TheFlow
07-26-2012, 20:55
Гадно ми е заради момиче.Почти да не повярва човек.
За да не изглеждам като поредния лигльо ще кажа , че съм на 21.Нямал съм приятелка през живота си.
Я да взема да обесня от самото начало да не се излагам прекалено много.Сирак съм.Или поне така смятам.Когато бях на 14 майка ми почина от рак.Баща ми си беше втълпил , че аз съм причината да стане така и ме попиляваше от бой.Имаше период, в който класната дойде до нас , за да види защо съм постоянно със синини.След това седмица не успях да отида на училище заради случилото се в нас.Година по-късно напълно загубих човека , когото познавах като родител.Бях напълно сам.Имах късмет , че попаднах на 2ма , които бихте нарекли добри хора.Единият държеше ресторантче пред нас и се съгласи да метя и да купувам услуги на месните пияндета , за да изкарам някой и друг лев.А това беше жизненоважно- в нас постоянно нямаше нищо освен алкохол и най-вероятно щях да умра от глад.Другото беше момче от класа , което после се премести на квартира и ме покани да живея в тях безплатно...Не казвам историята си , за да се оплаквам или оправдавам за проблемите си , а просто , за да разберете какъв е бил животът ми.Как работех , учих за стипендии само аз си знам.Не плачех.Не че не ми беше адски мъчно , обаче никой нямаше да забележи.Реших да надрастна тъгата си.Понеже от малък бях заякнал на шамарите на баща ми , бързо заякнах , което ми беше достатъчно по-нататък да не ме е страх от кварталните бойци.
Смея да твърдя , че съм красиво момче.И образовано.И възпитано.Просто израстнах сам и си бях достатъчен.Нямах приятели почти ,но имах други интереси.Книгите , образованието , спорта.След като завърших училище бях приет това , което винаги съм искал да уча - ахритектура в София.Без уроци , с почти максимален бал.Не се хваля.Просто имам рядкото умение да виждам нещата такива , каквито са в действителност, независимо дали се отнасят за мен или не.Състоянието в групата беше плачевно - момчета , които дори на мен не бяха конкуренция.По това време работех като администратор в онлаий казино в София и печелех добре .Скоро разбрах , че просто това не е за мен.Ядосвам се прекаленого много и никое от момичетат не отговори на изискванията ми и отново прецаках шанса си за ново начало.
Срещнах нея.Метафорично казано , в нета.Лична и болна тема е , но нека кажем , че тя беше специална.Не защото е пъровто момиче , което опознавам наистина.Тя не е типа духалка , която иска да прави тройка с 2 момчета.Беше красива и възпитана, даже мила.Знаех какво трябва да направя , но сърцето беше по-силно от мозъка.Вместо да се държа , за да я зарибя , както с другите момичета, реших да бъда искрен с нея.Е, оплакването и изследването не привлича никого.Имахме само 1 специлна вечер , под звездите.Тогава тя ми каза някои неща , които изтълкувах погрешно.За първи и единствен път в живота си , може би бях подведен от ума си.
Както и да е.Гадно стечение на факти.Бях ударил най-добрат и приятелка.Дълга история е , но тя си го заслужи,защото говореше ужасни неща за паметта на майка ми.Кофти шанс.Приятелката и беше от бившото ми даскало и нейното описание е било доста разкрасено - мога да си го представя като " странното тъжно саможиво арогантно момче , което постоянно е синьо и гледа в далечината".Разбира се аз веднаха отрекох обвинението дали съм въпросният , лъжата води след себе си друга лъжа .Предполагам , че ако не се бях влюбил в нея и не и бях признал , нямаше никога да разбере.Е , признах си.Очакваната реакция.Тип как може да ме лъжеш, доверито е важно и т.н.Всички надежди , които имах почти бяха рухнали.Е , тя завърши тази година.Бях събирал заплати от доста време , за да организирам бала , който нямаха възможност , но тя заслужаваше.Смятах , че ще се успокои , ще преосмисли и разбере нещата , защо я бях излъгал и да бъдем заедно..Покани ме на бала си.Не спях нощи , анализирайки кое е правилното решение - дали да отида , да не изглеждам като натегач и т.н. Отидох чак в ресторатна.Бяхме организирали почти всичко тайно с бащата - каретата пред тях , лакеите , исках да се чувства като истинска принцеса.
