Който желае, може да прочете новия ми анализ

[EinGutesKind]

Възходът на семейство Ругон - Романът започва с описание на запустяло, плодородно, старо гробище, което в последствие общината решава да използва – костите са изровени, деца си играят с тях и няма никаква морална и религиозна церемония. Не се намира купувач, и всеки си влиза свободно. Става място за отдих, за детска игра, цигани се настаняват да живеят там. Строи се и дърводелска работилница. Една вечер там отива красиво 17 годишно момче. Силен физически, но плах и смутен от живота. Невеж. Казва се Силвер. В 8 часа идва девойка при него на име Миет. Тя е на 13 години и със Силвер я свързва братска обич. И двамата имат особена, специфична красота и не всеки би се загледал по тях. Миет се страхува, че Силвер ще замине и повече няма да се върне. Това са нощни, любовни разходки, далеч от хорските погледи и целомъдрие – традиция в това общество. Зима е. Изведнъж идва тълпа, по която Силвер се захласва – братята. Бунтовници, хиляди хора. Здрави и сплотени хорски люде. Палюд въстават първи. Силвер разказва на Миет за всички групи хора и кои са те. Пеят „Марсилезата”, носят селски, примитивни оръжия. Бащата на Миет е убиец, затворен в каторга, а тълпата се държи грубо с нея. После се намират хора, които казват добри думи за него. Тя взима да носи знамето и тръгва със Силвер и бунтовниците. В Пласан има 3 квартала, отделени един от друг – буржоазия и бедни хора – 10 000 жители. Аделайд – последна от семейство Фуко, жени се за беден работник от семейство Ругон, ражда му дете, но в последствие той умира. После си хваща любовник – Макар Скитника и му ражда 2 деца. Обществото е скандализирано. Пиер Ругон е дете от първия и брак. Тя обича еднакво и трите си деца. Чудновата жена, леко луда. 15 години живее така с Макар. Той я бие, но тя не се впечатлява. Децата правят каквото си искат, имотите и се разграбват, а тя блуждае и не се интересува от нищо. Понякога е нервна. Пиер е най-властното дете. Расте без контрол, но със здрав разум. Става интересчия, егоист. Гледа на майка си, брат си и сестра си като на паразити, които един ден ще му изядат парите, ако не сложи нещата в ред. Дори иска да прогони слугите, чувства се господар на всичко. Първо се заема с майка си – гледа я втренчено, а тя по този начин се измъчва, защото мисли, че синът и я упреква за безпътния и живот. Брат му Антоан е извикан да служи във войската, а сестра му Юрсюл се омъжва и заминава. Не се грижи за тях, защото са извънбрачни, и според него нямат право на нищо. Любовникът на Аделайд – Макар умира, и и завещава къщата си. Така тя се мести и Пиер остава единствен господар на богатството на Фукови. Хитър, ликвидира всичко – не иска да е селянин и да вържи полска работа. Манипулира майка си. Жени се за Фелисите Пюеш. С нея има 30 годишен брак и постоянна борба с фирмата и продажбите. Раждат им се 5 деца – 3 момчета и 2 момичета – Йожен, Паскал, Аристид са момчетата. Тя е властна, иска да има големи богатства и се стреми към него чрез мъжа и децата си. Дава им добро образование, иска да станат високопоставени лица. Пиер недоволства заради големите разходи. Но и двамата сина се декласират. Само Паскал се дипломира и става учен. Фелисите е отчаяна. Но и тримата са повече от родителите си. Расата на Ругон се прочиства под влияние на жените. Йожен е най-голям. Той е тромав, муден, обича властта. Аристид е най-малък и обича парите. Безделник, неудачник. Женят го за Анжел. Средният син Паскал е единствен положителен персонаж от това семейство. Умен, добър, скромен. Учи медицина. Фелисите го упреква че не е като тях. Остаряли, Пиер и Фелисите живеят в бедна къща, но са все тъй алчни както преди. Не се отчайват от несполуките и искат да забогатеят. Политическите действия, задушаването на републиката, революцията и прочие поставят началото на възхода на семейство Ругон. Фелисите тласка Пиер към политиката. Постепенно бившият търговец на зехтин се превръща във важна особа. У Ругонови в жълтия салон идват хора, които роптаят срещу републиката – омразата ги сплотява. Начело е маркиз дьо Карнаван. Йожен доверява на баща си Пиер своите идеи, а Фелисите е въодушевена, че вече ще забогатеят. Аристид заради своите статии е критикуван. От писмата става ясно, че Йожен е деен таен