БожиятАгнец
07-23-2012, 00:35
Преди време си купих един прекрасен ловджийски нож. Беше ми първият и много му се радвах, беше наистина красив.
Реално не го използвах за нищо. Възхищавах му се и си 'играех' с него, когато бях нервна, ядосана или...Просто нямах друго за правене. Веднъж по време на една такава моя 'игра' си порязах палеца. Беше срванително дълбоко и течеше много кръв, но не беше нищо сериозно. Тогава, заради възрастта ми и периодът в който бях майка ми ми каза да го държа в кухнята. Съгласих се, защото без това вече ми бе омръзнал пък и така щеше да има полза от него. И така този нож вече се използваше за рязане на месо.
Една вечер, известно време след това, рязко се събудих, станах от леглото и трябваше да взема ножът. Беше наистина тъмно, а аз тръгнах по коридора и минах през една стая без да се препъна или спра дори и за миг, макар че не виждах нищо.
Стигнах до кухнята, където има един огромен прозорец, така че бе слабо осветено от уличното осветление и леката лунна светлина. Продължително гледах навън, през прозореца (не си спомням точно колко време, но ми се струваше безкрайно дълго), въпреки че нямаше нищо интересно и продължих. В тъмното напипах ножът сред другите, и без и за миг да се замисля защо ми е или да се усъмня в преценката си, го взех. Беше някак странно и нереално, даже зловещо, но това нямаше значение...Значение имаше само ножът. Хванах го задръжката и тръгнах обратно, държейки го така все едно щях да наръгам някого. Отново тъмнината не ми попречи и се върнах, успешно изпълнила задачата, в стаята си.
Оставих го на бюрото и усетих огромно облекчение. Всякаш вече можех да умра спокойна.
Споням си как се усминах и си легнах.
На следващата сутрин си припомних за това. Размазани спомени как се нося в мракът, все едно бях нещо нематериално, как желая този нож повече от всичко и как просто трябваше да го взема.
'Колко глупав сън' - помислих си, защото нямаше нищо общо с реалността. Нямаше и какво друго да е.
Бях втора смяна и трябваше да седна да чета нещо по литература. Това, което видях върху учебника, който бе върху бюрото ме парализира... Да, ножът беше там.
Реших, че е просто забавно съвпадение. Че майка ми ми го е оставила, за да го наостря, примерно. Или просто го е забравила там поради някаква си причина по-рано сутринта.
Обаче, когато малко по-късно стана на въпрос тя отрече да го е пипала. Беше искрена.
Не й разказах какво беше станало. Сигурно нямаше и да ми повярва. Аз самата не си вярвах. Беше много истинско, но същевременно и много размазно, и мъгливо. Беше ме страх от самата мен, не смеех да заспя, защото не знаех на какво съм способна и какво ще направя следващият път. Притесняваше ме това, че от всички предмети аз бях изпитала силното и непроменимо желание да взема оръжие.
Не казах на никого, за да не изглеждам плашещо или налудничаво. И просто забравих за това.
Защо споделям това, години по-късно тук? Защото наскоро ми се наложи набързо да си припомня всичко, защото ми се случи втори път.
Този път беше далеч по-невинно...Но и по-размазано. Така всякаш не си спомням доста. Спомням си само как също толкова рязко ставам и как за един момент съм пред огледалото - натискам го с пръсти....И това е. Спомням си го, като сън или като нещо, което не се случва на мен, а някой друг, а аз съм просто случаен свидетел. Да, сутринта имаше отпечатъци на огледалото. (А аз го чистя редовно и много ме дразнят мръсни огледала и прозорци.)
Последните дни се ровя из интернет и търся подобен случай, но не намерих нищо. А си спомням, че много преди това бях чела подобни истории, даже това състояние си имаше наименование. Но убийте ме - не го помня.
Може би стана прекалено дълго, но известно време събирах кураж дали въобще да споделя с някой и реших, че ако ще го правя, ще е както трябва. Пък и честно казано не мога да опиша накратко за какво става на въпрос, защото не съм напълно сигурна... Мога само да разкажа какво се случи.
