А сега какво да уча в България?

[Despicable95]

Здравейте! Много искам да уча в Англия в Бирмингам. Дори ходих в Интеграл и се поинтересувах малко. Има точно специалността, която искам от доста време: моден дизайн. Попринцип моден дизайн е много общо, но какво точно не съм решила все още. Много обичам да рисувам и това и искам да работя. Ще ми е трудно в Англия, но ще се справя.
Проблема обаче идва тук, че нашите не са много "за" това да уча в чужбина, защото нямаме достатъчната финансова възможност. Вярно, че в Англия се тегли заем, но той покрива само за обучението ти. Ами останалото?
Та.. сигурно няма да уча в чужбина и ще си остана в България. Тук с моден дизайн и тем подобни няма никакво бъдеще, не мога да се реализирам и да работя по специалността си. Въобще държавата ми убива мечтата.
Нямам си и на идея какво да уча тук, в България. Не мога да реша нищо. Не съм отличничка и няма да ставам адвокат, лекар и тем подобни. Мисля нещо като туризъм, но не съм наясно с нещата. Искам да уча, ако ще е в България в София. Някой може ли да ми каже как седят нещата в Тук, кое е добре да уча и дали Туризмът е добре? Ако има значение сега ще бъда 11 клас :)

[PLEYGIRL]

Първо ... Здрасти наборе...
Второ ... както казваш искаш да се занимаваш с моден дизайн. Добре в това няма нищо лошо една моя приятелка се занимава в момента с това тя ходи на уроци при един доста успяващ български дизайнер. Та да ти кажа "държавата" няма нищо общо. Ако наистина искаш да се занимаваш с това ако имаш талант и ако се трудиш здраво няма начин да не успееш ,но ако едно от тези неща ти липсва не в Великобритания не в Франция не в България амиии никъде няма да можеш да направиш пари и слава.Модният дизайн обхваща прекалено много.Това ,че харесваш да рисуваш не означава ,че си роден дизайнер. Разликата дали учиш в чужбина или тук е минимална .. да не кажа ,че е само в средствата. Каквото се учи тук се учи и там. Да не мислиш ,че е по-различно? Ако се трудиш и полагаш усилия ще ти се получи ученето.
Трето... Намери нещо което те влече и учи него .. не си намирай нещо просто така бъди готова ,че това ще го работиш цял живот.
Четвърто ... За туризъм ти трябва език и то не само един. Поне 2 или 3 за да имаш успех.
Пето .... София не е най-доброто място в България за взимане на висши образование защото е претъпкано и както на всички е известно в "студентски град" е пълна помия.
Шесто ....
Ти все още никак не си пораснала щом не си наясно ама изобщо не си наясно със себе си и с това което искаш да правиш в бъдеще. Не ти остава много време така ,че се стягай и започни да мислиш какво искаш да правиш с живота си защото нямаш много време. Повечето хора които познавам вече са решили своето бъдеще. Помъчи се ....
ЗАМИСЛИ СЕ КАКВО НАЙ-ОБИЧАШ ДА ПРАВИШ!!!!!!!!!!

[BrainlessROCKBABY]

И аз ще съм 11. клас т.г., и аз съм към UK, но няма да се откажа.

Темите за право в СУ са само 11. клас история, така че това си е вариант :D

[Amore-Mio*]

Лично аз не смятам, че всичко си зависи от държавата и за определени неща, държавата изобщо не си е виновна. Имаш ли желание - ще постигнеш това, което искаш. Стига да следваш желанието си. Учи тук, след време можеш да се реализираш извън страната. А до тогава не се знае, може родителите ти да променят мнението си и да са "за" да учиш в Англия.