агент. Пиер му се подчинява и изпълнява напътствията му. Паскал не се интересува от политика, но по настояване на майка му ходи в жълтия салон. Там се забавлява, оприличава хората на животни, които е изучавал. През 1851 година жълтия салон става господар на Пласан. Ругон не иска никой да се намесва и само те да се облагодетелстват от ситуацията. Пиер няма доверие на Фелисите, защото е жена, и не и доверява нищо от плановете на Йожен. Недоверието на съпруга и я обижда. Когато са се оженили, тя е мислела, че ще го манипулира, но не става така. На 7-ми, неделя, ужасът достига връхната си точка. Всички бягат и искат да се скрият, за да не бъдат арестувани. Пиер отива при майка си. Антоан в казармата става мързелив негодник. Връща се да иска своя дял, но Пиер го е оставил без нищо. Бясен, той си го изкарва на майка си Аделайд и нищо не може да направи срещу брат си, освен да го плюе в кръчмата. Накрая, за да ги остави на спокойствие, Пиер и Фелисите му дават 200 франка и квартира за 1 година. Но той изпива бързо парите и не може да измъкне повече от Ругонови. Принуден е да си намери работа – започва да плете кошници. Иска да се върне към войнишкия живот, но се запознава с мъжкараната Жозефин, която работи и за двамата. В новото семейство има много несъгласия и двамата се карат и бият постоянно. Имат 3 деца – Лиза, Жервез и Жан. Антоан в началото както Пиер роптае срещу тези гърла за хранене, но после започва да ги използва – те работят, а той им взима парите, за да ги изпие в кръчмата. Третира ги зле като свои роби. Нагъл и деспотичен с всички, лентяй. Завижда на Пиер за всичко, което има. Фелисите се страхува, че плановете и за богатство могат да се провалят, защото Антоан ги излага публично. Юрсюл умира през 1839 година от туберкулоза и оставя 3 деца – Елен, Силвер и Франсоа. Аделайд вече е на 75 години и е като жив мъртвец – сама, немощна, бедна. Взима Силвер при нея, за да не умре сама. Така той израства край нея и двамата много се обичат. Умен, амбициозен, добър работник. Има грешна представа за света, тъй като не получава добро образование. Стреми се към свобода и земен рай за всички. Антоан иска да го настрои срещу семейство Ругон. Говори му мръсотии, а Силвер е отвратен от думите на чичо си. Мрази го, иска да нарани младежа. Но не успява да го привлече на своя страна, защото Силвер е добър. Жозефин умира през 1850 година и Антоан е съсипан, защото това е най-сигурният му доход. Децата също го изоставят, и това го вбесява още повече. Не иска да работи. Един ден той се опитва с чужда помощ да залови Пиер, но не го намира. Фелисите му отговаря с голямо спокойствие и това го дразни много. Междувременно бунтовниците от народа напредват. След като убива един жандарм, Силвер отива да се сбогува с баба си Аделайд. Там е и Пиер, който се опитва да му попречи да излезе заради семейната чест. Миет пък е мразена от наглия си братовчед Жюстен. Обижда я пред всички, а Силвер я защитава и го удря. След това се усамотяват да си починат, и се целуват за първи път по устните. Момичето се разстройва и смущава. На 9 годишна възраст тя е била приютена от чичо си и леля си за да им помага, защото е била силна и върши тежка работа. Леля и Йолали я обича и защитава, на умира когато Миет е на 11. След това тя системно е тормозена от Ребюфа и Жюстен, третират я като робиня. Слабото и място е да говорят за баща и Шантагрей и тежкия живот в каторгата. Любовта я спасява. Междинният кладенец е „съучастник” на двамата млади – там те се виждат всяка сутрин, и това продължава цял месец. И двамата откриват смисъла на живота си. Силвер чете и мечтае за Миет. Но само да се гледат в кладенеца им омръзва. Младежът намира стария ключ за вратата, която преди 40 години са ползвали Макар и Аделайд, отваря я и така се срещат с Миет. Аделайд вижда това и сърцето и умира за втори път, защото не може да върне миналото и младостта си. Страхува се, че историята с нещастната любов ще се повтори. Силвер и Миет си правят нощни разходки. Лошото време не ги плаши, дори го предпочитат пред лятото, когато е светло до късно и има хора по улиците. Лудуват, къпят се голи в реката без срам и свян. За 15 дни Силвер научава Миет на плува. За него законите и справедливостта са святи. На гробището „старите мъртви искат сватбата им”.

