Писмо до студения сърцеразбивач

[freebee]

И така, ами има една страница във фейсбук ''Dear Heartbreaker'' и админките организираха конкурс, в който трябва да напишеш писмо до своя сърцеразбивач, нужно бе да е оригинално и от сърце. И ето моето, бих искала да ми дадете мнение, тъй като обожавам да ''творя'' :

Скъпи сърцеразбивачо,
всеки ден и всяка нощ посвещавах мислите си на теб. Ти бавно проникваше в съзнанието ми и ме оплиташе в мрежите си. Присъствието ти се усещаше чрез всяка една вълна от емоции, която ме обливаше и нежно преминаваше през всички крайници на тялото ми, стигайки до сърцето, а след това и до ума ми. Затварях очи и си представях всяка една целувка, всеки един спомен... животът ми беше като на лента, не проумявах колко глупава и наивна съм била, а просто се наслаждавах и съвсем леко потрепвах, когато ме докосваше. Спомних си първия път, в който те видях. Ти беше като едно синеоко и студенокръвно изкушение, което ме караше да полудявам...мислех само как да премина твърдата обвивка, която беше изградил, за да не може никой да не проникне в сърцето ти. Но аз успях, успях да те пленя и да те накарам да се чувстваш слаб и беззащитен, да усетиш същите тези вибрации в душата си. И макар да беше все същият студен и груб сърцеразбивач, бях сигурна, че изгаряш, когато минех пред погледа ти. Изпиваше ме с тъмносините си, мастилени, прекрасни очи... копнееше да ме имаш. Бях влюбена, бях загубена....Изведнъж разбрах колко близо съм да те имам, душата и умът ми крещяха ''Ти успя.'', но сърцето ми шепнеше ''Недей...''. Уплашена и неуверена в себе си, вървях по разбитите и криви улици. Видях те още отдалеч и гледайки право в очите ти, продължих към теб. Ти ме отблъсна, помниш ли? Разби сърцето ми, наруши баланса на тялото ми и уби надеждата в мен. Но днес, скъпи сърцеразбивачо, аз съм силна, красива и успяла, а ти си момчето, което още копнее за мен и съжалява за онзи ден. Вече е късно, тялото и любовта ми принадлежат на друг.. и всеки път щом ме видиш с него, си спомни, че можеше да си ти.

Целувки, твоето най-голямо изкушение.

[Just.Smile]

Ти беше като едно синеоко и студенокръвно изкушение... <33
Браво много добре се е получило! :)

[Furious?]

Страницата във Фб е на едно малко момиче Ваня от ЕГ " Иван Вазов " в Пловдив , с която се случваха разни неща :Д

[DisappointedDreamer]

Много клиширано.

[d_mlafferty]

Много ми хареса.Браво. (:

[BornToRaiseTheHell]

Скъпи сърцеразбивачо,
Тя те обичаше. Много. За нея, ти беше всичко. Целият й свят. Усмивката беше на лицето й, само защото ти премяташе ръка през рамото й, сърцето й биеше силно, когато я галеше по лицето и си играеше с косата й и цялата изтръпваше, когато я целувашe.
Но ти видя това. Видя любовта в очите й, видя я в усмивката й и в начина, по който стискаше силно ръката ти. Видя, че тя иска само теб. Видя, че може да има всички, но иска ТЕБ. Видя това и стана за*ник.
Заради теб тя плачеше. Заради теб, тя забрави коя е. Заради теб, тя загърби гордостта си и ти се обаждаше след всяко скарване. Заради теб, тя премина през Ада. Заради теб.. тя стана силна.
Докато ти я лъжеше, обиждаше и нараняваше, тя стана по-силна от теб.
Спря да се надява, но и да плаче. Спря да се смее, но и да тъжи. Спря да обича, но и да се мрази.Спря да бъде момичето, което някога беше-усмихата, весела и сладка.
От слънчицето, което беше, се превърна в камък. Заради теб.
Сега е студена и отдалечена.. Сега, може да те гледа в очите и да те лъже, че си единствения,.. теб и още трима. Сега, може да целува нежно теб.. и най-добрият ти приятел. Сега, тя разбива сърца като начин да събере милионите частици на своето. Сега не й пука. За никого.
Докато те обичаше, ти се подигра с нея. Докато сърцето й биеше за теб, ти го взе в шепите си и го направи на прах.Остави празна дупка в гърдите й.
Сега, когато ти се опомни, търсиш любов, нали? .. Но кажи ми, как очакваш от нещо изпепелено и сравнено със земята да обича?
Да, не можеш да очакваш.
Няма и смисъл да чакаш.
Хайде сега, ти се надявай, чакай, обичай, моли се и плачи. Сега ти изживей ужаса, през който тя премина. Но има една разлика между вас двамата: тя ще оцелее в този свят, ще се върне отново същата, усмивката й пак ще се появи при някой по-добър, докато ти ще ходиш без душа и сърце, пречупен от собственото си отражение по света и ще търсиш нея във всяка друга.
Ще търсиш момичето, което те обичаше. Но друга като нея няма да има.

[BornToRaiseTheHell]

Скъпи сърцеразбивачо,
Тя те обичаше. Много. За нея, ти беше всичко. Целият й свят. Усмивката беше на лицето й, само защото ти премяташе ръка през рамото й, сърцето й биеше силно, когато я галеше по лицето и си играеше с косата й и цялата изтръпваше, когато я целувашe.
Но ти видя това. Видя любовта в очите й, видя я в усмивката й и в начина, по който стискаше силно ръката ти. Видя, че тя иска само теб. Видя, че може да има всички, но иска ТЕБ. Видя това и стана за*ник.
Заради теб тя плачеше. Заради теб, тя забрави коя е. Заради теб, тя загърби гордостта си и ти се обаждаше след всяко скарване. Заради теб, тя премина през Ада. Заради теб.. тя стана силна.
Докато ти я лъжеше, обиждаше и нараняваше, тя стана по-силна от теб.
Спря да се надява, но и да плаче. Спря да се смее, но и да тъжи. Спря да обича, но и да се мрази.Спря да бъде момичето, което някога беше-усмихата, весела и сладка.
От слънчицето, което беше, се превърна в камък. Заради теб.
Сега е студена и отдалечена.. Сега, може да те гледа в очите и да те лъже, че си единствения,.. теб и още трима. Сега, може да целува нежно теб.. и най-добрият ти приятел. Сега, тя разбива сърца като начин да събере милионите частици на своето. Сега не й пука. За никого.
Докато те обичаше, ти се подигра с нея. Докато сърцето й биеше за теб, ти го взе в шепите си и го направи на прах.Остави празна дупка в гърдите й.
Сега, когато ти се опомни, търсиш любов, нали? .. Но кажи ми, как очакваш от нещо изпепелено и сравнено със земята да обича?
Да, не можеш да очакваш.
Няма и смисъл да чакаш.
Хайде сега, ти се надявай, чакай, обичай, моли се и плачи. Сега ти изживей ужаса, през който тя премина. Но има една разлика между вас двамата: тя ще оцелее в този свят, ще се върне отново същата, усмивката й пак ще се появи при някой по-добър, докато ти ще ходиш без душа и сърце, пречупен от собственото си отражение по света и ще търсиш нея във всяка друга.
Ще търсиш момичето, което те обичаше. Но друга като нея няма да има.
Забравих за напиша, че моята идея е за нещо подобно, но определено твоето е доста въздействащо и успех на конкурса!