Да се преместя ли заради него?

[misterygirl.vall]

Здравейте! Преди да започна да пиша за проблема си, бих желала да кажа, че въпреки че съм на 14 съм преминала през много неща и знам отлично какво значи да обичаш. Едва ли всичко в живота опира до възрастта, нали?
Та.. на 23. 06. 2012. се запознах с едно момче. Бях на почивка при майката на моята починала майка ( пада ми се баба ) за един месец.
С това момче тръгнахме. Можете ли да повярвате колко щастлива бях? ! Той ми показа, че мога да съм усмихната постоянно, да се радвам на малките неща.
Бяхме заедно, но дойде време да се връщам при баща ми, чак на другия край на България. Сбогуването беше наистина много тежко, но той ми каза, че през този ЕДИН МЕСЕЦ се е чувствал добре и това нашето е прекрасен спомен, за който не си заслужава да плача.
Сега с него си пишем по скайп и той ми казва, че ако поддържаме контакт другата година пак ще се съберем, но кое момиче би повярвало, че едно момче цяла година ще го чака??
Имам възможността след навършени 14 години ( навършила съм ги ) да се преместя да живея при баба ми.
Казах му го, но той е уплашен, че ако се преместя и не се получи той ще е виновен. Напълно го разбирам, но желанието ми е голямо.
Да, не си заслужава да се местя само заради едно момче ( той е на 17 ), но като се замисля с баща ми не се спогаждаме и може би това също е причина да замина.
Някакви идеи? :)

[uleto37]

Ами ти си решаваш...Аз вярвам,че ако момчето е свястно ще издържите годината,но ще ви е много трудно.Никога не се знае дали ако се преместиш ще се получи или няма,но според мен трябва да се пробваш,защото може и да излезе нещо много хубаво.Пък и винаги можеш да се върнеш,нали?
П.С:В подобно положение съм,след 10 дни ще се видя с едно момче,няма как да се преместя при него :(

[smilelady]

Ами това си зависи напълно от теб.
Замисли се кое ТИ искаш най-силно.Не се влияй от чуждото мнение било то на баща ти, на момчето или на някой друг.
Може да седнеш и да напишеш на един лист всички плюсове и минуси на това да се преместиш.
Относно момчето..ако се преместиш, но не се получи, винаги можеш да започнеш на чисто.Освен това местенето ти предоставя възможност да се запознаеш с нови хора :)

[TheBeliever]

На 14 си и го познаваш от месец. Не, не се мести. Прекалено малка си, за да предприемаш такива сериозни крачки, още повече заради някого, когото познаваш от трийсетина дни.

[Linns]

Когато всичко е започнало и двамата сте знаели, че имате един месец. Всеки човек с определено време гледа да го изкара възможно най-добре затова и сте си прекарали хубаво. Една връзка не е един месец, а и както всички знаем първите месеци винаги са прекрасни, проблемите идват после. Дайте си време да се опознаете. Едва ли няма да се виждате цяла година, все пак и двамата сте в България. Има хора които ги делят морета, а се виждат повече пъти в годината. Ако връзката ви е истинската ще изтърпите година разделени, пък после се мести ако още искаш. Само не избързвай, за да не съжаляваш.

[misterygirl.vall]

И аз си мислих да изчакам тази година да мине и ако другото лято като отида все още имаме чувства , ще се преместя.Все пак наистина няма да се виждаме цяла година,просто нямаме възможност..
Ако се местя няма да е само заради него,а наистина да започна на чисто. Просто ме е страх,че ако не се преместя сега , другото лято като дойда той ще е зает с някое момиче , а аз ще го гледам от страни , сещайки се за думите му '' Спокойно,няма да те забравя! ''

[xXxPETYAxXx]

Познаваш го от месец и вече искаш да се местиш?!
Едно ще ти кажа - приятелите и семейството са много по-важни от гаджетата. Гадженцата идват и си отиват, но приятелите и семейството са тези, които остават до нас. Не вземай толкова драстични решения заради момче.
Да, добре - измести се, ако имаш проблеми с баща си наистина, ама щом темата е в този раздел май баща ти е само оправдание и се самонавиваш да се изместиш.

[misterygirl.vall]

Мислила съм да се преместя и преди,но съм му давала още няколко шанса.Караме се постоянно,той не може да ме приеме такава , каквато съм , а аз не искам да се променя по неговите изисквания.
Може би нещата са 50;50 .. Объркана съм страшно много,за това търся някаква помощ . И без това животът ми в този град,в който съм е някак вече срутен.

[afafafafafa]

Въпреки, че си преминала през много неща, си на 14. На твоята възраст и аз мислех, че много знам за живота, ала уви, с всяка изминала година разбира колко наивен съм бил. Обич също не знаеш какво е. Не можеш да заобичаш някой за 1 месец. Да има тръпка - да, да си влюбена - хм, ок, ама да заобичаш някой за един месец... нъцки. Ако живееше при теб, повярвай, нямаше да ти е толкова интересен след време. Иначе през живота си ще чуеш още много "Спокойно, няма да те забравя" и "ти си единствената" : ). Още нещо - ако тръгне с друго момче, то тогава нищо не губиш, явно не си значела толкова за него, колкото е твърдял, но виж ако те иска - ще чака. На 14 още не можеш да прецениш ситуацията трезво, колкото и да си преживяла : ) Успех все пак, каквото и да решиш

[Amore-Mio*]

Ти си решаваш.
И въпреки да си минала през много неща, малка си. И никой не може да ти гарантира, че твоето щастие ще продължи с него вечно.

Обмисли добре. За да не стане така, че да обвиниш него, ако нещата не се получат. И още повече, ако той чувства това, което ти е казал, то тогава едно момче би изчакало момичето си. Но основно нещата опират до теб. Сядаш , мислиш и решаваш.