m0nky
07-23-2012, 23:34
Казвам се Амбър. В момента най-добрата ми приятелка, Лола, се опитва да разплете сплъстената ми коса и да я приведе в приличен вид. Изтезава ме вече от час, а имам чувството, че това е само началото. понякога се чудя защо някой като нея прекарва по-голямата част от времето си с някой като мен. За Лола външния вид е всичко. А за мен, нейната най-добра приятелка, удобството е най-голямата привилегия. Още от както бяхме малки Лола обичаше да обува обувките на майка си и да ме мъкне в дрешника и, за да пробваме безкрайния брой тоалети. Тя винаги се е опитвала да ме накара да се интересувам от тези неща, но те просто не ме влекат. Това което искам аз е да се съсредоточа върху рисуването и да бъде приета в Лондонската академия. Но днес, денят на сватбата на майка и, и позволих да ме направи красива, защото съм късметлийка да имам нея и майка и, които ме приютиха, когато семейството ми беше отвлечено и така не се върна. Казват, че са мъртви. Знам, че са мъртви. тъй като Мелиса ме удостой с честта да бъда шаферка рамо до рамо с Лола на сватбата и с Винсън, трябваше да понеса грима върху кожата си и обувките, чиито токове са дълги колкото дланта ми. Обичах Мелиса като своя майка, а Лола като своя сестра. Винсън познавах едва от месец, както и те, затова ще запазя мнението си за него. Но ще споделя това на Лола. Тя мисли, че Винсън е измамен подъл лицемерен плужек, който е с майка и само заради парите. И въпреки всичко, трябваше да сме щастливи за Мелиса. Но все пак Лола, добре де, и аз, мислим, че той не е достатъчно добър за нея. Има нещо в тази самодоволна усмивка, което ме кара да настръхвам. и то не в добрия смисъл. Но Мелиса винаги е имала добра интуиция за хората. Може би трябва да му дадем шанс.
- Свърши ли вече едночасовото мъчение? - попитах раздразнено.
- Изглеждаш съвършено. Като диамант.
- Диамант, във формата на въглен. - казах. Въпреки че Лола винаги се опитва да ме убеди, че съм красива, просто не мога да повярвам. Защото знам, че не съм.
- Много смешно. знаеш, че не е така.
Казах ви.
***Оставете мнението си, за да знам дали да продължа историята. Ще ви бъда благодарна.
- Свърши ли вече едночасовото мъчение? - попитах раздразнено.
- Изглеждаш съвършено. Като диамант.
- Диамант, във формата на въглен. - казах. Въпреки че Лола винаги се опитва да ме убеди, че съм красива, просто не мога да повярвам. Защото знам, че не съм.
- Много смешно. знаеш, че не е така.
Казах ви.
***Оставете мнението си, за да знам дали да продължа историята. Ще ви бъда благодарна.