ForzaFelipe
07-22-2012, 21:07
Здраавейте съфорумници,аз рядко се подвизавам с теми,обикновено си губя времето като се правя на разбиращ и коментирам квото мога,но сега ми трябва помощ и на мен :) помощ баш не,ама едно съветче няма да откажа..
Всичко започва преди около 2 месеца,когато се запознах с едно прелестно момиче...бях тъжен,унил и те така и тя сякаш събуди нещата.Първия ни месец мина в разговори по приятелски,оплакване и т.н. Всичко се преобърна когато решихме да отидем на кино...Сякаш тогава се запали тази любовна искра,но всичко се запали когато отидохме да играем боулинг след филма...и така изведнъж се оказах с туптящо силно сърце и мисли само за нея.Много бързо тя се превърна в човека който ме караше да се усмихвам,дори след като разбрах че ме скъсаха първия изпит...въпреки че тогава нещата започнаха да се спъват.Всъщност сега е момента да в момента,че тя е била адски влюбена в бившият й,обаче разбрала че той системно и изневерявал...и от това доста я е заболяло.Та така сякаш от нищото дойде и проблема...това сякаш изби изведнъж...Един ден тя започна да ме разпитва за приятелките ми,коя е тая,коя е оная,защо имаме толкова снимки във фейса...едната от тях е бившата ми(в началото когато още си писахме бях и говорил малко за нея) и тя започна да избухва защото бившата ми често ми обади 1-2 пъти да се видим на кафе с бивши съученици и да говорим за подаръка на една приятелка.Така приятелката ми стана адски досадна и започна да се държи адски глупаво...Започна постоянно на ми звъни да ме чуе къде съм или по скоро с кой съм.Постоянно ме питаше да не би да съм с някоя...Отидох на село и се скарахме жестоко,защото според нея съм ходел само да се зарибявам и тем подобни с момичетата...предложих и да дойде да ги види колко са годишни и какви са и да види с кого се събирам,но тя отказа,защото не ми била плюшена играчка която да разнасям и да показвам на аверите си...казах и че ако смята постоянно да е така,да се разделяме,щото така освен да се избием нищо друго няма да постигнем...тя ми каза че искала да я оставя и да ходя да си "вея п*шката наляво надясно" ...и така си заминах и не съм й звънял 1 ден,но след това тя ме потърси.Съдбата отреди тя да ми се обади на път да видим един авер докато е на работа там из полята,а аз отивам с братовчедка ми и една позната.Не й вдигнах като карах,а като стигнахме.Разговора започна с "Да не те прекъснах нещо с някоя?" и пак се започна със скандал,обаче в този момент от колата ми бръмчи музика,а братовчедка ми и приятелката ни пеят с цяло гърло из полята...Тва не ми помогна и излязох аз виновен в никаквата ситуация,защото "ето пак някъде купонясваш с момичета,значи правилно попитах дали не те прекъсвам" и заяви че късаме.Като се върнах след ден й се обадих,тя каза че си е в тях и нямала да излиза и не искала да ме вижда и да говори с мен.Нали съм добър и мил,взех един букет и отидох до тях (все едно аз съм виновния..),тя все пак ми се зарадва,личеше си че беше плакала...Говорихме си,обясних и ситуацията,и че се държи глупаво,и че аз не съм онзи че да я нараня,а й не го искам защото отдавна не бях изпитвал чувства към момиче както сега.Сдобрихме се и всичко уж се оправи.До петък,когато и казах че заминавам за Казанлък за 2 дни.Естествено тя нямаше нищо напротив,все пак имахме семейна сбирка по лош повод и нямаше как да не отида или да я взема,щеше да е малко тъпо.Проблема дойде когато събота се видях с едни стари познайници,с който не се бях виждал отдавна.Приказвахме се как е сега селото,какво правят всички и т.н. Разменихме набързо фейсбуци да се чуваме (то пък баш от всички който познавам,има 2 момичета сред тях и баш тях видях и баш техните фейсбуци нямах) .После си приказвах с приятелката ми,казах и че се видях стари познати че си приказвахме,но не споменах че са момичета...казах и че си разменяхме фейсове че да се чуваме и още от презноща започнаха смс-сите...тъй като им приех приятелствата,показва се в профила ми,моята видяла и се започна "ето,казваш че не си като него,а както уж си се видял с авери само момичета били" звънях й ама телефона спрян,писах и че не и казах,защото ще откачи и ще разтълкува нещата погрешно,както сега..говорихме сутринта и разговора пак завърши с това че не иска да ме чува и вижда повече....
Въпроса ми е,има ли смисъл да продължавам с това момиче?За краткото време в което сме заедно се развихриха такива глупави скандали,че вече си мисля че няма надежда за нас,аз не мога да си само в къщи и тя да е единственото момиче с което контактувам...харесва ми,имаме адски много общи интересни,мога да я слушам с часове без да ми писне какво говори,а и тя така...Но просто не вярвам ад го изтрая тази ревност,разбирам че е много наранена,но ако не престане с това не вярвам че може да се получи нещо между нас....и аз съм будалата който се опитва да създаде сериозна връзка...
