prosto_chovek
07-23-2012, 21:29
Бе една тиха юлска вечер. Разхождах се навън из парка. Лампите светеха и озаряваха алеите в една приказна светлина. Дори дребните мушици, прелитащи под електрическите крушки, се виждаха като ситни точици, преминаващи с висока скорост през лъчите светлина, движеха се хаотично, както се движат частиците в брауновото движение, и образуваха различни форми, всяка уникална сама по себе си. Подухваше лек летен ветрец, листата на дърветата тихо шумоляха. Уморен от дългата разходка реших да поседна на една пейка, точно между две примигващи лампи. Седнах. Погледнах си часовника и видях, че е станало 2 часа и 48 минути. Нямаше транспорт до вкъщи. Реших да прекарам нощта на тази пейка. Легнах в поза ембрион, засмуках своя палец на дясната ръка и кротко задрямах. Пейката се намираше на най - затънтения сокак, след нея следваше единствено една голяма шир, покрита с широколистни дървета... и тайни. Тайни, за които не бях подозирал до онази нощ.
3 часа и 14 минути. Чух силен шум и стъпки. Сякаш клон се откърши и падна, но клон на земята нямаше. Нямаше и хора. Прелитаха само няколко светулки в тъмата. Беше вече тъмно, лампите отдавна вече бяха угаснали. Не забелязах нищо особено. Тогава се загледах в една от светулките. Тя светеше в неоново синьо. Помислих си "какво ли си ти?" и понечих да я хвана. Тя, обаче, политна няколко метра встрани, по посока гората. Опитах се отново да я хвана, отново неуспешно. И така, светулката ме водеше стъпка по стъпка все по - навътре и по - навътре в тъмната гора, в която единствената светлина бе именно малката светеща твар, която така усилено преследвах.
3 часа и 29 минути. Петнадесет минути вече бродих из гората в опити да хвана светулката. И никъде нищо не се виждаше. До този момент. Иззад хълма, който се издигаше невисоко в парка, видях слабо сияние, като от петромаксова лампа. Колкото повече се приближавах до хълма, толкова по - силно светеше, в един омент долових и звуците на музика. Музика, каквато не бях чувал преди. В този момент светулката изчезна. Изкачих се на хълма и видях горска къщурка, направена от един голям, стар дънер, имаше си дупки за прозорци и врата. Вътре се виждаше светлина и се чуваше музика. Наведох се да погледна през прозореца и... О, чудо, смалих се! Станах не повече от една педя! Като Алиса в страната на чудесата, но без да пия червената течност. Вече можех да влезна в горската къщурка.
3 часа и 48 минути. На входа ме посрещна странно създание с глава на жабок и тяло на дървено човече. Каза ми - "насам, господине" и ме заведе до една голяма врата. Отворих вратата. Видях нещо, което никога не си бях помислял, че би могло да съществува. Нещо необичайно, нещо, което не бях и сънувал. Всички горски животни бяха умалени също като мен, имаше приказни създания - елфи, кентаври, дори и малки енти - дръвчета, орки и джуджета. И всички те правеха масова оргия. Едно джудже бе награбило кума лиса на задна прашка, Ентът Щру (това бе неговото име) изнасилваше едновременно и трите прасенца, като имаше свободни клони за поне още десет желаещи, един орк правеше орална любов на една драенейка в знак на признателност, че са пощадили града му при последната атака. Кумчо Вълчо правеше вагинален секс с жената на Зайо Байо и викаше "ну, Заец, погоди! Я жду!". Гледах цялата тази картина с недоумение и бях убеден, че сънувам. Но не, не бе сън, всичко бе реално, цветовете бяха толкова истински, съществата - също. Стените на помещението бяха покрити с червен велур, а подът беше мек, може би някакъв особен вид мокет, който имаше свойството да попива всяка телесна течност, която падаше на него. Всъщност, подът беше жив и се хранеше от еякулацията на мъжките същества. Изведнъж до мен се приближи една приказна принцеса - елф и ми каза - "ела с мен". Тя бе очарователна, като изключим острите й големи уши, които стърчаха като антени на противовъздушна отбрана. Последвах я, бях омагьосан от златните й, блестящи коси, сините като лятното небе рано сутрин очи, всичките й черти бяха идеални, тялото също, виждах я като приказно сияние пред себе си. Гласът й бе по - красив дори от песен на Лили Иванова, а походката й