niq17
08-14-2012, 14:05
Не знам защо пиша, не знам и какво искам да чуя..просто ми се иска да споделя.
Момиче на 15 съм.Не съм от отворените, даже съм прекалено срамежлива, усещам, че това в дадени моменти ми пречи много.Така по темата..: Стана таак, че харесах човек, които не познавах..не знаех нищо за него..просто го видях и се влюбих.За мен беше идеален, за мен нямаше недостатъци...въпреки, че хохара които го познаваха твърдяха обратното..женкар,грубян и куп неща...не исках да вярвам..не можех.Много хора знаеха за чувствата ми, но не и той..той и да знаеше нямаше да ме разбере, това беше причината да сстоя настрани и да се "самоизяждам" отвътре.Опитвах се да се усмихвам когато съм близо до него, колкото и болно да ми беше, че дори не го познавах...Постепенно забелязах, че същото това момче е там където съм и аз,погледи, но не какви погледи, а оглеждане на някои части от тялото ..подразбирате кои.Предадоа ме хора, на които вярвах безрезервно..за обяснение дадоха, че са го направили за мое добро..По дяволите какво е мое добро..да страдам може би ?!!.. Една от най-добрите ми приятелки, която беше от неговия клас му разкала всичко..после дори не ме предопреди.Вървейки с нея и още 2,3 момичета в коридора абелязах, че той и част от компанията му ни гледа и някак си се присмива..в същото време той вече вървеше към мен.Стана ми ясно..дойде при мен цжелия червен, видимо приутеснен и ме заобикаляше от там от там..тя се заСМЯ ЕХИДНО..А той се опита да ми каже нещо..тогава аз се отместих и влязох в стаята.. (не само защото ме беше срам..а и се почувствах ужасно от предадтелството..беше ми ясно, че ще се случат много неща.) На следващия ден той не дойде на училище, както и цялата седмица.Приятелите му не ми казаха нищо, даже бяха позитивно настроени, но дали наистрина беше така или просто таска изглеждаше.?Когато той дойде отново ги забелязах да си шушукат с приятелите му, гледайки към мен..на няколко пъти се запътваше към мен, но в последствие се отказваше.Имах чувството, че приятелите му от калса ми му издаваха всичко което кажа за него (не, че казвах много неща).Нищо не се случваше.Един ден имасх проблем със няколко съученици и ни изпратиха при психоложката.след 5 мин и той дойде там (както в началото казха е доста проблемна личност) ..Толкова съм чувствителна, защото разговорът при психоложата ме изкара мен виновна, въпреки, че другите ме тормозеха..излязох разплакана..в това време същата "моя приятелка" --дотична и ми каза, знаеш ли какво ..той си тръгва..тръгва си няма да го видиш вече
Това преля чашата разкрещях се казвайки " остави ме , остави ме.. не усещаш ли, че прекали... провали живота ми след като ми направи тази "услуга" остави ме... бнямам нужда от теб..от приятели като теб,.Разплакана си взех нещарта и си тръгнах...бях толкова разстроена, че добре , че беше майка ми, за да ме успокои и разБере..каза, че няма да позволи ан никои да ме тормози и, че ще потърси правата ми.. (да спомена, че от както всички разбраха за него, ме тормозеха)..реагирах толкова бурно на това, че си тръгва, защото това не беше никак ново за мен.. С Единственото момче което съм харесвала преди него се случи същото - изключиха го от училището и не го видях повече..След този ден..бях сама абослютно сама..искаже мис е да е лъжа, че си тръгва..поне това,че го виждам да ме крепи.В последният ден на срока..бяха ни събрали в стаите той доиде до моята стая и показа на прозрачната врата отпусното си..свършихме излязох на вън седейки на една пейка..исках да го видя за псоледно преди да си тръгне..излезе дойде при мен и единственото момиче кото остана през цялото време с мен и ме бутна..изчаках малко и си тръгнах..той тръгна след мен.. (никога не си тръгваше от тази посока)..прибрах се отново разплаана..беше ясно, че всичко свърши.Нас сдледващия ден всичко трябваше да продължи по старо му..опитах се...борех се да се съвзема.. ..да покажа, че мога..но всъщност не можех, рухнах психически..не говорех почти с никои..няколко седмици по-късно се появи..излизайки от стаята го видях и замръзнах н ЕНДО МЯСТО..ГЛЕДАХМЕ СЕ В ОЧИТЕ..ИЗБЯГАХ ОТНОВО..ПЛаках..влезе в един от часовете ми ..беше натъжен ..вярвах, че поне малко му е кофти заради мен.. след седмица разбрах, че той е " влюбен" в някакво момиче от съседния клас...идваше често заради нея..виждах го и всичко се преобръщаше в главата ми.....знаех..виждах ..че тя се подиграва с него..беше известно за всички освен за него..не можех да направя нищо..Към сегащия момент, нямам същите силни чувства, но не са и изчезнали напълно..Сънувам го почти вяка вечер..не съм го виждала вече,3,4 месеца...празно ми е..но знам, че няма какво да направя..не сиак да е с мен..може би се е подигравал с мен..не знам и аз..просто исках да споделя..няма на кой да разкажа..чувствам се като болук, празно ми е..а толкова го обичам.да това е точната дума, защото ако беше просто увлечение, нямаше да се случва всичко това, защото щях да се откажа след първото препядствие ..
