View Full Version : Насилието .. или една малко по - сериозна тема.
Имате следната ситуация: Щастливо семейство, дете, любов .. всичко е цветя и рози.
В един момент обаче нещата се объркват и мъжът показва друга негова страна, а именно - физическата си сила, върху жена си. Въпросът ми е защо? От къде би дошла тази агресия? Каква би била причината? Изведнъж ли човек се променя или просто се научава умело да го прикрива? Как бихте описали такъв човек?
Момичета, бихте ли простили побой над вас?
Бихте ли се осмелили да избягате от него или от страх .. ще останете?
Държа да подчертая, че искам да прочета мнения от хора, които имат представа за какво става на въпрос.
Furious?
07-19-2012, 15:33
ти ли я имаш сл едната ситуация или твоя приятелка ? не съм удрял момимче , обаче няколко пъти съм бил на косъм да я разкова от бой.
Едва ли няма причина.Това,че детето или някой друг 3-ти човек не я знае не означава,че я няма :)
И все пак ако това се случи и е за първи път ще го преглътна само заради детето.Ако не е то бих си стегнала багажа и на момента бих се изнесла (ако наистина няма причина да ме удари).
Teenhelp1
07-19-2012, 16:25
Не може без нищо да е има причина.
ти ли я имаш сл едната ситуация или твоя приятелка ?
Нито едно от двете. Гледах филм, разказващ такава история и просто се замислих.
Ясно е, че има причина, за да се отключи такава злоба/агресия, но каквато и да е тя .. нужно ли е да се стига до бой от негова страна?
Как се казва филмът?
И не, не бих простила такова нещо. На момента си вземам партакешите и се изнасям. От там нататъка да се оправя!
Може да му е изневерила,може да е флиртувала с някого ... Може да е сгафила нещо с детето - да го е ударила без видима причина,например (има мъже,които могат да полудеят ако видят някой,ако ще и жена им,да удря детето им) ... Може пък жената да е от онези,които бавно,но славно лазят по нервите на мъжа,той търпи и в един момент всичко избива ... Много неща може да са станали.Дори в привидно идеалните семейства има гафове.Освен това един мъж,колкото и да е спокоен,понякога губи контрол и не мисли.
Аз имах случай,в който тогавашния ми приятел ме удари и то,защото беше подпийнал и ревността му беше достигнала горната си граница без видима причина ...
DisappointedDreamer
07-19-2012, 18:03
Имам известен опит в това. Баща ми упражняваше такова насилие над майка ми, брат ми и мен. Защо? Не мога да ти кажа. Зодия дева е, голям чистник и перфекционист е, без капка търпение. Избухваше когато някой се баваше, избухваше когато някой грешеше, общо взето дори най-малкия пропуск и невнимание го изваждаше извън релси. Ако ли пък някой му противоречеше и се опиташе да се защити с думи, сеира ставаше още по-голям, а той толкова много се ядосваше че чак посиняваше.
Отвън наистина бяхме и все още сме едно прекрасно семейство. Никой не предполагаше че той може да убие муха, камо ли да вдигне ръка срещу своите деца и съпруга. Добър човек е, сърдечен, усмихнат, обича да пуска шеги и да се смее, обожова да помага на хората. Разбира се, имаме си проблемите, той все още вика и се ядосва, но може би не до такава степен както преди. Не ни е докосвал от няколко години. (Последно аз го отнесох жестоко ((уау, каква изненада)).
И все пак, факт е че в период от няколко години нещо го беше прихванало и упражняваше някакво физическо насилие върху нас. Може би по онова време всичкия стрес на работа пък и в личния живот му се отразяваше наистина негативно, и той нямаше къде другаде да го избие, освен върху хората, които се намираха около него - съпругата му и двете му деца. Вярвам че наистина тази по-тъмна страна от него винаги е била там, просто в началото той е умеел да се сдържа, и да не го показва толкова много, но в един момент всичко му е дошло до гуша, преляла е чашата, и той е избухнал.
Майка ми винаги казваше че ако ние бяхме по-големи (тогава с брат ми бяхме на 6 години), тя щеше да го зареже. Според мен тя просто си намираше оправдание. Беше я страх от непознатато, от това как щеше да се справя сама с нас. Слабохарактерна, лесно ранима душа е. И наистина го обичаше. Търпеше изблиците му.
Дали е правилно? Не. Дали го разбирам? Донякъде. И все пак можеше тази агресия да излива някъде другаде, а не върху най-близките си хора. Трудно е, обаче. Наистина трудно, но пък не и невъзможно. Бих го описала като една ходеща бомба от нерви. Търкалящо се кълбо стрес, пръскащо негативи. Отчаян, незнаещ какво да прави човечец. Несдържан. Неконтрилуем. Неопитен може би.
Дали съм му простила? Да. Дали бих искала никога да не бях преживявала подобно нещо? Не, защото то изгради човека, който съм сега. Вече дори не го обсъждаме, обръщаме го дори на бъзик. Ако обаче някога попадна в такава връзка, и човекът до мен наранява и мен и децата ми, никога не бих останала под един покрив с него. Да, може да го обичам, да може да сме изградили и създали нещо/някого заедно, НО никога не бих използвала това като оправдание, както майка ми направи.
Никога не бих търпяла такова отношение.
Блях, разписах се.
Сорри.
^ Един поклон за теб,момиче. Абсолютно си права. Мойте родители са разведени. Разделили са се когато съм била на 2 месеца. В тяхния случай,не е имало физическо насилие,и въпреки,това че аз съм била малка,мама е решила да отрасна от части без баща,отколкото да израстна в среда в която има постояни караници.И аз бих направила така. Никога не бих търпяла човека до мен да упражнява насилие върху мен или върху бъдещите ми деца. Независимо дали е физическо или психическо.
DisappointedDreamer
07-19-2012, 18:18
В известен смисъл, психическия тормоз е в пъти по-гаден от физическия. Евала на майка ти, не на мен. Евала и че е имала куража, силата и волята да напусне баща ти и да реши да отгледа теб сама. Браво!
dreamer малко си противоречиш...
Не не бих останала, ако ще и на улицата да остана съм прекалено горда, за да позволя някой да ме унижава. Да не говорим, че насилието поражда насилие. Ако бие децата ще им остане травма и след т'ва не искам да стават такива хора
DisappointedDreamer
07-19-2012, 18:20
Къде?
Разбирам го и точно затова съм му простила. И все пак, тази агресия можеше да я излива от себе си по друг начин, но не и върху други хора.
Не си пожелавам това никога да не се бе случвало на мен. Това са празни желания, глупави дори. Те ми помогнаха да осъзная някои неща, научиха ме на много други, дадоха ми безценен опит. И все пак, това не го пожелавам на когото и да е било. Дори на най-големия си смъртен враг. Уау, колко клиширано звучи.
насилието поражда насилие. Ако бие децата ще им остане травма и след т'ва не искам да стават такива хора
8-) да, 'щот ние сега с брат ми упражняваме насилие върху малки, безпомощни животинчета, точно защото на бащичко ми преди 10 години му заби шайбата. тцтц
Дриймърке,при моите родители е имало психическо насилие,от страна на баща ми. Аз ти написах поклона,защото ти си успяла да простиш на своя баща за това. След 10 години,все още не съм простила на моя. Като бях малка 3-4 годинки той ме малтретираше-психически. За това ти свалям шапка,че си успяла да простиш. :)
DisappointedDreamer
07-19-2012, 18:30
Разбрах те, споко. :)
PullMeCloser
07-19-2012, 19:55
Ако бие децата ще им остане травма и след т'ва не искам да стават такива хора
Колко тъпо!
