crowberry
09-02-2012, 23:53
Тя не знаеше къде се намира. Искаше да избяга от този затвор, където бяха заключили всичките и мечти. Предразсъдъците и костваха живота, който беше изградила до сега. Беше изгубила приятелите си, семейството си. Единственото, което и бе останало от живота на принцеса бе един пръстен. Семейна ценност, оставена от баба и. Единственото, което имаше право да задържи след като напусна дома си.
Разхождаше се сама, само с 3 долара останали в ръката и. Колкото да не умре от глад през оставащите 24 часа. След това... ах, след това, може и да бъде готова да загуби и разума си. В този момент, когато часовникът удари 21:30 .. тя погледна надолу към твърдата пръст, огледа калното си палто и се сети за дъщеричката си. Помисли си, дали е добре, здрава ли е.. добре ли е при баща си. В следващия миг погледна нагоре към небето и си представи, че е с нея. Във въображението и заплуваха сините очи на момиченцето и кестенявата и коса, която толкова искаше да докосне само за последен път. Младата жена продължи безцелното си ходене. Достигна една заложна къща с черни, замаскирани прозорци. Влезе вътре и човекът зад високото бюро попита жената, дали ще желае нещо. Тя само извади пръстена от сивото палто и го хвърли на бюрото. Мрачният, но все пак приветлив господин го огледа и каза, че за тази ценност би и дал 50 долара и хвърли парите на масата. Жената ги взе и съвсем незабелязано си излезе, все едно никога не е била там. Тя нямаше намерение да използва тези пари, за това просто ги подаде в ръцете на еднокрак бездомник. Толкова слаб и гол, че даже една сълза се търкулна по лицето на червенокосата жена. Красотата и бе пленителна, но все пак незабелязана от луната, която огряваше черния път, по който беше поела. Беше толкова изморена от всичката грозота наоколо и вътре в нея. Дамата падна безпомощно в черната пръст и в последните си мигове мислеше само за дъщеря си. За аромата на бебешката и кожа, за меките и коси и за сините и очи. Пророни последни сълзи придружени с бледа усмивка. Затвори очи да помечтае отново, както преди. Не подозираше, че тази усмивка, тези сълзи остават във вечността, последни и ограбени от суровината и тъмнината на нейния живот. Кръвта се стече по пръстта и безмълвна затвори всичко във себе си, завинаги.
Разхождаше се сама, само с 3 долара останали в ръката и. Колкото да не умре от глад през оставащите 24 часа. След това... ах, след това, може и да бъде готова да загуби и разума си. В този момент, когато часовникът удари 21:30 .. тя погледна надолу към твърдата пръст, огледа калното си палто и се сети за дъщеричката си. Помисли си, дали е добре, здрава ли е.. добре ли е при баща си. В следващия миг погледна нагоре към небето и си представи, че е с нея. Във въображението и заплуваха сините очи на момиченцето и кестенявата и коса, която толкова искаше да докосне само за последен път. Младата жена продължи безцелното си ходене. Достигна една заложна къща с черни, замаскирани прозорци. Влезе вътре и човекът зад високото бюро попита жената, дали ще желае нещо. Тя само извади пръстена от сивото палто и го хвърли на бюрото. Мрачният, но все пак приветлив господин го огледа и каза, че за тази ценност би и дал 50 долара и хвърли парите на масата. Жената ги взе и съвсем незабелязано си излезе, все едно никога не е била там. Тя нямаше намерение да използва тези пари, за това просто ги подаде в ръцете на еднокрак бездомник. Толкова слаб и гол, че даже една сълза се търкулна по лицето на червенокосата жена. Красотата и бе пленителна, но все пак незабелязана от луната, която огряваше черния път, по който беше поела. Беше толкова изморена от всичката грозота наоколо и вътре в нея. Дамата падна безпомощно в черната пръст и в последните си мигове мислеше само за дъщеря си. За аромата на бебешката и кожа, за меките и коси и за сините и очи. Пророни последни сълзи придружени с бледа усмивка. Затвори очи да помечтае отново, както преди. Не подозираше, че тази усмивка, тези сълзи остават във вечността, последни и ограбени от суровината и тъмнината на нейния живот. Кръвта се стече по пръстта и безмълвна затвори всичко във себе си, завинаги.