Kim.momo
08-30-2012, 18:50
Тихият крясък се наби в главата ми, чуваше се от далечната близост. Във външната вътрешност на авангардната класика се усещаше ведра безнадежност. Чуваше се смешният плач на живият умрял чуст боклук сияещ в ярката тъмнина на младата старост, със спокойното си вълнение той показваше военната си интелигенция по отношение на дървеното желязо. Изведнъж някой заби тъпо острие в главата ми и ме опсипа студена топлина ... горещият студ се вдигаше в гърдите ми ... ударха ми лява десница... цялата бях в суха вода и сладка сол.. не знам от къде.. обърнах се напред и случайно чух от обсидианова пеперуда за обществената тайна, с приблизителна точност бях сигурна, че това е от предишното бъдеще. Силната слабост ме стегна в гърлото, но не исках да прекъсвам безкрайния миг на говореше седейки на високия дол.