View Full Version : За раздялата преди университета
Разтърсих се из форума, но не намерих подобна тема, а въпросът е ... да кажем, че точно в този момент е доста разпространен :) Ваканцията почти приключи, повечето започваме университет .. голяма част от нас - в друга страна.
С приятеля ми сме заедно от 2 години, връзката ни е сериозна, никога не съм се чувствала толкова близка и спокойна около някой друг. Почти като семейство ми е. И двамата сме приети в университети и практически ще учим на противоположните краища на света ... специалностите ни са доста натоварващи и изключват възможността да пътуваме често, а отделно нямаме и финансовата възможност.
Какво бихте направили вие в подобна ситуация?
Вариант ли е връзката от разстояние, при положение, че можете да се виждате единствено лятото в България? (и то, ако и двамата се върнете) ..
Какво става с двойките в нашето положение?
Кога трябва да се разделите - непосредствено преди заминаването или?
А какво мислите за раздялата преди колеж/университет и събирането след това? Ако подържате контакт през цялото време(телефон, скайп и тн), но не сте "заедно", възможно ли е да се съберете след 4те години следване, ако искрата още я има или е твърде наивно и идеалистично като идея?
Не търся съвет, колкото нещо, което да ме обнадежди. Изобщо, споделяйте всякакви мнения, коментари и истории:)
WesSneijder
08-24-2012, 17:20
Пробвайте, ако стане-супер, ако не-не е изненада. Нищо не губиш така. :)
SisiStrange
08-24-2012, 17:27
На твое място бих опитала с връзката от разстояние пък каквото стане. Ако се отдалечите, ще е постепенно и по-безболезнено, отколкото направо да скъсате с идеята да се съберете някога си.
Въпросът е, че мога да го видя максимум веднъж за 9те месеца, в които ще следваме ... а и най-вероятно той ще иска да остане да работи и лятото там, където учи. Връзка от разстояние, в която не се виждаме, а общуваме предимно по скайп, фейсбук и с имейли ...
Ще ми се да мисля за университета като за изпитание - че няма да спрем да се обичаме за 4те години, в които няма да сме заедно. И че скъсването няма да е окончателно. Наистина не бих могла да си представя как НЕ съм с него, а възможността никога да не се съберем/да се разделим заради разстоянието завинаги много ме плаши.
Продължавам да пиша романи, за което се извинявам :(
Според мен е по-добре да се разделите, да си дадете свободата да излизате с нови хора. Няма лошо да се чувате по скайп/фейсбук/телефон и ако един ден имате възможност и все още чувства един към друг, да се съберете отново.
Не късайте, само защото разстоянието ви плаши. Ако ви е писано да сте заедно нищо не може да ви раздели. Остани с него, а времето ще покаже имате ли бъдеще.
Teenhelp1
08-24-2012, 18:48
Останете заедно не трябва разстоянието да ви плаши може да си поддържате връзката както ти спомена.Щом се обичате и сте си като семейство не виждам причина да се разделяте ако връзката ви оцелее след това ще е супер.Може да се гледате по skype на камерата. :)
Според мен е по-добре да се разделите, да си дадете свободата да излизате с нови хора. Няма лошо да се чувате по скайп/фейсбук/телефон и ако един ден имате възможност и все още чувства един към друг, да се съберете отново. Напълно съм съгласен, както се казва – „Няма проблеми, има само възможности“
Искам да знам, че мога да го чуя и видя, когато имам нужда от него и да бъда до него, когато той има нужда от мен. Да разговаряме за дребни ежедневни неща, за впечатленията му от града, от хората, от образованието, от общите ни познати ... да знам, че мога да му звънна и да се разберем да се видим след 15 минути. За мен това са неща, които са от жизнена важност за една сериозна връзка. С "гледането по камерата" мога да се задоволя, ако става въпрос за седмица или месец, но да знам, че няма да го видя, да го целуна или просто да си лежим и да си говорим за всичко ...
Не оставяйте с впечатлението, че търся само съвети - те са добре дошли, естествено :) но бих искала и други да споделят опита си и евентуално да се получи стойностна дискусия. Аз поне смятам, че това е проблем от същата значимост като избора на университет, например.