[EinGutesKind]

Виждайки един надгробен камък с нейното име, Миет предчувства, че смъртта е близо. На другия ден Силвер се среща с братовчед си Паскал, който е обожаван от хората – обещава, че след битките ще ги лекува. Настъпва паника и някои от бунтовниците дезертират, вярвайки, че ще бъдат смазани. Рангад, който Силвер мисли за мъртъв, е оцелял, но е останал едноок. Започва голяма битка, бунтовниците са победени, а Миет е ранена и умира в ръцете на любимия си. Той остава съсипан и безмълвен, апатичен към всичко, което го заобикаля. Пиер става пълководец на група от 41 човека. Раздава им пушки и патрони. В кабинета на кмета Антоан се е разположил, а Пиер го залавя и връзва. Ролите се разменят, Антоан е бясен, двамата братя се мразят. Пиер и Фелисите „ще стават акцизни” и тя е много доволна. Започват да пристигат гости у Ругон. Мъжът е спасител на Пласан и става ръководител на общинския съвет. Всички го боготворят, а той си поделя властта с Грану и Рудие. В салона Пиер разказва за подвизите си през изминалата нощ с известни преувелчения и така си спечелва слава на герой. Продължават обаче притесненията от евентуални нападения, не всичко е свършило. Параноя. Пласан е заключен, отделен от останалата част на Франция. С течение на обстоятелствата, славата на Ругон вече не е толкова голяма, хората го гледат враждебно, а той и Фелисите се страхуват, че плановете им пропадат. Мнението на хората е непостоянно, и те се съмняват, че 41-те души на Пиер са водели някаква битка. Вюйе – злобен и студен клюкар. Чрез своята статия нанася последен удар на Ругон. Обича да чете чужди писма. Фелисите отива при него да иска писмото, което не и е било доставено от сина и Йожен. Тя все още иска да си отмъсти на Пиер за недоверието и пренебрежението му. Измъчва го и му натяква за огромните им дългове. Казва, че са разорени. Той е съсипан, а тя доволна от постигнатото отмъщение. Пиер и прочита писмата от Йожен, които тя вече беше чела, и я моли да измисли начин да ги избави от разрухата. Накрая решава да помогне. Отива да преговаря с Антоан. Предлага му помощ да избяга и 1000 франка. Той се съмнява в нея и с право, искат да му заложат клопка и да го убият. Не след дълго Пиер отново става герой за града, като казва, че е готов да умре, само и само другите хора да са добре. Антоан, все същия нагъл лентяй прекарва деня при майка си Аделайд. Говорят за Силвер. След една престрелка без ясна история, по улиците на Пласан остават 4 трупа, които страхливите хора от града отиват да видят. За всички Пиер е спасителят, великият гражданин, а той признава, че дължи голяма част от успеха си на „славната” си жена, която го е напътствала. Йожен му издейства „ордена на Почетния легион” – най-високото отличие. Организират пищно тържество по случая, канят всички „дребни риби”, но Пиер се безпокои за ослепения жандарм и Силвер да не стигне до съд. Паскал също се е върнал и „няма да го изложи”. Аделайд (леля Дид) си е получила обратно карабината на Макар, която бе дала на Силвер. Но е в много тежко състояние, защото на улицата е видяла кръв и убити. Пиер дава на Антоан останалите 800 франка, но той е недоволен и иска двойно. Пиер обещава да му даде по-нататък, защото сега няма тази възможност. Връща се на тържеството, където само маркизът липсва. Казва на Фелисите, че майка му е полудяла. Могат да измъкнат полза когато умре. Силвер е пленен и попада под властта на едноокия Рангад. Но е безразличен към всичко, мисли само за Миет и за времето, което е прекарал с нея. Спомня си и за единствения и недостатък – обича да краде плодове от чуждите градини. Мисли и за леля Дид, съжалява, че мечтите му за щастлив живот няма да се осъществят. Рангад го убива на мястото, където някога е бил толкова щастлив с Миет. Екзекуцията е наблюдавана от жестокия Жюстен. У Ругон тържеството продължава, и никой не се интересува от пролятата кръв и много трупове. „Държавният преврат поставяше началото на възхода на Ругонови”.

[prosto_chovek]

като първият човек, който го прочете, ще ти кажа браво, хареса ми :)

[nqmaznacheniee]

бих гледал в една точка 3 часа ама това не бих го прочел

[EinGutesKind]

бих гледал в една точка 3 часа ама това не бих го прочел

Ти губиш

[EinGutesKind]

като първият човек, който го прочете, ще ти кажа браво, хареса ми :)

Мерси :)

[nqmaznacheniee]

Ти губиш

дали

[machoka]

Не, че ще го прочета, но ти между преразказ и анлиз правиш ли разлика?

