Не бъди просто човек,а личност

[пAteNцЕ]

Не помня откъде точно го бях видяла,но ми хареса.Как ще го обясните,разтълкувате?
Вие сте :)

[TheProblemIsChoice]

Ми харесва ми, личността прави човека и само силните такива могат да станат велики. И по този начин да бъдат запомнени, а след това другите да се учат от тях, нещо такова :D

[Incadeptus]

Казва ти да се откроиш с нещо. не знам ;д

[filmimilmi]

Мисълта не е нищо особено. Идеята е "Бъди различен", но погледнато от друга перспектива това, което те прави човек е желанието да бъдеш личност. Но и независимо с каквито и отличителни белези да си от другите, пак си оставаш преди всичко човек - правиш грешки.

[julian8787]

Защо се гримираш? Отговориш ли си на този въпрос ще разбереш, че е трудно да си личност в свят, в който трябва да следваш теченията, определяни от тълпата.

Раждаш се с характер. Впоследствие характерът се трансформира от личен в колективен. Това е грозната истина. Това, което трябва да ти дава стимул за живот и себеразвитие е отстояването на вътрешните импулси. Само по този начин може да утвърдиш личността си пред себе си. Желанието да афишираш превъзходство е жажда за власт, а жаждата за власт е рак на душата. В този ред на мисли желателно е желанията, които имаш да идват от дълбините на твоята душевност. Да не са средство, което да гарантира успешно развитие в очите на другите, само защото така трябва, а да се желания, които са твои! Не е твое желание, че за да си красива трябва да правиш куп процедури с тялото си! Не е твое желание, че за да получаваш висока заплата трябва да се реализираш в сферата на правото! Това са стереотипи наложени от обществото за обществото. Които оказват пряко влияние върху теб и бъдещето ти.

Да си личност означава да осъзнаваш своята уникалност. Каквато и да е тя.

[ScarlettS]

^

Първо, безсмислено е да говорим за желания породени от влиянието на средата като за някакви коренно различни от личните душевни такива, след като самата човешка същност е до такава степен повлияна от външния свят, че границите се размиват. Желанията по дефиниция са лични независимо доколко са повлияни от обществото. Това е нещо нормално и това 'търсене на вътрешни импулси от дълбините на душата' е някакъв абстрактен и неприложим съвет що се отнася до практичния живот. Желанието по принцип е чувство, независимо от първопричината, няма как да не идва от твоята душевност.

Стремежът към самоусъвършенстване е заложен в хората и е естествено да търсят някакво проявление и в социалните контакти, тоест да очакват някаква признателност за успеха си независимо в коя сфера. Всъщност ако самооценката ти ще е напълно независима от обществената такава, можеш изобщо да не се развиваш стига да си вярваш, че си най-умен, красив и тн. Това не значи, че се манипулиран от мнението на тълпата. Няма как да знаеш дали процедурите за тяло и изобщо поддържането на външния вид не прави някого щастлив по принцип, а не само защото търси одобрение от околните. Същото и за професията и парите. Всъщност в случая ти си този, който се води от стереотипите.

Уникалността на характера не е нещо константно, с което се раждаш. Тя е зависима от толкова различни фактори, че изменението и е нещо естествено. Следователно няма как да я осъзнаеш или опознаеш, след като тя е непостоянна и изменчива в голяма степен точно от външната среда, колкото и да не ти се иска да го приемеш.

[julian8787]

^

Първо, безсмислено е да говорим за желания породени от влиянието на средата като за някакви коренно различни от личните душевни такива, след като самата човешка същност е до такава степен повлияна от външния свят, че границите се размиват. Желанията по дефиниция са лични независимо доколко са повлияни от обществото. Второ, безмислено за кого? Трето, дефинирай ми що е лично желание и наложено отвън? Правиш ли разлика или такава няма?

