pismendrugar
08-25-2012, 20:30
Част 1 - "Стъпки" - http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/528738-%E2%80%9C%D0%A1%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8%E2%8 0%9D
Моля , първо да прочетете истоията "Стъпки" ,за да разберете за какво става
въпрос.Също така имаите предвид ,че историите са дългички.
Това се случи 4 години преди исторята "Стъпки".Тогава бях на 8години.
Денят беше Петък(помня че беше точно Петък ,защото в края на седмицата
имахме нов проект и аз с нетърпение го очаквах).
Когато влязох в класната стая видях ,че на всеки чин бяха залепени балони
вързани на връзка.Идеята на този проект беше такава ,че всеки от нас трябваше
да напише писмо ,да сложи писмото в плик и да го завърже за балона.Момента в
който видях това веднага се запътих към своя чин ,и започнах с писмото ,докато останалите
деца от класа се биеха и караха ,за това кой какъв цвят балон ще вземе.
Но аз имах по важна работа ,бях чакал този момент от седмици и нямах
търпение да напиша писмото.Писмото беше от сорта на:
"Хей ,ти намери моят балон.Моето име е (име) и аз уча в (един кое си училище).
Обичам да играя футбол ,да плувам и обчиам приятелите.Какво обичаш ти?Ето ти
един лев (тогава още бяха хартиени) за пощенска марка.Пиши ми скоро!"
На хартиеното левче бях написал с химикалка "ЗА ПОЩЕНСКА МАРКА" точно по
средата. Учителката каза ,че не е задължително ,но тогава мислех ,че е страхотна
идея.
След това ни снимаха всички по отделно и сложиха снимките заедно с писмата в
пощенските пликове.Във всеки плик имаше отделно още едно писмо ,което
обяснява за целта на проекта ,където бяха написани адресите на училището.
Идеята беше , да се научим да общуваме с други хора извън училището.
Изглеждаше толкова забавен проект ...
Няколко седмици след пускането на балоните с писамата ,започнаха да
пристигат и обратните писма със снимки на забележителности изпратени от
хората ,които бяха намерили балоните.Трябваше да отваряме писмата само
в училище ,и така учителката започна да сабира снимките изпратени от
хората намерили балоните ,като ги закачаше на табло и под всяка снимка
пишеше от къде е изпратено писмото и колко далеч е стигнал балона.
Идеята беше прекрасна ,защото всеки ден идвахме на училище с надеждата,
че някой ни е изпратил писмо.Всяка седмица имахме по един ден в който
можехме да пишем обратно на наще "писмени другари"(така ги наричахме),
или ако наще писма още не бяха пристигнали ,да помагаме на съучениците
с тяхните писма.Моето писмо беше едно от последните пристигнали.
Влязох в стаята ,като очаквах най-после да е пристигнало писмото ми и
да го видя на чина си, но за жалост не беше там.Видях ,че учителката се
приближава към мен с пощенски плик в ръката и бях много развълнуван.Тя ми
го подаде и аз започнах да го отварям.В същият момент тя постави ръка
върху моите ръце и каза
-Не се разтройваи.
Не разбрах какво искаше да каже.Защо да се разтройвам ,като най-после
писмото ,което чаках толкова време пристигна?Предположих ,че тя
вече знаеше какво има ,защото ги проверяваха винаги преди да ги дадът
на децата.От съображение за сигорност да не би вътре да има нецензурни
неща.Но пак не можех да разбера ..какво би ме накарало да се разтроя.
Отворих плика , и разбрах.
Там нямаше писмо.
Единственото нещо ,което имаше в пощенския плик беше снимка ,но аз
наистина не можех да разбра какво имаше на нея.На снимката имаше нещо
като площад с много хора на него ,но беше трърде размазана за да се
разбере къде е или какво точно беше снимано.Сякаш докато беше правена
апарата беше мръднат и за това беше толкова размазана.Нямаше и
обратен адрес ,така че неможех и да пиша обратно на моят "писмен другар".
Бях сасипан.
Учебната година продължаваше ,а с това и писмата спряха да идват за
почти всички от съучениците ми.Всички ,включително аз самият ,бяхме
загубили интерес към проетка.Вълнението от това да получавам нови
писма вече намаляваше ,въпреки че бях един от малкото ,които още
получаваха писма.Независимо ,че в моите имаше само снимки.