[4ampanda]

yo~ аз принципно съм от UK така че искам да се опитам и да ти помогна::
1) искам да ти кажа, че най-важното в случая ти е:: има ли желание има и начин -всичко е възможно по дяволите[!!] стига наистина да има желание и мечта
2) ето ти вариант за с парите:: GET A JOB! доста хора в западния свят освен ученето и работят за да могат да се издържат [да, дори и хора със стипендии] тука този метод не е особено популярен - заради ниските цени на образование и всичко
3) забрави я тази приказка, че си в университет [или каквото и да е друго учебно заведение или институция] за да се учиш -НЕ! ти си там за да завържеш връзки, познати, контакти, приятелства- полезни за в бъдеще[!! most likely за индустрията, в която смяташ да се насочиш] така че не избирай държава/университет само защото [мислиш че] ти е нужен документ!
4) за туризъм съм чувала, че във Варна било добре -но погледни (3) и помисли малко преди да си предприела някакви действия за които после само ще се блъскаш по главата
5) за родителите:: докато си още в гимназия са големи паники- знам че е много трудно, но се опитай да не ти влияят на психиката (чак толкова много)- веднъж имаш ли диплома издадена от гимназията. . . пак мрънкат- но вече става по-като мрънкане, а не чак толкова паника;;
за специалността/обучението/etc.:: това си е твоят живот god damn it! не си длъжна да влизаш някъде само защото родителите, бабите, дядовците, а-у-тата ти искат/тайно_се_надяват_на/ това. ти решаваш! пък каквото решиш -те винаги ще са зад теб чрез своята обич и подкрепа- родители са ти

[Lucho]

Лично аз не смятам, че всичко си зависи от държавата и за определени неща, държавата изобщо не си е виновна. Имаш ли желание - ще постигнеш това, което искаш. Стига да следваш желанието си. Учи тук, след време можеш да се реализираш извън страната. А до тогава не се знае, може родителите ти да променят мнението си и да са "за" да учиш в Англия.

А бре, джанъм, сигурна ли си за това с желанията? Не си прави грешния извод, че родителите и не искат тя да учи в Англия. Разбира се, че искат. Няма родител, който да не иска неговото дете да учи нещо хубаво. Че обучението в чужбина е в пъти по-качествено от това у нас - спор няма, после и работа и т.н. Тук се говори за обективна финансова невъзможност, а не за явно нежелание или неоснователни страхове.


yo~ аз принципно съм от UK така че искам да се опитам и да ти помогна::
1) искам да ти кажа, че най-важното в случая ти е:: има ли желание има и начин -всичко е възможно по дяволите[!!] стига наистина да има желание и мечта
2) ето ти вариант за с парите:: GET A JOB! доста хора в западния свят освен ученето и работят за да могат да се издържат [да, дори и хора със стипендии] тука този метод не е особено популярен - заради ниските цени на образование и всичко
3) забрави я тази приказка, че си в университет /или_каквото_и_да_е_друго_уче бно_заведение_или_институц� �я/ за да се учиш -НЕ! ти си там за да завържеш връзки, познати, контакти, приятелства- полезни за в бъдеще[!! - most likely за индустрията, в която смяташ да се насочиш-] така че не избирай държава/университет само защото [мислиш че] ти е нужен документ!
4) за туризъм съм чувала, че във Варна било добре -но погледни (3) и помисли малко преди да си предприела някакви действия за които после само ще се блъскаш по главата
5) за родителите:: докато си още в гимназия са големи паники- знам че е много трудно, но се опитай да не ти влияят на психиката (чак толкова много)- веднъж имаш ли диплома издадена от гимназията. . . пак мрънкат- но вече става по-като мрънкане, а не чак толкова паника;;
за специалността/обучението/etc.:: това си е твоят живот god damn it! не си длъжна да влизаш някъде само защото родителите, бабите, дядовците, а-у-тата ти искат/тайно_се_надяват_на/ това. ти решаваш! пък каквото решиш -те винаги ще са зад теб чрез своята обич и подкрепа- родители са ти

'Айде стига с тези глупави чужди думи, лафове, изрази и т.н. Държавата е България и официалният език е БЪЛГАРСКИ (все още). Едва се разбират такива постове. Ако може приведи го в нормален и четивен вид за всички български граждани. Принципно бих отказал въобще да коментирам подобен пост, но поради спецификата на темата не ми се занимава, затова само казвам, че ако не беше толкова късно щях да спра до тук.

И още нещо - щом си от Юнайтед Кингдъм в английските форуми пиши на Инглиш.

