pismendrugar
08-23-2012, 21:59
Този пост ще е дълъг за ,което предварително се извинявам.Никога не съм разказвал тази история с толкова детайли.Разбрах ,че харесвате този тип "страшни" истории ,затова реших да напиша своята.Това се случи когато бях на 12години.
Ако в тиха стая доближиш ухото си до възглавницата ,ще чуеш как сърцето ти бие.Като бях малък този звук ми звучеше ,като стъпки на някой ,който ходи по килим.Всяка вечер преди да легна да спя ,бях ужасен от това ,което чувам.
През цялото ми детство съм живял заедно с майка ми.Не бяхме много богати ,затова живеехме в една от тези къщи ,които не изглеждаха добре на външен вид ,но за сметка на това майка ми се грижеше доста добре за това ,къщата да изглежда добре от вътре.Кварталът ни бе заобиколена от дървета и в близост до къщата ни започваше нещо ,като мини-гора.През деня обичах да си играя между дърветата близо до къщата ,но през ноща се чуствах уплашен от гората.Тази уплаха също се свързваше с факта ,че под къщата ни имаше голямо пространство ,което ме караше да си представям чудовища и всякакви подобни мисли обхващащи главата ми в нощите ,в които се събуждах от стъпките.
Веднъж реших да споделя с майка ми за стъпките ,който не ми даваха да спя ,но тя ми отвръщаше ,че просто си въобразявам.Въпреки всичките тези страхувити стъпки ,които чувах.Имахме легло на два етажа и в повечето случаи си лягах на горното легло.Понякога се събуждах на долното ,но това не беше толкова странно ,като се има на предвид ,че понякога ми се налагаше да ставам през ноща за вода или до тоалетната ,и след това просто лягах на долното легло ,така или иначе бях единствено дете.Но една нощ не се сабудих на долното легло…
Този път не се бях събудил от стъпките ,пак ги чувах ,но бяха прекалено тихи за да ме събудят ,не се бях сабудил и от кошмар ,а защото ми беше много студено.Наистина много студено.Когато отворих очите си видях звездите.Аз бях в гората.Веднага се изправих и се опитах да разбера какво се случва.Помислих си ,че санувам ,но това не изглеждаше правилно ,нито пък това ,че бях в гората през ноща.До ме имаше нещо ,като изкопана дупка пълна с мръсна вода.Дупката беше околко два на два метра широка ,а формата й беше елипсовидна.След околко минута разбрах ,че няма да се събудя и ,че не сънувам.Опитвах се да се ориантирам ,но дърветата заобикалящи ме ,не ми бяха познати.Играех си околко дърветата близо до къщата и ги познавах много добре ,но тези не ги бях виждал никога.Как щях да стигна до дома си?Направих една крачка и изпитах силна болка в крака си ,което веднага ме накара да падна назад върху мястото на ,което се бях събудил.От светлината на луната успях да се огледам ,дали
съм ранен и другаде ,но всъщност бях добре ,дори не бях мръсен.Не се сдържах и заплаках за около минута.
Не знаех в коя посока да тръгна.Не исках да викам за помощ , защото не бях сигурен ,че искам да бъда намерен от този или това ,което се криеше в гората.
Обикалях часове или поне тогава така ми се струваше.
Опитах се да ходя в права линия ,но беше трудно.Имаше места през ,които неможеше да се премине и трябваше да заобиколя ,а бях само едно дете и бях уплашен.Гората беше тиха и не се чуваше нищо ,но в един момент чух звук наподобяващ на бебешки плач , но като се замисля сега сигурно е било просто котка ,но аз се паникьосах и почнах да бягам в различни посоки без да спирам.Не обръщах толкова внимание на къде отивам ,а повече на това къде стъпвах ,защото крака ме болеше много.След като спрях видях нещо ,което ме накра да се почуствам смачкан. Това беше дупката пълна с мръсна вода ,до която се бях събудил.