Ще им остане травма, да, но това не значи, че ще станат и те такива. Доста по-вероятно е да им послужи като лош пример, а той е най-добрият учител.
Идея си нямам как бих реагирала. Шамар може и да подмина веднъж, не знам. Но да търпя физическо и психическо насиле системно- няма начин. И смятам жените, които се оставят да бъдат малтретирани и пребивани всеки ден за безхарактерни и глупави, като не искам да обидя никого.
Струва ми се, че съм по-склонна да простя/подмина физическо насилие, при психическото вече за мен нещата стоят по съвсем различен начин.
Wednesday666
07-19-2012, 20:08
Не знам дали бих останала или бих си тръгнала. Може би много зависи от самата ситуация, смисъл дали има деца намесени. Ако има наистина бих си вдигнала парцалките и бих се махнала. Затова казвам едно голямо Евала и Благодаря на майка ми, че ме спаси буквално от един такъв насилник, пияница и гадняр. Наистина. Такъв кураж не е толкова често срещан.
Как се казва филмът?
Enough. Тежичък, поучителен и лично на мен - в графата любими.
Оценявам споделеното от DisappointedDreamer. Както и от другите.
Много малко биха подминали шамар, и още по - малко, биха простили.
nIkEnCeTy_bE
07-19-2012, 20:43
Всички, които си мислят, че ще си вдигнат чукалата и ще се махнат, жестоко се лъжат. Изобщо си мислете, че ще имате голяма смелост, но стигне ли се до това, изобщо няма да можете. В моето семейство имаше известно насилие. Не бих казала, че беше голямо, но търпяхме. Баща ми пиеше постоянно и псуваше, но до бой не е стигало, поне не пред моите очи. Посягал е на майка ми неведнъж, на сестра ми също, на мен веднъж, но той имаше такава приказка: "Ще те ударя веднъж, но ще те боли цял живот!" Повечето жени, които са малтретирани дали психически или физически, търпят. И не винаги заради децата. Жена, която има дълги години брак зад себе си, не мисля, че ще се махне, дори няма да има смелостта да се оплаче. Ако говорим за връзка в по-млади години, повечето ще са склонни да се махнат. Но, когато си обвързан с човек чрез брак или дете, търпиш. Познавам едно семейство, в което се развива такава ситуация. Жената просто е свикнала, има дете, търпи, с надеждата, че може нещо да се промени. Лично аз от родител - да бих, изтърпяла. За сега във връзки и за един шамар, бих се махнала. Имам характер, силна съм, но когато ти дойде до главата, мислиш различно. Бих простила, ако съм предизвикала човека и виновната съм аз, но постоянен тормоз особено върху детето ми, не бих търпяла, нелепо е.
DisappointedDreamer
07-19-2012, 20:50
^така си мислиш, 'щото никога не са те наистина пребивали.
Аз изтърпях баща ми, защото човек не си избира родителите.
Но човек си избира половинката. И щом съм я избрала, ако тя ми посяга... Адиос мучачо.
Мен адски много са ме били, защото съм голяма инат и не си държа устата затворена. Което засега не виждам да ме е направило побойник. Но пък от недокосвани и неудряни деца съм патила много, защото си мислят, че светът им е в краката мама и тати като са ги лигавили.
Като се ядосам ми се е случвало да посегна, така че предполагам, че при определена ситуация бъдещият ми мъж ме удари бих го приела и не бих го обърнала на кой знае какъв проблем. Но да ме матретират системно и да е повече от един удар. Няма шанс. Не само, че никога не бих живяла с такъв човек, ами и ще отида в полицията и бих завела дело. Не знам, в нашето семейство мъжете никога не са удряли жените си. Просто не разбирам как бих могла да го търпя това.
Enough. Тежичък, поучителен и лично на мен - в графата любими.
Оооо, благодаря ти много! Аз съм го гледала, много ми хареса. Отдавна си мислех за него и се чудех как се казваше, щото пак ми се догледа. Еййй, екстра, след 20 мин. го пускам =`))
Предизвикателството е да си силен, Никинцето_бе.
Т'ва, че хората търпят такива неща, го правят от страх и слабост, от малодушие, липса на вяра, сивота в ежедневието. Човекът вече е възрастен, страхува се, че няма да намери пак щастието и сигурността, и това го кара да търпи.
Предизвикателство е именно да си силен, да не те е страх от бурите в живота & so on.
Лесно е да се каже, трудно да се изпълни, и все пак аз си пожелавам, ако НЕ ДАЙ СИ изпадна в такава ситуация да имам най-силната воля на света и да зарежа малоумника, който нещо посмее да ми посегне, ако ще и да съм виновна.
Има си др. начини да накажеш един виновен човек, а не да го унижаваш така.
Още повече, че.. dafuq? Не е джентълменско. Една женица няма никаква сила, костите й, ако щете, не държат, а мъжът във всички отношения е по-силен. Да биеш по-слабия е толкова нелепо. А да търпиш също.
Т'ва са толкова грозни и противни отношения, че се надявам да не се налага да ми се случват.
nIkEnCeTy_bE
07-19-2012, 21:01
Да, системно малтретиране никой не би търпял. Но знаете ли колко различни случаи има. Особено, ако имате дете, вие носите отговорност и за него. То, хубаво отидеш в полицията, но ако те пребие още повече? Ако те заключи, под домашен арест? Не оправдавам по никакъв начин мъжете, които посягат системно. Да, един път си пийнал, посегнал си. Повечето пъти на жените им знае устата много и си мислят, че са много силни и с твърд характер.
Класната ми много обича да казва, че действие повторило се 2 пъти става система. На мен дори и един път би ми бил достатъчен, за да си тръгна.
DisappointedDreamer
07-19-2012, 21:04
Да, системно малтретиране никой не би търпял. Но знаете ли колко различни случаи има. Особено, ако имате дете, вие носите отговорност и за него. То, хубаво отидеш в полицията, но ако те пребие още повече? Ако те заключи, под домашен арест? Не оправдавам по никакъв начин мъжете, които посягат системно. Да, един път си пийнал, посегнал си. Повечето пъти на жените им знае устата много и си мислят, че са много силни и с твърд характер.
Айде, бе. Майка ми никога нищо не беше казвала, и к'во от т'ва?
Говориш глупости.
Точно че ако имаш дете и точно че носиш отговорност за него, ти никога не би трябвало да позволиш то да бъде бито.
nIkEnCeTy_bE
07-19-2012, 21:07
Човек трябва да приема и последствията. Наистина трябва да имаш желязна воля и да си много силна, за да се откъснеш от това. Защото да се махнеш, определено не е само да си събереш багажа и да се изнесеш. Да не говорим, че делата са толкова дълги и мъчителни.
PullMeCloser
07-19-2012, 21:09
Не, не трябва да си много силен. Трябва да имаш елементарно самоуважение и чувство за самосъхранение.
Violenza
07-19-2012, 21:10
Аз съм убедена, че ще го напусна. Много други неща бих преглътнала, но насилие - в никакъв случай, при никакви обстоятелства.
Нашите се разведоха когато бях на 5 някъде. Майка ми ми е казвала, че баща ми й е удрял точно 2 пъти по един шамар и на втория тя е решила да го напусне. Аз бих го направила още на първия. Знам, че не ме лъже, но аз самата просто не виждам баща си в тази светлина, защото като баща той винаги е бил много добър. В момента с него сме в прекрасни отношения, адски близки сме си, от моите приятелки не познавам нито една толкова близка с баща си. Наистина ми е абсолютно невъзможно да си представя, че би направил подобно нещо. Той е кротък, интелигентен мъж, адски либерален като родител, улегнал, винаги ме е подкрепял и винаги е готов да обърне внимание на проблемите ми. Но явно на младини е бил съвсем различен човек, а той тогава наистина е бил адски млад - на 23-4. Много ги обичам и двамата, но никога не съм съжалявала, че са се развели. Това е било правилното решение.