Бала и беше истинска касапница.Въпросното момиче Л. беше там и отново почна да говори единственото , което може да ме изкара извън нерви.Не , не че не заслужавам момичето , което харесвах , а че щяла да се изпикае на гроба на майка ми и други такива приятни нещица.Е , въздържах се да я ударя , но пък дойде моето момиче и след като имаше благоразумността да ме изведе ме попита дали съм дошъл само , за да разваля бала и защото не можа да понеса отрицателен отговор.Казах и нещо от сорта на" Ти ме покани като приятел , и аз дойдох като такъв.Просто исках да присъствам на този важен за теб момент".Нямах думи, просто се обърнах и вървях.Нямах сили да се обърна , нямаше да мога да продължа.Съвсем бях забравил , че помолих баща и да и даде писмо от мен , в което обеснявах всичко и казвах за чувствата ми към нея.Така и не получих отговор на него. Спомням си , че същия ден вале.Учудих се , че нещо капна по ръката ми.Но не валеше още.Просто се бях разплакал както преди , седнал на пейката сам.Радвам се, че след това заваля , за да скрие сълзите ми.
Напуснах работа , не смятах и още не смятам да продължавам да следвам.Наивно .Всичко заради 1 момиче.След дълги опити хакнах комютъра, не нейния , нямах сили , а на приятелката и и какво си си говорили.Е , докато аз и се оплаквах , тя и разказваше за момче , което за нея е принц и нещата стават прекалено лесни.Когато го прочетох ми стана толкова гадно, че повърнах.
Е , престраших се да разкажа за себе си.Благодаря на всеки стигнал до края на историята ми.
За да не изглеждам като поредния лигльо ще кажа , че съм на 21.Нямал съм приятелка през живота си.
Я да взема да обесня от самото начало да не се излагам прекалено много.Сирак съм.Или поне така смятам.Когато бях на 14 майка ми почина от рак.Баща ми си беше втълпил , че аз съм причината да стане така и ме попиляваше от бой.Имаше период, в който класната дойде до нас , за да види защо съм постоянно със синини.След това седмица не успях да отида на училище заради случилото се в нас.Година по-късно напълно загубих човека , когото познавах като родител.Бях напълно сам.Имах късмет , че попаднах на 2ма , които бихте нарекли добри хора.Единият държеше ресторантче пред нас и се съгласи да метя и да купувам услуги на месните пияндета , за да изкарам някой и друг лев.А това беше жизненоважно- в нас постоянно нямаше нищо освен алкохол и най-вероятно щях да умра от глад.Другото беше момче от класа , което после се премести на квартира и ме покани да живея в тях безплатно...Не казвам историята си , за да се оплаквам или оправдавам за проблемите си , а просто , за да разберете какъв е бил животът ми.Как работех , учих за стипендии само аз си знам.Не плачех.Не че не ми беше адски мъчно , обаче никой нямаше да забележи.Реших да надрастна тъгата си.Понеже от малък бях заякнал на шамарите на баща ми , бързо заякнах , което ми беше достатъчно по-нататък да не ме е страх от кварталните бойци.
Смея да твърдя , че съм красиво момче.И образовано.И възпитано.Просто израстнах сам и си бях достатъчен.Нямах приятели почти ,но имах други интереси.Книгите , образованието , спорта.След като завърших училище бях приет това , което винаги съм искал да уча - ахритектура в София.Без уроци , с почти максимален бал.Не се хваля.Просто имам рядкото умение да виждам нещата такива , каквито са в действителност, независимо дали се отнасят за мен или не.Състоянието в групата беше плачевно - момчета , които дори на мен не бяха конкуренция.По това време работех като администратор в онлаий казино в София и печелех добре .Скоро разбрах , че просто това не е за мен.Ядосвам се прекаленого много и никое от момичетат не отговори на изискванията ми и отново прецаках шанса си за ново начало.