Това не беше магия или някакво свръхестествено явление.Просто се бях изгубил.На този етап не ме интересуваше толкова много как бях попаднал в тази гора ,а ме интересуваше как щях изляза от нея.Дори не бях сигурен ,че това беше същата гора до къщата ми ,можех само да се надявам това да е тя.Как щях да излезна от тази гора?Погледнах в небето и видях най-ярко светещата звезда ,това беше северната звезна и просто я последвах.
Малко по малко гората почваше да ми става позната.Видях канала.Канала беше място на ,което аз и моите приятели се сабирахме да играем кална война.Разделяхме се на отбори и просто се замеряхме с кал.Вече знаех къде се намирам и знаех как да стигна до къщата ми.Опитвах се да тичам леко ,но боклата в крака ми беше ужасна.Но единственото ,което ме караше да се опитвам да тичам беше това ,че най-после почти бях стигнал до дома си.Възнамерявах да влезна ,да се изчистя и да се върна в леглото някакси без майка ми да разбере.
С приближаването си видях ,че светлините в къщата са пуснати.
Разбрах ,че майка ми се е сабудила , и знаех ,че трябваше да обясня нещо ,или поне да се опитам.Дори неможех да си представя от къде да започна.Лекото ми тичане се превърна в бързо ходене.Което се превърна в ходене едвам. С приближаването си до къщата видях силуета на майка ми през пердетата.Притеснявах се от това ,което трябваше да обясня като се прибера.Стъпих на верандата ,приближих се до дръжката на вратата и я натиснах на долу.Точно преди да бутна вратата и да вляза ,някой ме здграпчи и започна да ме дърпа назад.Започнах да викам.
-МАМО , ПОМОЩ ,МАМО!!!
Чувството да бъдеш толкова близо до това да бъдеш спасен ,и физически да бъдеш отдалечен от това ме изпълни с чувство на ужах ,което е неописуемо.
Вратата от ,която очаквах да излезе майка ми се отвори ,но от нея не излезе тя а пълен мъж ,който се приближи към мен.Започнах да го ритам ,докато краката ми бяха във въздуха.Почнах да крещя.
-ПУСНИ МЕ!!!
-КЪДЕ Е ТЯ?
-КЪДЕ Е МАЙКА МИ?
Момента в ,който гърлото ме заболя от викане ,аз чух гласът на майками да вика
-Миличък , моля те ..успокой с , тук съм!!!
Ръцете ,които ме държаха се отпуснаха и ме пуснаха ,в този момент видях човека идващ срещу мен.Разпознах униформата му.Това беше полицай.Зад него видях майка ми и започнах да плача и всички влезнахме в къщата.
-Толкова се радвам ,че се прибра миличък ,бях притеснена ,че няма да те видя повече никога. Каза майками плачейки
-Съжелявам , незнам какво се случи.Просто исках да се прибера.Съжелявам!. Отвърнах аз
Разсмях се малко през сълзите си.И казах на полицая.
-Извинете ,че ви ритнах ,но защо трябваше така да ме зграпчвате?
-Помислихме ,че ще опиташ да избягаш пак. Отвърна той
Бях объркан.
-Какво искате да кажете?
-Намерихме писмото ,което си оставил на възглавницата с ,което казваш ,че си тръгваш. Каза майка ми
Веднага взех писмото и почнах да го чета.”Писмо за cбогуване”.То гласеше ,че не съм щастлив и ,че не искам да живея повече в тази къща.През това време полицаят разговаряше с майка ми пред външната врата.Но дори и да бях станал на сън ,и бях отишал в гората сам , дори това наистина да се бе случило…единственото нещo за ,което си мислех в този момент беше..
-ТОВА НЕ Е МОЯТ ПОЧЕРК … ТОВА ПИСМО НЕ Е ПИСАНО ОТ МЕН.
EDIT(1):Ако историята ви е харесала и разбирасе има интерес,бих могъл да напиша още.
