bijou
08-12-2012, 17:38
Амии това е история, която бях започнала преди месец някъде, обаче я забравих и съм решила да я продължа, та искам мнение.
Благодаря предварително. (:
На света има две групи хора. Богати и бедни. Щастливи и нещастни. Въпреки че в днешно време, който има пари е щастлив. Но да не се отклоняваме от темата.
Аз, 17 годишно момиче, не мога да кажа дали съм щастлива или по-скоро не мога да кажа дали съм намерила пълното щастие. Най-обикновенно момиче съм. Ходя на училище, имам приятели, семейството ми е нормално. Материалното ни положение е нормално. Имам по-малък брат Даниел. Майка ми и съпруга й, Сюзън и Питър са щастливо оженена двойка. Обичат се от тук до небето, обичат и нас с Даниел дори повече. Питър е с майка ми от както се помня и вече мога да кажа, че малко по-малко започвам да го чувствам като баща. Винаги се е грижил и е давал всичко за мен и Даниел. Имаме къща в Лос Анджелис, където живеем. Нормална двоетажна къща. Имаме и куче, ротвайлер. Арес е най-добрият ми приятел. Винаги ме разбира, развеселява и ми дава надежда да продължавам в трудни моменти. Всички в семейството ми може би го обичаме еднакво, но той е привързан най-много към мен.
За мен ли? Както вече казах, аз съм нормално момиче. Имам светло кестенява коса и кехлибарени очи. Кожата ми е по-бяла от сирене.Средно висока съм и слаба е силно казано, но не съм и пълна, нещо средно. Е оттегчих ви достатъчно нали? Казах ви, че живота ми не е нищо особенно. Даже е скучен.
Оп! Пропуснах една малка и дреболита подробност. Истинският ми баща е Луцифер, или както всички го знаят Сатаната.
Лятната ваканция току що бе започнала.Беше късно през ноща, може би 1-2. Бях загубила представа за времето. Всички вкъщи спяха освен мен, не можех да заспя. Нещо ме човъркаше от вътре и не знаех какво. Стоях на прозореца в моята стая и пушех, загледана в далечните къщи. Разбира се никой от семейството ми не знаеше, че изчаквам всички да заспят и след това тайно пуша в тъмната ми стая. Не бих могла да си представя дори какво би станало, ако някой разбереше. Както и да е, имаше нещо различно е тази нощ. Вятъра беше по-силен от обикновенно, облаците по небето бяха тъмни и сиви, а Луната която едвам едвам се подаваше между тях беше кървава. Сякаш нещо бе на път да се случи. С интерес гледах красивата гледка и въобще не забелязвах мъжът, който ме наблюдаваше с минути. Когато най-накрая осъзнах и го погледах се стреснах и бързо влязох в стаята ми и затворих всички врати и прозорци. Знаех, че не можеше да влезе вкъщи и знаех, че съм в безопастност, но нещо вътре в мен пораждаше огромен страс. Цялата бях замръзнала и седях на леглото ми завита с одеалото.
Благодаря предварително. (:
На света има две групи хора. Богати и бедни. Щастливи и нещастни. Въпреки че в днешно време, който има пари е щастлив. Но да не се отклоняваме от темата.
Аз, 17 годишно момиче, не мога да кажа дали съм щастлива или по-скоро не мога да кажа дали съм намерила пълното щастие. Най-обикновенно момиче съм. Ходя на училище, имам приятели, семейството ми е нормално. Материалното ни положение е нормално. Имам по-малък брат Даниел. Майка ми и съпруга й, Сюзън и Питър са щастливо оженена двойка. Обичат се от тук до небето, обичат и нас с Даниел дори повече. Питър е с майка ми от както се помня и вече мога да кажа, че малко по-малко започвам да го чувствам като баща. Винаги се е грижил и е давал всичко за мен и Даниел. Имаме къща в Лос Анджелис, където живеем. Нормална двоетажна къща. Имаме и куче, ротвайлер. Арес е най-добрият ми приятел. Винаги ме разбира, развеселява и ми дава надежда да продължавам в трудни моменти. Всички в семейството ми може би го обичаме еднакво, но той е привързан най-много към мен.
За мен ли? Както вече казах, аз съм нормално момиче. Имам светло кестенява коса и кехлибарени очи. Кожата ми е по-бяла от сирене.Средно висока съм и слаба е силно казано, но не съм и пълна, нещо средно. Е оттегчих ви достатъчно нали? Казах ви, че живота ми не е нищо особенно. Даже е скучен.
Оп! Пропуснах една малка и дреболита подробност. Истинският ми баща е Луцифер, или както всички го знаят Сатаната.
Лятната ваканция току що бе започнала.Беше късно през ноща, може би 1-2. Бях загубила представа за времето. Всички вкъщи спяха освен мен, не можех да заспя. Нещо ме човъркаше от вътре и не знаех какво. Стоях на прозореца в моята стая и пушех, загледана в далечните къщи. Разбира се никой от семейството ми не знаеше, че изчаквам всички да заспят и след това тайно пуша в тъмната ми стая. Не бих могла да си представя дори какво би станало, ако някой разбереше. Както и да е, имаше нещо различно е тази нощ. Вятъра беше по-силен от обикновенно, облаците по небето бяха тъмни и сиви, а Луната която едвам едвам се подаваше между тях беше кървава. Сякаш нещо бе на път да се случи. С интерес гледах красивата гледка и въобще не забелязвах мъжът, който ме наблюдаваше с минути. Когато най-накрая осъзнах и го погледах се стреснах и бързо влязох в стаята ми и затворих всички врати и прозорци. Знаех, че не можеше да влезе вкъщи и знаех, че съм в безопастност, но нещо вътре в мен пораждаше огромен страс. Цялата бях замръзнала и седях на леглото ми завита с одеалото.