mikko123
08-06-2012, 07:01
Аз уча нещо съвсем далечно от музиката и театъра/киното, обаче още от малко дете та чак до сега не ме напуска странното вътрешно желание, че имам нежда да се снимам във филм, да играя в театър или да пусна няколко сингъла. В детската градина много обичах да участвам в театралните постановки и честно казано добре се справях, в училище също участвах, обаче като дойде време да следвам наще ме разубедиха да не кандидатствам в НАТФИЗ и записах икономическа специалност, където повечето дисциплини изискват да си математически ум (а аз мразя математиката, винаги съм имал най-високи оценки по Български, музика, рисуване и езици!).
Страх ме, защото не знам какво искам да работя, професиите които изискват такова образование ми се струват супер скучни. Та ако вие бяхте в такова положение, бихте ли използвали няколко спестени заплати като да речем счетоводител за да си платите запис на песен в студио + клип? Или смятате, че такова преследване на детските мечти е глупаво? Не знам, мисля си, че човек е хубаво да рискува, от колкото да не рискува изобщо в този живот, а и веднъж се живее. Аз съм чувал много истории за хора, които са работили в офис и един ден решават и записват демо и стават известни дори. Смятате ли, че трябва да загърбя най-голямата си детска и тинейджърска мечта или да я преследвам поне като хоби?
Лошото е, че колкото и да се опитвам да я превъзмогна и потисна, винаги се връща в главата ми. Още повече като видя някой известен като Дж. Бийбър и си мисля: "това можеше да си ти".
Страх ме, защото не знам какво искам да работя, професиите които изискват такова образование ми се струват супер скучни. Та ако вие бяхте в такова положение, бихте ли използвали няколко спестени заплати като да речем счетоводител за да си платите запис на песен в студио + клип? Или смятате, че такова преследване на детските мечти е глупаво? Не знам, мисля си, че човек е хубаво да рискува, от колкото да не рискува изобщо в този живот, а и веднъж се живее. Аз съм чувал много истории за хора, които са работили в офис и един ден решават и записват демо и стават известни дори. Смятате ли, че трябва да загърбя най-голямата си детска и тинейджърска мечта или да я преследвам поне като хоби?
Лошото е, че колкото и да се опитвам да я превъзмогна и потисна, винаги се връща в главата ми. Още повече като видя някой известен като Дж. Бийбър и си мисля: "това можеше да си ти".