JustaLittleKid
09-03-2012, 21:18
Безмълвие в шумните ни думи,
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди,
търсещи за мъничко различие,
отново бавим се край старта –
победата, изглежда, ще е ничия.
Човешкото – потънало в забвение,
като слънчев залез изтърван,
има ли за хората спасение –
както има изгрев след нощта?
http://confessionsofapoetess.wordpress.com/2012/09/03/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди,
търсещи за мъничко различие,
отново бавим се край старта –
победата, изглежда, ще е ничия.
Човешкото – потънало в забвение,
като слънчев залез изтърван,
има ли за хората спасение –
както има изгрев след нощта?
http://confessionsofapoetess.wordpress.com/2012/09/03/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/