Та...Как се нарича това състояние? Какво го причинява? Ще се повтори ли? Трябва ли да ме е страх? Някой изпитвал ли е нещо подобно?
Реално не го използвах за нищо. Възхищавах му се и си 'играех' с него, когато бях нервна, ядосана или...Просто нямах друго за правене. Веднъж по време на една такава моя 'игра' си порязах палеца. Беше срванително дълбоко и течеше много кръв, но не беше нищо сериозно. Тогава, заради възрастта ми и периодът в който бях майка ми ми каза да го държа в кухнята. Съгласих се, защото без това вече ми бе омръзнал пък и така щеше да има полза от него. И така този нож вече се използваше за рязане на месо.
Една вечер, известно време след това, рязко се събудих, станах от леглото и трябваше да взема ножът. Беше наистина тъмно, а аз тръгнах по коридора и минах през една стая без да се препъна или спра дори и за миг, макар че не виждах нищо.
Стигнах до кухнята, където има един огромен прозорец, така че бе слабо осветено от уличното осветление и леката лунна светлина. Продължително гледах навън, през прозореца (не си спомням точно колко време, но ми се струваше безкрайно дълго), въпреки че нямаше нищо интересно и продължих. В тъмното напипах ножът сред другите, и без и за миг да се замисля защо ми е или да се усъмня в преценката си, го взех. Беше някак странно и нереално, даже зловещо, но това нямаше значение...Значение имаше само ножът. Хванах го задръжката и тръгнах обратно, държейки го така все едно щях да наръгам някого. Отново тъмнината не ми попречи и се върнах, успешно изпълнила задачата, в стаята си.
Оставих го на бюрото и усетих огромно облекчение. Всякаш вече можех да умра спокойна.
Споням си как се усминах и си легнах.
На следващата сутрин си припомних за това. Размазани спомени как се нося в мракът, все едно бях нещо нематериално, как желая този нож повече от всичко и как просто трябваше да го взема.
'Колко глупав сън' - помислих си, защото нямаше нищо общо с реалността. Нямаше и какво друго да е.
Бях втора смяна и трябваше да седна да чета нещо по литература. Това, което видях върху учебника, който бе върху бюрото ме парализира... Да, ножът беше там.
Реших, че е просто забавно съвпадение. Че майка ми ми го е оставила, за да го наостря, примерно. Или просто го е забравила там поради някаква си причина по-рано сутринта.
Обаче, когато малко по-късно стана на въпрос тя отрече да го е пипала. Беше искрена.
Не й разказах какво беше станало. Сигурно нямаше и да ми повярва. Аз самата не си вярвах. Беше много истинско, но същевременно и много размазно, и мъгливо. Беше ме страх от самата мен, не смеех да заспя, защото не знаех на какво съм способна и какво ще направя следващият път. Притесняваше ме това, че от всички предмети аз бях изпитала силното и непроменимо желание да взема оръжие.
Не казах на никого, за да не изглеждам плашещо или налудничаво. И просто забравих за това.
Защо споделям това, години по-късно тук? Защото наскоро ми се наложи набързо да си припомня всичко, защото ми се случи втори път.
Този път беше далеч по-невинно...Но и по-размазано. Така всякаш не си спомням доста. Спомням си само как също толкова рязко ставам и как за един момент съм пред огледалото - натискам го с пръсти....И това е. Спомням си го, като сън или като нещо, което не се случва на мен, а някой друг, а аз съм просто случаен свидетел. Да, сутринта имаше отпечатъци на огледалото. (А аз го чистя редовно и много ме дразнят мръсни огледала и прозорци.)
Последните дни се ровя из интернет и търся подобен случай, но не намерих нищо. А си спомням, че много преди това бях чела подобни истории, даже това състояние си имаше наименование. Но убийте ме - не го помня.
Може би стана прекалено дълго, но известно време събирах кураж дали въобще да споделя с някой и реших, че ако ще го правя, ще е както трябва. Пък и честно казано не мога да опиша накратко за какво става на въпрос, защото не съм напълно сигурна... Мога само да разкажа какво се случи.
Та...Как се нарича това състояние? Какво го причинява? Ще се повтори ли? Трябва ли да ме е страх? Някой изпитвал ли е нещо подобно?