но бих искала и други да споделят опита си и евентуално да се получи стойностна дискусия.
Аз опит още нямам в това (е, той учи в друг град, но се виждаме почивните дни и ваканциите), но след 2-3 години аз заминавам да уча, работя и живея при роднини в Америка, докато неговите планове са си за оставане в България.
Още в началото се разбрахме, че връзка от разстояние не е връзка. Както и ти каза, не е достатъчно да се виждаме на камерата или да се чуваме по телефона. И за двамата ни това си е загуба на време.
Взехме решението да се разделим. Пак ще си говорим, ще се виждаме по скайп... и най-вероятно ще прекарваме доста време в тези занимания, но няма да имаме задълженията един към друг, които имаме сега примерно. Той ще е свободен да се среща с други момичета, аз ще излизам с други момчета. В началото ще е трудно, това е ясно, но е по-доброто решение.
Далечни планове за бъдещето ни след това не сме правили. Може аз да се върна тук, може той да замине при мен... а може и просто да прекъснем контакт един с друг.
В началото, когато говорихме за това, аз бях "да, добре.. ще се разделим и готово", но колкото повече време прекарваме заедно, колкото по-сериозна ни става връзката, колкото повече време минава, колкото по-зрели ставама, толкова повече осъзнавам колко ще е трудна раздялата. Ще има ред сълзи, ред сополи (поне от моя страна), но и двамата сме на мнение, че така ще е най-добре.
Много си готина. =). Обичаш ли го ? Ако обичаш някой дали и хиляди километри биха те спрели да го обичаш... "..специалностите ни са доста натоварващи и изключват възможността да пътуваме често, а отделно нямаме и финансовата възможност." .. Това не значи ли, че няма да имате и много време като цяло за секс при тези натоварени програми... това в случай, че скъсате.. Няма ли интернет връзката ви да ви помага да се справяте с това.. да си разказвате скучните делници.. да се разсейвате от науките.. липсата на секс.. Ако го обсъдите и сте на една вълна какво лошо има в това да опитате пък каквото излезе. В крайна сметка в един видео разговор винаги може да си проличи кога отношенията охладняват. А относно НЕвиждането имам приятели, които се виждат за по 2 седмици в годината на нашето черноморие и не съм виждал по-силно влюбена двойка, ама пък може да са изключение... по-скоро са. ХАХ...
DragonLady
08-24-2012, 20:36
Според мен е по-добре да се разделите, да си дадете свободата да излизате с нови хора. Няма лошо да се чувате по скайп/фейсбук/телефон и ако един ден имате възможност и все още чувства един към друг, да се съберете отново.
По добре да те боли месец, два, три, вместо да се измъчвате взаимно в продължение на години.
Най-добрата ми приятелка беше така с бившият си, и се разделиха, беше и трудно да, болеше я, но след няколко месеца се окопити ( а и той и "помогна" като се хвана с една пачавра ), а след около година срещтна момчето за нея, с което са заедно вече близо година.
Пандишпан
08-24-2012, 22:00
Това да се разделите сега и след 4 години да се съберете пак ...изглежда ми наивно пък и безсмислено.Не можеш да правиш планове и уговорки за след години.Никой не може.Дотогава нещата може да са много различни.Или заедно или не.Ще ви е трудно,но ако се обичате истински не бива да се разделяте заради разстоянието.Най-лесно е да се откажеш.За да достигнеш до щастието,трябва да преминеш през много изпитания.Аз бих рискувала,бих се борила за щастието си.
xXxPETYAxXx
08-25-2012, 06:35
Не се разделяйте преди да заминете - така ще ви е тежко и на двамата. Останете си заедно, пишете си, говорете си, след време ще се отдалечите - колкото и да не ви се иска, и най-вероятно ще скъсате от само себе си. Всеки има нужда когато замине някъде далеч, да има с кого да споделя, някой който да го подкрепя, да се обичат. Но обстоятелствата са такива, че просто свикваш с липсата му и усещаш как се отдалечавате, НО поне не се наранявате взаимно!
kalpazanka
08-25-2012, 06:42
Мнението ми се доближава най-много до това на xXxPETYAxXx.