Срещнах нея.Метафорично казано , в нета.Лична и болна тема е , но нека кажем , че тя беше специална.Не защото е пъровто момиче , което опознавам наистина.Тя не е типа духалка , която иска да прави тройка с 2 момчета.Беше красива и възпитана, даже мила.Знаех какво трябва да направя , но сърцето беше по-силно от мозъка.Вместо да се държа , за да я зарибя , както с другите момичета, реших да бъда искрен с нея.Е, оплакването и изследването не привлича никого.Имахме само 1 специлна вечер , под звездите.Тогава тя ми каза някои неща , които изтълкувах погрешно.За първи и единствен път в живота си , може би бях подведен от ума си.
Както и да е.Гадно стечение на факти.Бях ударил най-добрат и приятелка.Дълга история е , но тя си го заслужи,защото говореше ужасни неща за паметта на майка ми.Кофти шанс.Приятелката и беше от бившото ми даскало и нейното описание е било доста разкрасено - мога да си го представя като " странното тъжно саможиво арогантно момче , което постоянно е синьо и гледа в далечината".Разбира се аз веднаха отрекох обвинението дали съм въпросният , лъжата води след себе си друга лъжа .Предполагам , че ако не се бях влюбил в нея и не и бях признал , нямаше никога да разбере.Е , признах си.Очакваната реакция.Тип как може да ме лъжеш, доверито е важно и т.н.Всички надежди , които имах почти бяха рухнали.Е , тя завърши тази година.Бях събирал заплати от доста време , за да организирам бала , който нямаха възможност , но тя заслужаваше.Смятах , че ще се успокои , ще преосмисли и разбере нещата , защо я бях излъгал и да бъдем заедно..Покани ме на бала си.Не спях нощи , анализирайки кое е правилното решение - дали да отида , да не изглеждам като натегач и т.н. Отидох чак в ресторатна.Бяхме организирали почти всичко тайно с бащата - каретата пред тях , лакеите , исках да се чувства като истинска принцеса.
Бала и беше истинска касапница.Въпросното момиче Л. беше там и отново почна да говори единственото , което може да ме изкара извън нерви.Не , не че не заслужавам момичето , което харесвах , а че щяла да се изпикае на гроба на майка ми и други такива приятни нещица.Е , въздържах се да я ударя , но пък дойде моето момиче и след като имаше благоразумността да ме изведе ме попита дали съм дошъл само , за да разваля бала и защото не можа да понеса отрицателен отговор.Казах и нещо от сорта на" Ти ме покани като приятел , и аз дойдох като такъв.Просто исках да присъствам на този важен за теб момент".Нямах думи, просто се обърнах и вървях.Нямах сили да се обърна , нямаше да мога да продължа.Съвсем бях забравил , че помолих баща и да и даде писмо от мен , в което обеснявах всичко и казвах за чувствата ми към нея.Така и не получих отговор на него. Спомням си , че същия ден вале.Учудих се , че нещо капна по ръката ми.Но не валеше още.Просто се бях разплакал както преди , седнал на пейката сам.Радвам се, че след това заваля , за да скрие сълзите ми.
Напуснах работа , не смятах и още не смятам да продължавам да следвам.Наивно .Всичко заради 1 момиче.След дълги опити хакнах комютъра, не нейния , нямах сили , а на приятелката и и какво си си говорили.Е , докато аз и се оплаквах , тя и разказваше за момче , което за нея е принц и нещата стават прекалено лесни.Когато го прочетох ми стана толкова гадно, че повърнах.
Е , престраших се да разкажа за себе си.Благодаря на всеки стигнал до края на историята ми.