dope
08-08-2012, 14:18
Беше топъл есенен ден.Може би един от последните преди идването на дългата и студена зима.Листата на дърветата падаха тихо,безропотно във водата на езерото,сякаш покривайки го с меко,топло одеало.Алеите бяха изпъстрени от напдалите листа-различни по форма,големина и цвят,но по своему красиви и безжизнени.Короните на дърветата се полюшваха от хладният вятър.В този красив и същевременно така пуст парк всички алеи се сливаха в една,която водеше до красива, голяма,бяла къща.Стълбите по които се стигаше до входа на къщата също бяха покрити с листа.Къщата имаеше големи прозорци.Вътре бе обзаведена в бароков стил и се носеше приятна миризма на лакирано дърво.Големите полилеи които висяха от високите тавани,осветяващи огромните стаи бяха покрити с дебел слой прах.Всъщност всички мебели имаха такава събда.
В една стая,едно момиче стоеше облегнато до една каминa.Тя беше висока,с дълга руса коса,мека снежно бяла кожа. Устните и бяха плътни,меки,кърваво червени.Очите и бяха като небето-толкова сини,че дори можеш да се изгубиш в тях. Бе облечена с червен пуловер който стигаше до бедрата и,но оставяше на показ едното и рамо.В едната си ръка държеше голяма чаша топъл чай.Облегната на камината,тя се вглеждаше в пламаците-толоква изгарящо горещи,светли, чувствени.Почукването на врата я накара да излезе от унесаси.
-Влез!-каза сухо тя без да се обръща.След няколко секунди се чу затваряне на врата и малко по-късно някой обви талията и с ръце целувайкия по голото рамо.Момичето настръхна,затвори очи,прехапа устна и замалко да изпусне чашата с чай.Краката и омекнаха.Той продължи да я целува по врата,след малко достигна до ухото и и нежно прошепна:
-Липсваше ми.-леко долепяйки нежните си устни до кожа на ухото и.Тя се обърна с лице към него и се взря в очите му сякаш търсеше нещо,искаше да намери нещо,но явно не го откриваше.Настана тягосна тишина.Момчето се приближи до лицето и се вгледа в очите и целуна я - целувка пълна с любов.топлина,изгаряща и неубоздана страст и надежда.Целувка толкова жадувана и чакана.Тя изпусна чашата с чай,но никой един от двамата не обърна внимние.След като ръцете и вече бяха свободни тя ги постави на раменете му и обви крака около кръста му.Той я повдигна и сложи нежно на леглото,надвеси се над нея и я погледна в очите-желание,страст,любов,желан е-това се виждаше в очите и.Тя леко се надигна и го целуна той свали сакото си и ризата,тя махна пуловера си.Седна в скута му и започна да го целува и хапе нежно по рамената и врата.Когато усети судената му ръка по гърба си се изпъна като струна и настръхна.Изгаряше от желание да го има....
Събуждайки се на сутринта забеляза,че той е гледаше и галеше нежно едното и бедро.Обърна се към него-бе толкова близо до лицето му и виждаше как зениците му се разширяват.Той продължи да я гали,лека усмивка се прокрдна в ъгълчетата на плътните му устни.Той отвори уста за да каже нещо,но в този момент тя постави пръст на устните му,след това го прокара между тях усети колко са топли и меки,усети студения метал на пиърсинга му,доближи се до него и го целуна.Езикът и бе толкова настоятелен, топъл,грапав че дори и да искаше той не би могъл да се откаже от тази целувка.Прекараха целия ден в леглото.Любиха се,прегръщаха се,целуваха се-сякаш като запоследно....Думите бяха излишни
-Трябва да тръгвам.-мекия му глас наруши тишината.Момичето се обърна към него и затърси очите му,но не успя да ги намери защото той вече бе станал и се обличаше без да поглежда към нея.Отвори врата на стаята,преди да излезе обърна се и прошепна-Обичам те...
Сълзите се стичаха по лицето и тихо,бавно,болезнено.Усеща е меланхолията и тъгата по цялото си тяло,знаеше че никога повече нямаше да целува тези устни,никога повече няма да докосва тази кожа,никога повече няма да усеща дъха му,нокога повече няма да види усмивката му.Останаха и само спомените,ах тези спомени толкова болезнени,толкова далечни....
50 години по-късно:
Погребението бе скромно-бяха поканени само най-близките.Всички бяха потънали в тъга.Него вече го нямаше.След като хората се разотидоха към паметника с бавни стъпки се приближи една жена.Лицето и не се виждаше добре,но си личеше че е стара,вървеше леко прегърбена,а в дясната си ръка носеше роза-кърваво червена роза.Тя спря точно пред паменика-висок,издигнат от мрамор с два черни ангела-жената се вглега в надписа плочата-„Н. Б. (1989-2060)” .Тя свали тъмните си очила и повдигна леко глава-от очите и се отрониха няколко сълзи,които бавно изминаха своя път по набръчканото от времето лице и угаснаха.Това бе момичето от онази бяла къща-устните и бяха изгубили червения си цвят,плътността и мекотата си,от високите и скули нямаше и следа,кожата и която някога бе бяла и мека сега бе сбръчкана и покрита с гозни старчески петна.Едно нещо обаче не се бе променило-очите-те все още бяха толкова сини колкото и в деня когато той си тръгна,а тъгата в тях все още беше там,но сега бе още по-голяма.Жената постави червената роза върху левия ангел,наведе се и целуна студената,мраморна плоча.Отново сложи тъмните си очила,обърна се и с бавна крачка,тръгна към близката алея.Заваля ситен дъжд.Жената се изгуби в далечината.Небето плачеше,плачеше за една неизживяна любов....
