FaK3Sm|l3
09-03-2012, 22:28
Всичко започна когато бях по-малка и една приятелка го харесваше, беше хлътнала по него.И знаех доста неща за него ,но осъзнавах ,че той беше големия готин батко и нямаше да ми обърне внимание. Учихме в едно училище и доста пъти го виждах по коридорите, винаги беше с приятелите си вървеше важно и хвърляше по един убийствен поглед понякога ^^. Всяка година училището организираше лагер ,който всеки път беше на едно място и затова се поколебах дали да отида за 3-ти път ,но след като разбрах ,че ще ходят доста приятели а и големите, реших ,че ще е забавно и се съгласих... Всичко беше готово и вече бях на онова място, където винаги автобуса ни взимаше и откарваше. Тогава видях него. Сякаш нещо ме докосна отвътре, усетих онова топло,мило и невинно чувство. Качихме се с моята приятелка и той беше точно пред нас. Усетих парфюма му, които ще помня дълго. И потеглихме. По пътя си спомних за предишните пъти, за предишните тръпки и си казах ,че тази година трябва да остане най-хубавия спомен, защото беше последна. Пристигнахме и се настанихме в добре познатата стая. Беше доста тъпо. В същия ден вечерта големите ни поканиха в стаята, защото нямаше по големи момичета от нас и си търсиха компания. Когато отидохме те вече бяха заляни и имаше много алкохол цигари и така нататък. Напихме се с моята приятелка и преди да се усетя вече бях в леглото му. Всичко започна с една неочаквана целувка, която ме накара да изтръпна цялата. Бях в прегръдките му и не си спомням за по нататък ;п .Но всичко се отърси когато госпожите дойдоха да ни слагат по леглата. На сутринта махмурлука тресеше всички. През останалите дни беше прекрасно. Бях най-щастливата! Закачки,целувки и прегръдки в нощите красиви..Не мислех за напред, живеех ден за ден.И така последната вечер трябваше да празнуваме естествено и както в първата вечер само че нещата с леглото станаха по-сериозни. И ето че той беше моя пръв и единствен. Да направих го с целия си разум и го исках! Беше прекрасно, няма думи с които да опиша. Знаех ,че си заслужаваше ,защото го познавах твърде добре. И не беше такъв какъвто изглеждаше, а нещо много повече! На сутринта беше студен. По принцип не говори много. Обхванала го бе сутришна лятна тишина. Не дойде при мен. Нищо не каза. Чакахме дълго автобуса и аз си мислех как всичко свързано с това място ще ми липсва..как няма да съм там отново.. И автобуса дойде, седнахме на същите места и пак ни завлече към вкъщи. С музичка и мисли по пътя къс... И когато си казвахме чао , той просто си замина без дори да ме погледне. Помислих си дали не направих грешка.И така писахме си по фейсбук все едно нищо не е станало. След 2 дена. Ейтака от нищото ми предложи. Разплаках се от радост. Не знаех какво да кажа, така че просто приех моментално. Дните минаваха, а той не се обади не писа поне на едно кафе да отидем. Писах му веднъж, а той ме попита какво съм искала?? Та така както ми предложи, така и скъса с мен без дори да каже нещо. Плаках.. плаках много. Беше казал, че вече не му пука за мен. Минаха дни и ми писа един път, че си ме искал и искал да излезнем. Съгласих се,но това така и не стана. Пак минаха дни и аз все още имах надежда. Пак ми писа, но като fb-приятели и нищо повече. Осъзнах, че вече няма начин да сме отново заедно..плаках,плача и пак ще плача за него защото искам да го върна. Толкова искам да го върна. Липсва ми! Липсва ми всичко с него! Питах се дали аз съм виновна, но не откривам грешка, която да съм допуснала. Влюбих ли се? В погрешния? Болката е голяма аз винаги ще го помня! За него ще съм просто поредната, която той ще забрави. Напоследък само лоши преживявания ми се случват и всичко ,и всички са против мен. Къде е това щастие..да си взема късче от него за да се почувствам и аз щастлива. Къде е тази обич.. да си взема късче от нея за да се почувствам обичана. Продължавам напред пожелайте ми късмет ! :)
За него тя беше просто поредната, с която щеше да изневери на приятелката си.. за него тя беше малко наивно момиче.За нея той беше нещо повече.Тя още помни деня в който всичко започна.Тя вече го познаваше твърде добре.. знаеше всяка негова стъпка.Тя се беше влюбила в момчето,което искаше тялото й, а тя сърцето му.Беше заобградена от приятелите си през деня,а вечер когато отстанеше сама тя плачеше.Знаеше,че той не заслужава нейните сълзи, но сърцето й биеше лудо за него.Тя беше силна.. никога не пророни сълза за него пред приятелите си. Таеше всичко в себе си..Всичко щеше да отмине един ден.. тя го знаеше.Пътищата им щяха да се разделят,тя щеше да срещне друг,но този ден така и не идваше.
^ колко вярно ;x
За него тя беше просто поредната, с която щеше да изневери на приятелката си.. за него тя беше малко наивно момиче.За нея той беше нещо повече.Тя още помни деня в който всичко започна.Тя вече го познаваше твърде добре.. знаеше всяка негова стъпка.Тя се беше влюбила в момчето,което искаше тялото й, а тя сърцето му.Беше заобградена от приятелите си през деня,а вечер когато отстанеше сама тя плачеше.Знаеше,че той не заслужава нейните сълзи, но сърцето й биеше лудо за него.Тя беше силна.. никога не пророни сълза за него пред приятелите си. Таеше всичко в себе си..Всичко щеше да отмине един ден.. тя го знаеше.Пътищата им щяха да се разделят,тя щеше да срещне друг,но този ден така и не идваше.
^ колко вярно ;x