DeadInside
07-31-2012, 07:54
Здравейте!
Ето,че дойде ред и аз да излея душата си.От дълго време ходих при една зъболекарка,но в последствие трябваше да се откажа от нея.От скоро ме понаболяваше зъб и трябваше да си търся зъболекар.Ходих при какви ли не,но така и никой не може да ми грабне доверието.
И така в един хубав ден ми препоръчаха един зъболекар,който бил много внимателен и отговорен към работата си.
Отидах при него,запознахме се.....Не мога да опиша какъв сладур е!Още от първия момент когато го видях ме грабна от всякъде.Попринцип съм страхлива и не ми е особено приятно да посещавам стоматолози,но при този забравих за всичко дори забравих че ме боли зъб.
До сега съм ходила около десет пъти абсолютно винаги е много любезен,мил,закача се и пуска шегички.
Имаме много общи теми на разговор познаваме се от толкова скоро а вече знаем толкова много неща за себе си.Имам чувството,че имам големи симпатии към него и той към мен.. може би!Аз попринцип съм с много по-зряло мислене от колкото се предполага,че трябва да е на възрастта ми и точно за това се разбираме толкова добре. Не е любов,нито влюбване,нито обичане а само една огромна симпатия..Проблемът е,че съм на 16 а той на около 25-26 и за него най-вероятно съм просто хлапе!ПЪЛНО БЕДСТВИЕ! Момчетата на моите години са меко казано кошмарни.А той е мечтата за всяка жена.Улегнал и знаещ какво иска от живота.Първите пъти наще ме водеха,запознаха се с него..и те го харесаха. (Ех,за пръв път наще да харесат момчето което и аз харесвам истиснко чудо) Но той винаги държеше да сме сами и да идвам сама.
Не е правилно да хлътвам по него наясно съм с нещата,но не мога да се спра и зная,че след време ще имам по сериозни чувства.Неудобно ми е като съм с него,много по-малка съм.Често ми говори за колежките си и това още повече ме кара да се чувствам неудобно защото се връщам на земята и се сещам,че той е цели 10 години по-голям.
Вчера си говорихме и той ми каза: Извинявай,но днес имам малко работа само ще промия зъба защото трябва да отида при (малко задържа тука) ...... приятелката ми. Доста странно каза "приятелката ми" едвам изкара от устата си тази думичка.И аз разбира се,рухнах. Всякакви малки надежди изчезнаха.Закача се с мен и това ме кара да мисля,че ме харесва.А дали не го прави само защото съм пациент и евентуално се опитва да ме разсее и да не мисля за страха и болката?Да,най-вероятно е това.Само като тръгне да ми бръмчи в устата с онази проклета машинка забравям за абсолютно всичко.Защото е точно над мен, усещам допира и прекрасния му парфюм.Да,малко се усенох.Не трябва да имам нищо с него,а тази мисъл ме кара още повече да го искам.Както казват хората "Забранения плод е най-сладък".
Трябва още доста пъти за в бъдеще да ходя при него и ще се чувствам странно.Усмивките,жестовет е и държанието му ме объркват много.Размисва ме,съчетаваме полезното с приятното.Най много ме боли от това,че със сигурност той гледа на мен като обикновенно хлапе.Благородно завиждам на приятелката му.Не искам съвети,защото знам че всичко е безнадежно и не искам тези симпатии от моя страна да се превърнат в нещо сериозно ако това се случи ще стане страшно.Написах ви всичко това защото исках да споделя с някого.Не знам от тук на сетне как да се държа,да се боря ли или да се откажа?
Ето,че дойде ред и аз да излея душата си.От дълго време ходих при една зъболекарка,но в последствие трябваше да се откажа от нея.От скоро ме понаболяваше зъб и трябваше да си търся зъболекар.Ходих при какви ли не,но така и никой не може да ми грабне доверието.
И така в един хубав ден ми препоръчаха един зъболекар,който бил много внимателен и отговорен към работата си.
Отидах при него,запознахме се.....Не мога да опиша какъв сладур е!Още от първия момент когато го видях ме грабна от всякъде.Попринцип съм страхлива и не ми е особено приятно да посещавам стоматолози,но при този забравих за всичко дори забравих че ме боли зъб.
До сега съм ходила около десет пъти абсолютно винаги е много любезен,мил,закача се и пуска шегички.
Имаме много общи теми на разговор познаваме се от толкова скоро а вече знаем толкова много неща за себе си.Имам чувството,че имам големи симпатии към него и той към мен.. може би!Аз попринцип съм с много по-зряло мислене от колкото се предполага,че трябва да е на възрастта ми и точно за това се разбираме толкова добре. Не е любов,нито влюбване,нито обичане а само една огромна симпатия..Проблемът е,че съм на 16 а той на около 25-26 и за него най-вероятно съм просто хлапе!ПЪЛНО БЕДСТВИЕ! Момчетата на моите години са меко казано кошмарни.А той е мечтата за всяка жена.Улегнал и знаещ какво иска от живота.Първите пъти наще ме водеха,запознаха се с него..и те го харесаха. (Ех,за пръв път наще да харесат момчето което и аз харесвам истиснко чудо) Но той винаги държеше да сме сами и да идвам сама.
Не е правилно да хлътвам по него наясно съм с нещата,но не мога да се спра и зная,че след време ще имам по сериозни чувства.Неудобно ми е като съм с него,много по-малка съм.Често ми говори за колежките си и това още повече ме кара да се чувствам неудобно защото се връщам на земята и се сещам,че той е цели 10 години по-голям.
Вчера си говорихме и той ми каза: Извинявай,но днес имам малко работа само ще промия зъба защото трябва да отида при (малко задържа тука) ...... приятелката ми. Доста странно каза "приятелката ми" едвам изкара от устата си тази думичка.И аз разбира се,рухнах. Всякакви малки надежди изчезнаха.Закача се с мен и това ме кара да мисля,че ме харесва.А дали не го прави само защото съм пациент и евентуално се опитва да ме разсее и да не мисля за страха и болката?Да,най-вероятно е това.Само като тръгне да ми бръмчи в устата с онази проклета машинка забравям за абсолютно всичко.Защото е точно над мен, усещам допира и прекрасния му парфюм.Да,малко се усенох.Не трябва да имам нищо с него,а тази мисъл ме кара още повече да го искам.Както казват хората "Забранения плод е най-сладък".
Трябва още доста пъти за в бъдеще да ходя при него и ще се чувствам странно.Усмивките,жестовет е и държанието му ме объркват много.Размисва ме,съчетаваме полезното с приятното.Най много ме боли от това,че със сигурност той гледа на мен като обикновенно хлапе.Благородно завиждам на приятелката му.Не искам съвети,защото знам че всичко е безнадежно и не искам тези симпатии от моя страна да се превърнат в нещо сериозно ако това се случи ще стане страшно.Написах ви всичко това защото исках да споделя с някого.Не знам от тук на сетне как да се държа,да се боря ли или да се откажа?