^
Стремежът към самоусъвършенстване е заложен в хората и е естествено да търсят някакво проявление и в социалните контакти, тоест да очакват някаква признателност за успеха си независимо в коя сфера. Всъщност ако самооценката ти ще е напълно независима от обществената такава, можеш изобщо да не се развиваш стига да си вярваш, че си най-умен, красив и тнЕгото е спокойно и смирено. Не изпадаш в крайност, нямаш нужда да се сравняваш, а се приемаш такъв, какъвто си. Не си най-умен, нито най-красив. Стремежът, че трябва да си нещо повече от останалите отпада и се обичаш такъв, какъвто си. Промяната не ти се налага от обществото, поне не изцяло. Желанията, стремежите... са спокойни и уравновесени. Абстрактно може да звучи за теб. За мен си е съвсем приложимо. Развиваш качествата си с ясната умисъл, че ти доставят пълноценен начин на живот. Уникален си и приемаш уникалността си. За какви сравнения ми говориш?

^
Няма как да знаеш дали процедурите за тяло и изобщо поддържането на външния вид не прави някого щастлив по принцип, а не само защото търси одобрение от околните. Същото и за професията и парите. Всъщност в случая ти си този, който се води от стереотипите. Когато си сама гримираш ли се? Доставя ли ти удоволстивие да гледаш собствената си красота пред огледалото или искаш по-скоро да я показваш на останалите? Това, че не ги приемам не значи, че се ръководя от тях. Посъветвах момичето да слуша вътрешният си глас, а не да действа напук. Както ти си ме разбрала.
^ Уникалността на характера не е нещо константно, с което се раждаш. Тя е зависима от толкова различни фактори, че изменението и е нещо естествено. Следователно няма как да я осъзнаеш или опознаеш, след като тя е непостоянна и изменчива в голяма степен точно от външната среда, колкото и да не ти се иска да го приемеш. Естествено и никой не може да попречи на този процес. Това, че според теб не ми се иска да го призная си е твой извод. Бил съм това, което е трябало да бъда. Без да се осъждам. Вчера съм свирил на пиано, днес слушам рок, а след време кой знае... Така си тече живота. Бил съм дете, вече не съм... Характерът се променя и надгражда. С едни качества се разделяш, а с други сдобиваш. Живееш осъзнато и се опитваш да опознаваш себе си и процесите в теб. Няма вътрешна борба в теб. Толкова е просто. За някои абстрактно.

Разбира се, всеки е свободен да живее по свой си начин. Не искам да натрапвам правотата си. Всеки гледа от своята камбанария.

[ScarlettS]

Трето, дефинирай ми що е лично желание и наложено отвън? Правиш ли разлика или такава няма?

За мен няма. Обясни ми как изобщо различаваш наложеното желание от това, при което слушаш 'вътрешния си глас'. Желанието е лично така или иначе, изпитваш влечение към нещо. Това, че под натиска на общественото мнение вършиш нещо различно, не го прави твое желание. Просто осъзнат избор, че пренебрегваш моментната си воля в името на нещо друго, което евентуално считаш за по-добро в бъдещ план. Ако това дефинираш като наложено желание, явно оттам идва объркването. Мисълта ми е, че цялата ти същност е изключително много повлияна от външната среда и няма как да разграничиш дадено желание като наложено, когато чувстваш, че го искаш. Бил си повлиян от множество разнообразни фактори (голяма част, от които - външни) в миналото, които са те довели до въпросното положение. Тоест вътрешното в голяма степен, включително и желанията, са продукт на заобикалящата среда. Затова разграничението ми се стори неадекватно.

Не знам къде говоря за крайности, интензивност на настроенията на егото и разни такива. Нямам какво да коментирам по този въпрос. Това да обичаш себе си и да приемеш уникалността си и изобщо всичко от този род, с което е изпълнен постът ти, никой не ти го оспорва, но е толкова ясно и преповтаряно, че вече е досадно да се обсъжда.

Всъщност, все пак ще ти отговоря изцяло от личен опит и моята гледна точка. Не можеш да кажеш, че "правилните" (идващи от сърцето или там както ги наричаш) желания трябва да протичат спокойно и смирено. Това, което ме изненада още повече е, че определи егото с тези две понятия. Говориш за уникалност, а опираш всичко до собствените си характеристики. Аз самата се възприемам като спокоен човек, но ако говорим за нещо, което наистина искам, някакво по-значително желание - не мога да си представя да съм единствено уравновесена. Всъщност при мен именно тези стремежи са били причината за най-големите вътрешни борби и израствания. Въпреки че през цялото време съм била уверена в това, което искам, мога да нарека целия процес всичко, но не и спокоен. И какво означава това според теорията ти? Че съм се водила от външни влияния ли?

