EinGutesKind
08-24-2012, 17:00
Аристофан – Облаците: Атина. Стрепсиад проклина войната, роптае срещу робите и сина си, които са линтяи вече. Има много дългове и лихви заради сина си Фидипид, който е привърженик на конните състезания. Преди е бил беден селянин, но се е оженил за богата и разглезена жена – разсипница. Иска си стария живот. Имали са спор и за името на детето. Стрепсиад буди Филипид, и го моли да промени живота си. Иска да го махне от къщата, за да се избави от грижите. Моли го да иде да учи при Сократ и Херефонт, но той отказва категорично, защото са „боси и бледи бърборковци”. Така бащата се ядосва и го гони, а синът нагло казва, че ще иде при вуйчо му Мегакъл, който няма да го остави без коне. Старецът решава той да иде да учи. Така там един ученик му разказва за блестящото остроумие на Сократ, а желанието му за просвета се засилва. Влиза, опознава обстановката, учениците, вещите наоколо и дисциплините, които се учат – астрономия, геометрия, картографиране. Стрепсиад иска да учи красноречие, за да не го лъжат лихварите. Посвещават го с венец. Облаците са одухотворени, обожествени. Почитат се като небесни богини. Първи епизод: Хорът на облаците, простосмъртни жени, пеят чуден химн. Стрепсиад иска да види на живо. Сократ казва, че облаците могат да приемат каквато си искат форма, в отговор на неговия скептицизъм. Посочвайки хора, той дори отрича съществуването на други богове – всичко, което става на земята, е дело на тези жени, богини. За всичко се намира логично обяснение чрез облаците и Зевс е омаловажен, дори не съществува. Освен тях, само Пространството и Езикът могат да бъдат почитани като богове. В замяна на това, иска от богитите да получи дарбата да бъде по-добър оратор от всички, за да се избави от лихварите. Готов е да бъде измъчван и съден, наричан от хората лицемер, лъжец, само и само да надговори лихварите, и да му се изчистят дълговете. Няма природна дарба слово, а крадене. Другите божества са недоволни, че са така пренебрегвани, а винаги са помагали, когато се обърне човек към тях. Втори епизод: Сократ е недоволен, че Стрепсиад не учи добре, че е прост, вулгарен и невеж. Не може да прави разлика между мъжки и женски род. Вайка се и се страхува от дървениците. Единственото му желание е да няма дългове. Сократ го гони, не иска да го учи повече. Хорът му казва да прати сина си да учи вместо него. Трети епизод: Стрепсиад казва на Фидипид, че Зевс не съществува, а само „Вихърът”. Праща го при Сократ да учи и му дава пример с родовете и птиците – петел и петлица. И така насила, синът приема. Правият и кривият довод водят спор за това кой по-добре говори. Правият довод говори за миналото, децата, които са учени на ред, дисциплина, и съжалява, че сега младежта е разюздана и не се интересува от нищо, което преди е било ценно. Агитира Фидипид да избере него. Кривият довод го опровергава, неговите доводи са, че чрез почтеност, скромност и отрицание на удоволствията не се постига нищо, което може да е от полза на човек в живота му. Слово на хорът – те са всемогъщи, могат да помагат, но ако бъдат презрени от хората, ще им правят само поразии. Кривият довод печели в словесната битка. Четвърти епизод: Стрепсиад се вайка, че всички, на които дължи пари го заплашват и си ги искат. Отива при Сократ да види дали синът му вече е научил ораторството. Взима го с надеждата, че Фидипид, който го е вкарал в дългове, сега ще го избави чрез способността си да говори и да преиначава нещата. Идва първи заемодавец, и Стрепсиад му се подиграва. Изкарва го невеж чрез всичко, което е научил при Сократ – с нощвите, родовете, боговете, които не съществуват. Не връща пари. Идва и втори, и сцената е идентична. И двамата заплашват стареца със съд, след това бягат. Екзод: Фидипид бие баща си Стрепсиад, защото не смята Еврипид с неговите вулгарности за най-велик мъдрец. Първо има словесен двубой, после синът напада баща си. Старото мислене замира, и Фидипид става „създател и двигател на нови мисли”. Той е доволен от това, а преди не е можел нищо да прави свободно. Според него е правилно на биеш баща си от обич, тъй както той е бил детето, докато е било малко и непослушно. Стрепсиад осъзнава грешката си, и се разкайва, че не е върнал парите, а се е опитал чрез измами да се отърве от тези, които са му помогнали, когато е имал нужда. Разкайва се също, че заради Сократ е отрекъл другите богове, признавайки само Вихърът. Обръщайки се към статуята, старецът решава да подпали и унищожи къщата на Сократ и учениците му, като по този начин той смята, че ще си платят за всичко, което са му сторили чрез „брътвежите си”.