За мен това е непростимо. Надявам се да не изпадам в такова положение, но конкретно за този случай съм убедена в реакцията си.
И да, насилието ражда само и единствено насилие, както споменаха по-горе. И да не сте го разбрали сега, ще стане след време.
Повечето пъти на жените им знае устата много и си мислят, че са много силни и с твърд характер.
Предпочитам да съм сама, да рева с кофа сладолед и да мисля за самоубийство, отколкото да съм с някъв мъж и той да ме е удрял дори веднъж. Ебати унижението, честно. Няма да се променям и да спре да ми знае устата, и да съм послушна & stuff.
Просто забрави.
И аз съм била удряна от баща си и то неведнъж, и е имало и гадни боища, и това е най-унизителното нещо изобщо. Никой няма право да ме удря.
Да, знам, че с'я много си вярвам, и уж като се оженя, друга песен ще пея, но .. това е толкова балканско. Да си удряш женага, пък било и един път. Да се налагаш със сила. Грозно, противно.
Не искам никога да ставам досаден циник, живеещ в грозния, сив, реален свят, където и аз като теб ще пиша: "Кво си вярвате толкова".
Напротив, призовавам всички да си вярват, и да постъпват извън тертипа на типичното балканско семейство, където жената поне веднъж е яла шамар, ама не й пука и/или е простила. Ебати. Пожелавам си и силна воля да бъда различна и един ден да мога да се позная в думите си от този пост.
Насилието ме ужасява. И не само то, ами и мисълта някой да ми скача на фасона. Винаги ще си го имам о.О На който не му изнася да си върви, вместо да ме удря.
Да, ако татито изпляска зарязваме го, ок. Макар половината и повече твърдящи упорито, че няма да останат, най - вероятно утре ще са част от статистиката. Когато живота те постави на колене, когато наистина видиш, че не можеш да си храниш детето, а не можеш просто да го зарежеш, защото и него го чака същото като теб... тогава се разбиват твърдите убеждения. И не, не казвам, че бих стояла да ме трошат за закуска, обяд и вечеря. Но ако братът/синът е насилникът... тогава сценарият е малко по - различен. Тогава не можеш да се изнесеш. Родителите ги дърпа чувството за дълг... А агресията можеш да я тушираш със сила само до един момент, после разцвета на родители преминава и просто се усеща как го чакат едни старини, в които вероятно ще бъде бит...
prosto_chovek
07-19-2012, 23:49
не съм бил жена, няма и да го направя. Колкото и да ми е идвало да разнеса някоя из София и да я накова по дърветата, винаги съм се сдържал. Грозно е, глупаво е, против насилието в какъвто и да било вид съм :)
Жената просто е свикнала, има дете, търпи, с надеждата, че може нещо да се промени.
Както обичам да казвам: След първия път, почти винаги следва втори, трети ..
Тези хора са слаби психически и това нещо го компенсират с физическа сила.
За каква промяна може да си говорим? Това нещо не може да се промени.
Лично аз от родител - да бих, изтърпяла.
С бой не се възпитава. И какъв родител трябва да си, за да биеш детето си?
Имам характер, силна съм, но когато ти дойде до главата, мислиш различно.
Кое е различното? Ако притежаваш двете качества, нищо не би те спряло да вземеш живота си в ръце, ако ще от 10 години да сте заедно. НИКОЙ не е по важен от самата теб и децата ти.
Бих простила, ако съм предизвикала човека и виновната съм аз..
Каквато и да е провокацията, не би трябвало да я използваш като негово извинение. Силната жена не би го оправдала, още по - малко обвинила себе си.
Но пък от недокосвани и неудряни деца съм патила много, защото си мислят, че светът им е в краката мама и тати като са ги лигавили.
Нормално е, след като няма от какво да се страхуват и им е дадена свободата да го мислят.
Това не ги прави лигави. А и от кога във възпитанието се включва побой, за да се изгражда силна личност (не лигава)?
Аз не виждам нищо градивно в два шамара, какво остава за възпитание.
Побоят и малтретирането не показват сила, дори напротив. Не го оправдавам по никакъв повод и при никакъв претекст.
Жена ти ти изневерява - напусни я.
Много ѝ знае устата - не ѝ обръщай внимание.
Но да ѝ посягаш само означава да признаеш, че умствено и психически си по-слаб от нея.
Разбирам жените, които биха го изтърпяли - те са слаби същества, без амбиция и без перспектива. Само на елементарно ниво може да се разсъждава "Той е баща на децата ми и какво ще правя без него".
Когато двама човека се съберат и решат да създадат семейство, те трябва да са подготвени, че не винаги ще се разбират перфектно. Но да се прибягва до побой, заплахи или всякакъв вид малтретиране от която и да е страна, е малоумно.
ShtrudeL
07-20-2012, 09:46
Ами преценявайте с какви хора се събирате бе
DisappointedDreamer
07-20-2012, 10:24
Ами преценявайте с какви хора се събирате бе
Не винаги тази част от характера на човека си проличава в самото начало.
IncendiaSanctus
07-20-2012, 10:41
Причини ?
Причини бол. Не можете да намерите откъде идва агресията в днешното общество, в сегашното положение в България ли ?!
Причина има на всеки ъгъл, всеки ден, по всяко време от денонощието.
Причина е магазинерката, която ще те погледне накриво и ще си промърмори нещо под носа.
Причина е шофьора на маршрутката, който ще псува като каруцар, че може и да те насмете, че си заел цели 20 кв.см. площ и няма място за още трима от тебе.
Причина е шефът на работа, който отново иска да се свърши 10 тона работа за 3 минути.
Причина е преподавателят от гимназиалните години, да, точно тоя злобар по химия, който нарочно изпитваше само теб и ти пишеше двойки през час...
Всички тези неща се натрупват, и в един момент стават прекалено много, и трябва някъде да излязат. Често това става върху най-близките ни хора, защото... са най-близо до нас. А че това ги наранява не се и замисляме...
Аз не бих ударил жена. Имал съм желанието, заклевам се, бил съм груб, например, но не съм удрял, и не бих удрял. Че аз какъвто съм голям, ако ударя един шамар на някое дребно момиче, ще и разкача челюстта... И какво после ? Никога повече няма да ме погледне...
Хора, не изливайте помията си върху най-близките.
Аз не можах да разбера,защо изместихте темата към редовни побои и малтретиране,след като в нея ставаше дума за един,единствен шамар (а не бой)?!
И що ли си мисля,че не разсъждавате реално?Нещо не ми се вярва,че всяка би си хванала багажа и детето заради един шамар,още по-малко щом до преди дадената случка нещата са били идеални.Разбира се,няма перфектни неща,но едва ли двама души биха се държали коренно различно пред други хора - като са сред хора всичко им е перфектно,а когато са сами не могат да се траят :?
А и стига с тези глупости,че щом веднъж се е случило то ще се повтори :? Баща ми ме е удрял един,единствен път за 21 години.Случило се е веднъж,но никога не се е повторило ...
DisappointedDreamer
07-20-2012, 10:52
^ Къде видя в темата да става дума за един, единствен шамар?
Точно обратното, мила моя, става дума за системно малтретиране.
И филма е затова, филма който инспирира авторката да напише тази тема. Във филма не става дума за един единствен шамар.
Хммм,ами явно аз не съм вникнала добре в темата - извинявам се :)
Нещо бях останала с впечатлението,че става дума за единичен случай.Явно като съм я чела нещо друго ми е било в главата :)
Абе и един шамар не е малка работа. Как мъжът ми ще си позволява да ме удря? Да не ме е правил той? Да не съм му някаква лична вещ?