Както и да е. Казваш, че човек се ражда с определен личен характер, който в последствие преминава в колективен, което явно считаш за вредно. Приемаш, че характерът се променя и надгражда, но някак това трябва да става не под влияние на външната среда. Явно сам не осъзнаваш реалния дял на околния свят като фактор за изграждане на същността ти.

[julian8787]

Уникалността не се влияе от външни фактори. Уникален ли си, ако подръжаваш на някого? Уникален ли си, ако имаш за цел да си повече от друг? Тези стремежи за изкуствено наложени. Това са външните желания, за които става на въпрос! Когато действаш против волята си, само защото ще получиш нечие призвание губиш своята идентичност. Да се сравняваш не е нужно. Ако си обвързан с желанията си те неминумо ще ти носят тъга или радост. Когато човек се освободи от зависимостта си към идеал, тогава намира златната среда.

Давам ти пример. Кандидатстваш за работа по специалността си. Не те одобряват и рухваш. Това е влиянието, което оказва заобикалящата те среда. Тоест, ти си зависима от мнението и оценката на обществото. Те са центърът, върху който е фиксиран погледът ти. Желанията ти са наложени от куп външни фактори. Стремежите са ти да изпъкваш пред другите. Тази надпревара е наложена от обществото. И когато това уж съзнателно съзтезание те кара да плачеш или да се радваш, тогава си зависима! Да си независима означава, не да си изолирана в себе си, а средата, която обитаваш да не оказва пряко влияние върху чувствата ти. Следователно и върху по-нататъшните решения...
Не те поучавам!
Надявам се да си ме рабрала.

[ScarlettS]

Никой не говори за съзнателно подражаване. Ти така или иначе се влияеш от заобикалящата те среда дори да си вярваш, че не е така. Същността на целите е индивидуална, определени фактори в детството например и такъв тип възпитание вероятно биха могли да изградят даден характер да изпитва задоволеност единствено от надминаването на околните в различни сфери. Той ползва техните успехи като ориентир и постигайки съответните цели се чувства щастлив. При всички има сравнение, това е напълно естествен процес и най-вече - неконтролируем. Оттук нататък решаваш дали единствено на базата на направеното сравнение ще вземеш даден избор или не, може да не повлияе особено живота ти, но сравнението така или иначе присъства. Ти самият го правиш през цялото време, докато пишеш. Прочети си пак поста. Знам точно какво ще ми отговориш, но въпреки това ще го кажа: ти искаш да се почувстваш по-извисен, невлияещ се от обществените норми, чувстваш, че твоя път е по-правилен, защото твоите желания идват 'от дълбините на душата ти' и това те кара да изпитваш задоволство, тъй като вярваш, че не си заблуден като много хора, които са зависими спрямо твоите критерии. Точно толкова отчаяно искаш да превъзхождаш останалите с нещо като същите тези хора, които описваш. Не твърдя, че това е нещо лошо и не го приемам дори за обида. Просто това е начинът, по който работи мозъкът ти, не може да не се влияеш от заобикалящата среда. Светът все още не познава такива условия. Сегашното ти мнение също е повлияно от различни изминали външни фактори. За каква идентичност говориш, какво си ти отвъд досегашния си опит, плод на случайния развой на събитията?

Примерът, който даде, показва, че действително говорим за различни неща. Разбрах това, за което говориш - действително някаква уравновесеност, хладнокръвие. Била съм в подобна ситуация на загуба, свързана с нещо, което наистина исках в продължение голям период от време и за което се борех много, макар да не е свързано с професия или нещо подобно. Загубих и запазих пълно спокойствие, за кратък период от време се радвах искрено и после ми остана единствено да премислям отново и отново. Алтернативният вариант с рухването също съм го преживявала преди години. Сега като се замисля, не знам кое е по-ефективно честно казано.