Разделяйки се и заминавайки, си създавате много по-голям стрес, а така бихте си били опора и бихте преодолели по-леко този период. Неминуемо ще се намесят други момчета и момичета, но разстоянието ще се погрижи чувствата да охладнеят /или да се *затоплят*/.
Не бързай да режеш клона, на който седиш, защото един ден може и да съжаляваш за тази своя категоричност и да се питаш "А как ли би било, ако еди-какво-си".
xXxPETYAxXx, а няма ли да ни е по-тежко ако знаем, че не можем да бъдем "заедно" (тоест, връзката ни да се изчерпва чрез видео разговори) и да проточваме края с месеци, отколкото ако приключим чисто?
kalpazanka,да, точно затова не ми се иска да спра да се надявам, че ако ни е "писано", някой ден ще се съберем отново. Старата любов ръжда не хваща - в общи линии можеш да кажеш, че разчитаме на това :(
ние сме се разделяли и преди и съумяхме да запазим цивилизовани отношения ... на това се и надявам - разделим ли се заради ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, а не защото сме си писнали, да си останем приятели и да продължим да сме все така близки. За мен обичта не е нещо, което се изчерпва, а просто се превръща в уважение, близост и тн.
xXxPETYAxXx
08-25-2012, 10:22
Не казвам, че ще ви е лесно, но би било по-добре така.
Както каза калпазанка "Не бързай да режеш клона, на който седиш, защото един ден може и да съжаляваш за тази своя категоричност и да се питаш "А как ли би било, ако еди-какво-си"."
Ако сте готови да се разделите, значи не се обичате чак толкова безрезервно.
anonymous708973
08-25-2012, 15:44
С един бивш щяхме да сме пред подобна дилема, но се разделихме доста преди да замине.
Тогава неговото предложение беше отворена връзка в моя посока, а аз винаги съм смятала, че най-добрият вариант е да се разделите (тоест, и двамата сте без ангажименти един към друг от момента, в който пътуващият се качи на самолета) и един ден да се видите, да си поговорите и да разберете дали искрата още я има.
Violenza
08-25-2012, 16:37
Всичко, което ти разправят, че ще е трудно и т.н. направо бледнее пред това, което те чака. Стресът е огромен. Неописуемо отвратително е. Сама прецени дали ще можеш да се справиш И с една подобна раздяла.
Подкрепям Сиси и Калпазанка. Аз бих запазила връзката си. Казвам го от личен опит. ;)
strawberry88
08-25-2012, 19:03
Според мен е по-добре да се разделите, да си дадете свободата да излизате с нови хора. Няма лошо да се чувате по скайп/фейсбук/телефон и ако един ден имате възможност и все още чувства един към друг, да се съберете отново.
Съгласна съм!
Пробвайте от разстояние, нищо не губите.
За плановете... поживем, увидим, както се казва на руски.
Може наистина да стане така, че след 3 години (предполагам и двамата сте в Кралството, а там бакалаврите са по толкова) да се съберете отново. Може пък да стане така, че да срещнете други хора и да сте (по-)щастливи с тях, дори ако сега това изобщо не ви се струва възможно.
Животът предлага много неща, не знаеш накъде ще те отвее вятъра. Може да бъдеш толкова щастлива един ден, и то без него, както и той без теб. Казвам го чисто хипотетично.
Не гледай черногледо на нещата.
А на първо време запази връзката си. Вижте какво можете да направите.
Ако стане - чудесно.
Ако не - нещо хубаво чака зад ъгъла, със сигурност. Всяко зло за добро.
