Incadeptus
08-18-2012, 13:27
Искам в тазиа тема да публикувам малко парадокси,които са доста интересни ;д
Парадокс на ВСЕМОГЪЩИЯ
Парадоксът може да се опише така: Може ли някой всемогъщ да създаде скала, толкова тежка, че даже той да не може да я повдигне? Ако може, значи той престава да бъде всемогъщ. Ако пък не може, значи поначало не е бил всемогъщ.
Парадокс на стрелата
Зено твърди, че за да има движение, обектът трябва да промени първоначалната си позиция. Дава пример с полета на стрела. Във всеки момент от този полет, стрелата се намира в точно определена точка, и в тази точка се намира в покой. Но сбор от състояния на покой не дава движение, както и сборът от нули е нула. Следвайки пътя на логическото описание, стрелата виси неподвижно в пространството без да се движи.
Ахил и костенурката
Ахил трябва да надбяга костенурката, която се движи 10 пъти по-бавно от него. Той дава преднина от 100 метра. Ако предположим, че двамата се движат с някаква постоянна скорост (единия бързо, а другия бавно), тогава след определено време Ахил ще е пробягал тези 100 метра и ще е достигнал до мястото, където е била костенурката в началото. През това време тя ще е изминала още 10 метра. Тогава на Ахил ще му е нужно още малко време, за да измине тези 10 метра, но до тогава костенурката ще е напреднала още. Това може да продължава до безкрайност и следователно Ахил никога не може да надбяга костенурката. Разбира се, ние знаем, че Ахил може да я надбяга, но точно в това е парадоксът.
Във физическата реалност е невъзможно да преминеш безкрайността. Как можеш от една точка в безкрайността да стигнеш до друга, без да преминеш безкрай други точки? Невъзможно е, но не и в математиката. Парадоксът показва как математиката може да докаже нещо, което в действителност не може да се докаже. Прилагат се математически правила в не математическа ситуация.
Магарешки парадокс
Имаме едно магаре, което се намира точно между две бали сено, които са с абсолютно един и същ размер и качество. Магарето ще умре от глад, понеже не може да вземе рационално решение от коя да яде.
Парадокс на неочакваното обесване
Съдия казва на осъден затворник, че ще бъде обесен по обяд през някой ден от следващата седмица, но точният ден ще бъде изненада. Осъденият няма да знае кога ще го обесят, докато не почукат на вратата му когато стане време. Така той си вади заключението, че няма да го обесят. Първо, той смята, че “изненадващото обесване” не може да е в Петък, защото до тогава ще са минали всички дни от седмицата и това няма да е изненада за него. След това заключва, че няма да е и в Четвъртък, защото вече е изключил Петък, а ако не е обесен до сряда, тогава в Четвъртък няма да е изненадан. По същият начин изключва всички останали дни от седмицата. Той се връща в килията си спокоен, че ще живее. В сряда по обяд на врата му се почуква, което всъщност го изненадва. В крайна сметка е обесен.
Парадокс на бръснаря
Представете си един град, в който има само един бръснар и всеки мъж в града се бръсне редовно – някои се бръснат сами, а други ходят при бръснаря. Бръснарят спазва правилото да бръсне само тези, които не се бръснат сами.
При това положение можем да попитаме следното: “Бръснарят сам ли се бръсне?”. Ако не се бръсне сам, тогава според
правилото, той трябва да се обръсне. Ако се бръсне сам, тогава според правилото не трябва да се бръсне.
Парадокс на Епименид
Философът Епименид нарекъл всички критяни лъжци, но самият той бил критянин. Тогава и той е излъгал, следователно всички критяни говорят истината. В такъв случай и Епименид е казал истината, но от това следва, че всички критяни са лъжци. Това може да продължава до безкрай.