EDIT(2):Започвам да пиша втората част от поредицата.Ще издам ,че действието се развива
4 години преди тази случка.
Ако в тиха стая доближиш ухото си до възглавницата ,ще чуеш как сърцето ти бие.Като бях малък този звук ми звучеше ,като стъпки на някой ,който ходи по килим.Всяка вечер преди да легна да спя ,бях ужасен от това ,което чувам.
През цялото ми детство съм живял заедно с майка ми.Не бяхме много богати ,затова живеехме в една от тези къщи ,които не изглеждаха добре на външен вид ,но за сметка на това майка ми се грижеше доста добре за това ,къщата да изглежда добре от вътре.Кварталът ни бе заобиколена от дървета и в близост до къщата ни започваше нещо ,като мини-гора.През деня обичах да си играя между дърветата близо до къщата ,но през ноща се чуствах уплашен от гората.Тази уплаха също се свързваше с факта ,че под къщата ни имаше голямо пространство ,което ме караше да си представям чудовища и всякакви подобни мисли обхващащи главата ми в нощите ,в които се събуждах от стъпките.
Веднъж реших да споделя с майка ми за стъпките ,който не ми даваха да спя ,но тя ми отвръщаше ,че просто си въобразявам.Въпреки всичките тези страхувити стъпки ,които чувах.Имахме легло на два етажа и в повечето случаи си лягах на горното легло.Понякога се събуждах на долното ,но това не беше толкова странно ,като се има на предвид ,че понякога ми се налагаше да ставам през ноща за вода или до тоалетната ,и след това просто лягах на долното легло ,така или иначе бях единствено дете.Но една нощ не се сабудих на долното легло…
Този път не се бях събудил от стъпките ,пак ги чувах ,но бяха прекалено тихи за да ме събудят ,не се бях сабудил и от кошмар ,а защото ми беше много студено.Наистина много студено.Когато отворих очите си видях звездите.Аз бях в гората.Веднага се изправих и се опитах да разбера какво се случва.Помислих си ,че санувам ,но това не изглеждаше правилно ,нито пък това ,че бях в гората през ноща.До ме имаше нещо ,като изкопана дупка пълна с мръсна вода.Дупката беше околко два на два метра широка ,а формата й беше елипсовидна.След околко минута разбрах ,че няма да се събудя и ,че не сънувам.Опитвах се да се ориантирам ,но дърветата заобикалящи ме ,не ми бяха познати.Играех си околко дърветата близо до къщата и ги познавах много добре ,но тези не ги бях виждал никога.Как щях да стигна до дома си?Направих една крачка и изпитах силна болка в крака си ,което веднага ме накара да падна назад върху мястото на ,което се бях събудил.От светлината на луната успях да се огледам ,дали
съм ранен и другаде ,но всъщност бях добре ,дори не бях мръсен.Не се сдържах и заплаках за около минута.
Не знаех в коя посока да тръгна.Не исках да викам за помощ , защото не бях сигурен ,че искам да бъда намерен от този или това ,което се криеше в гората.
Обикалях часове или поне тогава така ми се струваше.
Опитах се да ходя в права линия ,но беше трудно.Имаше места през ,които неможеше да се премине и трябваше да заобиколя ,а бях само едно дете и бях уплашен.Гората беше тиха и не се чуваше нищо ,но в един момент чух звук наподобяващ на бебешки плач , но като се замисля сега сигурно е било просто котка ,но аз се паникьосах и почнах да бягам в различни посоки без да спирам.Не обръщах толкова внимание на къде отивам ,а повече на това къде стъпвах ,защото крака ме болеше много.След като спрях видях нещо ,което ме накра да се почуствам смачкан. Това беше дупката пълна с мръсна вода ,до която се бях събудил.