[EinGutesKind]

Да, ама не мога да го редактирам :(

[Oy7ofCon7roL]

Киприянеее

[TrollFaace]

Мързи ме

[zarzamora]

Браво, Кипинко. Много е добро.

[Blab]

Не, че ще го прочета, но ти между преразказ и анлиз правиш ли разлика?
именно!
като човек, който се занимава с критика, трябва да отбележа, че текстът ти е далеееч от анализ. по-скоро прилича на първа работа на скатаващ се ученик.;

[machoka]

blabчо, ко критикуваш моме) дай да четемЕ)

[Blab]

всичко критикувам, маче;
не бих ви го причинила:Д

[prosto_chovek]

е, стига плювахте на наско преразказа, аз от неговите поне разбирам дали искам или не да чета дадената книга. В случая - не :)

[machoka]

ти ако на наско разчиташ на това какво да прочетеш, значи зян си отишЪл.

[prosto_chovek]

аз класиките вече съм ги чел... оттам нататък - само ако ми хване нещо окото :)

[machoka]

И кои са класиките?

[prosto_chovek]

част от книгите, които съм чел :D :)

[machoka]

нищо не си чел, признай си

[prosto_chovek]

щом казваш... :)

[machoka]

Като гледам едно заглавие не се сещаш на нещата, които си 'прочел'. ; P

[prosto_chovek]

Петокнижието на Достоевски без "Юноша", "Война и мир", "Анна Каренина", "Тихият Дон", "Любов по време на холера", "Сто години самота", "Трима души в една лодка", "Старецът и морето", "Шинел", "Фауст", "Пари", "Нана", "Мама", "Повелителят на мухите", "Името на розата", "Спасителят в ръжта", "Параграф 22" са част от колекцията ми любими и прочетени класики :)

[machoka]

За Името на Розата ти вярвам.

А за Война и Мир и Анна Каренина няма да коментирам хаха .

[EinGutesKind]

Мачо, много заядлив си станал напоследък :(

[prosto_chovek]

неверник. В крайна сметка, кой какво си е чел, за него си е :)

[gangstata]

Не го бях чела, но не мисля, че ще ми се наложи, особено след преразказа ти..
Атанасе, помогни ми със старобългарския...

[EinGutesKind]

С какво, вече съм го позабравил :(

[Oy7ofCon7roL]

Киприянееееее

[EinGutesKind]

Киприянееееее

Кажи :oops:

[gangstata]

Ужасен ем изнемогвам с него.. нищо не разбирам - със старогръцкия ми беше по-лесно..

[EinGutesKind]

Ужасен ем изнемогвам с него.. нищо не разбирам - със старогръцкия ми беше по-лесно..

Не чак толкова, аз 5 имам <3 монофтонгизация на дифтонгите :grin:

[ledenakrasota]

Ужасен ем изнемогвам с него.. нищо не разбирам - със старогръцкия ми беше по-лесно..

В СУ ли си? На мен ми върви старобългарският. Правиш просто връзки през руския и старогръцкия. Научаваш си основите, палатализациите и т.н. Тренираш ги на упражненията и си готова за изпита. :)

[gangstata]

В СУ ли си? На мен ми върви старобългарският. Правиш просто връзки през руския и старогръцкия. Научаваш си основите, палатализациите и т.н. Тренираш ги на упражненията и си готова за изпита. :)
Да, в СУ съм, а руския ми е клет също, много го мразя и с нежелание уча за него... вече втора година, а и асистентката не ме харесва и не ми дава поправките, щото спорих с нея... Иначе, старогръцкият ми беше много интересен и може би затова ми беше и приятно да уча..

[EinGutesKind]

Да, в СУ съм, а руския ми е клет също, много го мразя и с нежелание уча за него... вече втора година, а и асистентката не ме харесва и не ми дава поправките, щото спорих с нея... Иначе, старогръцкият ми беше много интересен и може би затова ми беше и приятно да уча..

Със спорове доникъде няма да стигнеш, трябва да се мазниш и да правиш мили очички!

[ledenakrasota]

Да, в СУ съм, а руския ми е клет също, много го мразя и с нежелание уча за него... вече втора година, а и асистентката не ме харесва и не ми дава поправките, щото спорих с нея... Иначе, старогръцкият ми беше много интересен и може би затова ми беше и приятно да уча..

Значи си ми колежка. Да не си и в моята група? :lol: Сега ще си втори курс, нали? Аз също. Успех с руския! От него помня само падежите. Друго не ми трябва. Не ми беше кой знае колко приятен. За старогръцкия бих отделила цяла година. :)

[yakuza_]

Късмет в живота с тия тъпотии :lol: