Айа
08-12-2012, 09:48
Прочетох една книга, която искам да ви препоръчам. По две причини, защото вярвам, че книги трябва да се четат и защото в момента те се издават в толкова големи количества, че ти е напълно невъзможно да прочиташ всичко и определено трябва да имаш някакъв филтър, който да ти помага да се ориентираш в морето от нови заглавия.
Става дума за "Миниапокалипсис" на френската авторка Вирджини Депант, която е невероятна. Романът разказва за избягало момиче на 15 години, което в един момент изчезва от семейството и край! Не е като да е много неочаквано тъй като мацката е една прясна и активна нимфоманка, наркоманка, бунтарка и всякакви други такива завършващи на "-нка" определения. Но това далеч не е всичко. Един тийн роман за избягало момиче не е върхът на сладоледа, затова имаме и един напълно неочакван край.
Само ще ви покажа завръзката, в която героинята дава някакъв вид обяснение ЗАЩО прави това, което прави в края на книгата:
"Не изпитва страх. Знае, че прави каквото трябва да направи.
Не иска да стане възрастна като баща си – лъжец и подлец, който мисли само как да си го вкара в коя да е путка, но иначе се прави на целомъдрен, на морален. Не иска да стане възрастна като баба си, да ръмжи от омраза и да говори само за християнско милосърдие, да се пука от самота и фрустрация. Не иска да стане възрастна като майка си, принудена да се жени и да се представя за това, което не е. Не вижда около себе си нито един възрастен, който да има някакви принципи. Да му е останало малко достойнство. Само компромиhttp://www.teenproblem.net/forumси, само оправдания. Казват, че било въпрос на избор. Гълтат лайната, без да им мигне окото. Умеят само да се подчиняват на всякакви заповеди. Да оцеляват на всякаква цена. Тя смята да удари спирачката. Да въвеhttp://www.teenproblem.net/forumде малко ред в света, който са построили."
И мацката го въвежда този ред по един доста неочакван начин.
Тази книга просто те кара да се замислиш над много неща - и за условния ред, който съществува и за това колко лесно нещата могат да се объркат и за това дали трябва и как точно трябва да се внасят "поправките".
Хубаво четене от мен! :)
Става дума за "Миниапокалипсис" на френската авторка Вирджини Депант, която е невероятна. Романът разказва за избягало момиче на 15 години, което в един момент изчезва от семейството и край! Не е като да е много неочаквано тъй като мацката е една прясна и активна нимфоманка, наркоманка, бунтарка и всякакви други такива завършващи на "-нка" определения. Но това далеч не е всичко. Един тийн роман за избягало момиче не е върхът на сладоледа, затова имаме и един напълно неочакван край.
Само ще ви покажа завръзката, в която героинята дава някакъв вид обяснение ЗАЩО прави това, което прави в края на книгата:
"Не изпитва страх. Знае, че прави каквото трябва да направи.
Не иска да стане възрастна като баща си – лъжец и подлец, който мисли само как да си го вкара в коя да е путка, но иначе се прави на целомъдрен, на морален. Не иска да стане възрастна като баба си, да ръмжи от омраза и да говори само за християнско милосърдие, да се пука от самота и фрустрация. Не иска да стане възрастна като майка си, принудена да се жени и да се представя за това, което не е. Не вижда около себе си нито един възрастен, който да има някакви принципи. Да му е останало малко достойнство. Само компромиhttp://www.teenproblem.net/forumси, само оправдания. Казват, че било въпрос на избор. Гълтат лайната, без да им мигне окото. Умеят само да се подчиняват на всякакви заповеди. Да оцеляват на всякаква цена. Тя смята да удари спирачката. Да въвеhttp://www.teenproblem.net/forumде малко ред в света, който са построили."
И мацката го въвежда този ред по един доста неочакван начин.
Тази книга просто те кара да се замислиш над много неща - и за условния ред, който съществува и за това колко лесно нещата могат да се объркат и за това дали трябва и как точно трябва да се внасят "поправките".
Хубаво четене от мен! :)