pismendrugar
08-25-2012, 20:29
Обратно към началото (преди да четете 2/2 ,прочетете 1/2) "Балони" [1/2] --- http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/528929-quot-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-quot-1-2?p=10357706#post10357706
Виктор забеляза ,че съм шокиран и ме попита какво ми има.Разказах му
всичко за това левче и той каза
-Това е супер братле! Като се бях замисли наистина беше супер ,че
някакси левчето ,което дадох за пощенски марки се беше озовал пак
в ръцете ми.След като се прибрах в къщи веднага отидох и казах на
майка ми ,а тя отвърна
-О ,това е чудесно. Без да обръща особено внимание на историята.
На следващия ден извиках Виктор в нас да му покажа цялата си колекция
от снимките ,които бях получил от писмения си другар.Започнах с първата
снимка и така до десетата ,когато Виктор вече беше изгубил интерес и ме
попита дали бих искал да излзем на вън до горичката и да поиграем
"Кална война".Това и направихме.
Замеряхме се с кал за известно време ,когато нещо странно ни прекъсна.
Чухме звук подобен на робот.Виктор ме погледна право в очите и ме попита
-И ти го чу нали.Прозвуча като робор.Нали и ти го чу?
И аз го бях чул , и след като и на мен ми прозвуча по подобен начин му
отвърнах ,че и аз съм го чул.
С Виктор се прибрахме в къщи и видяхме ,че майка му беше пристигнала
за да го прибере.Разказахме им за това ,което сме чули ,но те не му
обърнаха особено внимание и само се засмяха.Навечерях се и след това
отидох в леглото си.
Не останах за дълго в леглото си.Заради историята с левчето ,която ми
се беше случила днес ,снимките пак ми бяха станали интересни и отидох
да ги извадя и проверя още веднъж.
Извадих всички снимки и ги поставих на земята ,сложих снимката с ъгълчето
от сграда най-отгоре и доближих няколко от другите снимки до нея докато
не забелязах ,че картината почваше да се изяснява.Снимките бяха нещо като
пъзел и аз трбваше да ги наредя.Имаше птица,имаше уличен знак ,група от
хора разхождащи се и влизайки в някаква сграда.И тогава видях нещо ,което
ме разтресе толкова силно ,че и до днес мога да си спомня как се чувствах
и си помислих
-Защо съм на тази снимка?
В снимката с многото хора влизащи в сграда видях себе си и майка ми държеейки се
за ръце.Бяхме в края на снимката ,но ясно се виждаше ,че това сме аз и тя.
Почувсвах се много странно ..беше нещо подобно на чувството ,когато знаеш ,че си
в беда.След това разгледах отаналите снимки ,които не пасваха на тези със сградата
и забелязох нещо..
Аз бях на почти всяка една от тези снимки.
Нито една от тях не беше снимана от близо ,и на нито една от тях не бях сниман целият.
На една от снимките бях в най-долния ъгъл на друга бях най-горе , но на почти всяка
снимка виждах себе си.
Незнаех какво да правя.Бях объркан.Мислите ти работят много странно в такава ситуация
като дете,голяма част от мен се страхуваше да не загазя ,просто защото още не съм си
легнал да спя а вече беше късно.Реших да изчакам до утре.
На следващия ден майка ми имаше почивен ден и не беше на работа.Прекара цялото си време
чистейки къщата.Аз гледах детски ,представях си и чаках за удобен момент да покажа снимките
на майка ми.Когато тя излезе на двора за да провери
пощенската кутия аз сложих някои от снимките на масата и я изчаках да се
върне.Когато се върна ,тя вече отваряше писмата.Аз и казах
-Мамо , може ли да дойдеш за момент да ти покажа нещо?
-Само ми дай една минутка ,скъпи.Трябва да отбележа нещо в календара. Отвърна тя
След околко минута или две тя дойде и стана зад мен ,както бях седнал.
Попита ме какво има и почнах да й обяснявам всичко.След всичките "мхм",
"добре" и "разбирам" тя замлъкна.Следващият звук ,който издаде наподобяваше
на звук когато човек си взима въздух рязко.Веднага хвъли писмата ,които
току що беше взела от вън и се затича към телефона.
-Мамо ,съжалявам.Не знаех за това! Не ми се сърди! извиках аз
Докато тя нервно набираше телефона , аз разглеждах писмата ,които току
що беше хвърлила на маста.
Между тях видях още една снимка.Помислих си ,че е една от старите снимки
се е озовала там ,но не беше.Това беше нова снимка.И този път тя беше
кристално чиста и всичко се виждаше ясно на нея.Там бяхме аз и Виктор
Играейки си между дърветата..Това бяхме аз и Виктор от вчера.
Започнах да викам майка ми ,която крещеше по телефона.Продължих да я викам
докато накрая тя извика
-КАКВО?!
-На кого звъниш? беше единстеното нещо ,което можех да се сетя да я попитам в
този момент
-Разговарям с полицията ,миличък. отвърна тя
-Но защо?Съжелявам.Не исках да ...
Прекъсна ме с отговор ,които дълго време след това разбрах.Взе снимката
с Виктор и мен и я насочи срещо лицето ми.И с насълзени очи ми каза ,че
е трябвало да звънне на полицията ,защото на пощенския плик в който беше
снимката е нямало пощенска марка..
-Той знаеше къде живея независимо ,че нямаше как, защото
единстеният адрес в писмата ми ,беше адресът на училището...
