Pepelqshka1
08-19-2012, 22:04
Искам искреното ви мнение! От доста време се занимавам да пиша разкази и сега реших да ги събера в едно като КНИГА
Затова искам мнението ви по откъса който написах като начало!
Слънцето изгряваше внасяйки в живота и нов прекрасен ден който тя не оценяваше.
Седеше сама отнесена без капчица живот или поне сили за живота които притежаваше.
О да беше любовна мъка една от най-страшните болки. Загледана в изгрева сърцето и не трепкаше от очите и не капеха сълзи тъй като бяха вече изплакани. Дори не чувстваше. Колко хубаво бе това а бе и сигурна че не само тя бе изпитвала това чувство. Да седиш и да наблюдаваш но в същото време да не възприемаш. Просто да не мислиш. Едно страхотно усещане в което сърцето душата, цялото ти същество си почиваше и ти се иска вечно да е така. Но за съжаление всичко е кратко. След това идва истината- болката.
Е историята на Катерина можеше да се събере и в няколко изречения когато разказваше за себе си. Но не определено тя беше нещо много повече и заслужаваше да и се обърне внимание.
Катерина Мек Стан- или на галено Кат или най често Кати. Беше на 19 години току що завършила училище без никаква представа какво смята да прави след това.Майка и бе починала когато е била едва на 2 г. Баща и работеше много и нямаше време за нея. Но не и липсваше обич от негова страна. Когато порасна се виждаха все по често. А напоследък почти не се и виждаха. Но това за нея бе без значение. Бе свикнала да бъде сама и да се грижи сама за себе си така че….
Катерина беше красива. Да това бе точната дума да опишеш човек като нея. Имаше права дълга коса перфектно тяло което дори не се нуждаеше от поддържане и невероятно зелени очи което те пронизваха като меч ако беше ядосана. А доста често бе ядосана. Имаше ужасно хаплив език които не спираше да бълва отрова ако може да се нарече така. Държеше се надменно а и защо не имаше нужната визия и поведение. Но не беше само това. Беше и мила. Понякога си бе и ангелче. Помагаше услужваше на който може и така. Е добивате представа какъв човек е. А ако не сте.. ако продължите да четете ще разберете.
Затова искам мнението ви по откъса който написах като начало!
Слънцето изгряваше внасяйки в живота и нов прекрасен ден който тя не оценяваше.
Седеше сама отнесена без капчица живот или поне сили за живота които притежаваше.
О да беше любовна мъка една от най-страшните болки. Загледана в изгрева сърцето и не трепкаше от очите и не капеха сълзи тъй като бяха вече изплакани. Дори не чувстваше. Колко хубаво бе това а бе и сигурна че не само тя бе изпитвала това чувство. Да седиш и да наблюдаваш но в същото време да не възприемаш. Просто да не мислиш. Едно страхотно усещане в което сърцето душата, цялото ти същество си почиваше и ти се иска вечно да е така. Но за съжаление всичко е кратко. След това идва истината- болката.
Е историята на Катерина можеше да се събере и в няколко изречения когато разказваше за себе си. Но не определено тя беше нещо много повече и заслужаваше да и се обърне внимание.
Катерина Мек Стан- или на галено Кат или най често Кати. Беше на 19 години току що завършила училище без никаква представа какво смята да прави след това.Майка и бе починала когато е била едва на 2 г. Баща и работеше много и нямаше време за нея. Но не и липсваше обич от негова страна. Когато порасна се виждаха все по често. А напоследък почти не се и виждаха. Но това за нея бе без значение. Бе свикнала да бъде сама и да се грижи сама за себе си така че….
Катерина беше красива. Да това бе точната дума да опишеш човек като нея. Имаше права дълга коса перфектно тяло което дори не се нуждаеше от поддържане и невероятно зелени очи което те пронизваха като меч ако беше ядосана. А доста често бе ядосана. Имаше ужасно хаплив език които не спираше да бълва отрова ако може да се нарече така. Държеше се надменно а и защо не имаше нужната визия и поведение. Но не беше само това. Беше и мила. Понякога си бе и ангелче. Помагаше услужваше на който може и така. Е добивате представа какъв човек е. А ако не сте.. ако продължите да четете ще разберете.