бе по - изящна от тази на кошута в размножителен период. Имах база за сравнение, защото в помещението имаше и кошути, които правеха междувидова форникация. Принцесата елф се казваше Анемония. Бе кръстена на баща си Корал и майка си Океания. Анемония ме заведе в една малка стаичка, встрани от масовата оргия. В стаичката, голяма колкото гардероб, може би малко повече, дори можеше да се пипне таванът без да се протягаш, имаше едно легло, оградено с балдахини, златисти на цвят, бе покрито с розови листа, около него имаше свещи, две чаши шампанско и едно шише отлежало, червено вино. Бе послано с копринени завивки, имаше пухени възглавници. Седнахме на ръба на леглото. Анемония ми подаде едната чаша шампанско, а тя взе другата. Изпихме ги, след което тя сложи внимателно своята нежна длан върху моя чатал. Направи някакви особени, но прекрасни движения с ръка, след което стана, застана пред мен и, гледайки ме право в очите, свали горнището си. Беше облечена с бяло ленено бюстие, а под кръста беше с бяла ленена пола до коленете. Тя свали и хвърли бюстието. Приближи се до мен и се наведе. Гърдите й се събираха точно в моите шепи. Усмихна се, извади един златен ключ и заключи вратата, оставяйки ключа в ключалката. Не каза нищо, а леко и на етапи смъкна полата, а отдолу беше без бельо. Тялото й беше изящно. Тя хвърли полата при горнището. Сложи едното си коляно от лявата ми страна, точно на леглото до мен, след което ме бутна с показалеца на дясната си ръка да легна, лягайки същевременно, гола, върху мен. Каза само пет думи - "прави с мен каквото искаш". Това бяха и последните думи, които чух от нея за вечерта. Аз набързо се разсъблякох и я проснах по гръб на леглото. Започнах да си играя с език по извивките на врата й, слезнах до гърдите й, където почнах да смуча малките й, остри зърна. Тя започна да стене тихо. Докато правех това, ръката ми слезе бавно надолу, по коремчето й, след това стигна крайната си цел. Започнах едновременно да си играя с език по гърдите й и да търкам клитора й. След това се опитах да вкарам пръст в нея, но я заболя. Беше девствена. За миг се зачудих какво да правя, но веднага се сетих. Продължих да движа пръстите си по клитора й, докато не се навлажни достатъчно, докато Анемония не се възбуди до степен, че започна да се извива в кръста от удоволствие. В този момент тя ме хвана за ръката и я дръпна встрани от клитора си. Знаех какво означава това. Тя разтвори двата си крака, като ги вдигна нагоре и ги сви в коленете. Държеше с дланите си точно зад свивките и ме гледаше едновремнно с боязън и очакване. Съвсем леко тръгнах да й го вкарвам, но я заболя. Дръпнах се. Тръгнах да прокарам пътя с пръст, това й се отрази по - добре. Беше толкова влажна и възбудена. Реших - това е - и пак направих опит да й го вкарам. Този път не я заболя толкова и аз натиснах по - силно, а след това го вкарах до половината. Тя простена силно, но ми направи знак да продължа. По члена ми имаше синя елфска кръв. Любих я в тази поза около 20 минути, след което я обърнах по корем и започнах да й го вкарвам по този начин, между почти допиращите й се два крака. След това я чуках кучешката, а нея не само, че не я болеше, а и викаше от удоволствие. 10 минути по - късно тя се качи върху мен и започна да ми прави неща, каквито не бях си и представял. В един момент усетих, че скоро ще приключвам, след около час бурно и страстно съвокупление и й казах. Тя спря, стана внимателно, тръгна назад по колене между краката ми, наведе се и започна да ми прави френска любов, докато в един момент не издържах и свърших. Тя глътна всичко, след това се усмихна, отпи глътка от червеното вино, облече се и без да каже нищо, духна свещите, отключи вратата и избяга, оставяйки ме гол насред стаята, зад балдахините на леглото.
Дълго седях и си мислех за случилото се, не можех да повярвам, че се случи на мен. Станах, облякох се и тръгнах да си ходя. На вратата ме изпрати любезно същият господин с жабешката глава и тяло на дървено човече. Навън все още беше тъмно. Оргията продължаваше с пълна сила и нямаше изгледи скоро да приключи. Излезнах от горската къщурка и изведнъж добих отново реалните си размери.
