Juls
07-27-2012, 21:57
Абе хора,имам запитване към вас.Имам един приятел,с когото преди време имахме вземане-
даване,ама нещата не се получиха поради една или друга причина.Мислех си,че съм го
преодоляла.Еми да,ама не!Близки сме си,виждаме си се често и именно това е определящият
фактор,заради който не мога да го преодолея.Смисъл,не мисля за него постоянно или нещо такова.
Този етап го минах и Слава Богу!Нямам никаква идея защо съм толкова привързана към този човек.
И не искам повече да съм!Или по-точно казано,не искам да съм зависима от него.Принципно имам
един проблем,а именно-много се влияя от заобикалящата обстановка и най-малкото нещо може
да ми скапе деня.Ако хората около мен са мрачни,колкото и щастлива да съм,преди да се усетя
попивам от техния негативизъм.Колкото и заредена с усмивки да съм,ако някой ми каже нещо
накриво,правя от мухата-слон и си скапвам настроението за поне 1 час напред.Сама си се изнервям
за това колко много се самонавивам и преигравам!Вместо да подмина човека и да си кажа''Абе к'во
ще се занимавам с тъпаци''се почва едно анализиране на ситуацията,едно чудо...Много мисля.
Това ми е проблемът!Ама как да се справя с това не знам..Таа,малко се отплеснах.Като цяло другият
ми проблем е,че прекалено много ми зависи денят от това момче.Смисъл колкото и да ми е скапано,
като видя смс или позвъняване от него и веднага се оправям.Проблемът идва обаче
когато съм имала някакво предчувствие,че ще ми звънне,но не се е случило.През две минути си гледам
телефона, с надеждата,че ще ми звънне.И като това не се случи,много се скапвам :/ Ако съм се държала
леко хладно с него после ми е супер гадно.Знам,че никога няма да ми се разсърди или нещо от този род
ама ми става много съвестно.С никой друг не съм така.Даже с брат ми,който обичам повече от всичко на света!
Съмнява ме да съм влюбена,но дори и така да е...как да преодолея тази зависимост?!Имам някакви чувства към него,
не отричам,ама аз самата не мога да определя какви.Когато ми направи комплимент за нещо,направо се разтапям и
после само за това си мисля през деня.Ако пък не ме прегърне за чао,ми става много тегаво.. И като го споменах това,
да ви попитам-Каква е логиката да ми казва,че ме приема като сестра,а в същото време да ми прави комплименти за задника :Д Наистина е леко объркващо.Бях чела една тема в този форум,ако не се лъжа,за комплиментите.И повечето
момчета казаха,че никога не биха направили комплимент на момиче,ако нямат нещо към нея.Е,кажете ми как ще имате
нещо към някого,когото уж приемате за сестра?!Пак стана много дълго,ама не мога да пиша сбито.Та доста станаха въпросите.Отговаряйте на които можете :Д
даване,ама нещата не се получиха поради една или друга причина.Мислех си,че съм го
преодоляла.Еми да,ама не!Близки сме си,виждаме си се често и именно това е определящият
фактор,заради който не мога да го преодолея.Смисъл,не мисля за него постоянно или нещо такова.
Този етап го минах и Слава Богу!Нямам никаква идея защо съм толкова привързана към този човек.
И не искам повече да съм!Или по-точно казано,не искам да съм зависима от него.Принципно имам
един проблем,а именно-много се влияя от заобикалящата обстановка и най-малкото нещо може
да ми скапе деня.Ако хората около мен са мрачни,колкото и щастлива да съм,преди да се усетя
попивам от техния негативизъм.Колкото и заредена с усмивки да съм,ако някой ми каже нещо
накриво,правя от мухата-слон и си скапвам настроението за поне 1 час напред.Сама си се изнервям
за това колко много се самонавивам и преигравам!Вместо да подмина човека и да си кажа''Абе к'во
ще се занимавам с тъпаци''се почва едно анализиране на ситуацията,едно чудо...Много мисля.
Това ми е проблемът!Ама как да се справя с това не знам..Таа,малко се отплеснах.Като цяло другият
ми проблем е,че прекалено много ми зависи денят от това момче.Смисъл колкото и да ми е скапано,
като видя смс или позвъняване от него и веднага се оправям.Проблемът идва обаче
когато съм имала някакво предчувствие,че ще ми звънне,но не се е случило.През две минути си гледам
телефона, с надеждата,че ще ми звънне.И като това не се случи,много се скапвам :/ Ако съм се държала
леко хладно с него после ми е супер гадно.Знам,че никога няма да ми се разсърди или нещо от този род
ама ми става много съвестно.С никой друг не съм така.Даже с брат ми,който обичам повече от всичко на света!
Съмнява ме да съм влюбена,но дори и така да е...как да преодолея тази зависимост?!Имам някакви чувства към него,
не отричам,ама аз самата не мога да определя какви.Когато ми направи комплимент за нещо,направо се разтапям и
после само за това си мисля през деня.Ако пък не ме прегърне за чао,ми става много тегаво.. И като го споменах това,
да ви попитам-Каква е логиката да ми казва,че ме приема като сестра,а в същото време да ми прави комплименти за задника :Д Наистина е леко объркващо.Бях чела една тема в този форум,ако не се лъжа,за комплиментите.И повечето
момчета казаха,че никога не биха направили комплимент на момиче,ако нямат нещо към нея.Е,кажете ми как ще имате
нещо към някого,когото уж приемате за сестра?!Пак стана много дълго,ама не мога да пиша сбито.Та доста станаха въпросите.Отговаряйте на които можете :Д