xXxinsatiablexXx
08-19-2012, 16:47
Здравейте пиша за да си излея душата и да получа отговори на въпросите си, ако е възможно...
Та да започвам.. на 16 съм, скоро вече бившия ми приятел сложи край на 8месечната ни връзка.. Била съм се държала грубо и му писнало.. Той е вече 21 годишен, но за съжаление все още не е стъпил здраво на земята. Запознахме се миналия септември въпреки че живеем в едно "село" на 3 улици разстояние... Стори ми се нормално момче, не беше притенцеозен за външния вид на половинката си, говореше се лесно с него.. Общо взето беше мечтания от мен човек.. Събрахме се на шега, по-точно хората ни събраха със техните приказки.. Първите 2 месеца бяха чудесни, нямаше нещо което да не ми харесва в него мил, внимателен, просто ПРЕКРАСЕН.. И от там се почна, неговата компания не ми допадаше, той спря да излиза за дълго с тях, за да не съм мрънкала аз.. Но мамка му аз не го бях вързала у тях.! Какво ли не ни се беше случвало и аз никога не се отказах от него, минахме заедно през затрудненията относно секса, понеже след като му пуснах стана нетърпим всеки ден просто не можех да му смогна на темпото и заради секса пак се карахме мнооого, но пак не се отказах от него въпреки, че често му казвах, че е по-добре да се разделим по-рано отколкото да страдам след време.. Дните си минаваха той се променяше, аз също..И така малко по-малко си идваше лятото, а аз си знаех, че дойде ли лятото ще дойде време и за нашата раздяла.. Почнахме да се караме ОЩЕ ПО-ЧЕСТО, ЗА ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ ГЛУПОСТИ.. докато един ден той започна да се държи ужасно.. Гледаше през мен, не ми говореше .. Все едно ме няма. Издържах така около седмица, започнах да схващам (била съм права, скоро ще съм сама), но не исках да си губя момчето заради уж моя характер.. Промених се спомнях си как той преди искаше да обсъждаме проблемите си, а аз му мълчах като някаква овца глътнала бастун, научих се да говоря очи в очи за проблемите и нещата който не ми харесват.. Но от къде да предполагам, че той вече е решил да си прави базик с мен. В една от последната ни вечер заедно седях в него и му казах, че го обичам и, че знам че греша но няма безгрешни.. След което той ми каза, че и той ме обича много но съм правила глупави и детски работи който го изнервят..Беше най-прекрасната вечер, най-прекрасния момент да чуеешш ОБИЧАМ ТЕ от човека заради който би дал всичко -БЕЗЦЕННО–...и след 2 или 3 дни ме заряза с оправданието.. така ще е по добре за теб!!.. от тогава е минал месец може би често се чуваме .. и се засичаме всики ден.. знам, че ме обича личи в погледа му.. пиитам го щастлив ли е без мен казва -НЕ- е хайде сега към въпросите..1- нормална ли съм да се променям 942934239 пъти за човек който от инат не иска да е с мен..? 2- ако се съберем пак което е малко вероятно как е редно да загърбим миналото и да започнем отначало или да продължим по старо му.. :х понеже той не ми вярва, че съм се променила..
Та да започвам.. на 16 съм, скоро вече бившия ми приятел сложи край на 8месечната ни връзка.. Била съм се държала грубо и му писнало.. Той е вече 21 годишен, но за съжаление все още не е стъпил здраво на земята. Запознахме се миналия септември въпреки че живеем в едно "село" на 3 улици разстояние... Стори ми се нормално момче, не беше притенцеозен за външния вид на половинката си, говореше се лесно с него.. Общо взето беше мечтания от мен човек.. Събрахме се на шега, по-точно хората ни събраха със техните приказки.. Първите 2 месеца бяха чудесни, нямаше нещо което да не ми харесва в него мил, внимателен, просто ПРЕКРАСЕН.. И от там се почна, неговата компания не ми допадаше, той спря да излиза за дълго с тях, за да не съм мрънкала аз.. Но мамка му аз не го бях вързала у тях.! Какво ли не ни се беше случвало и аз никога не се отказах от него, минахме заедно през затрудненията относно секса, понеже след като му пуснах стана нетърпим всеки ден просто не можех да му смогна на темпото и заради секса пак се карахме мнооого, но пак не се отказах от него въпреки, че често му казвах, че е по-добре да се разделим по-рано отколкото да страдам след време.. Дните си минаваха той се променяше, аз също..И така малко по-малко си идваше лятото, а аз си знаех, че дойде ли лятото ще дойде време и за нашата раздяла.. Почнахме да се караме ОЩЕ ПО-ЧЕСТО, ЗА ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ ГЛУПОСТИ.. докато един ден той започна да се държи ужасно.. Гледаше през мен, не ми говореше .. Все едно ме няма. Издържах така около седмица, започнах да схващам (била съм права, скоро ще съм сама), но не исках да си губя момчето заради уж моя характер.. Промених се спомнях си как той преди искаше да обсъждаме проблемите си, а аз му мълчах като някаква овца глътнала бастун, научих се да говоря очи в очи за проблемите и нещата който не ми харесват.. Но от къде да предполагам, че той вече е решил да си прави базик с мен. В една от последната ни вечер заедно седях в него и му казах, че го обичам и, че знам че греша но няма безгрешни.. След което той ми каза, че и той ме обича много но съм правила глупави и детски работи който го изнервят..Беше най-прекрасната вечер, най-прекрасния момент да чуеешш ОБИЧАМ ТЕ от човека заради който би дал всичко -БЕЗЦЕННО–...и след 2 или 3 дни ме заряза с оправданието.. така ще е по добре за теб!!.. от тогава е минал месец може би често се чуваме .. и се засичаме всики ден.. знам, че ме обича личи в погледа му.. пиитам го щастлив ли е без мен казва -НЕ- е хайде сега към въпросите..1- нормална ли съм да се променям 942934239 пъти за човек който от инат не иска да е с мен..? 2- ако се съберем пак което е малко вероятно как е редно да загърбим миналото и да започнем отначало или да продължим по старо му.. :х понеже той не ми вярва, че съм се променила..