PyCoKoCkA93
08-25-2012, 20:19
Фактите и опитът на другите хора е доказал,че рано или късно,такива връзки умират от самосебе си.Всеки започва нов живот,с нови хора,нова обстановка и т.н.Постепенно спомените от миналото избледняват и остават на един заден план в живота на човек...заедно с чувствата.Интернет комуникациите само ще удължат агонията ви,а ако единият си остане безнадежден романтик и мечтател,още повече ще страда,когато осъзнае,че другият го р преодолял и продължава напред.Моят съвет е,колкото и да ви е трудно,разделете се сега и не поддържайте никакъв контакт известно време.Натовареността в началото ще ви помогне да преминете през най-трудния първоначален етап.А след време,ако се завърнете в родината и се срещнете...животът ще ви покаже дали сте били наистина сродни души. :)
LeprikonA
08-26-2012, 10:31
Една моя приятелка тази седмица изпрати приятеля си за Холандия, не се знае кога пак ще си дойде, а тя не е особено добра във връзките от малки разстояния, камо ли нещо подобно. Но и двамата решиха, че поне могат да пробват, на мен това ми се струва като по-смисления вариант. Аз лично не бих се отказала, поне не и така. Ако с времето, в което сме далеко чувствата станат по-студени и почти изчезнат - да, но по средата на нищото - не.
Distance means nothing when someone means everything :) end of story.
Предстои ми същото макар че ще имаме по-голяма възможност да се виждаме,защото и двамата ще сме във Великобритания.
Както и да е .. смятам,че когато двама души се обичат,наистина се обичат и са сигурни,че искат да останат заедно,то могат да го направят :)) И да,разстоянието може и да окаже влияние,но за мен всичко опира до желание и до това колко силни са в чувствата ви,а както го описваш вашите са такива :)
Не съм си и помисляла да се отказвам от връзката си и искрено вярвам,че ще успеем да я съхраним:) желая ти същото и на теб
PyCoKoCkA93
08-26-2012, 15:08
^Lala7,твоят случай е един,а този-съвсем друг.Ти имаш шанса да ВИЖДАШ този човек и той е на МНОГО ПО-МАЛКО разстояние от теб,докато тук и разстоянието е ОГРОМНО,шансът да се видят е максимум веднъж в годината при най-добри обстоятелства.Ако за теб това е "връзка" и мислиш,че ще бъде пълноценно за тях за 4 години да се видят 4 пъти...Аз лично не бих се тормозила така-да преча на развитието си и да не давам шанс на нови хора в живота си,защото психически се чувствам обвързана с някой...И на всичкото отгоре не се знае дали след тези 4 години и двамата ще искат да се върнат в България.Може да решат да се реализират в съответните държави,където малко или много са свикнали.Не виждам смисъл да се измъчват излишно,внушавайки си,че имат връзка.Още от момента,в който са избрали кариерното си развитие и образованието пред половинката си,е трябвало да си дадат сметка за тези неща.Аз поне не бих се сетила да мисля ЗАДЪЛБОЧЕНО върху това един месец преди да замина и да очаквам да не ме боли и да не страдам от случващото се.На нейно място щях да се разделя с момчето,още когато съм разбрала,че съм приета,защото здравият ми разум ми казва,че на 100% ще се отдалечим като заминем и по-добре да страдам "ей така по средата на нищото" и малко по малко да го преодолея като зрял човек,вместо да се залъгвам,че за 4 години всичко ще е цветя и рози и винаги ще сме мили,добри и обичащи се по скайпа,докато един ден не се върнем в родината...Никой не знае какво му предстои и е глупаво да си правиш такива розови илюзии.Както и да,казах вече моята гледна точка.Може да ви се струва крайна,брутална и прекалено изпреварваща събитията,но ЩЕ СИ ОТРЕЖА ГЛАВАТА,АКО АВТОРКАТА ПРОДЪЛЖИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ "ВРЪЗКАТА СИ" И МАКСИМУМ СЛЕД ГОДИНА НЕ НАПИШЕ ТЕМА "РАЗДЕЛИХМЕ СЕ,ЗАЩО СТАНА ТАКА,КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ?"!!! (може и отдавна да е забравила съществуването на този сайт,но подтекста е,че точно това ще се случи)
PyCoKoCkA93, крайна, брутална и груба си, да. :) Но напълно излишно.
мога да ти гарантирам, че не съм се "сетила да мисля задълбочено един месец преди да замина", и това, че пускам темата СЕГА в никакъв случай не означава, че съм се сетила за този проблем СЕГА.
Дали сме си сметка за това отдавна, още по времето, когато кандидатствахме - защото и двамата имаме възможността и амбицията да сме сред най-добрите в сферата си ... и затова сме избрали университети, които за съжаление, се намират на двата края на света. Не бих искала той да жертва образованието и потенциала си заради мен и знам, че той никога не би искал нещо такова от мен. За съжаление, в нашия случай компромисно решение просто нямаше.
