На Дани

[JustaLittleKid]

На Дани...*

Той бе дете. В миг порасна,
щом в лапите го сграбчи болестта.
Тя бе коварна, тежка и опасна
и го водеше по пътя на смъртта...

Почерни дните му, животът му беляза
и се вкопчиха в невидима борба.
Непосилна бе, но той не се отказа...
и до днес се бори все така...

Научи се живота да обича,
научи се и всичко да цени..
През дните никак да не тича,
а с усмивка бавно да върви...

А умората когато го налегна,
се протегнаха и хиляди ръце,
в дланите държаха те надежда
и лекуваха отчаяно сърце.

Не бе достатъчно. И Дани си отиде...
Но след него ний сме по-добри.
Доброта ни даде, неговото име
като огън в сърцата ще гори.

*Посветено на Йордан Стоев... Почивай в мир, Дани...

[twilightkid]

Толкова е тъжно ... Дълбока мъка криеш в тези стихове.. Поздравления, на мен много ми хареса, стихотворението има мелодичност , рима и вложено чувство. :)

[mkio]

Страхотно е, чувствено и истинско, от дълбините на душата

[chrisy26]

Много е увлекателно и тъжно...МНого е хубаво, браво!!!!

[Amore-Mio*]

Страхотно е. Въпреки, че крие в себе си тъга.
Моите съболезнования, нека почива в мир.