Сега по същество:

1)Желанието, начина и мечтата са три различни неща, ама само с желание и мечти не става. Не ги слагайте тези неща където трябва и където не.
2)Хайде стига глупости. Направо е такава евтиния в България (дето се казва в един виц), че "с половин заплата си купих цяло пиле, даже ми предлагаха и едно агне, ама не го взех, че нямаше да се събере в хладилника". България не е такава евтиния - даже напротив, цените на много неща са значително по-скъпи от тези в западна Европа - от храни та чак до лекарства (където при вторите разликата е осезаема). Даже е доста скъпо. Образованието и тук може да е скъпо - отиди в някой платен ВУЗ (или пък чужд такъв на наша територия) и пак ще си плащаш стабилно. Но цените като цяло са друга тема. Цените на висшето образование също не са твърде евтини предвид заплатите.
3)Така, така, ама ако си тъп само с връзки не става, защото ще те уредят на работа, ама като те видят, че си тъп... и ще те изгонят. Цаката е там, че хем да си умен, хем да завързваш познати, макар че, ако до този етап в живота не си имал връзки (или пък няма такива хора в обкръжението на семейството ти) въобще няма смисъл да се надяваш. Пари при пари отиват, неслучайно е казан този израз. Помисли върху него!

[JuStElly]

Има ли желание,има и начин.Можеш да кандидатстваш за стипендия,вашите да теглят заем,да работиш в Англия,докато учиш.Можеш да учиш моден дизайн в България и да се реализираш в чужбина,защото дипломата си е диплома,независимо къде е изкарана.Следвай мечтата си!!!

[4ampanda]

btw това нещо дето ми беше рязало коментара го update-нах , видях,че Lucho го е отбелязал -вече не е отрязан :)

[autumn_eyes]

Здравей и от мен наборке. :)
И аз съм се запътила към UK. Дете съм на самотен родител, така че смятай до колко имам възможност. Но има ги студентските кредити, стипендии, а и от повечето университети ти намират работа. Ако наистина имаш желание- не се предавай. Каквото и да казват- българските дипломи не са така ценени като чуждестранните. Много трудно ще е с българска диплома да си намериш работа по специалността, още повече ако те мерят на кантар с някой с чуждестранна диплома.
Освен това, ако искаш пробвай Италия- там с английски език има много програми за дизайн, а в това отношение италианските дипломи са най-престижни.
Ако наистина можеш и искаш- стягай портфолиото и TOEFL-а и не му мисли. Тук с дизайн няма много бъдеще, особено по честния начин.

[4ampanda]

@Lucho

първо:: точно за това съм писала желание, мечта и начин като три различни думи в едно изречение - има ли мечта и желание за осъществяването й => има и начин по който ТИ можеш да задействаш нещата

второ:: сравни цените на един Български и на един чуждестранен ВУЗ -разликите са големи! [говорим като цени- не като стандарт за страната!] не съм се интересувала- за това на бързо бях щракнала на сайта на НБУ да видя цените- най-високото беше около 1800 и нещо лева, което в сравнение с таксите в UK[около 7000 паунда средно /годишно] или USA[там пък хептен варира като почнеш от някъде 60.000 до 350.000 долара/годишно] си е просто lunch money~ [и пак:: аз говоря за цени тука спрямо чужбина, а не спрямо тукашните заплати! -забележи]

другото, което искам да кажа е че системата в UK и USA е такава че да изкласят боклука и да останат ценните кадри в университета/специалността -влизането е лесно там, излизането е показателно дали ставаш или не ~ пък и си имаш нещо наречено "съветник", който те съветва за какво ставаш и за какво не- първата година ти е ориентировачна -където просто си поставил едни основни линии за това с какво би искал да продължиш- следят ти развитието и ти обръщат нужното внимание, за да се извлече най-доброто от парите, които си дал

пък за работата- ако си тъп -хич няма даже и да те потърсят за нея
но не познавам тъпи хора, които да са работливи . . .така че. . .

и за "тези глупави чужди думи, лафове, изрази и т.н."- моля ти се -ако обичаш- не са прави! сякаш в дск или където и да е другаде не ги чуваш по двеста милиона пъти -че и повече- на ден

тука има някаква грешна представа- че връзките от гимназията -са връзки за цял живот. . .другаде не съм виждала такава простотия [а да и че гимназиалните ти години са най-хубавите]

има хора с пари и хора с пари. . .защо трябва все за парите да става дума. . . ако само парите те интересуват в този живот. . .тогава просто не та виждам - тези университети -тъй наречените "скъпарски елити" чуждестранни -те не са за този "елит" - за дето ми говориш//предполагам_че_говориш -там просто се събират интересни и стойностни хора- не виждам защо да не отидеш където искаш, щом чак толкова искаш[мислиш, че ти е там мястото], но просто с малко повече усилие- и без чак толкова голямата "помощ" на родителите- родителите са до 18 и край[!] ти мислиш, че после все още са длъжни да издържат или пък помагат на твоя sorry ass (?!) ти си вече самостоятелна личност- ако решат:: мига в който станеш на 18 могат да те изритат като мръсно коте на улицата!

