Не виждам смисъл

[poetryFuser]

Здравейте приятели, отдавна искам да споделя нещата в главата си и сега е момента. По принцип се опитвам да бъда оптимист и вярвам, че света не е толкова мрачен, колкото изглежда, но напоследък все повече примери изкачат в обратната посока, хората са озлобени, приятели едва намирам, които да споделят вижданията ми (всъщност имам един истински). Всички се борят за нещо (пари, жени) и в стремежа си да не бъдат наранени се опитват да водят безсмислена битка с останалите. Всеки се мъчи да излезне отгоре, дори и да трябва да потъпче другия. Въпроса ми е.. абе мамка му стара и аз ли трябва да стана такъв, за да ме харесват момичетата и да получавам всяка прищевка, която имам. Все повече се отчайвам, защото вярвам в идеали, които за останалите явно не струват нищо и ми е трудно да се боря за тях сам.. Не знам, може би нещо не ми е наред с главата, може би съм за психотерапевт, но ще се радвам да чуя различно мнение

[pet1tety]

НЕ! Категорично не трябва да ставаш като другите! "В живота успяват оригиналите"
Моят съвет е да не гледаш другите,бъди себе си и правилния човек ще те хареса заради това което си.Бори се за това което искаш и когато го постигнеш ще се изненадаш от резултата.И много си си наред с главата....това , че имаш друго разбиране за нещата не те прави "откачен"..

[li0n]

Точно в кофата ли трябваше? :D
Точно тук едва ли ще получиш компетентен отговор.. Иначе да, стой си на гъза и не се променяй.

[KadifWerewolf]

Радвам се, че си започнал да виждаш човечеството както си е :D
Но не, бъдейки един от тълпата не е начина, нито с момичетата, нито в работа или където и да е, просто го приеми като факт и си продължавай с живота

[pet1tety]

Хората са егоисти.......МНОГООООО рядко може да срещнеш някой свестен....

Радвам се, че си започнал да виждаш човечеството както си е +1

[DennisCobain]

Спокоино, не си единствен. Аз приятели нямам, само познати. Нямам доверие на никой.

[poetryFuser]

е да бе, лесно е на думи, между другото развивам някакви философски съждения, тъй като прекарвам доста време сам. Не казвам, че съм напълно а-социален, излизам навън, срещам се с хора, но например много повече ми харесва да седна навън в прохладната лятна нощ и да гледам мъждукащите звезди. Не мога просто да изразя с думи какво ми става като погледна тая необятна шир, и ми се струва, че с никой не мога да споделя тези моменти, повечето си казват "е да бе небе като небе, не си ли виждал". Наскоро имах нещо като лятна свалка с едно момиче, хубаво беше, с много красиво тяло, дори написах тема в раздел секс за една случка с нея (авантюрата ни продължи 3 дена) Чисто платоническа история, въобще не харесвах начина, по който мисли и нормално нито се чуваме, нито се виждаме вече. Та мисълта ми беше, че дори с нея не можах да изпитам някаква връзка.. оф не знам за кво пиша, ясно е, че не мога да се изразявам като хората ..

[Uzerneim]

Здравейте приятели, отдавна искам да споделя нещата в главата си и сега е момента. По принцип се опитвам да бъда оптимист и вярвам, че света не е толкова мрачен, колкото изглежда, но напоследък все повече примери изкачат в обратната посока, хората са озлобени, приятели едва намирам, които да споделят вижданията ми (всъщност имам един истински). Всички се борят за нещо (пари, жени) и в стремежа си да не бъдат наранени се опитват да водят безсмислена битка с останалите. Всеки се мъчи да излезне отгоре, дори и да трябва да потъпче другия. Въпроса ми е.. абе мамка му стара и аз ли трябва да стана такъв, за да ме харесват момичетата и да получавам всяка прищевка, която имам. Все повече се отчайвам, защото вярвам в идеали, които за останалите явно не струват нищо и ми е трудно да се боря за тях сам.. Не знам, може би нещо не ми е наред с главата, може би съм за психотерапевт, но ще се радвам да чуя различно мнение

Намери си друга компания. Просто си попаднал на грешните хора. Не е нужно да се променяш.

[elito0o0o0]

Добре.