Вероятно няма да го напусна след един шамар, но ще си имам едно на ум.
Но пък от недокосвани и неудряни деца съм патила много, защото си мислят, че светът им е в краката мама и тати като са ги лигавили.
Нормално е, след като няма от какво да се страхуват и им е дадена свободата да го мислят.
Това не ги прави лигави. А и от кога във възпитанието се включва побой, за да се изгражда силна личност (не лигава)?
Аз не виждам нищо градивно в два шамара, какво остава за възпитание.
Аз на неудряни деца съм се дразнила единствено, защото по някакъв начин съм им завиждала, че аз съм била удряна, а те не.
Много се дразня, като чуя някой да каже, че боят възпитавал, или изграждал личности. "Боят изгражда, а не разгражда."
Какво изгражда? Една озлобена и страхлива личност. Възпитава те в какво? В уважение ли? Не, в страх.
По-добре да си лигав и да имаш силна връзка с ваш'те, отколкото от малък да се е налагало да мислиш сериозно и да са ти изтрили усмивката от лицето, и детството ти да е минало няк'во тъпо, но пък иначе не си лигав.
Много по-щастливи са тия лигави хора, дето с гордост казват, че родителите им по никакъв повод не са им ударили дори шамар, а другите, които по някакъв повод са претърпявали нещо гадно просто тайно им завиждат, защото се чувстват ощетени, защото са преживяли горчилка, които другите не са. И затова автоматично другите стават "лигави". Щото ни се ще и те да са видяли твърда ръка и някви такива.
Hayashi, това са просто размишления, не визирам теб, понеже никъде в поста си не си казала, че "боят изгражда". Просто обичам да анализирам и използвам и тая тема, за да го правя.
an0n1mna
07-20-2012, 12:06
ударят ли те веднъж, няма да е за последно.
jghgh, абе и аз съм яла някой друг шамар от мама и тати, щото много ми знае устата. И през дупето са ме удряли и през лицето са ме шамаросвали. Но не мога да кажа, че съм яла бой като малка.
SisiStrange
07-20-2012, 12:23
jghgh, абе и аз съм яла някой друг шамар от мама и тати, щото много ми знае устата. И през дупето са ме удряли и през лицето са ме шамаросвали. Но не мога да кажа, че съм яла бой като малка.
Да. Аз съм яла баш 2 шамара в живота ми от мама. Последния беше точно на място, точно на време, напълно си го заслужавах, дойде ми като просветление и ме изкара със свръхзвуков старт от тъмните дебри на пубертета ми. Никога не бих се разсърдила за това, нито пък бих седнала да я изкарвам лош родител. Просто не е.
Съгласна съм, че по-голямата част от житейските уроци могат да ти се набият и без сопата. Все пак.
Съгласна съм, че по-голямата част от житейските уроци могат да ти се набият и без сопата. Все пак.
Е, да, ама когато по петите ти ходи едно сополиво хлапе и мрънка и си навива на своето, може да изкара и най-стабилния човек извън нерви. И хоп - е го е шамара :)
Аз съм яла повече от 2 в живота си, като последният също беше през пубертета и то на центъра на града. Така ме изплющя, че свят ми се зави и повече не посмях да ходя по петите ѝ и да мрънкам.
SisiStrange
07-20-2012, 12:35
Да, то има някаква тънка граница. Примерно, едно е да те изкарат из нерви и да е някакво инцидентно и след това да сте си в нормални отношения (така е било при мен). Друго е да има и психически тормоз. Майката на едно момиченце, което познавам посредством приятели, крещи по нея като изоглавена целодневно. Не я бие (или поне не мисля така), но според мен е 80 пъти по-лошо това... крещене, обиди и закани.
anonymous708973
07-20-2012, 13:48
Не, не трябва да си много силен. Трябва да имаш елементарно самоуважение и чувство за самосъхранение.
Айде, айде.
Трябва ти и покрив над главата и прилични пари, с които да се храниш и да си плащаш сметките. Да приемем, че си на 30 години, мъжът ти те бие, изнасяш се. Хубаво, то е лесно да си стегнеш багажа, ама къде ще отидеш. Имаш 1 000 лв заплата, да речем. При мама ли ще се върнеш? Окей, ама това ще е жена на около 55 години, ако не и повече. Тя ли ще те храни? Не. Ще трябва и ти да даваш пари за храна, ток, вода... Да не говорим колко сложно ще стане, ако се намеси и факторът "дете".
Това е от мен. По същината на темата в момента не ми се пише в момента.
ShtrudeL
07-20-2012, 13:52
Значи дай да оставим да ни бият, че да ни плащат сметките? Как пък не.
Айде, айде.
Трябва ти и покрив над главата и прилични пари, с които да се храниш и да си плащаш сметките. Да приемем, че си на 30 години, мъжът ти те бие, изнасяш се. Хубаво, то е лесно да си стегнеш багажа, ама къде ще отидеш. Имаш 1 000 лв заплата, да речем. При мама ли ще се върнеш? Окей, ама това ще е жена на около 55 години, ако не и повече. Тя ли ще те храни? Не. Ще трябва и ти да даваш пари за храна, ток, вода... Да не говорим колко сложно ще стане, ако се намеси и факторът "дете".
Това е от мен. По същината на темата в момента не ми се пише в момента.
Не си права. Ще намериш начин, ако не искаш да те бият. И при мама ще живея, ако трябва, ще се гледаме двете, ще гледаме детето. Има начини.
Общо взето почти няма причина, поради която бих посегнал на жена. Най-много да й плесна един шамар, ако тя ми налети на сериозен бой, за да се осъзнае къде се намира.
И не мога да разбера хора, които търпят насилие. Може да те плесне родител с възпитателна цел, но когато преминава в побой или когато мъжът ти ти посяга, не виждам никаква причина да търпиш. Съгласявам се с Лейдито, че винаги има начин да си решиш проблема. Предполага се, че не зависиш от човека до себе си и можеш да се справиш и без него.
DisappointedDreamer
07-20-2012, 14:42
Айде, айде.
Трябва ти и покрив над главата и прилични пари, с които да се храниш и да си плащаш сметките. Да приемем, че си на 30 години, мъжът ти те бие, изнасяш се. Хубаво, то е лесно да си стегнеш багажа, ама къде ще отидеш. Имаш 1 000 лв заплата, да речем. При мама ли ще се върнеш? Окей, ама това ще е жена на около 55 години, ако не и повече. Тя ли ще те храни? Не. Ще трябва и ти да даваш пари за храна, ток, вода... Да не говорим колко сложно ще стане, ако се намеси и факторът "дете".
Това е от мен. По същината на темата в момента не ми се пише в момента.
Майка е взимала прилична заплата, имала е къща, баща и дядо.
И к'во от това? Не го напусна баща ми. Това е проява на слабост в характера. Унижение. Липсва на достойнство.
scrooper
07-20-2012, 15:09
Имате следната ситуация: Щастливо семейство, дете, любов .. всичко е цветя и рози.
В един момент обаче нещата се объркват и мъжът показва друга негова страна, а именно - физическата си сила, върху жена си. Въпросът ми е защо? От къде би дошла тази агресия? Каква би била причината? Изведнъж ли човек се променя или просто се научава умело да го прикрива? Как бихте описали такъв човек?
Момичета, бихте ли простили побой над вас?
Бихте ли се осмелили да избягате от него или от страх .. ще останете?
По темата- тази ситуация ще ми покаже, че отношенията ни отиват на зле. Ще говоря с него открито. Ако е било побой, ще се постарая да го осъдя. Ако имаме дете, след побоя бих го напуснала възможно най- скоро, с детето и заради детето на първо място.
