gabriela6354
08-04-2012, 19:46
Може ли мнение за едно мое есе , есето трябва да журналистическо , но това е само опит ,ако може градивна критика и се извинявам за допуснатите правописни грешки.
Темата на есето е ''боклук ''
Живеем в България и на всеки читател би му станало ясно за съдържанието в следните редове. Боклуци-част от рутината,всеки член на Република България е приел тази дума , като част от ежедневието си.Няма да се изненадам ако в тази седем милионна държава - член на европейския съюс,тази дума се споменава поне 4 милоина пъти в деня.В едно журналистическо есе трябва да дам мнението си по поставен проблем и да разреша този така задълбочен проблем в нашата родина . Отговорът ми е ,че и аз самата не знам . Не мога да изчистя сама боклука по улиците или да накарам хората да не изхвърлят отпадъците си по шосетата .Този проблем е на цялото общество и само ние жителите на България можем да го разрешим и проблема не е в устройствота на държавата или в нашите управници , проблемът е у нас.
Отиваме в чужбина , съзърцаваме прекрасните алеи (не натруфени от смет) ,като за крале, тротоари като за принцеси и си блъскаме главите в същите така прекрасни бордюри, мислейки ,че и ние искаме държавата ни да прилича на другите републики , монархии...Лесно е да обвиним парламента , кмета или партиите за това , че на където и да попадне крайчето на окото ни , все се натъкваме на кутйки от Coca Cola или целуфан от една или друга вафла. Сърцевината на проблема е в нас . Ценностите ни са загинали още много преди тези хартийки , фасиве или кутйки да се появят . Най-лесното , което може да кажем е, че пред парламента няма нито една люспа от семни , а по покрайнините на кварталите ни е всякаш,сеедно сме попаднали в Суходол.
Нали уж ние българите или една голяма част от нас сме патриоти и трябва да пазим , зачитаме и обичаме родния си край или това е само на теория , а на практика главта ни казва '' щом всички хвърлят , защо и аз не-един боклук няма да промени нищо '' Ало е така и аз съм права - нямаме право да се оплакваме , че живеем в сметище.
Темата на есето е ''боклук ''
Живеем в България и на всеки читател би му станало ясно за съдържанието в следните редове. Боклуци-част от рутината,всеки член на Република България е приел тази дума , като част от ежедневието си.Няма да се изненадам ако в тази седем милионна държава - член на европейския съюс,тази дума се споменава поне 4 милоина пъти в деня.В едно журналистическо есе трябва да дам мнението си по поставен проблем и да разреша този така задълбочен проблем в нашата родина . Отговорът ми е ,че и аз самата не знам . Не мога да изчистя сама боклука по улиците или да накарам хората да не изхвърлят отпадъците си по шосетата .Този проблем е на цялото общество и само ние жителите на България можем да го разрешим и проблема не е в устройствота на държавата или в нашите управници , проблемът е у нас.
Отиваме в чужбина , съзърцаваме прекрасните алеи (не натруфени от смет) ,като за крале, тротоари като за принцеси и си блъскаме главите в същите така прекрасни бордюри, мислейки ,че и ние искаме държавата ни да прилича на другите републики , монархии...Лесно е да обвиним парламента , кмета или партиите за това , че на където и да попадне крайчето на окото ни , все се натъкваме на кутйки от Coca Cola или целуфан от една или друга вафла. Сърцевината на проблема е в нас . Ценностите ни са загинали още много преди тези хартийки , фасиве или кутйки да се появят . Най-лесното , което може да кажем е, че пред парламента няма нито една люспа от семни , а по покрайнините на кварталите ни е всякаш,сеедно сме попаднали в Суходол.
Нали уж ние българите или една голяма част от нас сме патриоти и трябва да пазим , зачитаме и обичаме родния си край или това е само на теория , а на практика главта ни казва '' щом всички хвърлят , защо и аз не-един боклук няма да промени нищо '' Ало е така и аз съм права - нямаме право да се оплакваме , че живеем в сметище.