Егоистка

[Nutella♥]

Ситуацията е следната.Аз съм на 14,а сестра ми на 8.От както се помня никога не сме се разбирали,но аз не отдавах голямо значение на това.Сестра ми е - обичам я.Напоследък обаче се чувствам голяма егоистка след едни неща,които ми наговори майка ми.Каза ми,че не я искам,затова и тя не се е привързала към мен и предпочита да излиза с мама отколкото с мен.Вярно е.Сестра ми предпочита дори приятелките ми пред мен.Изобщо не ме чувства близка.Знам,че аз съм си виновна защото никога не съм и обръщала внимание.Да си признаем дори не помня да имаме някакви по-запомнящи се спомени заедно освен семейните.Имам си и причина обаче да не искам тя да идва с мен по разходки и т.н. Тя е безкрайно лигава и стисната.Обикновено излизам с познати и ми е неудобно да взема и нея като те не са взели своя брат/сестра (които впрочем нямат). Чувствам се обаче безкрайно огорчена,че и тя не ме иска и,че изобщо не се имаме.Имам чувството,че изпускам цялото и детство и изобщо не присъствам в него.Понякога имам чувството,че много по-добре щеше да и бъде ако мен ме нямаше.Исках само да споделя ако искате не пишете ...

[xoxi]

Това е нормално.
И двете сте още малки, тепърва ще се привързвате една към друга. От личен опит мога да ти го кажа, макар при мен да не ставаше въпрос за сестра, ами за племеннички.
Това, че не искаш да излиза с теб, не означава, че не трябва да й обръщаш внимание и когато сте си вкъщи. Гледайте някой филм заедно, отидете до магазина заедно, помогни й с нqкое домашно, разпитай я за приятелките й, дали си харесва някое момче и т.н. Намери в интернет някоя по-лесна рецепта и я помоли да ти помогне. Забелязала съм, че двама човека затворени в кухнята винаги се сближават. :D

[druzilla]

С моя братовчед също имаме 6 години разлика.Той винаги е предпочитал едно момиче от квартала пред мен,въпреки че тя му се подиграва много,когато него го няма.А на мен винаги ми е било тъжно,че той не ме иска.Започнах да го каня у нас по-често.Гледахме филми,играехме разни игри на плей-стейшъна и на компютъра.Вечер го виках с мен да разхождаме кучето ми.Сега вече сме си доста близки,въпреки че пак се караме,защото аз съм по-голяма и все му давам акъл :D Та казано на кратко - обръщай повече внимание на сестра ти,дори и да не излизате заедно,поне докато сте вкъщи правете разни неща двете и ще видиш как лека по лека ще станете неразделни.

[filmimilmi]

Може да живееш цял живот с един човек под един покрив и пак да сте си сякаш напълно непознати. Уважавай сестра си, но не си го слагай толкова на сърце за това все още толкова малко човече. Нека излиза повече с майка ви, ти си имаш свой живот, а майка ти не е права да те нарича егоистка. Може би си мисли, че и ти трябва да се грижиш за малката и се дразни от факта, че не го вижда, но все пак това не е твое задължение.

[пAteNцЕ]

Мога да кажа,че майка ти не е правилно да те нарича егоистка
първо ти си голяма,излизаш си с приятели
второ сестра ти е се държи не много добре,което те възпира да я вземеш със себе си навън
+ сестра ти може да те е изкарала черната овца пред майка ти и затова сега да ти се карат на теб
Какво му е егоистичното? Просто не се разбирате. Сближете се. (съветите,дадени по-горе ще са ти полезни)

[wiiwa]

След време, когато и двете сте големи ще сте си много скъпи. Обръщай й внимание когато сте вкъщи,остави фейсбука. Когато няма да излизаш с приятели прекарай малко време с нея. Не нужно да я мъкнеш навсякъде и винаги като ръчен багаж. Нормално е да те изкарва черната овца пред майка ти, все пак е малка, не й се ядосвай, с времето ще се оправи и ще се има много повече с теб отколкото с майка ти.

[Amore-Mio*]

Още доста време ще сте заедно.
Тепърва ще се развивате и опознавате.
И постепенно ще се сближите.
Не си мисли, че си егоистка или нещо от сорта. Винаги има такива случки в подобни ситуации. Аз с брат ми преди също не съм била особено близка, но се мога да твърдя точно обратното.

[Chacho]

Прекалено сте малки, за да се задълбочаваш в строги мотивации за твоето или нейното поведение според постъпките ви. На тая възраст имаш някакъв контрол над емоциите си, сестра ти пък е почти подвластна на тях. Егоизмът ни е задължителен спътник в ранните години и се появява под различни форми. С времето човек може и да успее да го пребори, но в ранна възраст има по-важни задачи в изграждането на характер.