А при шамар, както някой "предложи", ще си имам 1 на ум, което автоматично ще влоши отношенията ни (още повече).
Някой нарече жертвите на насилие глупави. Срамота. Не са глупави, а са слаби, страхливи и прощават непростимото. Лошото в случая е, че не винаги човек може да се усети навреме, а ако закъснее, е адски сложно да се окопити и да предприеме нещо. "Насилниците" често са манипулативни, хитри и успяват да вменят чувство за вина на жертвите си. Те не са лоши хора, но бих ги нарекла болни. И да не са били такива, фактът, че са започнали да се изпускат, показва, че нямат самоконтрол и кой знае какво още биха сторили.
Много е важно да се анализира ситуацията, а не жертвата да си казва прибързано: "О, сигурно аз съм го предизвикала..." Дори да е така, това не е оправдание за посегателство.
ge6aaaa3
07-20-2012, 15:23
Не бих посегнал на жена, каквото и да ми каже... Оправданието "изкара ме от нерви" е глупаво за случая. Ако ме изкара от нерви може да и се разкрещя или да я напсувам, ама да я ударя-абсурд. "Мъжете" които си мислят, че доказват "кой носи панталона в къщата" чрез побоища, са ми доста жалки. Виж, за децата е друга тема. По някой-друг шамар в правилния момент, не е излишен. Мен като малък са ме удряли, но е доста далеч от побой. И каквото и да ми обяснявате, има възпитателен характер. Не говоря за побой и малтретирене, говоря за шамар.
ПП Интересно, защо тази тема е в раздел "Любов"...
kalito126
07-20-2012, 15:57
^^ Решили са да я сложат в този раздел... :)
Иначе по темата...Нямам идея какво бих направила ако ми посегнат нашите.Аз съм яла много шамари,според мен абсолютно неоправдани.Случвало ми се е да обещая да си оправя леглото,но да забравя и ето ти го шамара (Разбира се те вървят заедно със заплахи).Това показва слаби нерви.Но при мен никога, никога не се е стигало до бой(по един шамар и толкова).И слава богу.
П.П: Въпреки че не се е стигало до бой,аз и досега се страхувам от баща си и няма да му простя за това.Най-малкото защото само аз отнасях шамарите и бях твърде малка да се защитя(на около 10-11години бях когато се случваше).Сега вече съм малко по-голяма и имаме само словесни сблъсъци(пък и той започна да си контролира нервичките).
ПП Интересно, защо тази тема е в раздел "Любов"...
Любовта има много измерения. Дори когато я разбираме накриво.
Къде?
Разбирам го и точно затова съм му простила. И все пак, тази агресия можеше да я излива от себе си по друг начин, но не и върху други хора.
Не си пожелавам това никога да не се бе случвало на мен. Това са празни желания, глупави дори. Те ми помогнаха да осъзная някои неща, научиха ме на много други, дадоха ми безценен опит. И все пак, това не го пожелавам на когото и да е било. Дори на най-големия си смъртен враг. Уау, колко клиширано звучи.
8-) да, 'щот ние сега с брат ми упражняваме насилие върху малки, безпомощни животинчета, точно защото на бащичко ми преди 10 години му заби шайбата. тцтц
Вярвам че наистина тази по-тъмна страна от него винаги е била там, просто в началото той е умеел да се сдържа, и да не го показва толкова много, но в един момент всичко му е дошло до гуша, преляла е чашата, и той е избухнал.
сама си отговаряш
Колко тъпо!
Ще им остане травма, да, но това не значи, че ще станат и те такива. Доста по-вероятно е да им послужи като лош пример, а той е най-добрият учител.
А лошия пример кой е.... Взимайки тоя лош пример в какво се превръщат... ?
SisiStrange
07-20-2012, 17:12
^ Това наистина не е вярно. Въобще не си длъжен да приличаш на родителите си. Какъвто и пример да ти дават. Човек не попива само от вкъщи. Ако нещата вкъщи са зле, още по-вероятно е да си изгради ясна представа в какво НЕ трябва да се превръща. Това е като тази простотия, че момичетата се влюбват в копие на баща си. Важи само в някои случаи. В повечето - не.
anonymous708973
07-20-2012, 18:25
Значи дай да оставим да ни бият, че да ни плащат сметките? Как пък не.
Абсолютно никога не съм го казала.
Това, което казах е, че светлите идеали на тийнейджърите за идеално семейство понякога не съвпадат с реалността и такъв филм като "няма да търпя, изнасям се" се случва доста рядко и при доста благоприятни обстоятелства, далеч по-важни от едното чувство за самосъхранение.
PullMeCloser
07-20-2012, 18:33
Айде, айде.
Трябва ти и покрив над главата и прилични пари, с които да се храниш и да си плащаш сметките. Да приемем, че си на 30 години, мъжът ти те бие, изнасяш се. Хубаво, то е лесно да си стегнеш багажа, ама къде ще отидеш. Имаш 1 000 лв заплата, да речем. При мама ли ще се върнеш? Окей, ама това ще е жена на около 55 години, ако не и повече. Тя ли ще те храни? Не. Ще трябва и ти да даваш пари за храна, ток, вода... Да не говорим колко сложно ще стане, ако се намеси и факторът "дете".
Това е от мен. По същината на темата в момента не ми се пише в момента.
Мнението ми, което цитира, не е единственото по темата. :)
Много ясно, че ще се изнеса, ако ме бие или тормози психически! Ще намеря начин, но никога няма да се оставя в това положение. Нито детето ми.
Едит, относно последното ти мнение, Пантерке. Напълно съм наясно как стоят нещата в действителност. Също така говорех само и едиснтвено за себе си, моето мнение си казах. Хич не ми дреме какви са 'светлите идеали на тийнейджърите', нито разбрах защо беше това: "Айде, айде".
anonymous708973
07-20-2012, 18:34
Спуквате се да ми слагате думи в устата :D
Къде съм казала, че е единственото? Това цитирам, с това не съм съгласна.
PullMeCloser
07-20-2012, 18:37
И какво, ако твоята заплата, примерно, не позволява да издържаш себе си и детето ти, какво се очаква да направиш(ти специално) при евентуален тормоз?
Точно поради тази причина (внезапно изнасяне от г-н бияч) никога не бих позволила да съм напълно зависима финансово от един мъж. На този етап никой не би ме излъгал и да се омъжа за него. Нещата се опростяват стократно. Тази история с "и заживяли щастливо до края на дните си" хич не ми се вижда реална. (случаите, в които е - са единични)
Обичам да живея на принципа "ти си завършена, самостоятелна личност, а мъжът е просто една добавка".
Колкото до заслуженото шамарене от родителите - мен са ме възпитавали само и единствено с думи и дъълги и широки разговори на четири очи. Явно съм била разбрано дете, щом не се е стигало до шамари или просто нашите имат здрави нерви.
^ Това наистина не е вярно. Въобще не си длъжен да приличаш на родителите си. Какъвто и пример да ти дават. Човек не попива само от вкъщи. Ако нещата вкъщи са зле, още по-вероятно е да си изгради ясна представа в какво НЕ трябва да се превръща. Това е като тази простотия, че момичетата се влюбват в копие на баща си. Важи само в някои случаи. В повечето - не.
2-то ми мнение казва всичко по въпроса. Никъде не съм казала, че е задължително да ставаш такъв човек. Но както вече казах- насилието поражда насилие.
DisappointedDreamer
07-20-2012, 19:51
^Ми не си права. Аз съм супер търпелив човек, ужасно рядко се ядосвам, и почти никога не повишавам тон. А това физически да налитам на някого.. забрави.