-Просто нямаше как да знае ,освен ако не ме беше....
Виктор забеляза ,че съм шокиран и ме попита какво ми има.Разказах му
всичко за това левче и той каза
-Това е супер братле! Като се бях замисли наистина беше супер ,че
някакси левчето ,което дадох за пощенски марки се беше озовал пак
в ръцете ми.След като се прибрах в къщи веднага отидох и казах на
майка ми ,а тя отвърна
-О ,това е чудесно. Без да обръща особено внимание на историята.
На следващия ден извиках Виктор в нас да му покажа цялата си колекция
от снимките ,които бях получил от писмения си другар.Започнах с първата
снимка и така до десетата ,когато Виктор вече беше изгубил интерес и ме
попита дали бих искал да излзем на вън до горичката и да поиграем
"Кална война".Това и направихме.
Замеряхме се с кал за известно време ,когато нещо странно ни прекъсна.
Чухме звук подобен на робот.Виктор ме погледна право в очите и ме попита
-И ти го чу нали.Прозвуча като робор.Нали и ти го чу?
И аз го бях чул , и след като и на мен ми прозвуча по подобен начин му
отвърнах ,че и аз съм го чул.
С Виктор се прибрахме в къщи и видяхме ,че майка му беше пристигнала
за да го прибере.Разказахме им за това ,което сме чули ,но те не му
обърнаха особено внимание и само се засмяха.Навечерях се и след това
отидох в леглото си.
Не останах за дълго в леглото си.Заради историята с левчето ,която ми
се беше случила днес ,снимките пак ми бяха станали интересни и отидох
да ги извадя и проверя още веднъж.
Извадих всички снимки и ги поставих на земята ,сложих снимката с ъгълчето
от сграда най-отгоре и доближих няколко от другите снимки до нея докато
не забелязах ,че картината почваше да се изяснява.Снимките бяха нещо като
пъзел и аз трбваше да ги наредя.Имаше птица,имаше уличен знак ,група от
хора разхождащи се и влизайки в някаква сграда.И тогава видях нещо ,което
ме разтресе толкова силно ,че и до днес мога да си спомня как се чувствах
и си помислих
-Защо съм на тази снимка?
В снимката с многото хора влизащи в сграда видях себе си и майка ми държеейки се
за ръце.Бяхме в края на снимката ,но ясно се виждаше ,че това сме аз и тя.
Почувсвах се много странно ..беше нещо подобно на чувството ,когато знаеш ,че си
в беда.След това разгледах отаналите снимки ,които не пасваха на тези със сградата
и забелязох нещо..
Аз бях на почти всяка една от тези снимки.
Нито една от тях не беше снимана от близо ,и на нито една от тях не бях сниман целият.
На една от снимките бях в най-долния ъгъл на друга бях най-горе , но на почти всяка
снимка виждах себе си.
Незнаех какво да правя.Бях объркан.Мислите ти работят много странно в такава ситуация
като дете,голяма част от мен се страхуваше да не загазя ,просто защото още не съм си
легнал да спя а вече беше късно.Реших да изчакам до утре.
На следващия ден майка ми имаше почивен ден и не беше на работа.Прекара цялото си време
чистейки къщата.Аз гледах детски ,представях си и чаках за удобен момент да покажа снимките
на майка ми.Когато тя излезе на двора за да провери
пощенската кутия аз сложих някои от снимките на масата и я изчаках да се
върне.Когато се върна ,тя вече отваряше писмата.Аз и казах
-Мамо , може ли да дойдеш за момент да ти покажа нещо?
-Само ми дай една минутка ,скъпи.Трябва да отбележа нещо в календара. Отвърна тя
След околко минута или две тя дойде и стана зад мен ,както бях седнал.
Попита ме какво има и почнах да й обяснявам всичко.След всичките "мхм",
"добре" и "разбирам" тя замлъкна.Следващият звук ,който издаде наподобяваше
на звук когато човек си взима въздух рязко.Веднага хвъли писмата ,които
току що беше взела от вън и се затича към телефона.
-Мамо ,съжалявам.Не знаех за това! Не ми се сърди! извиках аз
Докато тя нервно набираше телефона , аз разглеждах писмата ,които току
що беше хвърлила на маста.
Между тях видях още една снимка.Помислих си ,че е една от старите снимки
се е озовала там ,но не беше.Това беше нова снимка.И този път тя беше
кристално чиста и всичко се виждаше ясно на нея.Там бяхме аз и Виктор
Играейки си между дърветата..Това бяхме аз и Виктор от вчера.
Започнах да викам майка ми ,която крещеше по телефона.Продължих да я викам
докато накрая тя извика
-КАКВО?!
-На кого звъниш? беше единстеното нещо ,което можех да се сетя да я попитам в
този момент
-Разговарям с полицията ,миличък. отвърна тя
-Но защо?Съжелявам.Не исках да ...
Прекъсна ме с отговор ,които дълго време след това разбрах.Взе снимката
с Виктор и мен и я насочи срещо лицето ми.И с насълзени очи ми каза ,че
е трябвало да звънне на полицията ,защото на пощенския плик в който беше
снимката е нямало пощенска марка..
-Той знаеше къде живея независимо ,че нямаше как, защото
единстеният адрес в писмата ми ,беше адресът на училището...
-Просто нямаше как да знае ,освен ако не ме беше....