[Incadeptus]

Стига с този спор.Как изобщо отделяте толкова време да пишете ТОЛКОВА нещо за бога.Нямате ли си друга работа.Ауууу аз ако ви го събере всичкото това книга ще напиша :D Ама айде спорете си щом искате.Само не спамете много много.

[julian8787]

Ако трябва да ти угодя. Е, казвам, че искам да съм повече от теб, искам да съм най, най! Това с вменяването и предсказването на бъдещия ми отговор беше доста интересна постъпка. Мадлен Алгафари да беше нямаше така да заклейми личността ми от два поста.

Не можеш да ме разбереш, тъй като логическото мислене е силно развито при теб. За едно си права. Че при всички има сравнения. При теб явно друго няма. Ок, до скоро.

[julian8787]

Стига с този спор.Как изобщо отделяте толкова време да пишете ТОЛКОВА нещо за бога.Нямате ли си друга работа.Ауууу аз ако ви го събере всичкото това книга ще напиша :D Ама айде спорете си щом искате.Само не спамете много много.
Я кажи ти, какво е да си уникален? Какво представлява уникалността в очите на едно 13 годишно дете? Без да спамиш, ей?;)

[ScarlettS]

Мадлен Алгафари да беше нямаше така да заклейми личността ми от два поста.


За едно си права. Че при всички има сравнения. При теб явно друго няма.

Е, ти обаче успя от три.. :D



Не можеш да ме разбереш, тъй като логическото мислене е силно развито при теб.

Иронията беше ненужна. Разбрах ти първоначалната мисъл, вторият ми абзац беше насочен точно в тази посока всъщност. Познавам и това състояние на ума, за което говориш, изолираността на чувствата от външни влияния и все пак не съм убедена, че това е най-подходящата стратегия специално за мен.

[julian8787]

ScarlettS, ако искаш вярвай,но след като написах поста си, се замислих, че правилно щеше да е: да кажа — може би. Защото очаквах, че ще последва подобна реакция. :)

[Incadeptus]

Я кажи ти, какво е да си уникален? Какво представлява уникалността в очите на едно 13 годишно дете? Без да спамиш, ей?;)

Това е добро :D ами аз съм олицетворение на уникалното,на съвършенството :D :D :D :D :D :D :D :D :D :Д

[JuStElly]

Да бъдеш личност означава да си различен от другите,да имаш искра в себе си,която е незаменима.Можеш да вземеш знанията на един човек и да ги сложиш в нечия чужда глава и ще получиш същият човек,но не можеш да направиш това с една личност. Всички сме хора,но не всички сме личности!

[julian8787]

Това е добро :D ами аз съм олицетворение на уникалното,на съвършенството :D :D :D :D :D :D :D :D :D :Д Аааа, това не го оспорвам! :)

[julian8787]

Да бъдеш личност означава да си различен от другите,да имаш искра в себе си,която е незаменима.Можеш да вземеш знанията на един човек и да ги сложиш в нечия чужда глава и ще получиш същият човек,но не можеш да направиш това с една личност. Всички сме хора,но не всички сме личности! Toва означава ли, че Лейди Гага и Азис са личности, а тълпата, която им пляска просто човеци?

[notlike]

Личности са Азис и Лейди Гага. Оставили са следа зад себе си. Друг е въпросът с какво впечатление :)

[BrainlessROCKBABY]

Абе ако всички бяха личности - какъв щеше да е светът? Нали трябва да има и безлични хора, без мотивация и перспектива.

[Amore-Mio*]

Един вид - *бъди различен, а не като останалите от тълпата. И си е така.
Всеки човек си има качества и недостатъци, лични негови - това го прави различен. Когато се държи, облича и така нататък, като останалите, си остава просто човек, защото неговата личност я няма.

[Makenzi97]

Въпросният цитат е просто поредната псевдоинтелектуална простотия.

[Nam3less3]

Цели теми за такива глупости, вместо за нещо интересно да се пише, само въздухарски цитати.

[Incadeptus]

Пълна простотия