SisiStrange
07-20-2012, 20:14
^Ми не си права. Аз съм супер търпелив човек, ужасно рядко се ядосвам, и почти никога не повишавам тон. А това физически да налитам на някого.. забрави.
Общо взето същото.
В нашия уютен семеен дом насилникът беше баба ми и макар да не е проявявал физически тормоз, беше майсторка на психическия. По всички начини. От крадене на неща от стаите ни с мама, през разнасяне на какви ли не лъжи за нас из блока и квартала та до всякакви крясъци, обиди, манипулации. Като дете ме е поставяла в доста опасни ситуации. Хубавото е, че съм била достатъчно разумна да не ми се случи нещо фатално.
По тази логика трябваше да пазя в себе си жилка много жалка омраза и да отвръщам с обиди, проклятия и интриги, да помня всичко лошо с години, с месеци да се деля и да не говоря с близките ми. Еми не. Рядко кротък характер съм. Не мога да се сърдя кой знае колко повече от час за каквото и да е. Предпочитам да се наплача пред това да обидя истински някого. Твърде често, когато съм бясна ми напира повече на рев, отколкото на истерии и крясъци.
Това какъв ще станеш зависи от теб самия. От това как виждаш ти нещата. А нещата се оформят постепенно от какви ли не влияния.
Не можеш да сравняваш възприятията за цялото детство на един човек и най-общи свади някъде си (примерно, училищния двор), за които важи това с насилието, пораждащо друго насилие.
Да, има случаи, в които това важи. При много психопати има такъв модел на поведение. Малтретирани вкъщи, изкарващи си го на света. Не знам много примери, обаче, за такива без други, странични психични отклонения. Повечето хора си взимат поука от подобни преживявания.
DisappointedDreamer
07-20-2012, 20:17
^ По филмите в повечето случаи, всички убийци/изнасилвачи и т.н. са били малтретирани вкъщи психически/физически/сексуално и в последствие поради това системно малтретиране им е забила дъската.
Ама аз не съм от тях. Различно е. И мен, както каза Сиси, ме избива на рев, а не на побоища, когато се ядосам. Пък и гледам да победя словесно, а не да разнасям шамари.
SisiStrange
07-20-2012, 20:21
Е да, по филмите. :D Там обикновено са ги затваряли в мазе, което се пълни с хлебарки до горе, докато те пищят и се молят да ги пуснат (ок де, това е от книга). XD В реалността също има такива истории, не е лъжа, но болшинството изкукват по други начини.
DisappointedDreamer
07-20-2012, 20:23
8-)
Шегувах се, де.
И, мда.
И все пак, как става? Видяхте ли какво е станало в американския щат Колорадо? 24 годишен младеж стрелял на примиерата на новия филм за батман. Убил 14, ранил над 50. Е какво е накарало този човечец така да изкукурига?
SisiStrange
07-20-2012, 20:33
Честно казано, трудно е да прецениш без поне веднъж да говориш с човека. Или да имаш повече информация.
Когато не иде реч за психиатрично заболяване, иде реч за дълбоко събирано огорчение. Може да е по различни причини. Отхвърленост, наркотици (тежки, не да е подпушвал трева), сериозна бедност поради несправедливи причини, нелепа смърт на близък човек и куп още чудеса.
В повечето случаи аз мисля, че си иде реч за болест. Щото хората могат да станат зли, но трябва един определен чарк в мозъкът ти да е жестоко врътнат, че да си способен наистина да изпълниш садистичните си фантазии.
DisappointedDreamer
07-20-2012, 20:35
^ Нали. И аз така си мисля.
Сред нас се разхождат луди! Викайте хората с белите престилки!
shmatarok
07-20-2012, 20:37
От къде би дошла тази агресия? Каква би била причината? Изведнъж ли човек се променя или просто се научава умело да го прикрива? Как бихте описали такъв човек?
Момичета, бихте ли простили побой над вас?
Бихте ли се осмелили да избягате от него или от страх .. ще останете?
То в нашето ежедневие въпросът е от къде не би дошла въпросната агресия. Повечето хора трупат негативите в себе си и в един момент чашата прелива. Дали ще го избиеш на агресия, на самосъжаление, на депресия или на пълен непукизъм, т'ва вече си зависи от човека.
Колкото до втората част от въпросите ти, не, не бих простила бой. За шамар също не мисля, че бих преглътнала, тъй като съм го отнасяла достатъчно често като дете и в един момент се стига до там, че вече не си позволяваш такова унижение.
В семейството ми имаше какви ли не прояви на насилие в продължение на години, само че докато при някои нещата си остават в границите на дома, при нас го знаеше целия град. Майка ми търпя това заради мен и сестра ми, защото и тя си мислеше, че няма да може да се справи с отглеждането ни, но в крайна сметка разумът й надделя и се изнесохме. Това ми даде пример какво точно да не правя, ако някога се сблъскам с нещо подобно - няма да си седя кротко на задника и да се моля нещата да се променят, защото това едва ли ще се случи.
Никога няма да го простя на баща ми (макар че някои случки сега ги обръщам на майтап) или ако някой друг ме удари.
И без пукната пара в джоба си, бих се махнала, защото много добре знам какво би било, ако остана.
Всички вие дето сте много цинични, успех в живота. За жалост точно такива като вас живеят най-добре, 'щото сте пердета и претръпнали за несправедливостите в живота.
А аз трябва ли в темата да обяснявам, че не става дума за шамар изобщо. На по-предните страници понеже се написа, че шамар всеки е ял в детството си (почти). Само шамар, дето съм яла, е успех.. Боищата да са били макс. 5-6 за целия живот, но адски запомнящи се. Запомнящи се не по хубавия начин.
Отвратително е да те бият, сгъват, и да ти говорят гадости, докато те пердашат. Използвам евфемизми в момента. И не мисля, че който и да е заслужава това.
Айде, шамар, разбирам, да се освестиш малко, why not? Хлапетата не всичко правят както трябва. Веднъж тръгнах бегом да пресичам една улица, и мама от стреса, че може да ме блъсне кола (аз не се огледах) ме дръпна рязко и ми заби един. Това е простимо по всички параграфи. Ама нек'ви шамари, ритници, блъскане, удряне... не, не е нещо, което човек трябва да е преживял и да преживява, дори и един път. Травмиращо си е, най-малкото те изпълва с гняв.
Не изкарвам родителите си лоши, обичам ги. И те са грешали. Не може да съдиш родителите си. Просто не бих искала и мъжът ми да ме бие, нали ... А и шамарът е нещо унизително, не че боли толкова.
Някак си .. мъжът ти да те удари е тъпо. Майка ти - приемливо е. Ти си нейно дете, изцяло те е отгледала, има права над теб и т.н. А мъжът ти да те удари .. не знам. Има мн. други начини, да те накара да ти стане кофти и да се замислиш как постъпваш.
Хилари, аз също мисля, че всеки трябва по някакъв начин да си нареди живота по такъв начин, че да си изкара поне за свое собствено жилище, ако ще да е гарсониера и т.н., но да има къде да се скрие, ако нещо кофти се получи..
SisiStrange
07-20-2012, 21:13
Не съществуват цинични и претръпнали хора. Всеки изживява нещата по свой си начин. Всеки си страда, както той си знае. Колко го показват е вече въпрос на сдържаност и това дали се срамуват от моментите си на слабост.
Cybershot
07-20-2012, 21:28
Ау като малък колко бой съм ял.... Като се замисля, съм благодарен, защото като гледам някои какви лекета стават....
pandiflysche
07-21-2012, 09:47
Преди около седмица приятеля ми бе избухнал и то тотално. Не бяха обиди не беше чудо. И преди се е повтаряло, преглъщала съм го, но сега просто не мога. Усеща, че има нещо и, че се държа странно, пита какво има, но мълча. А ако ме удари ще ми види задния номер. Обида бих изтърпяла (но не бих простила последния път ) , но дори един шамар ми стига за да сложа край на връзката колкото и да ме боли, колкото и да го обичам!