Пардон,отпуснах се в писането,ама то ся е скучно,тамън ще има какво да четете 8-)
Всичко започва преди около 2 месеца,когато се запознах с едно прелестно момиче...бях тъжен,унил и те така и тя сякаш събуди нещата.Първия ни месец мина в разговори по приятелски,оплакване и т.н. Всичко се преобърна когато решихме да отидем на кино...Сякаш тогава се запали тази любовна искра,но всичко се запали когато отидохме да играем боулинг след филма...и така изведнъж се оказах с туптящо силно сърце и мисли само за нея.Много бързо тя се превърна в човека който ме караше да се усмихвам,дори след като разбрах че ме скъсаха първия изпит...въпреки че тогава нещата започнаха да се спъват.Всъщност сега е момента да в момента,че тя е била адски влюбена в бившият й,обаче разбрала че той системно и изневерявал...и от това доста я е заболяло.Та така сякаш от нищото дойде и проблема...това сякаш изби изведнъж...Един ден тя започна да ме разпитва за приятелките ми,коя е тая,коя е оная,защо имаме толкова снимки във фейса...едната от тях е бившата ми(в началото когато още си писахме бях и говорил малко за нея) и тя започна да избухва защото бившата ми често ми обади 1-2 пъти да се видим на кафе с бивши съученици и да говорим за подаръка на една приятелка.Така приятелката ми стана адски досадна и започна да се държи адски глупаво...Започна постоянно на ми звъни да ме чуе къде съм или по скоро с кой съм.Постоянно ме питаше да не би да съм с някоя...Отидох на село и се скарахме жестоко,защото според нея съм ходел само да се зарибявам и тем подобни с момичетата...предложих и да дойде да ги види колко са годишни и какви са и да види с кого се събирам,но тя отказа,защото не ми била плюшена играчка която да разнасям и да показвам на аверите си...казах и че ако смята постоянно да е така,да се разделяме,щото така освен да се избием нищо друго няма да постигнем...тя ми каза че искала да я оставя и да ходя да си "вея п*шката наляво надясно" ...и така си заминах и не съм й звънял 1 ден,но след това тя ме потърси.Съдбата отреди тя да ми се обади на път да видим един авер докато е на работа там из полята,а аз отивам с братовчедка ми и една позната.Не й вдигнах като карах,а като стигнахме.Разговора започна с "Да не те прекъснах нещо с някоя?" и пак се започна със скандал,обаче в този момент от колата ми бръмчи музика,а братовчедка ми и приятелката ни пеят с цяло гърло из полята...Тва не ми помогна и излязох аз виновен в никаквата ситуация,защото "ето пак някъде купонясваш с момичета,значи правилно попитах дали не те прекъсвам" и заяви че късаме.Като се върнах след ден й се обадих,тя каза че си е в тях и нямала да излиза и не искала да ме вижда и да говори с мен.Нали съм добър и мил,взех един букет и отидох до тях (все едно аз съм виновния..),тя все пак ми се зарадва,личеше си че беше плакала...Говорихме си,обясних и ситуацията,и че се държи глупаво,и че аз не съм онзи че да я нараня,а й не го искам защото отдавна не бях изпитвал чувства към момиче както сега.Сдобрихме се и всичко уж се оправи.До петък,когато и казах че заминавам за Казанлък за 2 дни.Естествено тя нямаше нищо напротив,все пак имахме семейна сбирка по лош повод и нямаше как да не отида или да я взема,щеше да е малко тъпо.Проблема дойде когато събота се видях с едни стари познайници,с който не се бях виждал отдавна.Приказвахме се как е сега селото,какво правят всички и т.н. Разменихме набързо фейсбуци да се чуваме (то пък баш от всички който познавам,има 2 момичета сред тях и баш тях видях и баш техните фейсбуци нямах) .После си приказвах с приятелката ми,казах и че се видях стари познати че си приказвахме,но не споменах че са момичета...казах и че си разменяхме фейсове че да се чуваме и още от презноща започнаха смс-сите...тъй като им приех приятелствата,показва се в профила ми,моята видяла и се започна "ето,казваш че не си като него,а както уж си се видял с авери само момичета били" звънях й ама телефона спрян,писах и че не и казах,защото ще откачи и ще разтълкува нещата погрешно,както сега..говорихме сутринта и разговора пак завърши с това че не иска да ме чува и вижда повече....
Въпроса ми е,има ли смисъл да продължавам с това момиче?За краткото време в което сме заедно се развихриха такива глупави скандали,че вече си мисля че няма надежда за нас,аз не мога да си само в къщи и тя да е единственото момиче с което контактувам...харесва ми,имаме адски много общи интересни,мога да я слушам с часове без да ми писне какво говори,а и тя така...Но просто не вярвам ад го изтрая тази ревност,разбирам че е много наранена,но ако не престане с това не вярвам че може да се получи нещо между нас....и аз съм будалата който се опитва да създаде сериозна връзка...
Пардон,отпуснах се в писането,ама то ся е скучно,тамън ще има какво да четете 8-)