В една стая,едно момиче стоеше облегнато до една каминa.Тя беше висока,с дълга руса коса,мека снежно бяла кожа. Устните и бяха плътни,меки,кърваво червени.Очите и бяха като небето-толкова сини,че дори можеш да се изгубиш в тях. Бе облечена с червен пуловер който стигаше до бедрата и,но оставяше на показ едното и рамо.В едната си ръка държеше голяма чаша топъл чай.Облегната на камината,тя се вглеждаше в пламаците-толоква изгарящо горещи,светли, чувствени.Почукването на врата я накара да излезе от унесаси.
-Влез!-каза сухо тя без да се обръща.След няколко секунди се чу затваряне на врата и малко по-късно някой обви талията и с ръце целувайкия по голото рамо.Момичето настръхна,затвори очи,прехапа устна и замалко да изпусне чашата с чай.Краката и омекнаха.Той продължи да я целува по врата,след малко достигна до ухото и и нежно прошепна:
-Липсваше ми.-леко долепяйки нежните си устни до кожа на ухото и.Тя се обърна с лице към него и се взря в очите му сякаш търсеше нещо,искаше да намери нещо,но явно не го откриваше.Настана тягосна тишина.Момчето се приближи до лицето и се вгледа в очите и целуна я - целувка пълна с любов.топлина,изгаряща и неубоздана страст и надежда.Целувка толкова жадувана и чакана.Тя изпусна чашата с чай,но никой един от двамата не обърна внимние.След като ръцете и вече бяха свободни тя ги постави на раменете му и обви крака около кръста му.Той я повдигна и сложи нежно на леглото,надвеси се над нея и я погледна в очите-желание,страст,любов,желан е-това се виждаше в очите и.Тя леко се надигна и го целуна той свали сакото си и ризата,тя махна пуловера си.Седна в скута му и започна да го целува и хапе нежно по рамената и врата.Когато усети судената му ръка по гърба си се изпъна като струна и настръхна.Изгаряше от желание да го има....
Събуждайки се на сутринта забеляза,че той е гледаше и галеше нежно едното и бедро.Обърна се към него-бе толкова близо до лицето му и виждаше как зениците му се разширяват.Той продължи да я гали,лека усмивка се прокрдна в ъгълчетата на плътните му устни.Той отвори уста за да каже нещо,но в този момент тя постави пръст на устните му,след това го прокара между тях усети колко са топли и меки,усети студения метал на пиърсинга му,доближи се до него и го целуна.Езикът и бе толкова настоятелен, топъл,грапав че дори и да искаше той не би могъл да се откаже от тази целувка.Прекараха целия ден в леглото.Любиха се,прегръщаха се,целуваха се-сякаш като запоследно....Думите бяха излишни
-Трябва да тръгвам.-мекия му глас наруши тишината.Момичето се обърна към него и затърси очите му,но не успя да ги намери защото той вече бе станал и се обличаше без да поглежда към нея.Отвори врата на стаята,преди да излезе обърна се и прошепна-Обичам те...
Сълзите се стичаха по лицето и тихо,бавно,болезнено.Усеща е меланхолията и тъгата по цялото си тяло,знаеше че никога повече нямаше да целува тези устни,никога повече няма да докосва тази кожа,никога повече няма да усеща дъха му,нокога повече няма да види усмивката му.Останаха и само спомените,ах тези спомени толкова болезнени,толкова далечни....
50 години по-късно:
Погребението бе скромно-бяха поканени само най-близките.Всички бяха потънали в тъга.Него вече го нямаше.След като хората се разотидоха към паметника с бавни стъпки се приближи една жена.Лицето и не се виждаше добре,но си личеше че е стара,вървеше леко прегърбена,а в дясната си ръка носеше роза-кърваво червена роза.Тя спря точно пред паменика-висок,издигнат от мрамор с два черни ангела-жената се вглега в надписа плочата-„Н. Б. (1989-2060)” .Тя свали тъмните си очила и повдигна леко глава-от очите и се отрониха няколко сълзи,които бавно изминаха своя път по набръчканото от времето лице и угаснаха.Това бе момичето от онази бяла къща-устните и бяха изгубили червения си цвят,плътността и мекотата си,от високите и скули нямаше и следа,кожата и която някога бе бяла и мека сега бе сбръчкана и покрита с гозни старчески петна.Едно нещо обаче не се бе променило-очите-те все още бяха толкова сини колкото и в деня когато той си тръгна,а тъгата в тях все още беше там,но сега бе още по-голяма.Жената постави червената роза върху левия ангел,наведе се и целуна студената,мраморна плоча.Отново сложи тъмните си очила,обърна се и с бавна крачка,тръгна към близката алея.Заваля ситен дъжд.Жената се изгуби в далечината.Небето плачеше,плачеше за една неизживяна любов....