Зайче..
08-13-2012, 18:21
така, докато ми беше скучно написах едно "свободно съчинение" и реших да го постна, за да да чуя колко не ставам хаха 8-)
just for fun ;)
и мда, чакам критика, не се обиждам 8-)
На сутринта тя стоеше в леглото си и не знаеше какво да прави. Тя знаеше какво е направила, но не искаше да си спомня. Искаше да върне времето назад и това да не се беше случвало. Да не беше обличала златна рокля, да не беше хванала това такси, да не беше отишла в този бар. Искаше всичко да бъде различно. Искаше да разкъса тази рокля. Искаше да счупи телефона си. Искаше да си забрани всякакви чувства. Искаше да не беше била 'онова' момиче, което е и сега. Но това беше просто искане, далече от полученото. Далече от станалото. Далече от настоящето. Далече от бъдещето. Беше просто една дума, дума значеща много за нея, но не можеща да промени нищо. Първото, което направи след като стана от леглото си бе да изключи телефона си. Не искаше дори да се сеща за него. След това скри златната си рокля най-навътре в гардероба и. Остави я някъде назад, някъде в миналото, така както искаше да направи и с чувствата си. Но това бяха чувства. Иска или не иска тя ще чувства.. Дори това да е за хубаво, дори да е за лошо. Тя нямаше избор. Но сега тя не знаеше дали повече го харесва или му е ядосана. Чувствата се приплитаха в нея като в плитки, заплетени на рибена кост. Като възел- стегнати на моряшки възел. Всъщност тези силни чувства не могат да бъдат обяснени.. Те могат само да бъдат почуствани...
just for fun ;)
и мда, чакам критика, не се обиждам 8-)
На сутринта тя стоеше в леглото си и не знаеше какво да прави. Тя знаеше какво е направила, но не искаше да си спомня. Искаше да върне времето назад и това да не се беше случвало. Да не беше обличала златна рокля, да не беше хванала това такси, да не беше отишла в този бар. Искаше всичко да бъде различно. Искаше да разкъса тази рокля. Искаше да счупи телефона си. Искаше да си забрани всякакви чувства. Искаше да не беше била 'онова' момиче, което е и сега. Но това беше просто искане, далече от полученото. Далече от станалото. Далече от настоящето. Далече от бъдещето. Беше просто една дума, дума значеща много за нея, но не можеща да промени нищо. Първото, което направи след като стана от леглото си бе да изключи телефона си. Не искаше дори да се сеща за него. След това скри златната си рокля най-навътре в гардероба и. Остави я някъде назад, някъде в миналото, така както искаше да направи и с чувствата си. Но това бяха чувства. Иска или не иска тя ще чувства.. Дори това да е за хубаво, дори да е за лошо. Тя нямаше избор. Но сега тя не знаеше дали повече го харесва или му е ядосана. Чувствата се приплитаха в нея като в плитки, заплетени на рибена кост. Като възел- стегнати на моряшки възел. Всъщност тези силни чувства не могат да бъдат обяснени.. Те могат само да бъдат почуствани...