Caleb_S
09-01-2012, 20:30
Здравейте.
Нясно съм, че темата ми не е особено подходяща за този раздел, но си имам своите причини да я пусна тук.
По същество - на 20 години съм, от мъжки пол, в момента живея в София. На външен вид съм си нормално изглеждащ (поне така се възприемам) - тренирам си редовно и си се харесвам, пък и хората ме намират за хубав (това го казвам за да не ме асоциирате на автопилот с някой озлобен пубер). Живях в чужбина за известен период от време ( почти две години за любителите на излишно инфо) и съответно се върнах да кандидатствам тук, тъй като имам родител и приятели, при които ми се искаше да поостана, пък после да си взема магистратурата в чужд университет. Такъв поне беше планът.
Какъв е проблемът ? Ами ... ще пробвам да го карам накратко и с минимално негативни епитети, тъй като за съжаление те са единственото, което ми изплува в съзнанието в опитите ми да квалифицирам това, което заварих тук. В Англия имах всякакви приятели - от разни социално отдръпнати до такива, които могат да запълнят 25 часа в денонощието с шантавото си поведение. Всеки от тях си имаше нещо, което го различаваше и заради което беше приятна компания.
Когато се върнах тук ме заля вълна от ... посредственост? Не знам как да го кажа, така че да ме разберете, но буквално всички тук са някакви такива негативни и озлобени и макар да знаеш, че биха ти помогнали в нужда, това не променя факта, че направо ти изсмукват щастието с присъствието, думите и поведението си.
Знам че изглежда грозно да говоря по такъв начин за хора, които уж имам за страшно близки приятели и просто не знам ... Промених се в чужбина ли ? Те станаха различни хора ли ? Въртя се в някакъв омагьосан кръг и единствения извод, до който достигам е, че колкото и да държа на тези хора, някак трябва да се дистанцирам от този негативизъм.
С голям кеф бих му отпуснал края, давайки подробности и разяснявайки защо гледам така на поведението им, но именно за да избегна това писах в този форум, тъй като това поведение и мироглед за присъщи за толкова голяма част от пишещите тук, че дори не е смешно. И все пак сред тези подчовеци (съжалявам, трябваше да го кажа) се намират и позитивно настроени хора, даващи конструтивен фийдбек и действително опитващи се да помогнат на другия, макар да съзнават обречеността на усилията си.
След всичко това въпросът ми е прост - Как го правите ? Как запазвате това състояние на щастие и филантропия ? Имам чувството, че ще се превърна в някакъв крайно циничен и озлобен човек ако остана още дори месец в тази държава. Просто не знам. Не е като да съм в компанията на глупави хора или в среда, която да служи за развъдник на подобни ценности. Наистина не знам. Защо са такива ? Защо не са щастливи ? Защо вместо да гонят някакви цели се конкурират в даването и налагането на мнение ? Удоволствие ли им доставя да спорят, да съдят и да налагат позицията си над другия ?
//
преди правих любителски клипчета, някакви по-абстрактни снимки и такива нещица. Макар да е чисто любителски и да не ме бива много, все пак полагах доста усилия и в крайна сметка научавах по нещо ново всеки път. За сравнение - ако изпратя нещо на приятел в Англия получавам или някакъв градивен отзив от типа на "м изглежда добре но не харесвам ХХХ" или някаква дебелашка шега, но все пак добронамерена и с цел да се посмеем. Пращал съм и съм показвал наживо и на приятели в Б-я и в повечето случаи отговорът е нещо от типа на "не ме кефи ама не знам що". Просто за да си проверя теорията един път изрязах сцена от филм, който един симпатяга ми беше казал, че е гледал и страшно му е харесал и му го пратих. Беше общо 3 секунди видео, но го изрязах в кадри, махнах част от тях и му ги пратих - общо 12 бройки. Започна едно обясняване кое не било наред, кое как трябвало да бъде и кое не му харесвало.
Това сякаш е на мода тук. Страшно ме дразни <.< Още повече ме дразни, че непрекъснато разни случайни типажи се правят на компетентни в неща, които са им далеч отвъд образованието. Пресен пример - говоря 4 чужди езика, обиколил съм половин Европа, имам преки наблюдения над немалко хора от различен произход и знаейки това едно момиченце реши да спори с мен, че германиците и (забележете обобщението) като цяло германските народи (вероятно е визирала езиковата група) били студени и злобни, тъй като така чела в интернет и чувала от приятели. И 30 минути се опитваше да ме убеди в думите си, макар единственото, което да й повтарях да бе, че имам различни наблюдения и не мога да се съглася...Изпих си кафето и се тръгнах, макар да нямаше какво да правя сам у дома.
И жаргонът ... лежерно ? тек ? мастия ? Срещал съм хора, на които 1 от 3 думи не разбирам какво значи ? Чалгата не ми е новост, но гледам вълната псевдо рапъри от детството ми се надига отново.
Та сериозно. Може ли някой да ми обясни какво се случва тук, че най-сетне да се успокоя и всяка дреболия да не ми се струва като крайна проява на непросветеност ? Разбирам, че така се забавляват хората тук и нямам проблем с това. Не разбирам обаче ЗАЩО ? А ми писна да се чувствам изолиран сред хора, които познавам откакто се помня.
