ВИП историийки

[CanYouSeeMeNow]

На кратко: Това са написани от мен истории, включващи известни личности. Ако ви харесват, можете да ми давате идея, за някой ваш любимец и да напиша история свързана с него. Очаквам вашите предложения. Като за начало, ще пусна нещичко.

[CanYouSeeMeNow]

t.A.t.U Dream

Никога не съм мислила как ще умра … е мисля че се получи добре. Името ми е Юлия…да същата Юлия. Какво стана с мен? Аз просто умрях…
Беше един от хубавите дни… бяхме в Америка и аз и Леночка. Пътувахме за Ню Йорк. Един от обикновените ни полети
- Какво има Лена, изглеждаш странно?
- Чудя се..кога всичко ще свърши. Кога от Тату няма да остане нищо?
- Забранявам ти да мислиш за това! – повиших тон и тя се стресна- Още е рано не мисля че всичко ще свърши ей така.
- Обичаш ли ме?
- Разбира се. Ти си моята Леночка. Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам. А сега заспивай, когато пристигнем няма да имаш този шанс
- Аз трябва да ти призная нещо… но не мога …
Уплаших се …за миг си помислих какви ли не глупости… Какво искаше да каже, защо не можеше да го направи??
- Сподели, знаеш че винаги ще съм до теб.
- Обичам те …
- И аз теб!
- Не така… не по този детски начин.
- Какво искаш да кажеш???
- Така както трябваше…както беше в песните ни..по този начин
Потреперих. Как е възможно. Как не съм забелязала досега??? По дяволите
- Аз, аз
- Не е нужно да отговаряш… лека нощ
Обърна се и затвори очи. Сякаш нищо не бе станало, но аз продължавах да мисля...
************************************************** **************************
На другата сутрин:
Измъкнах се от леглото само за да видя че Лена я нямаше. Къде беше отишла??? Отидох в банята .... какво по дяволите. Тя лежеше във ваната ръцете и бяха целите в кръв...беше си срязала вените
- Лена Лена-разкрещях се аз, без успех, не дишаше.. Вината беше МОЯ и само МОЯ. Извиках линейката дойдоха ... казаха че е още жива.
Измина седмица докато дойде на себе си. Отидох при нея. Тя ме погледна тъжно...
- Защо Юли, защо ме спаси...НЕ трябваше Не искам да живея...
- Замълчи постъпих както трябва ти си тази която стъпи накриво. Защо направи това? Какво искаше? Просто да умреш ... Колко си глупава!!! Не биваше
- Тръгвай си, за да не стане по-лошо, моля те !
Послушах я, излязох. Прибрах се в хотелската стая. Беше го направила заради мен, заради нехайството ми. Трябваше да спра това сега или никога
****
Отворих прозореца... 13 етажа ....щах да полетя. Пристъпих напред и после всичко се въртеше. В един момент усетих ужасяващата болка...но след миг всичко беше свършило. Да,знам постъпих като нея, но аз я обичам не бих и причинила това! Обичах я , но не както тя мен..помогнах и нали? Вие как мислите? Дали сега тя ще живее???

[bijou]

Опитай подобробно да описваш повече за да си създадем по реална представа. Опиши подробно и изразително чувствата й, мислите й и т.н.
А и някакси... първо тя опитва да се самоубие, след това другата я спасява и се самоубива. Нещо няма смисъл за мен.
Идеята обаче доста ми харесва, пусни още някоя история с някоя друга известна личност, с удоволствие ще я прочета. (:

[DisappointedDreamer]

Интересна е идеята ти, но така като гледам не можеш да я развиеш добре.

[CanYouSeeMeNow]

Благодаря за съветите. Работата е, там, че съм се посветила към едно мини-романче, за една приятелка.. Тя ме стимулираше да пиша, когато имам време и разбира се, вдъхновение го правя. Та, така. Ще се постарая за следващите. Е, ето нещо по-новичко. Надявам се да ви допадне ^^


Някога да сте се чувствали така, сякаш живота ви е празен? Имам впредвид, въпреки, че си талантлив, известен, богат, с много приятели и всичко, от което човек има нужда, за да е щастлив. Защо изведнъж всичко това, вече не ме кара да се чувствам щастлива? Отговорът е прост…едва сега разбрах какъв е той. Ще ви разкажа нещо, но първо да се представя.
Катрин Елизабет Хъдсън, по-известна като Кейти Пери. Преди има-няма месец, лежах най-спокойно в леглото си, докато не чух тропването на външната врата. Слязох до първия етаж. На стълбите пред мен стоеше красива млада жена, облечена в дълга лилава рокля, не претенциозна на вид. Изтръпнах. Какво правеше тя тук? Коя е? Какво искаше? Как влезе? Исках да я питам всичко това, но не успях…просто не можех да кажа и думичка. Бях уплашена.
- Всичко е наред. Аз съм твоя приятелка. Аз ще ти помогна. Спомняш ли си как преди около месец си пожела нов живот…друг, защото според теб твоя живот не беше достатъчно добър. Сега имаш шанса да живееш нечии друг живот. Моя.
- Виж сега, не разбирам и грам за какво ми говориш, окей? Какво искаш?
- Питам те последно. Искаш ли за една седмица да си мен.
- А мен кой ще е? Ти?
- Мисля, че за една седмица ще можеш да излъжеш, че си на почивка.
- Аз ще съм винаги с теб, няма да ме виждаш..но ще ме чуваш. Е, има ли сделка?
И разбира се, се хвърлих в предложението. Любопитство. Интерес. Това бяха причините ми.
И така половин час по-късно лежах в болница, ялата в системи, а над мен се бяха надвесили куп лекари.
- Добре ли сте? Госпожице? Боли ли ви? Чувствате ли краката си? Можете ли да говорите?
- Да не ме е смазал тир?
- Не, не.
-Не е тир Кейти. Ти беше в кома, тоест аз. Връхлетя те черен бус. Твоята задача е да разбереш кой от близките ми го е направил. Разбираш ли ме? Постарай се, знам, че можеш. Накратко: Имаш приятел Ейвъри, две приятелки Ели и Джулия и майка и баща. Това е. Няма кой друг да е. Един от тях е. Сега отговаряй на докторите и се приготви играта да започне.
- Добре съм…Аз..
- Не се напрягайте. Просто стойте тук.
- Все едно има къде да ида.
Преминах всички тестове, докторите б яха учудени, че всички показатели са перфектни и ме изписаха на другия ден. Тогава започна играта.

 следва продължение 