Съдебен парадокс
Учител на философа Протагор е бил Демокрит. Казват, че преди да започне обучението му, двамата сключили договор, според който Протагор щял да заплати таксата за същото, след като спечели първото си дело (или публичен спор). Но обучението свършило, а Протагор и не помислял да влиза в спор или да завежда дело. Демокрит му писал: “Трябва да ми заплатиш за обучението си. Ако не го направиш, аз ще заведа дело срещу теб. Ако спечеля делото, ще трябва да ми заплатиш, съгласно решението на съда. Ако го загубя – трябва да ми заплатиш, съгласно нашия договор. И в единия, и в другия случай ще трябва да ми заплатиш, така че по-добре плащай без да съм те дал под съд!” На което Протагор, като добър ученик, отговорил: “По-добре не завеждай дело, защото ако аз загубя, не трябва да ти плащам, съгласно клаузата в нашия договор. Ако пък го спечеля – пак не трябва да ти плащам – този път съгласно решението на съда. И в единия, и в другия случай нищо няма да получиш!”.
Парадокс на неудържимата сила
Какво ще стане, ако неудържима сила се срещне с обект, който не може да бъде преместен? Парадоксът се разглежда като логическо упражнение, а не като реална ситуация. Според модерните научни разбирания, нито една сила не е неудържима и няма обекти, които не могат да се преместят. Неудържимата сила ще изисква безкрайна енергия, която не съществува в ограничената вселена. Обект, който не може да се премести ще има безкрайна инерция и безкрайна маса и в крайна сметка ще бъде погълнат от собствената си гравитация.
Парадокс на нощното небе,който не разбирам какво му е чудното че небето не е искрящо бяло ама...;д
В астрофизиката парадоксът на нощното небе влиза в конфликт с предположението, че космосът е безкраен и статичен. Това доказва, че всъщност космосът е подвижен, което се разглежда в теорията за големия взрив. Парадоксът гласи, че от всяка точка на Земята, в небето трябва да се виждат само звезди. Представете си, че сте в една гора само с бели дървета. Ако в някой момент погледът ви попадне върху дърветата, тогава няма ли да виждате само бяло? Това е в противоречие с мрака на нощното небе и кара много хора да се чудят как така не виждаме единствено звезди в небето.
Източник:listverse.com
Парадокс на ВСЕМОГЪЩИЯ
Парадоксът може да се опише така: Може ли някой всемогъщ да създаде скала, толкова тежка, че даже той да не може да я повдигне? Ако може, значи той престава да бъде всемогъщ. Ако пък не може, значи поначало не е бил всемогъщ.
Парадокс на стрелата
Зено твърди, че за да има движение, обектът трябва да промени първоначалната си позиция. Дава пример с полета на стрела. Във всеки момент от този полет, стрелата се намира в точно определена точка, и в тази точка се намира в покой. Но сбор от състояния на покой не дава движение, както и сборът от нули е нула. Следвайки пътя на логическото описание, стрелата виси неподвижно в пространството без да се движи.
Ахил и костенурката
Ахил трябва да надбяга костенурката, която се движи 10 пъти по-бавно от него. Той дава преднина от 100 метра. Ако предположим, че двамата се движат с някаква постоянна скорост (единия бързо, а другия бавно), тогава след определено време Ахил ще е пробягал тези 100 метра и ще е достигнал до мястото, където е била костенурката в началото. През това време тя ще е изминала още 10 метра. Тогава на Ахил ще му е нужно още малко време, за да измине тези 10 метра, но до тогава костенурката ще е напреднала още. Това може да продължава до безкрайност и следователно Ахил никога не може да надбяга костенурката. Разбира се, ние знаем, че Ахил може да я надбяга, но точно в това е парадоксът.
Във физическата реалност е невъзможно да преминеш безкрайността. Как можеш от една точка в безкрайността да стигнеш до друга, без да преминеш безкрай други точки? Невъзможно е, но не и в математиката. Парадоксът показва как математиката може да докаже нещо, което в действителност не може да се докаже. Прилагат се математически правила в не математическа ситуация.
Магарешки парадокс
Имаме едно магаре, което се намира точно между две бали сено, които са с абсолютно един и същ размер и качество. Магарето ще умре от глад, понеже не може да вземе рационално решение от коя да яде.