[Lucho]

4ampanda, стандартът на живот, цените и заплатите са три фактора, които са взаимно свързани и зависими и колкото и да не ти се ще, няма как да ги подминеш и да си заровиш главата в пясъка. За минимална заплата от 290 лв. за страната съвсем логично е 1800 лв. да са много пари през призмата на българина, но през призмата на американеца няма да са нищо - и е логично, ако той получава 3-4 000$ или повече дори и да му е смешно. По същата логика ми заявяваш, че цените на хранителните продукти в България са евтини. Да, евтини са, ако получаваш 2000 евро заплата. Ако получаваш 200 евро заплата въобще няма да са ти евтини, нали така?

За работата го казах това, понеже от твоето мнение излиза, че е първостепенно да завържеш връзки и контакти, а вече колко си кадърен - друг въпрос. ОК, така е, трябва и да си кадърен, но сега си редактирай поста и го добави - за да не се бъркат хората. От друга страна, ти може да не познаваш тъпи хора, които да са работливи, но пък в България има много тъпи хора, които не са работливи, ама пък са шефове - защо ли? Сигурно за завързвали "контакти" в университета....

Това за гимназията не е вярно. Всеки може да си го интерпретира по своему, но въобще не важи в пълна сила.

Последния абзац: Брех, брех, брех... "кога се потурчихте, когато станахте по-турци и от турците, че люлеещата се от вятъра камбана да дрънчи и да ви пречи нощем" - този откъс да си го чувала? Стъпи на земята ако обичаш, и погледни РЕАЛНО кой от България отива да учи в чужбина - все мамини синчета и дъщери на хора със съмнителни доходи, бизнесмени, шефове, директори и т.н. Един на 10 000 човека ще е със скромни доходи (както той, така и родителите му), но с огромни амбиции, работещ на 3 работи, само и само за да си следва мечтата. Ето, не отричам, че има такива хора, но искам да заявя тук ясно и недвусмислено, че да, има такива хора, но са 1/10 000 най-често (лично моя си е статистиката по груба сметка).

Не че парите са ми в ума, но е хубаво да се знае, че ученето в чужбина си е "гмуркане на дълбоко" и в крайна сметка си трябват пари, защото само с ум не става. В "скъпарските елити" не се събират интересни и стойностни хора, а просто хора, които могат да си плащат. С разликата, че в България хората, които могат да си го позволят не са чак толкова много, за сметка на западноевропейците (англичани, италианци, испанци, германци и др.), за които цените са поносими в известна степен за по-голямата част от населението и не ги бърка да си учат в техните ВУЗ-ове или в такива на съседни държави.

За частта със ставането на 18: Върни се на по-предния абзац и прочети отново частта за "турците". Защото тя важи в голяма степен за теб и хора като теб (казвам го неслучайно) - от писаното до тук разбрах, че живееш в Англия, в което няма нищо лошо. Нямам идея от кога живееш и не интересува, но е показателно пречупването на мнението ти - на 18 и вън - добре, но в Англия, Америка, скандинавските държави и други. В държави, в които още на 16 можеш да работиш на 2 места и да си изкарваш допълнителни ПРИЛИЧНИ доходи, съответно щом станеш на 18 не е нужно да те гонят - ако си достатъчно умен и способен ти сам ще излезеш, ще учиш, ще изкарваш пари, ще си купиш къща, кола, ще се ожениш и т.н. В България какво става обаче (да ти кажа, ако не знаеш, или пък си забравила)? Тук дори да си вишист на 25 год. пак ще ти е трудно да си намериш работа по разностранни причини - например - трябва да имаш най-малко 5 год. трудов стаж на подобна позиция, да имаш препоръки, да владееш 2-3-5 езика, да си приятно изглеждащ, да си спретнат, да можеш да работиш в екип, да работиш с MS office пакет и т.н. и т.н. простотии и глупости за.... 350-400 лв. ! С тези пари и да се убиеш, няма да можеш нито да си купиш кола, нито къща/апартамент, още повече да живееш нормално. Затова нямаш избор и седиш вкъщи. След гореизложеното е излишно да казвам, че на 16-18 доста трудно ще си намериш хубава работа с прилично заплащане. Това не е Америка, Англия, Норвегия или друга нормална държава - това е България. Затова преди да хвърляш силни изказвания, мисли малко. За да не се налага да пиша романи с опровержения на родната действителност.

