Да открия разликата

[Lyubeto]

Има нещо , което ме мъчи отдавна и не мога да намеря мир в себе си. Имам си приятел от почти 5 години , живеем отдавна заедно в чужбина , знаете как е нещо като на семейни начала (даже доста бих казала) . Проблема е ,че той отдавна се държи ужасно с мен .. Караме се постоянно , обижда ме , крещи ми за най - дребното нещо , все кусури търси на всичко ( тези картофи 'що си ги нарязала така и т.н.) , никаква нежност не показва , никаква романтика , никакви мили думи . Отдавна му казвам , че искам да се разделим даже последните пъти беше доста на сериозно. Той ми казва ,че не иска , обичал ме , щял да се промени и 2-3 дни има някаква промяна към по -добре. След това всичко по старо му . Мисля вече ,че не го обичам . Знам ,че наистина искам да се разделим . Понякога ми става жал обаче за него . Не знам чудя се все още обичам ли го дори и малко или просто съм свикнала с него. Дали се опитвам да оправдая себе си и слабостта си с това , че го обичам? Просто сърце не ми дава да му кажа край и това е. Знам ,че както и да се държи с мен той много ще страда след това сигурна съм . Обаче не мисля ,че е редно аз да жертвам годините си , младостта си и всичко заради човек , който явно не ме оценя или ако го прави то е само като осъзнае ,че уж ще ме загуби. Винаги компромисите са от мен , премълчаването е от мен ... Това е в общи линии , ще се радвам на всякакви коментари и съвети.

[DisappointedDreamer]

Свикнала си с него. И той с теб също. Затова те и приема за даденост и се държи така с теб.

Щом не искаш да си с него му го кажи и заяви с твърд и ясен тон.

[sexa_na_kompleksa]

Защо не отидеш при някоя приятелка или на хотел за няколко дни, без да се виждате през това време и да се опиташ да прецениш дали ти липсва, дали го обичаш още или е само навик.

[bLackd0naLd]

Щом от 5 години сте заедно значи най-вероятно сте минали през the usual shit, като временни раздели, почивки и т.н...пък и да не сте. От личен опит мога да кажа, че е по-добре на този етап от отношенията ви да вземеш решението за себе си . Сама казваш, че не си струва да си пропиляваш младостта и годините, но веднъж като е почнал да се държи така - промяна няма. Не минават леко тези неща , спор няма, но хора сме ... Винаги можеш да се разделиш временно с него да го стреснеш (ако досега не си го правила, сама ще си прецениш дали ще има ефект) и евентуално да осъзнае, че шит гот риъл, и да промени отношението си. Със сигурност мога да кажа, че да го чакаш сам да му светне лампичката и да търпиш това отношение ей така между другото , не е добра идея. Все пак след толкова години сигурно ти идва и мисълта "да градя живот с този човек"...трябва хубаво да си помислиш дали си струва да го чакаш да порасне..

[Lyubeto]

Ами ние сме се разделяли неведнъж. Всеки път с обещанието , че всичко ще се промени . И така беше - променяше се за няма и месец и после пак по старо му . Вече знам ,че временните раздели нямат ефект . Не знам , понякога се разнежвам и ми е хубаво , понякога пък имам чуството , че го мразя. А за градене на живот с този човек ... не си представям да имам дете от него и то да гледа всекидневно как баща му ме обижда и да ни слуша караниците. Знам ,че много жени си мислят , че като имат дете от някой отношенията им ще се променят към по - добро , но аз не съм от тях.

[bLackd0naLd]

Ясно...мм да ти кажа до преди няколко месеца бях в същия филм, сега вече не съм - прави си изводите. Щом не си представяш живота с този човек, няма смисъл..муув он. Ще трябва да се пребориш с мъчното чувство, съмненията "ама аз сега не допуснах ли грешка, какво пък толкова.. мъчно ми е за него'', но и това ще мине, друго ще дойде. Недей да продължаваш да поддържаш нещо само защото си свикнала с него и не ти се излиза от ежедневието. Минали сте през всички тактики за ''подобряване на връзката'' , щом и това не помага, време е да помислиш за себе си..

