Hiphoplove
07-25-2012, 19:43
Здравейте искам да споделя нещо, което пиша в момента. Прочетете и кажете какво мислите :)
1
Когато отворих очи слънцето грееше силно и слънчеви лъчи се провираха през прозореца.Станах и босите ми крака се допряха до студения под. Когато слезнах долу,майка ми стоеше на масата с безизразно изражение и както изглеждаше, чакаше моя милост.
-Джес,трябва да поговорим.
Усетих, че нещо не е наред.
-Виж ако е за вчера аз не съм виновна..
-В събота заминаваш при баща си.
-Какво?!
Баща ми живееше на края на света. По-точно в Англия. Майка ми е българка, а баща ми - англичанин. Израснах там,но когато с майка ми се разделиха, се върнахме в България, а баща ми остана в Англия.
-Моля те Джес недей, вече е решено. В края на лятото ще се върнеш. Баща ти много иска да те види, ще се запознаеш с нови хора.Преживя много неща напоследък. И аз и ти имаме нужда от почивка, знаеш го.
- А докато аз се радвам на кралицата какво ще правиш ти?
- Аз ще прекарам лятото тук.Чичо ти ще ми помогне да направим малък ремонт на къщата.
Знаех, че ще замина искам или не и това ме вбеси повече.
- Голяма почивка,няма що.Значи,баща ми, който не съм виждала от 3 години просто решава да звънне да отида при него за лятото, а майка ми без дори да ме попита дали искам се съгласява?!
Усещах, как сълзите напират в мен, затова станах от стола и тръгнах към вратата.
- Джес..
- Остави ме!
Качих се в стаята ми и седнах на леглото. Майка ми иска да прекарам цялото лято в Англия.Нещо отвътре ми казваше, че не ме праща там, само защото баща ми иска да ме види.Оставих това настрана и си уредих среща с малкото приятели, които имам за да им съобщя, че ще се видим отново следващата учебна година.
2
Следващите дни минаха неусетно. Вече е петък, куфарите са готови.Погледнах към Уили,кучето ми. Гледаше ме жално, сякаш усеща какво става.Погледнах снимката до мен и се усмихнах на спомена. Бяхме аз и Стефи, най-добрата ми приятелка на Аквапарк. На снимката сме прегърнати, а Стефи се е ухилила до ушите и в устата и вместо зъби се показва кора от портокал. Взех другата снимка където сме на ''нашето място''. Всъщност ''нашето място'' се намира под едно дърво. Намерихме го докато със Стефи разхождахме Уили. Изпуснах каишката му и той започна да тича по един хълм.Когато го изкачихме, се озовахме на някаква поляна.Поляна като поляна, но едно красиво дърво обсипано с розови цветчета се отличаваше от всичко наоколо. Оттогава решихме, че това ще бъде мястото където ще си споделяме всичко. Внезапно гласът на майка ми ме изтръгна от светът на спомените:
-Джес, чичо ти дойде хайде слизай.
Слезнах долу, а майка ми гледаше все едно всеки момент ще заплаче.Как не! Нали тя ме праща там.
-Е май трябва да си кажем чао за три месеца.
-Ще ти се обаждам всеки ден.
Въпреки че бях ядосана в началото като се замисля ще се радвам да видя Англия отново. Прегърнах майка ми и тръгнах към колата където чичо ме чакаше.
На летището имаше много бързащи хора с куфари включително и аз.Чичо ми обърка самолета два пъти и за малко да пропусна Англия.Когато се качих имаше само едно свободно място.Седнах до някакво момиче на около моята възраст с дълга руса коса вързана на красива опашка и големи сини очи подчертани с черен молив. Беше облечена със синя рокля до коляното и носеше слънчеви очила. Като имам впредвид времето в Англия няма да и е никак топло. Може би сега дори вали.След един час мислене как да съм облечена се спрях на любимите ми дънки, черен потник и бели маратонки.Е, за да съм в тон си сложих и бял суичер.Вързах си косата и сложих бяло цвете на ластика. Като излезнах мислех, че изглеждам страхотно, но сега до нея съдейки по погледа с който ме гледа се чувствам сякаш съм излезнала от контейнер.Момичето продължи да ме гледа странно.Реших, че има проблем с очите.
-Има ли нещо?
-Наседнала си ми якето.
Леле ето какво ме убивало.Станах и и подадох измачканото черно яке.Реших,че след като нямам ютия мога само да се извинявам.
-О, съжалявам, съжалявам, съжалявам
-Млъкни! Така няма да ми изгладиш якето.О, боже!Това е новата ми Шанел! Ти да не си сляпа?