Благодаря на всички за отговорите и съветите и с удоволствие бих чула още мнения и истории :)
xXxPETYAxXx
08-26-2012, 15:32
^Русокоске, ако си на мястото на момичето, не мислиш ли, че ще ти е много по-тежко, ако сложиш край точно преди да заминеш, отколкото все пак да имаш някаква опора и оставиш нещата да се случат естествено? Огромен е шанса след време просто да се отчуждят и раздялата да стане от само себе си, без да страдат, че трябва да се разделят на сила, без да го искат.
Имала съм подобна връзка, само дето приятеля ми отиде да работи, не да учи, но това не е от значение... Знаех, че вероятно няма да запазим връзката си дълго, но не можех и да я прекратя просто така... След време чувствата и на двама ни охладняха, но всичко си беше добре, в смисъл - нямаше наранени поне.
Не казвам, че връзката ще се запази(възможно е, но не съм чак такъв оптимист), а че раздялата няма да е толкова болезна!
PyCoKoCkA93
08-26-2012, 16:01
Постепенно спомените от миналото избледняват и остават на един заден план в живота на човек...заедно с чувствата.Интернет комуникациите само ще удължат агонията ви, а ако единият си остане безнадежден романтик и мечтател,още повече ще страда,когато осъзнае,че другият го р преодолял и продължава напред. Моят съвет е,колкото и да ви е трудно,разделете се сега и не поддържайте никакъв контакт известно време.Натовареността в началото ще ви помогне да преминете през най-трудния първоначален етап.А след време,ако се завърнете в родината и се срещнете...животът ще ви покаже дали сте били наистина сродни души. :)
Мисля,че това достатъчно ясно говори само по себе си.Ако тя е "прецаканата",надали раздялата тогава ще е по-безболезнена,нали?И вече казах какво бих направила.И,авторке,имай предвид,че тези "брутални и крайни" думи ти ги казва безнадеждна романтичка като мен.Не ме познаваш и от няколкото ми поста мислиш,че съм коравосърдечна и безчувствена и не отдавам значение толкова на чувствата,но всъщност точно любовта е тази,която е най-ценното чувство за мен и ме прави по-щастлива от всичко останало.Но романтичната и идиличната представа за нещата трябва да свърши там,където започва реалността...
SisiStrange
08-26-2012, 16:11
Няма прецакани. По-добре ще и бъде да замине спокойна, с мисълта, че си има някого, с комуникацията помежду им... Ако спрат да се обичат и се отчуждят лека полека, никой няма да страда жестоко. Да се разделят от раз сега, както са влюбени, би било в пъти по-болезнено. Пък кой знае. Шарен свят. Може накрая наистина да се справят. Моя колежка поддържа подобна връзка и все още са влюбени. Когато си е тук лятото живеят заедно. Останалото време се гледат на камерите, учат заедно, говорят си. Любовта има много измерения и не вярвам да има невъзможни неща. Много по-глупаво е поне да не се опитат.
PyCoKoCkA93
08-26-2012, 16:24
Както и да е,спирам дотук.Казах си мнението,подкрепих го с аргументация,стига толкова.Явно тук сме на различни мнения,но изборът е неин,макар и да знам вече какъв ще е.След това и страданието ще си е нейно...
ПС:И после пак ми казвайте,че все съм слагала розивите очила :lol: (не се заяждам :) )
Русокоске, нищо против теб нямам (все пак не те познавам), но мисля, че наистина прекаляваш с негативизма. То и "розовите очила" не са хубаво нещо, но никой не е казал, че трябва да е или едната крайност, или другата :)
Иначе останах с впечатлението, че никой от вас не смята, че бихме могли да си останем близки и ако се разделим. Защо?
Имам предвид, да продължим да подържаме връзка (имейли, скайп, видео разговори), защото и двамата ще сме сами на ново място, без приятели и без роднини, а взаимоотношенията не бихме могли да ги прекъснем просто ей така с едно щракване. Един вид да превърнем любовта в платонична/приятелска обич. Поне за момента, докато сме далеч един от друг - без да си даваме твърде много надежди, без излишни обещания ...
