спреш да си даваш надежда и да се бориш за нещо, което е недостижимо и трудно.
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш.
Хората са различни. Начинът им на мислене, разсъждаване и като цяло на всеки е различен. Така, че не можеш да се сравняваш със случайни минувачи по улицата или с познати/приятели. Въпреки да откриваш приликата, твоя случай е различен. И вместо да критикуваш непрекъснато - направи нещо друго. Нещо различно от това. О'кей, критикувай, когато има нужда. Критикувай и себе си от време на време, ако нещо не ти допада. Но когато го правиш непрекъснато, това нещо няма как да ти донесе щастието, което искаш.
Схванала си идеята :-D Благодаря за съветите, наистина имах нужда от мнението на някой, който не ме познава и е безпристрастен. Не мога да кажа, че ще си променя нагласата изведнъж, но определено ще гледам да не се сравнявам толкова с другите :)
Teenhelp1
07-18-2012, 14:54
Когато не си обект на желание на обекта на желанията ти, трябва да се отдръпнеш и да го лишиш от тази привилегия. На теория е така, но любовта и чувствата, с цялата си ирационалност те подтикват да се опитваш отново и отново, защото обичаш този човек, нали така? А доколко го обичаш, след като след месец/година/пет години дори няма да си спомняш за тези чувства? Струва ли си изобщо да си хабиш психиката в преследване на сянка, която няма да уловиш или да напрягаш ума си в планове как да я накараш да подгони теб? Има "глупави хора", които правят тези изчисления за по-малко от секунда и имат много по-голям успех в любовта от постоянно размишляващите...
С това ми даде доста материал за размисъл и отговори на един въпрос на, които се чудех. :)
Често казано и аз се чудя това по принцип и аз размишлявам доста.Има хора, които не го правят(в смисъл не му мислят чак толкова) те са спонтанни и направо действат,а са по-щастливи в повечето случай.
Rolisten
07-18-2012, 15:34
Нагледал съм се на твърде много смешно-абсурдни страни на "живота" - и точно заради това знам, че ако седна да анализирам и да търся логика във всяко нещо мога само да се ядосвам, то много хора сме така де. Гледай да се отърсиш от тези наклонности с прекаленото мислене/сравняване, за твое добро ще е да не гледаш толкова насериозно на всичко, включително на теб самия. То това го знаят повечето хора де, просто малко го правят, защото си е трудно и изисква воля и постоянство.
paradosou
07-18-2012, 15:46
Е, да си интелигентен не значи ли да знаеш какво те прави щастлив и да се стремиш към него?
Значи, обаче на интелигентните също се случва понякога да бъркат в преценките и да се стремят към нещо, което мислят, че ще им даде щастие, пък реално по-късно разбират, че не е така. Живот, кво да го правиш.
Когато не си обект на желание на обекта на желанията ти, трябва да се отдръпнеш и да го лишиш от тази привилегия.
Именно. След време просто го преживяваш и животът пак си става цветен.
А доколко го обичаш, след като след месец/година/пет години дори няма да си спомняш за тези чувства?
Ако вЕрно си го обичал, ами не е било някаква самозаблуда, след време ще си помниш чувствата, ама няма да живееш с тях в миналото. Ако нещо си отиде, тва не значи, че не го е имало изобщо. Все едно да кажеш, че пясъчният замък, който някое хлапе си е направило на плажа, не е съществувал никога, само защото вълните са го залели. /малко неуместен пример...8-)/
Струва ли си изобщо да си хабиш психиката в преследване на сянка, която няма да уловиш или да напрягаш ума си в планове как да я накараш да подгони теб?
Чисто пилеене на енергия. Честно, направо се изхабяваш така.
По принцип можеш да имаш много от нещата, които искаш, ама като е замесен и някой друг е различно и няма как всичко да зависи от теб. Има прекалено много други сенки. Призрачни същества 8-), които още не познаваш, обаче би могъл да имаш нещо с тях, ако прецениш че си заслужава. .
Хората са много видове, но един вид преобладава сред стадото. Да, точно така ... глупаците.