1
Когато отворих очи слънцето грееше силно и слънчеви лъчи се провираха през прозореца.Станах и босите ми крака се допряха до студения под. Когато слезнах долу,майка ми стоеше на масата с безизразно изражение и както изглеждаше, чакаше моя милост.
-Джес,трябва да поговорим.
Усетих, че нещо не е наред.
-Виж ако е за вчера аз не съм виновна..
-В събота заминаваш при баща си.
-Какво?!
Баща ми живееше на края на света. По-точно в Англия. Майка ми е българка, а баща ми - англичанин. Израснах там,но когато с майка ми се разделиха, се върнахме в България, а баща ми остана в Англия.
-Моля те Джес недей, вече е решено. В края на лятото ще се върнеш. Баща ти много иска да те види, ще се запознаеш с нови хора.Преживя много неща напоследък. И аз и ти имаме нужда от почивка, знаеш го.
- А докато аз се радвам на кралицата какво ще правиш ти?
- Аз ще прекарам лятото тук.Чичо ти ще ми помогне да направим малък ремонт на къщата.
Знаех, че ще замина искам или не и това ме вбеси повече.
- Голяма почивка,няма що.Значи,баща ми, който не съм виждала от 3 години просто решава да звънне да отида при него за лятото, а майка ми без дори да ме попита дали искам се съгласява?!
Усещах, как сълзите напират в мен, затова станах от стола и тръгнах към вратата.
- Джес..
- Остави ме!
Качих се в стаята ми и седнах на леглото. Майка ми иска да прекарам цялото лято в Англия.Нещо отвътре ми казваше, че не ме праща там, само защото баща ми иска да ме види.Оставих това настрана и си уредих среща с малкото приятели, които имам за да им съобщя, че ще се видим отново следващата учебна година.
2
Следващите дни минаха неусетно. Вече е петък, куфарите са готови.Погледнах към Уили,кучето ми. Гледаше ме жално, сякаш усеща какво става.Погледнах снимката до мен и се усмихнах на спомена. Бяхме аз и Стефи, най-добрата ми приятелка на Аквапарк. На снимката сме прегърнати, а Стефи се е ухилила до ушите и в устата и вместо зъби се показва кора от портокал. Взех другата снимка където сме на ''нашето място''. Всъщност ''нашето място'' се намира под едно дърво. Намерихме го докато със Стефи разхождахме Уили. Изпуснах каишката му и той започна да тича по един хълм.Когато го изкачихме, се озовахме на някаква поляна.Поляна като поляна, но едно красиво дърво обсипано с розови цветчета се отличаваше от всичко наоколо. Оттогава решихме, че това ще бъде мястото където ще си споделяме всичко. Внезапно гласът на майка ми ме изтръгна от светът на спомените:
-Джес, чичо ти дойде хайде слизай.
Слезнах долу, а майка ми гледаше все едно всеки момент ще заплаче.Как не! Нали тя ме праща там.
-Е май трябва да си кажем чао за три месеца.
-Ще ти се обаждам всеки ден.
Въпреки че бях ядосана в началото като се замисля ще се радвам да видя Англия отново. Прегърнах майка ми и тръгнах към колата където чичо ме чакаше.
На летището имаше много бързащи хора с куфари включително и аз.Чичо ми обърка самолета два пъти и за малко да пропусна Англия.Когато се качих имаше само едно свободно място.Седнах до някакво момиче на около моята възраст с дълга руса коса вързана на красива опашка и големи сини очи подчертани с черен молив. Беше облечена със синя рокля до коляното и носеше слънчеви очила. Като имам впредвид времето в Англия няма да и е никак топло. Може би сега дори вали.След един час мислене как да съм облечена се спрях на любимите ми дънки, черен потник и бели маратонки.Е, за да съм в тон си сложих и бял суичер.Вързах си косата и сложих бяло цвете на ластика. Като излезнах мислех, че изглеждам страхотно, но сега до нея съдейки по погледа с който ме гледа се чувствам сякаш съм излезнала от контейнер.Момичето продължи да ме гледа странно.Реших, че има проблем с очите.
-Има ли нещо?
-Наседнала си ми якето.
Леле ето какво ме убивало.Станах и и подадох измачканото черно яке.Реших,че след като нямам ютия мога само да се извинявам.
-О, съжалявам, съжалявам, съжалявам
-Млъкни! Така няма да ми изгладиш якето.О, боже!Това е новата ми Шанел! Ти да не си сляпа?