Това не беше магия или някакво свръхестествено явление.Просто се бях изгубил.На този етап не ме интересуваше толкова много как бях попаднал в тази гора ,а ме интересуваше как щях изляза от нея.Дори не бях сигурен ,че това беше същата гора до къщата ми ,можех само да се надявам това да е тя.Как щях да излезна от тази гора?Погледнах в небето и видях най-ярко светещата звезда ,това беше северната звезна и просто я последвах.
Малко по малко гората почваше да ми става позната.Видях канала.Канала беше място на ,което аз и моите приятели се сабирахме да играем кална война.Разделяхме се на отбори и просто се замеряхме с кал.Вече знаех къде се намирам и знаех как да стигна до къщата ми.Опитвах се да тичам леко ,но боклата в крака ми беше ужасна.Но единственото ,което ме караше да се опитвам да тичам беше това ,че най-после почти бях стигнал до дома си.Възнамерявах да влезна ,да се изчистя и да се върна в леглото някакси без майка ми да разбере.
С приближаването си видях ,че светлините в къщата са пуснати.
Разбрах ,че майка ми се е сабудила , и знаех ,че трябваше да обясня нещо ,или поне да се опитам.Дори неможех да си представя от къде да започна.Лекото ми тичане се превърна в бързо ходене.Което се превърна в ходене едвам. С приближаването си до къщата видях силуета на майка ми през пердетата.Притеснявах се от това ,което трябваше да обясня като се прибера.Стъпих на верандата ,приближих се до дръжката на вратата и я натиснах на долу.Точно преди да бутна вратата и да вляза ,някой ме здграпчи и започна да ме дърпа назад.Започнах да викам.
-МАМО , ПОМОЩ ,МАМО!!!
Чувството да бъдеш толкова близо до това да бъдеш спасен ,и физически да бъдеш отдалечен от това ме изпълни с чувство на ужах ,което е неописуемо.
Вратата от ,която очаквах да излезе майка ми се отвори ,но от нея не излезе тя а пълен мъж ,който се приближи към мен.Започнах да го ритам ,докато краката ми бяха във въздуха.Почнах да крещя.
-ПУСНИ МЕ!!!
-КЪДЕ Е ТЯ?
-КЪДЕ Е МАЙКА МИ?
Момента в ,който гърлото ме заболя от викане ,аз чух гласът на майками да вика
-Миличък , моля те ..успокой с , тук съм!!!
Ръцете ,които ме държаха се отпуснаха и ме пуснаха ,в този момент видях човека идващ срещу мен.Разпознах униформата му.Това беше полицай.Зад него видях майка ми и започнах да плача и всички влезнахме в къщата.
-Толкова се радвам ,че се прибра миличък ,бях притеснена ,че няма да те видя повече никога. Каза майками плачейки
-Съжелявам , незнам какво се случи.Просто исках да се прибера.Съжелявам!. Отвърнах аз
Разсмях се малко през сълзите си.И казах на полицая.
-Извинете ,че ви ритнах ,но защо трябваше така да ме зграпчвате?
-Помислихме ,че ще опиташ да избягаш пак. Отвърна той
Бях объркан.
-Какво искате да кажете?
-Намерихме писмото ,което си оставил на възглавницата с ,което казваш ,че си тръгваш. Каза майка ми
Веднага взех писмото и почнах да го чета.”Писмо за cбогуване”.То гласеше ,че не съм щастлив и ,че не искам да живея повече в тази къща.През това време полицаят разговаряше с майка ми пред външната врата.Но дори и да бях станал на сън ,и бях отишал в гората сам , дори това наистина да се бе случило…единственото нещo за ,което си мислех в този момент беше..
-ТОВА НЕ Е МОЯТ ПОЧЕРК … ТОВА ПИСМО НЕ Е ПИСАНО ОТ МЕН.
EDIT(1):Ако историята ви е харесала и разбирасе има интерес,бих могъл да напиша още.
EDIT(2):Започвам да пиша втората част от поредицата.Ще издам ,че действието се развива
4 години преди тази случка.