Нясно съм, че темата ми не е особено подходяща за този раздел, но си имам своите причини да я пусна тук.
По същество - на 20 години съм, от мъжки пол, в момента живея в София. На външен вид съм си нормално изглеждащ (поне така се възприемам) - тренирам си редовно и си се харесвам, пък и хората ме намират за хубав (това го казвам за да не ме асоциирате на автопилот с някой озлобен пубер). Живях в чужбина за известен период от време ( почти две години за любителите на излишно инфо) и съответно се върнах да кандидатствам тук, тъй като имам родител и приятели, при които ми се искаше да поостана, пък после да си взема магистратурата в чужд университет. Такъв поне беше планът.
Какъв е проблемът ? Ами ... ще пробвам да го карам накратко и с минимално негативни епитети, тъй като за съжаление те са единственото, което ми изплува в съзнанието в опитите ми да квалифицирам това, което заварих тук. В Англия имах всякакви приятели - от разни социално отдръпнати до такива, които могат да запълнят 25 часа в денонощието с шантавото си поведение. Всеки от тях си имаше нещо, което го различаваше и заради което беше приятна компания.
Когато се върнах тук ме заля вълна от ... посредственост? Не знам как да го кажа, така че да ме разберете, но буквално всички тук са някакви такива негативни и озлобени и макар да знаеш, че биха ти помогнали в нужда, това не променя факта, че направо ти изсмукват щастието с присъствието, думите и поведението си.
Знам че изглежда грозно да говоря по такъв начин за хора, които уж имам за страшно близки приятели и просто не знам ... Промених се в чужбина ли ? Те станаха различни хора ли ? Въртя се в някакъв омагьосан кръг и единствения извод, до който достигам е, че колкото и да държа на тези хора, някак трябва да се дистанцирам от този негативизъм.
С голям кеф бих му отпуснал края, давайки подробности и разяснявайки защо гледам така на поведението им, но именно за да избегна това писах в този форум, тъй като това поведение и мироглед за присъщи за толкова голяма част от пишещите тук, че дори не е смешно. И все пак сред тези подчовеци (съжалявам, трябваше да го кажа) се намират и позитивно настроени хора, даващи конструтивен фийдбек и действително опитващи се да помогнат на другия, макар да съзнават обречеността на усилията си.
След всичко това въпросът ми е прост - Как го правите ? Как запазвате това състояние на щастие и филантропия ? Имам чувството, че ще се превърна в някакъв крайно циничен и озлобен човек ако остана още дори месец в тази държава. Просто не знам. Не е като да съм в компанията на глупави хора или в среда, която да служи за развъдник на подобни ценности. Наистина не знам. Защо са такива ? Защо не са щастливи ? Защо вместо да гонят някакви цели се конкурират в даването и налагането на мнение ? Удоволствие ли им доставя да спорят, да съдят и да налагат позицията си над другия ?
//
преди правих любителски клипчета, някакви по-абстрактни снимки и такива нещица. Макар да е чисто любителски и да не ме бива много, все пак полагах доста усилия и в крайна сметка научавах по нещо ново всеки път. За сравнение - ако изпратя нещо на приятел в Англия получавам или някакъв градивен отзив от типа на "м изглежда добре но не харесвам ХХХ" или някаква дебелашка шега, но все пак добронамерена и с цел да се посмеем. Пращал съм и съм показвал наживо и на приятели в Б-я и в повечето случаи отговорът е нещо от типа на "не ме кефи ама не знам що". Просто за да си проверя теорията един път изрязах сцена от филм, който един симпатяга ми беше казал, че е гледал и страшно му е харесал и му го пратих. Беше общо 3 секунди видео, но го изрязах в кадри, махнах част от тях и му ги пратих - общо 12 бройки. Започна едно обясняване кое не било наред, кое как трябвало да бъде и кое не му харесвало.
Това сякаш е на мода тук. Страшно ме дразни <.< Още повече ме дразни, че непрекъснато разни случайни типажи се правят на компетентни в неща, които са им далеч отвъд образованието. Пресен пример - говоря 4 чужди езика, обиколил съм половин Европа, имам преки наблюдения над немалко хора от различен произход и знаейки това едно момиченце реши да спори с мен, че германиците и (забележете обобщението) като цяло германските народи (вероятно е визирала езиковата група) били студени и злобни, тъй като така чела в интернет и чувала от приятели. И 30 минути се опитваше да ме убеди в думите си, макар единственото, което да й повтарях да бе, че имам различни наблюдения и не мога да се съглася...Изпих си кафето и се тръгнах, макар да нямаше какво да правя сам у дома.
И жаргонът ... лежерно ? тек ? мастия ? Срещал съм хора, на които 1 от 3 думи не разбирам какво значи ? Чалгата не ми е новост, но гледам вълната псевдо рапъри от детството ми се надига отново.
Та сериозно. Може ли някой да ми обясни какво се случва тук, че най-сетне да се успокоя и всяка дреболия да не ми се струва като крайна проява на непросветеност ? Разбирам, че така се забавляват хората тук и нямам проблем с това. Не разбирам обаче ЗАЩО ? А ми писна да се чувствам изолиран сред хора, които познавам откакто се помня.