Помня ,че една от последните снимки ,които получих тогава беше по
различина от другите ,но пак неможех да я разбера.Самата снимка
хващаше горния ъгъл на зграда а останалото от нея беше снимано
срещу слънцето и неможеше да се различи.
Понеже балоните нямаше как да излетят толкова на далеч ,и всички бяха
пуснати в един и същи ден ,администрацята на училището беше затрупана
с пощенски пликове ,за това ни позволиха да носим писмата си в къщи.
Приятелят ми Виктор имаше най-много получени писма със снимки.Неговият
писмен другар му изпращаше много често снимки от различни места.Виктор
занесе в тях някъде околко 4 снимки ,не искаше да носи всичките ,а само
тези които му харесваха най-много.
Аз занесох близо 50.
В един момент аз просто вече не се интересувах от това какво има на
снимката.Просто си ги колекционирах в къщи.Бях ги сложил в една кутия
заедно с други неща ,които бях колекционирал ,като карти и най-различни
подобни неща.
Майка ми реши да ми купи малка машина за правена на сладолед за коледа.
Приятелят ми Виктор толкова я беше харесал ,че накара неговите родители
да му купят подобна за рожденият му ден.С идването на лятото ,заедно с
приятелят ми Виктор решихме да си направим детски магазин в квартала,
където щтяхме да продаваме сладолед за по 1 левче.Виктор живееше в
друг квартал ,но се разбрахме ,че в моя квартал има повече хора и имаме
по-голям шанс ,някой да си купи сладолед от нас.Продавахме сладоледи около
5 седмици докато майка ми ни каза ,че трябва да спрем.Сега разбирам защо
го беше направила.
В последната пета седмица Виктор и аз решихме да разделим парите.Бяхме
направили към 24лева и това беше много за нас.Почнахме да делим парите
като един лев беше за мен и един за Виктор.Но един лев ми направи
силно впечатление.
На него пишеше: "ЗА ПОЩЕНСКА МАРКА".
Линк към останалата част от историята.(Просто макс. е 10,000 символа на пост.) http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/528928-quot-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-quot-2-2?p=10357705#post10357705
Моля , първо да прочетете истоията "Стъпки" ,за да разберете за какво става
въпрос.Също така имаите предвид ,че историите са дългички.
Това се случи 4 години преди исторята "Стъпки".Тогава бях на 8години.
Денят беше Петък(помня че беше точно Петък ,защото в края на седмицата
имахме нов проект и аз с нетърпение го очаквах).
Когато влязох в класната стая видях ,че на всеки чин бяха залепени балони
вързани на връзка.Идеята на този проект беше такава ,че всеки от нас трябваше
да напише писмо ,да сложи писмото в плик и да го завърже за балона.Момента в
който видях това веднага се запътих към своя чин ,и започнах с писмото ,докато останалите
деца от класа се биеха и караха ,за това кой какъв цвят балон ще вземе.
Но аз имах по важна работа ,бях чакал този момент от седмици и нямах
търпение да напиша писмото.Писмото беше от сорта на:
"Хей ,ти намери моят балон.Моето име е (име) и аз уча в (един кое си училище).
Обичам да играя футбол ,да плувам и обчиам приятелите.Какво обичаш ти?Ето ти
един лев (тогава още бяха хартиени) за пощенска марка.Пиши ми скоро!"
На хартиеното левче бях написал с химикалка "ЗА ПОЩЕНСКА МАРКА" точно по
средата. Учителката каза ,че не е задължително ,но тогава мислех ,че е страхотна
идея.
След това ни снимаха всички по отделно и сложиха снимките заедно с писмата в
пощенските пликове.Във всеки плик имаше отделно още едно писмо ,което
обяснява за целта на проекта ,където бяха написани адресите на училището.
Идеята беше , да се научим да общуваме с други хора извън училището.
Изглеждаше толкова забавен проект ...
Няколко седмици след пускането на балоните с писамата ,започнаха да
пристигат и обратните писма със снимки на забележителности изпратени от
хората ,които бяха намерили балоните.Трябваше да отваряме писмата само
в училище ,и така учителката започна да сабира снимките изпратени от
хората намерили балоните ,като ги закачаше на табло и под всяка снимка
пишеше от къде е изпратено писмото и колко далеч е стигнал балона.