Момиче на 15 съм.Не съм от отворените, даже съм прекалено срамежлива, усещам, че това в дадени моменти ми пречи много.Така по темата..: Стана таак, че харесах човек, които не познавах..не знаех нищо за него..просто го видях и се влюбих.За мен беше идеален, за мен нямаше недостатъци...въпреки, че хохара които го познаваха твърдяха обратното..женкар,грубян и куп неща...не исках да вярвам..не можех.Много хора знаеха за чувствата ми, но не и той..той и да знаеше нямаше да ме разбере, това беше причината да сстоя настрани и да се "самоизяждам" отвътре.Опитвах се да се усмихвам когато съм близо до него, колкото и болно да ми беше, че дори не го познавах...Постепенно забелязах, че същото това момче е там където съм и аз,погледи, но не какви погледи, а оглеждане на някои части от тялото ..подразбирате кои.Предадоа ме хора, на които вярвах безрезервно..за обяснение дадоха, че са го направили за мое добро..По дяволите какво е мое добро..да страдам може би ?!!.. Една от най-добрите ми приятелки, която беше от неговия клас му разкала всичко..после дори не ме предопреди.Вървейки с нея и още 2,3 момичета в коридора абелязах, че той и част от компанията му ни гледа и някак си се присмива..в същото време той вече вървеше към мен.Стана ми ясно..дойде при мен цжелия червен, видимо приутеснен и ме заобикаляше от там от там..тя се заСМЯ ЕХИДНО..А той се опита да ми каже нещо..тогава аз се отместих и влязох в стаята.. (не само защото ме беше срам..а и се почувствах ужасно от предадтелството..беше ми ясно, че ще се случат много неща.) На следващия ден той не дойде на училище, както и цялата седмица.Приятелите му не ми казаха нищо, даже бяха позитивно настроени, но дали наистрина беше така или просто таска изглеждаше.?Когато той дойде отново ги забелязах да си шушукат с приятелите му, гледайки към мен..на няколко пъти се запътваше към мен, но в последствие се отказваше.Имах чувството, че приятелите му от калса ми му издаваха всичко което кажа за него (не, че казвах много неща).Нищо не се случваше.Един ден имасх проблем със няколко съученици и ни изпратиха при психоложката.след 5 мин и той дойде там (както в началото казха е доста проблемна личност) ..Толкова съм чувствителна, защото разговорът при психоложата ме изкара мен виновна, въпреки, че другите ме тормозеха..излязох разплакана..в това време същата "моя приятелка" --дотична и ми каза, знаеш ли какво ..той си тръгва..тръгва си няма да го видиш вече
Това преля чашата разкрещях се казвайки " остави ме , остави ме.. не усещаш ли, че прекали... провали живота ми след като ми направи тази "услуга" остави ме... бнямам нужда от теб..от приятели като теб,.Разплакана си взех нещарта и си тръгнах...бях толкова разстроена, че добре , че беше майка ми, за да ме успокои и разБере..каза, че няма да позволи ан никои да ме тормози и, че ще потърси правата ми.. (да спомена, че от както всички разбраха за него, ме тормозеха)..реагирах толкова бурно на това, че си тръгва, защото това не беше никак ново за мен.. С Единственото момче което съм харесвала преди него се случи същото - изключиха го от училището и не го видях повече..След този ден..бях сама абослютно сама..искаже мис е да е лъжа, че си тръгва..поне това,че го виждам да ме крепи.В последният ден на срока..бяха ни събрали в стаите той доиде до моята стая и показа на прозрачната врата отпусното си..свършихме излязох на вън седейки на една пейка..исках да го видя за псоледно преди да си тръгне..излезе дойде при мен и единственото момиче кото остана през цялото време с мен и ме бутна..изчаках малко и си тръгнах..той тръгна след мен.. (никога не си тръгваше от тази посока)..прибрах се отново разплаана..беше ясно, че всичко свърши.Нас сдледващия ден всичко трябваше да продължи по старо му..опитах се...борех се да се съвзема.. ..да покажа, че мога..но всъщност не можех, рухнах психически..не говорех почти с никои..няколко седмици по-късно се появи..излизайки от стаята го видях и замръзнах н ЕНДО МЯСТО..ГЛЕДАХМЕ СЕ В ОЧИТЕ..ИЗБЯГАХ ОТНОВО..ПЛаках..влезе в един от часовете ми ..беше натъжен ..вярвах, че поне малко му е кофти заради мен.. след седмица разбрах, че той е " влюбен" в някакво момиче от съседния клас...идваше често заради нея..виждах го и всичко се преобръщаше в главата ми.....знаех..виждах ..че тя се подиграва с него..беше известно за всички освен за него..не можех да направя нищо..Към сегащия момент, нямам същите силни чувства, но не са и изчезнали напълно..Сънувам го почти вяка вечер..не съм го виждала вече,3,4 месеца...празно ми е..но знам, че няма какво да направя..не сиак да е с мен..може би се е подигравал с мен..не знам и аз..просто исках да споделя..няма на кой да разкажа..чувствам се като болук, празно ми е..а толкова го обичам.да това е точната дума, защото ако беше просто увлечение, нямаше да се случва всичко това, защото щях да се откажа след първото препядствие ..