Мисля си, че би могло да се получи, все пак "далеч от очите, далеч от сърцето" както са рекли хората ... а и нито един от нас няма да навира любовния си живот и новите си връзки в очите на другия.
Или пак съм твърде наивна?
Че ще е тежко, тежко ще е, но преди всичко ние сме приятели.
Girlicious
08-26-2012, 16:32
Въпросът е, че мога да го видя максимум веднъж за 9те месеца, в които ще следваме ... а и най-вероятно той ще иска да остане да работи и лятото там, където учи. Връзка от разстояние, в която не се виждаме, а общуваме предимно по скайп, фейсбук и с имейли ...
Ще ми се да мисля за университета като за изпитание - че няма да спрем да се обичаме за 4те години, в които няма да сме заедно. И че скъсването няма да е окончателно. Наистина не бих могла да си представя как НЕ съм с него, а възможността никога да не се съберем/да се разделим заради разстоянието завинаги много ме плаши.
Продължавам да пиша романи, за което се извинявам :(
Замисли се дали ще издържите 3-4 или повече години на хиляди километри един от друг. За толкова време и двамата ще се промените. Когато не се виждате често, тръпката и чувствата постепенно ще си заминат, според мен. Нищо не пречи да пробвате, но не знам доколко ще има смисъл. Ще си имате ли достатъчно доверие?? На ново място, нови хора, нови емоции... Според мен, ако не и двамата, то поне единия от вас, известно време след раздялата ще срещне друг и така.... Не, че е абсолютно невъзможно, да се получи, но ми се вижда доста трудно да се поддържа връзка чрез интернет.
xXxPETYAxXx
08-26-2012, 16:33
Да изборът си е техен, но си мисля, че всички, които казвате "разделете се", ако бяхте в това положение нямаше да направите това! Не е толкова лесно просто да кажеш "край", ако наистина се обичате...
PyCoKoCkA93
08-26-2012, 16:36
Не съм песимист,а реалист.Има голяма разлика.И да,наивна си.Не мисля,че ще ти е готино да си споделяте като "приятели" колко сте се забавлявали и с кой (евентуално) сте имали вземане-даване на вчерашния купон.А още по-малко ще се радвате да чуете как другия има еди-какви си проблеми с новата си половинка,която подсъзнателно ще сравнявате със себе си и ще намразите.А рано или късно ще теглите и една майна на другия...
SisiStrange
08-26-2012, 16:37
Както и да е,спирам дотук.Казах си мнението,подкрепих го с аргументация,стига толкова.Явно тук сме на различни мнения,но изборът е неин,макар и да знам вече какъв ще е.След това и страданието ще си е нейно...
ПС:И после пак ми казвайте,че все съм слагала розивите очила :lol: (не се заяждам :) )
Защо мислиш, че така страданието ще е по-голямо? Помисли си. Стресът от това, че си на ново място, с непознати хора, без родители, без приятели, с непознати улици, трябва да се установиш, да се издържаш, евентуално да си намериш работа + да преживееш съкрушителната раздяла. Звучи ми кошмарно. По-добре да минеш през всичките трудности без отвътре да си като изстинал айсберг и едновременно с това си глътнал нажежен пирон. Пък, ако рано или късно се разделят, вече ще има на кого и какво да се опре там. Не да се справи сама.
PyCoKoCkA93
08-26-2012, 16:40
Да изборът си е техен, но си мисля, че всички, които казвате "разделете се", ако бяхте в това положение нямаше да направите това! Не е толкова лесно просто да кажеш "край", ако наистина се обичате...
Оооо.това все едно аз съм го писала,ама в съвсем друга ситуация.В тази е адски трудно и болезнено и ако авторката наистина беше мислила ЗАДЪЛБОЧЕНО и преди за това,сега нямаше да се чуди на глас пред купчина непознати,а много по-рано би взела решение или поне много по-рано би се допитала.Щом чака последния момент,за да го направи,значи не е наясно със себе си и не осъзнава наистина,че всичко хубаво,което са имали,ще има своя край.Край,който те съвсем преднамерено са избрали в името на учението.Когато правиш един избор,трябва и наистина да си готов да понесеш последствията от него.Но не само на думи...