5 часа и 34 минути. Почна да се съмва. Вече се виждаха първите слънчеви лъчи. Виждах къде ходя, стъпвах не по - различно от преди. Бях изморен, защото не бях спал цяла нощ, но бях задоволен и с невероятни спомени от случилото се.
Та въпросът ми към вас, драги съфорумци, е следният - как се размножават елфите и възможно ли е да е забременяла, след като глътна всичко? Ще съм благодарен да ми отговорите :)
3 часа и 14 минути. Чух силен шум и стъпки. Сякаш клон се откърши и падна, но клон на земята нямаше. Нямаше и хора. Прелитаха само няколко светулки в тъмата. Беше вече тъмно, лампите отдавна вече бяха угаснали. Не забелязах нищо особено. Тогава се загледах в една от светулките. Тя светеше в неоново синьо. Помислих си "какво ли си ти?" и понечих да я хвана. Тя, обаче, политна няколко метра встрани, по посока гората. Опитах се отново да я хвана, отново неуспешно. И така, светулката ме водеше стъпка по стъпка все по - навътре и по - навътре в тъмната гора, в която единствената светлина бе именно малката светеща твар, която така усилено преследвах.
3 часа и 29 минути. Петнадесет минути вече бродих из гората в опити да хвана светулката. И никъде нищо не се виждаше. До този момент. Иззад хълма, който се издигаше невисоко в парка, видях слабо сияние, като от петромаксова лампа. Колкото повече се приближавах до хълма, толкова по - силно светеше, в един омент долових и звуците на музика. Музика, каквато не бях чувал преди. В този момент светулката изчезна. Изкачих се на хълма и видях горска къщурка, направена от един голям, стар дънер, имаше си дупки за прозорци и врата. Вътре се виждаше светлина и се чуваше музика. Наведох се да погледна през прозореца и... О, чудо, смалих се! Станах не повече от една педя! Като Алиса в страната на чудесата, но без да пия червената течност. Вече можех да влезна в горската къщурка.
3 часа и 48 минути. На входа ме посрещна странно създание с глава на жабок и тяло на дървено човече. Каза ми - "насам, господине" и ме заведе до една голяма врата. Отворих вратата. Видях нещо, което никога не си бях помислял, че би могло да съществува. Нещо необичайно, нещо, което не бях и сънувал. Всички горски животни бяха умалени също като мен, имаше приказни създания - елфи, кентаври, дори и малки енти - дръвчета, орки и джуджета. И всички те правеха масова оргия. Едно джудже бе награбило кума лиса на задна прашка, Ентът Щру (това бе неговото име) изнасилваше едновременно и трите прасенца, като имаше свободни клони за поне още десет желаещи, един орк правеше орална любов на една драенейка в знак на признателност, че са пощадили града му при последната атака. Кумчо Вълчо правеше вагинален секс с жената на Зайо Байо и викаше "ну, Заец, погоди! Я жду!". Гледах цялата тази картина с недоумение и бях убеден, че сънувам. Но не, не бе сън, всичко бе реално, цветовете бяха толкова истински, съществата - също. Стените на помещението бяха покрити с червен велур, а подът беше мек, може би някакъв особен вид мокет, който имаше свойството да попива всяка телесна течност, която падаше на него. Всъщност, подът беше жив и се хранеше от еякулацията на мъжките същества. Изведнъж до мен се приближи една приказна принцеса - елф и ми каза - "ела с мен". Тя бе очарователна, като изключим острите й големи уши, които стърчаха като антени на противовъздушна отбрана. Последвах я, бях омагьосан от златните й, блестящи коси, сините като лятното небе рано сутрин очи, всичките й черти бяха идеални, тялото също, виждах я като приказно сияние пред себе си. Гласът й бе по - красив дори от песен на Лили Иванова, а походката й бе по - изящна от тази на кошута в размножителен период. Имах база за сравнение, защото в помещението имаше и кошути, които правеха междувидова форникация. Принцесата елф се казваше Анемония. Бе кръстена на баща си Корал и майка си Океания. Анемония ме заведе в една малка стаичка, встрани от масовата оргия. В стаичката, голяма колкото гардероб, може би малко повече, дори можеше да се пипне таванът без да се протягаш, имаше едно легло, оградено с балдахини, златисти на цвят, бе покрито