За правенето: на нищо не се правя, просто казвам, че не разбирам. В "дск" не говорим по този начин. Живея в България и говоря на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК - в училище/университет, в кръчма, в ресторант, у дома. Въпросните изрази не ги чувам по 200 милиона пъти на ден, просто в моята държава те не се употребяват с такъв интензитет. По-скоро може да се каже, че се употребят от въздухари и прости чалгари (и не само чалгари), които се смятат по този начин за по-интелигентни от останалите, "по-модерно" звучащи и т.н. В случая не визирам теб ни най-малко, просто отразявам реалността. И поради тази причина съм против използването им - първото, което е, не носят логически смисъл в текста, т.е. аз трябва след прочита да отделя време и да анализирам ти с това "дск" какво се опитваш да ми кажеш - за банка ДСК ли, за фонд "ДСК Родина" ли, за жаргонното "даскало", за DSK werfahren ли... второто, което е, по този начин се налагат трайно подобни думи и езикът се размива. Ако ти е приятно да пишеш на английски, пак ще кажа - отиди да пишеш в английски форуми, 'щото нали знаеш какво писах по-нагоре - "да не ставаме по-турци и от турците".

[4ampanda]

такааам~ да изясня:: родена съм в Шотландия и образованието ми от предучилищната до 10ти клас е получено в България, като раса не съм Българка, но родителите ми са с тукашно гражданство(:: родени, израснали, получили образованието си в България) съответно като бяхме изгонени от UK(бях на някъде 3-4) дойдохме тука [съжалявам за личната информация, но май се наложи да поизясня някои неща- защото Българският не ми е първи език и винаги съм срещала затруднения с него, но никой не ми се е карал за начина по който се изразявам -нито познати/приятели/съученици нито учители]

не се опитвам да игнорирам някаква действителност или нещо - това кой излиза от България (мнението ти сигурно е от личните ти наблюдения, както и моето се базира на това) не съм съвсем съгласна с теб -но пък това са наблюденията на 2ма различни души с различен опит в живота- няма да споря!

просто искам да кажа- че няма невъзможни неща, не е чак така както всичко се представя- кубчето има прекалено много страни и от нас зависи дали ще изберем тази дето ни представят учители, тази дето ни представя медията, родителите или пък сами ще го грабнем и обърнем

за 18те обаче си прав - само в западните страни е така =имам част, която е азиатска и знам, че и там стандартите са като в България -а имам и братовчедка в Германия, която от 18 не живее с родителите си и сама се издържа= по отношение на това със заплати и родители - но нали пък България е част от Европейския съюз - не може ли някъде там да се намери работа? защото навсякъде хората ти дават шанс~ (това последното малко повече важи за Щатите отколкото Европа- но дори и в Европа дават шанс на хората~) мисълта ми е дето всички почват да се вайкат "ма как ще си оставя родителите, семейството, приятелите" и тем подобни -че се закотвят малко или много изкуствено, а не трябва- семейството си е семейство, живота -живот!

за говора пак:: Математическа гимназия в Бургас съм завършила тъй че извинявай, но просто там всички говорихме по такъв начин (поне моят кръг де)

[Lucho]

Аз не ти се карам за начинът, по който пишеш, нито имам правото, нито съм човекът. Дразня се от употребата на английски думи и изрази, затова реагирах остро.

Хубаво е да знаеш, че България, САЩ и Европа са три коренно различни неща. България може да е в ЕС, но това съвсем не означава, че заплатите са европейски, или пък че самата държава по нещо прилича на старите членки на съюза. Това са коренно различни неща.

В Бургаски окръг говорите меко в което няма лошо. Северна България ми е доста понятна, но изказаните от теб думи са си чисти чуждици, нямат връзка с диалектите.