Парадокс на неочакваното обесване
Съдия казва на осъден затворник, че ще бъде обесен по обяд през някой ден от следващата седмица, но точният ден ще бъде изненада. Осъденият няма да знае кога ще го обесят, докато не почукат на вратата му когато стане време. Така той си вади заключението, че няма да го обесят. Първо, той смята, че “изненадващото обесване” не може да е в Петък, защото до тогава ще са минали всички дни от седмицата и това няма да е изненада за него. След това заключва, че няма да е и в Четвъртък, защото вече е изключил Петък, а ако не е обесен до сряда, тогава в Четвъртък няма да е изненадан. По същият начин изключва всички останали дни от седмицата. Той се връща в килията си спокоен, че ще живее. В сряда по обяд на врата му се почуква, което всъщност го изненадва. В крайна сметка е обесен.
Парадокс на бръснаря
Представете си един град, в който има само един бръснар и всеки мъж в града се бръсне редовно – някои се бръснат сами, а други ходят при бръснаря. Бръснарят спазва правилото да бръсне само тези, които не се бръснат сами.
При това положение можем да попитаме следното: “Бръснарят сам ли се бръсне?”. Ако не се бръсне сам, тогава според
правилото, той трябва да се обръсне. Ако се бръсне сам, тогава според правилото не трябва да се бръсне.
Парадокс на Епименид
Философът Епименид нарекъл всички критяни лъжци, но самият той бил критянин. Тогава и той е излъгал, следователно всички критяни говорят истината. В такъв случай и Епименид е казал истината, но от това следва, че всички критяни са лъжци. Това може да продължава до безкрай.
Съдебен парадокс
Учител на философа Протагор е бил Демокрит. Казват, че преди да започне обучението му, двамата сключили договор, според който Протагор щял да заплати таксата за същото, след като спечели първото си дело (или публичен спор). Но обучението свършило, а Протагор и не помислял да влиза в спор или да завежда дело. Демокрит му писал: “Трябва да ми заплатиш за обучението си. Ако не го направиш, аз ще заведа дело срещу теб. Ако спечеля делото, ще трябва да ми заплатиш, съгласно решението на съда. Ако го загубя – трябва да ми заплатиш, съгласно нашия договор. И в единия, и в другия случай ще трябва да ми заплатиш, така че по-добре плащай без да съм те дал под съд!” На което Протагор, като добър ученик, отговорил: “По-добре не завеждай дело, защото ако аз загубя, не трябва да ти плащам, съгласно клаузата в нашия договор. Ако пък го спечеля – пак не трябва да ти плащам – този път съгласно решението на съда. И в единия, и в другия случай нищо няма да получиш!”.
Парадокс на неудържимата сила
Какво ще стане, ако неудържима сила се срещне с обект, който не може да бъде преместен? Парадоксът се разглежда като логическо упражнение, а не като реална ситуация. Според модерните научни разбирания, нито една сила не е неудържима и няма обекти, които не могат да се преместят. Неудържимата сила ще изисква безкрайна енергия, която не съществува в ограничената вселена. Обект, който не може да се премести ще има безкрайна инерция и безкрайна маса и в крайна сметка ще бъде погълнат от собствената си гравитация.
Парадокс на нощното небе,който не разбирам какво му е чудното че небето не е искрящо бяло ама...;д
В астрофизиката парадоксът на нощното небе влиза в конфликт с предположението, че космосът е безкраен и статичен. Това доказва, че всъщност космосът е подвижен, което се разглежда в теорията за големия взрив. Парадоксът гласи, че от всяка точка на Земята, в небето трябва да се виждат само звезди. Представете си, че сте в една гора само с бели дървета. Ако в някой момент погледът ви попадне върху дърветата, тогава няма ли да виждате само бяло? Това е в противоречие с мрака на нощното небе и кара много хора да се чудят как така не виждаме единствено звезди в небето.
Източник:listverse.com