с розови листа, около него имаше свещи, две чаши шампанско и едно шише отлежало, червено вино. Бе послано с копринени завивки, имаше пухени възглавници. Седнахме на ръба на леглото. Анемония ми подаде едната чаша шампанско, а тя взе другата. Изпихме ги, след което тя сложи внимателно своята нежна длан върху моя чатал. Направи някакви особени, но прекрасни движения с ръка, след което стана, застана пред мен и, гледайки ме право в очите, свали горнището си. Беше облечена с бяло ленено бюстие, а под кръста беше с бяла ленена пола до коленете. Тя свали и хвърли бюстието. Приближи се до мен и се наведе. Гърдите й се събираха точно в моите шепи. Усмихна се, извади един златен ключ и заключи вратата, оставяйки ключа в ключалката. Не каза нищо, а леко и на етапи смъкна полата, а отдолу беше без бельо. Тялото й беше изящно. Тя хвърли полата при горнището. Сложи едното си коляно от лявата ми страна, точно на леглото до мен, след което ме бутна с показалеца на дясната си ръка да легна, лягайки същевременно, гола, върху мен. Каза само пет думи - "прави с мен каквото искаш". Това бяха и последните думи, които чух от нея за вечерта. Аз набързо се разсъблякох и я проснах по гръб на леглото. Започнах да си играя с език по извивките на врата й, слезнах до гърдите й, където почнах да смуча малките й, остри зърна. Тя започна да стене тихо. Докато правех това, ръката ми слезе бавно надолу, по коремчето й, след това стигна крайната си цел. Започнах едновременно да си играя с език по гърдите й и да търкам клитора й. След това се опитах да вкарам пръст в нея, но я заболя. Беше девствена. За миг се зачудих какво да правя, но веднага се сетих. Продължих да движа пръстите си по клитора й, докато не се навлажни достатъчно, докато Анемония не се възбуди до степен, че започна да се извива в кръста от удоволствие. В този момент тя ме хвана за ръката и я дръпна встрани от клитора си. Знаех какво означава това. Тя разтвори двата си крака, като ги вдигна нагоре и ги сви в коленете. Държеше с дланите си точно зад свивките и ме гледаше едновремнно с боязън и очакване. Съвсем леко тръгнах да й го вкарвам, но я заболя. Дръпнах се. Тръгнах да прокарам пътя с пръст, това й се отрази по - добре. Беше толкова влажна и възбудена. Реших - това е - и пак направих опит да й го вкарам. Този път не я заболя толкова и аз натиснах по - силно, а след това го вкарах до половината. Тя простена силно, но ми направи знак да продължа. По члена ми имаше синя елфска кръв. Любих я в тази поза около 20 минути, след което я обърнах по корем и започнах да й го вкарвам по този начин, между почти допиращите й се два крака. След това я чуках кучешката, а нея не само, че не я болеше, а и викаше от удоволствие. 10 минути по - късно тя се качи върху мен и започна да ми прави неща, каквито не бях си и представял. В един момент усетих, че скоро ще приключвам, след около час бурно и страстно съвокупление и й казах. Тя спря, стана внимателно, тръгна назад по колене между краката ми, наведе се и започна да ми прави френска любов, докато в един момент не издържах и свърших. Тя глътна всичко, след това се усмихна, отпи глътка от червеното вино, облече се и без да каже нищо, духна свещите, отключи вратата и избяга, оставяйки ме гол насред стаята, зад балдахините на леглото.
Дълго седях и си мислех за случилото се, не можех да повярвам, че се случи на мен. Станах, облякох се и тръгнах да си ходя. На вратата ме изпрати любезно същият господин с жабешката глава и тяло на дървено човече. Навън все още беше тъмно. Оргията продължаваше с пълна сила и нямаше изгледи скоро да приключи. Излезнах от горската къщурка и изведнъж добих отново реалните си размери.
5 часа и 34 минути. Почна да се съмва. Вече се виждаха първите слънчеви лъчи. Виждах къде ходя, стъпвах не по - различно от преди. Бях изморен, защото не бях спал цяла нощ, но бях задоволен и с невероятни спомени от случилото се.
Та въпросът ми към вас, драги съфорумци, е следният - как се размножават елфите и възможно ли е да е забременяла, след като глътна всичко? Ще съм благодарен да ми отговорите :)