Против съм да удряш жена ей така за профилактика, но съм и против това да се изтъква причината, че си нежно създание и винаги трябва да ви се мълчи. Реално погледнато не сме различни и не може една жена да седи и да ти реди шамари, а ти да мълчиш. Като ви видим "задния номер" въобще нищо няма да ни стане. Най-малкото, че на всеки метър има по-качествена жена или не толкова добра.
Против съм насилието, но има такива случай, че просто си плачете за една тупалка и аз нямам против хората, които ви я дават. Безобразни сте на моменти и безумно нахални. И жените и мъжете. Всеки да си знае мястото в живота.
Имайте елементарно уважение помежду си.
Против съм насилието, но има такива случай, че просто си плачете за една тупалка и аз нямам против хората, които ви я дават. Безобразни сте на моменти и безумно нахални. И жените и мъжете. Всеки да си знае мястото в живота.
И шамарът в случая как би помогнал следващия път жената да е по - сдържана?
Не мислиш ли, че това би я провокирало да бъде още по - хаплива и настървена?
Някой тежкотоварен мъжага, ако ти набие един шамар и паднеш на земята? Дали пак ще кажеш нещо? Нем.
Ако пак се озъбиш ще е по-лошо за теб.
Хората, като цяло много лесно се подават на респект. Казва ти го човек, който е охрана и телохранител.
:)
DisappointedDreamer
07-21-2012, 19:22
Винаги може да си хване парцалките и да си тръгне.
Иначе съм съгласна с теб.
Някой тежкотоварен мъжага, ако ти набие един шамар и паднеш на земята? Дали пак ще кажеш нещо? Нем.
Ако пак се озъбиш ще е по-лошо за теб.
Хората, като цяло много лесно се подават на респект. Казва ти го човек, който е охрана и телохранител.
:)
Ако някой "мъжага" ме прати на земята едва ли ще има заслужи "респект"
Някой тежкотоварен мъжага, ако ти набие един шамар и паднеш на земята? Дали пак ще кажеш нещо? Нем.
Ако пак се озъбиш ще е по-лошо за теб.
Хората, като цяло много лесно се подават на респект. Казва ти го човек, който е охрана и телохранител.
хаха респект ли? Той се заслужава, а не налага!!
Единственото, което би могъл да види е гърба ми!
prosto_chovek
07-21-2012, 20:52
респект означава уважение. Никой не уважава насилници :)
SisiStrange
07-21-2012, 20:54
Респект значи да се възхищаваш от някого. Крайната му граница е нещо като страхопочитание. Не е страх.
И с половин шамар можеш да накараш някоя 50-килограмова вейка да се страхува от теб. За да я накараш истински да те уважава в ума си, а не само за театро, колкото да не я набиеш, трябва психология.
ЕДИТ: prosto_chovek, пардон, не видях твоя коментар. Сходна мисъл. :)
Всеки го разбира различно и не ми се спори (пак). Не виждам особено голям смисъл да го обяснявам.
Hilary_, точно това ви запитах. Какво като види гърба ви? Не сте уникални, за да вдигате кофата всекидневно. Вместо да си врътнеш гърбината се запитай защо ти го е ударил и дали не си го изпросила?
Hilary_, точно това ви запитах. Какво като види гърба ви? Не сте уникални, за да вдигате кофата всекидневно. Вместо да си врътнеш гърбината се запитай защо ти го е ударил и дали не си го изпросила?
Никой мъж НЯМА право да ме удря независимо от причината. Не ме е раждал, не ме е гледал. Няма права над мен.
Тук си говорим за едно елементарлно уважение, което по - силния (физически) пол, трябва да има.
Напротив, уникални сме, всяка по свое му. И мъжът до нас трябва да го знае, в противен случай не е Мъжът, с който трябва да създадем семейство.
SisiStrange
07-22-2012, 06:14
То, че има уникално прости и досадни същества, които не шамар, ами баш пердах заслужават, има. Е, и? Ти не си човекът, който е в правото си да им го дава. Това е моментът да я зарежеш пък тя да се оправя. Тогава, гарантирам, ще се замисли 100 пъти повече ЗАЩО се е случило така, отколкото ако я напердашиш.
Мъжете нямали право да ни удрят,но някои от нас често им перват по някой шамар профилактично ... С к'во ние,жените,сме по-по от тях та да имаме право да го правим?! (за да не стане объркване - аз съм против шамарите от и към двата пола)
Съгласна съм с Irti - има жени,които просто си плачат за шамар.Не говоря за побой,а за шамар!
Те ако имат ум в главиците никога няма да се стигне до там един себеуважаващ се мъж да ги удари.
Друг е въпроса,че господина може да е някой псевдо-мъжкар,който иска с шамари да покаже надмощие над жената,но и тогава тя си е виновна,защото не го е опознала достатъчно добре преди да се омъжи за него и да му роди дете (нали в темата се говори за семейство с дете).
ИЗВОД:Мислете преди да създадете семейство.Вие си избирате партньорите - никой не ви кара насила да се омъжвате за тях ;)
DisappointedDreamer
07-22-2012, 11:12
Никой мъж НЯМА право да ме удря независимо от причината. Не ме е раждал, не ме е гледал. Няма права над мен.
Тук си говорим за едно елементарлно уважение, което по - силния (физически) пол, трябва да има.
Напротив, уникални сме, всяка по свое му. И мъжът до нас трябва да го знае, в противен случай не е Мъжът, с който трябва да създадем семейство.
Грешиш. Да уважение трябва да има, ама когато жената не го показва към мъжът, той как трябва да реагира? В някои случаи жените наистина си го просят, но както каза Сисито, по-голям урок би дал на такава жена като я зарежеш, а не като я напердашиш.
Има жени, които след като ги зарежеш не можеш да се отървеш от тях два месеца. Най-малкото, че те тормози по телефона. Постоянно ти досаждат и си го просят. Аз не съм хвърлял семе по теб, но ако си една от тях ще ти завъртя една циганска и много повече ще се стреснеш, а не да съм ти го обяснил сто пъти преди това, като нормален човек да ме оставиш на мира и ти да не искаш. Всеки си налага какви принципи да следва и какво право има. На по-силния пол (и не само физически) му се качват на главата винаги, когато позволи това.
Не сте уникални. Еднакви сте в едно или в друго отношение. И, Hilary_, докато си мислиш, че раждате и че от вас зависи дали ще се прави секс, че от вас зависи всичко и че без вас НИЩО не става - лошо за теб.
:)
ShtrudeL
07-22-2012, 13:58
Ако ме ударят, ще ме е страх. Не искам да живея в страх => ще си тръгна. Едва ли ще изпитвам и обич към някой, който би ми посегнал. Всъщност бих се помислила за много тъпа, ако съм с някой, който би ме ударил, или е някакъв супер агресивен, който не може да се контролира и т.н.
Не мисля, че съм супер важна за някого до толкова, че да зависи от мен и не се имам за някаква с вирнат нос и т.н..
Всъщност съм адски неконфликтна личност и смея да твърдя, че въпреки притеснителността си, хилядите си филмарски мисли и силната си емоционалност, съм доста сдържано, търпеливо и спокойно човече поне външно. И понеже не обичам да се карам с хора, които обичам, ако все пак се заформи скандал, едва ли бих повишила тон повече от нормалното за мен. ^^ => няма да съм виновна, ако някой ми плесне шамар, или нещо по-лошо, а ще съм виновна, че съм с него.