[А Л И С А]

Трудно е да кажеш "край" особено след толкова дълга връзка. Но щом нищо не помага да подобрите отношенията си, раздялата ви изглежда като най-умният ход. Съгласна съм с bLackd0naLd, че трябва да помислиш за себе си. Ако още не си готова да се разделите окончателно, пробвайте с временна раздяла, но ако промяната отново е за краткосрочен период - напусни го! Няма защо да ти е мъчно за него, дали на него му е мъчно за теб като те нагрубява с думи?

[Lyubeto]

Може би тези твърди решения не са ми силна страна . Трябва да стане нещо фрапантно , че наистина да го реша . А промените винаги са краткосрочни . Нали знаете поговорката " Вълкът козината си мени , но нрава - не " .

[magita]

Винаги съм била на мнение, че никога няма да бъда с някой само, защото ме е жал да го скъсам. Или го обичаш или не. По-скоро си свикнала с него. Поживей известно време сама. Липсата (ако изобщо има такава) ще е временна. Няма смисъл да седиш с човек който те наранява. Връзката ви не само няма да има развитие, но и с всеки изминал ден ще потъва надолу, но ти недей заедно с нея

[JoLLiE92]

Никога не бих допуснала аз да готвя на мъж и той да му намира кусури. Ми сготви си сам бе ?!
Моята идея е и ти да се държиш малко като говедо , за да види , че не си му някаква домакиня и в кърпа вързана женичка :) Че може да те загуби и да се осъзнае.

[crowberry]

Седни сериозно с него и му заяви ясно и точно, че искаш да се разделите. Без овъртанки, че ще стане обърквация. Според мен си се изхабила откъм чувства. Просто много си свикнала с него.

[Psyko Nuts]

Не съм чел предишните коментари, но ако ще го напускаш го напусни докато е време. После той може и да деца да поиска. И какво? Пак ли ще си кажеш ''Щото ми е жал за него.'', и като му родиш деца, ще станеш робиня на него и децата си, когато имаш деца пак можете да се разделите, но това ще се отрази на психиката на децата. Но дали ще се отрази по този начин или след време, просто защото не върви вашата връзка, ще тръгнете по други половинки. Така че сама си прецени. После ще си викаш на акъла ''Гледай колко е гаден живота, каква съдба съм си избрала.'', но като се замислиш тази съдба си си я избрала сама.

[Violenza]

След като нямаш намерение да градиш бъдещото си семейство с този човек, защо все още си губиш времето с него? Ти сама си си отговорила на въпросите, просто явно не ти стиска да сложиш истински край. А с времето ще ти става все по-трудно.

[fenkaaa]

Свикнала си с него. И той с теб също. Затова те и приема за даденост и се държи така с теб.

Щом не искаш да си с него му го кажи и заяви с твърд и ясен тон.

:)

[Amore-Mio*]

Свикнали сте си.

Омръзнали сте си.

Липсва ви тръпката, създайте си я отново. В противен случай ще се наложи раздяла.

[Colouring]

Това, че ти е жал за него, не означава, че трябва да си съсипваш собственото щастие. ;)

[Lisinka]

Ето я темата за мен.При мен е абсолютно същото !!!! Само че при нас много набързо станаха нещата,аз на 8мия месеж от връзката забременях, оженихме се и след година брак просто нещата са отвратителни-посягаше,нагрубяваше,хваща ше се за най-малкото,както при теб.. и аз постоянно прощавах,давах шансове,правех компромиси ГЛАВНО заради детето и + това,че имах още някакви чувства.. но този човек не се промени и аз просто не издържах след последния СКАНДАЛ,който имахме! Сега станаха още повече драми между нас и какво ли не, сега ми се моли , обяснява ми се в любов и как не можел без мен, но и аз просто не мога... обясних това,за да видиш,че и аз съм в същоъо положение и че и аз съм пред голяма дилема.. дали детенцето ми да има двама родители (истинските му) или да продължа напред, защото аз нямам чувства вече... Зависи от ситуацията,но при теб няма бракове,няма деца, много по-лесно е откъм тези неща просто да приключиш нещата с него !!! Може да му е кофти, но да е мислил на време ! Оценяваш нещо чак тогава, когато го загубиш ... но понякога е прекалено късно да изискваш от човека да остава при теб за пореден път... Не му мисли и по-добре не бъди с него.. на сила хубост не става!