Идеята беше прекрасна ,защото всеки ден идвахме на училище с надеждата,
че някой ни е изпратил писмо.Всяка седмица имахме по един ден в който
можехме да пишем обратно на наще "писмени другари"(така ги наричахме),
или ако наще писма още не бяха пристигнали ,да помагаме на съучениците
с тяхните писма.Моето писмо беше едно от последните пристигнали.
Влязох в стаята ,като очаквах най-после да е пристигнало писмото ми и
да го видя на чина си, но за жалост не беше там.Видях ,че учителката се
приближава към мен с пощенски плик в ръката и бях много развълнуван.Тя ми
го подаде и аз започнах да го отварям.В същият момент тя постави ръка
върху моите ръце и каза
-Не се разтройваи.
Не разбрах какво искаше да каже.Защо да се разтройвам ,като най-после
писмото ,което чаках толкова време пристигна?Предположих ,че тя
вече знаеше какво има ,защото ги проверяваха винаги преди да ги дадът
на децата.От съображение за сигорност да не би вътре да има нецензурни
неща.Но пак не можех да разбера ..какво би ме накарало да се разтроя.
Отворих плика , и разбрах.
Там нямаше писмо.
Единственото нещо ,което имаше в пощенския плик беше снимка ,но аз
наистина не можех да разбра какво имаше на нея.На снимката имаше нещо
като площад с много хора на него ,но беше трърде размазана за да се
разбере къде е или какво точно беше снимано.Сякаш докато беше правена
апарата беше мръднат и за това беше толкова размазана.Нямаше и
обратен адрес ,така че неможех и да пиша обратно на моят "писмен другар".
Бях сасипан.
Учебната година продължаваше ,а с това и писмата спряха да идват за
почти всички от съучениците ми.Всички ,включително аз самият ,бяхме
загубили интерес към проетка.Вълнението от това да получавам нови
писма вече намаляваше ,въпреки че бях един от малкото ,които още
получаваха писма.Независимо ,че в моите имаше само снимки.
Помня ,че една от последните снимки ,които получих тогава беше по
различина от другите ,но пак неможех да я разбера.Самата снимка
хващаше горния ъгъл на зграда а останалото от нея беше снимано
срещу слънцето и неможеше да се различи.
Понеже балоните нямаше как да излетят толкова на далеч ,и всички бяха
пуснати в един и същи ден ,администрацята на училището беше затрупана
с пощенски пликове ,за това ни позволиха да носим писмата си в къщи.
Приятелят ми Виктор имаше най-много получени писма със снимки.Неговият
писмен другар му изпращаше много често снимки от различни места.Виктор
занесе в тях някъде околко 4 снимки ,не искаше да носи всичките ,а само
тези които му харесваха най-много.
Аз занесох близо 50.
В един момент аз просто вече не се интересувах от това какво има на
снимката.Просто си ги колекционирах в къщи.Бях ги сложил в една кутия
заедно с други неща ,които бях колекционирал ,като карти и най-различни
подобни неща.
Майка ми реши да ми купи малка машина за правена на сладолед за коледа.
Приятелят ми Виктор толкова я беше харесал ,че накара неговите родители
да му купят подобна за рожденият му ден.С идването на лятото ,заедно с
приятелят ми Виктор решихме да си направим детски магазин в квартала,
където щтяхме да продаваме сладолед за по 1 левче.Виктор живееше в
друг квартал ,но се разбрахме ,че в моя квартал има повече хора и имаме
по-голям шанс ,някой да си купи сладолед от нас.Продавахме сладоледи около
5 седмици докато майка ми ни каза ,че трябва да спрем.Сега разбирам защо
го беше направила.
В последната пета седмица Виктор и аз решихме да разделим парите.Бяхме
направили към 24лева и това беше много за нас.Почнахме да делим парите
като един лев беше за мен и един за Виктор.Но един лев ми направи
силно впечатление.
На него пишеше: "ЗА ПОЩЕНСКА МАРКА".
Линк към останалата част от историята.(Просто макс. е 10,000 символа на пост.) http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/528928-quot-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-quot-2-2?p=10357705#post10357705