Всеки си налага какви принципи да следва ..
:)
Когато хората са интелигентни, могат да се оправят и без бой. Когато има бой, значи нещо куца в единия или и в двамата.
psychopath
07-22-2012, 23:43
Преди всичко искам да споделя своята позиция по въпроса - крайно против съм насилието над по-слабите (било то деца, жени, животни...). В този ред на мисли, никога не съм посягал на момиче, най-малкото защото ако искам да я нараня, ще имам много по-голям успех чрез вербален метод, отколкото с лЕв прав, десно кроше :Д
Но...за да бъдем напълно обективни, някои жени (не са никак малко) наистина не се усещат и не знаят кога да спрат. Аз не бих оправдал такава постъпка, защото един истински мъж ще успее да се сдържи, дори когато овцата си заслужава да й вкараш една свестна деснячка в муцуната, но монетата има 2 страни.
Ако говорим за комплексари, които насилват жените си...просто защото са комплексари, тогава е друго иии епитетите са излишни в случая.
Има друг момент, на който не знам дали сте обърнали внимание, не съм чел темата, но...има 2 вида насилие: физическо и психическото. Според мен, както и много хора и специалисти 2рият вид е по-лошият. Най-общо синините заздравяват, но обидата винаги се помни. Та... психическото насилие е присъщо повече за представителките от нежният пол, но на това далеч не се отделя такова внимание.
Според тенденциите, все повече мъже се оплакват от домашно насилие, но заради общоприетият образ за мъжа е абсолютно ненормално мъж да се оплаче от такова нещо (е...и аз не бих се оплакал, но по-скоро не бих го допуснал преди това ;д) и в много страни има подобни горещи линии. Например в Ирландия (не съм на 100%, отдавна бях чел тази статистика) процентът на мъжете подлагани на домашно насилие е по-висок от тези на жените.
someonerandom
07-23-2012, 03:02
Темата наистина е сериозна.И както няколко човека споменаха,монетата е с две страни.
Аз лично не мога да ударя момиче.Колкото и да съм превъртял,каквото и да става,абсурд.Така съм възпитан,такива са ми като цяло ценностите и психиката.След като това е изяснено:не можете да отречете,че има индивиди,които наистина си го просят.Преди няколко часа на работа,след разговори с известно количество особено дразнещи туристки с един колега обсъждахме,че по-лигавите представители на женския пол имат навика да стигат до неподозирани далечини по отношение на дразнене,защото са свикнали,че никой никога нищо не им прави.Аз съвсем нормално отивам към нея и я заговарям(усмихнато,колкот о и да ми е писнало вече),пределно и е ясно,че просто си върша работата и НЯМА как да не я заговоря,тя върви като тежкотоварен автомобил,гледа възможно най-надуто,тръгва да ми бута ръката/или директно мен/ и да ръси обиди.Поведение,с което всяко момче/мъж би позчакал,защото е наясно,че съвсем спокойно може да му изпроси съвсем заслужен юмрук в носа.По едно време една пък(сама жена на улицата,в курорт,пълен с пияни/дрогирани олигофрени,в малките часове на нощта) изръсва:Махай се от пътя ми или ще те нараня(цензурирана версия).Това не са примери за дразнещо поведение,а за това как сте свикнали да няма последици и на моменти не се усещате.А иначе съм виждал жена да превърта и да налага мъжа си не на шега,а той човека чисто и просто да и хване ръцете,без дори да се опита да я бутне далеч от себе си,а тя да тръгне да пищи да я пусне и че жена не се пипа.
Леко дългичко стана,та обобщение:Лично аз съм против това да се удря жена,и не бих го направил,обаче има същества,които наистина заслужават един шамар,за да се опомнят(не става дума за побой,системен или не-всеки,практикуващ нещо подобно,заслужава да го ритнат надолу по дъълго стълбище)
Имате следната ситуация: Щастливо семейство, дете, любов .. всичко е цветя и рози.
В един момент обаче нещата се объркват и мъжът показва друга негова страна, а именно - физическата си сила, върху жена си.
Това е напълно невъзможно да стане, по начина по който го описа, освен ако мъжа внезапно не е почнал да се напива до козирката или да се друса.
Малко или много тези неща говорят за чувствата на хората. Не може в един момент всичко да е перфектно, в следващия да се стиго до бой. Аз лично никога не бих си представил да ударя момичето, което обичам, ако ще да съм адски изнервен, да си викаме и прочие. Просто не мога да си го представя, защото я обичам.
Та да си продължа мисълта - за да се стигне до там или трябва да има някаква много значителна причина, което е малко вероятно да е повод, при все описанието което даде от началото, или просто мъжа да има сериозни психични отклонения, което вече си е проблем на жената щом го е залюбила.
Във всички случаи да удариш жена, още повече половинката си е най - малоумното нещо, което един мъж може да направи.
SisiStrange
07-23-2012, 04:02
^ За наркотиците и аз си го помислих в началото, но темата тръгна в друга посока и се отказах. :P
'Що да не може пък без допълнителни стимуланти? Баща ми е един от най - забавните хора, спокоен на вид, винаги има реална преценка за нещата, дори понякога е прекалено здраво стъпил на земята, но има гадния навик да не споделя. И когато нещо му се трупа, трупа, трупа... завършва с мегаголям скандал, бой няма 'щото и двете страни не позволяват ситуацията да се нажежи дотолкова, ама пък понякога казва такива неща, че е 300 пъти по - добре да ми отвърти един цигански, вместо да ги казва. Като му мине яда се усеща, че е сгрешил и омеква, но никога не се извинява.
Едно е да си викате, друго е да се биете. Виж че не си го позволявате.
Иначе да, понякога думите нараняват много повече.
SisiStrange
07-23-2012, 05:00
Абее... честно казано, мда, думите са много нараняващи, но... Като поразмине ситуацията, някое хубаво извинение може да оправи нещата. Докато носът ти си остава разбит със или без извинения.
Предпочитам да си крещим като селяни и да мятаме чинии от прозореца пък накрая като си го изкараме да се успокоим, един хубав секс за сдобряване и мир, отколкото да си мълчим, ама да излизаме като след удар в стена.
chushkopek
07-23-2012, 20:51
Иначе да, понякога думите нараняват много повече.
Винаги ми е било наистина интересно как може толкова много хора да мислят по този наистина глупав начин. Човек винаги може да се извини, а и все някога ще забравиш, докато като ти разбият носа ще си седи разбит.
За останалото което каза като цяло в темата си прав, така описана ситуацията е невазможна.
Никога не съм удрял момиче....много гняв съм изпитвал към определени индивиди, но не бих го направил, а ако става вапрос за човекът до мен е наистина невъзможно да се случи.....доста се замислих, но причина да ударя половинката не намирам. Единствено бих ударил един качествен шамар на някое женско ако реши да ми скочи на сериозен бой.
Като напипа истината, думите ти погазват егото. Разбира се, че могат да болят повече.
SisiStrange
07-24-2012, 04:00
Като напипа истината, думите ти погазват егото. Разбира се, че могат да болят повече.
Това ми напомни за една статия в някакъв сайт преди години. Някаква кръцнала оная работа на мъжа си докато спи след семеен скандал. Май го пришиха, ддз. Не помня. Та съм сигурна, че би предпочел най-красноречивите и жестоки думи.
Може да се сравнява общо взето за всяка ситуация отделно. Има разлика от обидна дума в бясно състояние до нещо, свиващо сърцето на човек, и от шамар до осакатяване.
chushkopek
07-25-2012, 14:24
Като напипа истината, думите ти погазват егото. Разбира се, че могат да болят повече.
Но само моментно....