Но същите тези глупаци освен всичките негативни страни имат и една положителна и много ценна ---> РЕШИТЕЛНОСТ
Точно тази черта им помага прекалено много и им носи успех в прекалено много неща. В любовта, в професията, в семейството.
Но не мисли, че само те са решителни. И умните хора са решителни, но след като анализират риска. Глупака не знае какво е това. Той се впуска директно към целта без да се огледа. А това може да е много рисковано.
Идеята ми е че глупаците може и да имат повече успехи точно защото не го мислят много. Но тва е като лотарията. Един, два пъти стане, а третия път всичко се сгромолясва. Това е временен и никому ненужен успех без бъдеще.
В България има един много голям проблем. И той е че тук глупаците са на почит. Те ни управляват, контролират, определят ни законите, казват ни какво да правим. И естествено искат и народът да е глупав и да гласува за тях, защото глупав народ се манипулира лесно.
Ето защо когато ходиш по улицата и се чувстваш като на друга планета, заобиколен от глупави марсианци.
И така, исках да ти кажа, че глупаците винаги ще ги има. Понякога ще има за какво да им завиждаш и те ще успеят, но ти не. Но в един момент почти сигурно е че глупостта им ще им изиграе лоша игра и ролите ще се обърнат в твоя полза.
ПП: Ако си наистина умен и да искаш ... не можеш да станеш глупав. Пробвал съм и не става.
Хората са много видове, но един вид преобладава сред стадото. Да, точно така ... глупаците.
Но същите тези глупаци освен всичките негативни страни имат и една положителна и много ценна ---> РЕШИТЕЛНОСТ
Точно тази черта им помага прекалено много и им носи успех в прекалено много неща. В любовта, в професията, в семейството.
Но не мисли, че само те са решителни. И умните хора са решителни, но след като анализират риска. Глупака не знае какво е това. Той се впуска директно към целта без да се огледа. А това може да е много рисковано.
Идеята ми е че глупаците може и да имат повече успехи точно защото не го мислят много. Но тва е като лотарията. Един, два пъти стане, а третия път всичко се сгромолясва. Това е временен и никому ненужен успех без бъдеще.
В България има един много голям проблем. И той е че тук глупаците са на почит. Те ни управляват, контролират, определят ни законите, казват ни какво да правим. И естествено искат и народът да е глупав и да гласува за тях, защото глупав народ се манипулира лесно.
Ето защо когато ходиш по улицата и се чувстваш като на друга планета, заобиколен от глупави марсианци.
И така, исках да ти кажа, че глупаците винаги ще ги има. Понякога ще има за какво да им завиждаш и те ще успеят, но ти не. Но в един момент почти сигурно е че глупостта им ще им изиграе лоша игра и ролите ще се обърнат в твоя полза.
ПП: Ако си наистина умен и да искаш ... не можеш да станеш глупав. Пробвал съм и не става.
Прав си! Не бях поглеждал нещата в тази им светлина...
+ тва винаги трябва да се рискува, но и да се мисли какво е заложено на карта.
Понякога се налага да действаме като глупаци ( да действаме, а не да мислим като тях, защото те и без тва не мислят)
за да се решим да направим нещо. Пък ако не успеем ... здраве да, НО ако успеем, то успехът ще ни е BIG TIME.
Но има разлика между успеха на ГЛУПАВ и този на УМЕН човек.
Глупавият може да има първоначален успех колкото и на умния. Но идва въпросът "Какво ще прави с него?" след тва. Ще си изгърми ли патроните и ще ползва ли своите 15 минути слава (както ще направи глупакът) или ще инвестира в бъдещето и ще се стреми към още и по-големи успехи (както ще направи умният човек).
ПП: И още нещо. Всички се раждат глупави и зависи от тях дали ще си останат такива, ще станат по-глупави или ще поумнеят. Най-голямата глупост, която съм чувал и продължавам да чувам е "Ама той по принцип си е умен, само дето го мързи". ОМГ, няма такъв филм, по-скоро въпросният индивид е просто тъпак с претенции.