PyCoKoCkA93
08-26-2012, 16:43
Защо мислиш, че така страданието ще е по-голямо? Помисли си. Стресът от това, че си на ново място, с непознати хора, без родители, без приятели, с непознати улици, трябва да се установиш, да се издържаш, евентуално да си намериш работа + да преживееш съкрушителната раздяла. Звучи ми кошмарно. По-добре да минеш през всичките трудности без отвътре да си като изстинал айсберг и едновременно с това си глътнал нажежен пирон. Пък, ако рано или късно се разделят, вече ще има на кого и какво да се опре там. Не да се справи сама.
Сиси,аз съм съгласна с всичко това в доста голяма степен.Но това е идеалният вариант,в който ще си има дружинка за споделяне и прочие.Обаче има едно неписано правило,че мъжете,как да го каза,не че по-лесно емоционално преодоляват раздялата,а по-скоро,че първи имат смелостта да се впуснат в нещо ново,дори и чувствата да не са отишли.И докато уж се подкрепят и са първи приятелчета,ще и дойде като гръм от ясно небе като чуе за тази или онази мацка.Тогава би я боляло много повече.Но аз го казах вече това с 2 изречения...
Русокоске, не случайно уточних ИЗРИЧНО, че няма да си хвърляме в очите новите "завоевания", забивки, връзки и прочие. Точно, защото е жестоко и ненужно.
И в интерес на истината, аз съм си направила избора. Ако се зачетеш по-внимателно, ще видиш, че търся не само съвет, но и подобни истории, мнения и изобщо обсъждане на ЦЯЛОСТНАТА тема "сериозна връзка-раздяла преди университет", а не просто решение на моя проблем.
SisiStrange
08-26-2012, 17:02
Русокоске, е да, ще и дойде. Ама поне ще е създала вече познанства и приятелства. От опит ти казвам: огорчено, депресирано момиче, преживяващо тежка раздяла много по-трудно се включва е общи активности, създава връзки и си намира приятели.
Преди гимназията бях точно така. Тъжна, самотна, в гадно настроение. МНОГО трудно си намерих приятели.
На нея и трябва да си създаде там място, да се впише в компания. После раздялата, ако ще наистина да е заради някое българско момиче, ще е една голяма идея по-лесна.
Русокоске, не говори наизуст.
Русокоске, е да, ще и дойде. Ама поне ще е създала вече познанства и приятелства. От опит ти казвам: огорчено, депресирано момиче, преживяващо тежка раздяла много по-трудно се включва е общи активности, създава връзки и си намира приятели.
Преди гимназията бях точно така. Тъжна, самотна, в гадно настроение. МНОГО трудно си намерих приятели.
На нея и трябва да си създаде там място, да се впише в компания. После раздялата, ако ще наистина да е заради някое българско момиче, ще е една голяма идея по-лесна.
Честно казано, никога не съм имала проблеми с вписването в компания. Естествено, никога не съм попадала в такова положение, но ... в гимназията не познавах никой и това даже ме нахъса да се запозная с колкото се може повече нови хора. Поради някаква причина, когато съм съвсем сама, се чувствам по-смела.
Разбира се, родителите ми винаги са били до мен, но мисля за себе си като за човек, който лесно изгаря мостовете към миналото и започва от начало :)
Не си правете илюзии, по-добре се разделете.
:) И аз съм в същата ситуация,разликата е че поне аз оставам тук,а той отива някъде и ще се връща.Та си оставаме заедно,каквото и да коства.Твоята е по-сложна,като и двамата се местите,но ако чуствата ви са найстина силни и искате да сте заедно ще сте заедно,колкото години да ви отнеме.Струва си да се опита,ако мислиш че това е човекът за теб. Трябва да се борите един за друг.Трябва поне да опиташ,иначе вероятно цял живот че се чудиш какво щеше да стане.
Amore-Mio*
08-27-2012, 07:20
Пробвайте.
Вярно е, че ще е изключително трудно, не би трябвало да не се захвърлят всичките тези неща, преди да сте направили всичко възможно, за да продължите с тая връзка.