View Full Version : Каръщина!
Blessed666
09-06-2012, 19:47
Напоследък направо не знам какво ме е прихванало. Уж всичко ми е наред, а пак намирам за какво да съм тъжна. Макар че "наред" е много условно понятие при мен. То поне "нормално" да беше, пък после да се и нареди. :)
Изживявам нещо хубаво в момента. Срещнах човек, който ме караше да се чувствам специална (нещо, което дори не помня кога за последно ми се случи). Проблемът е, че през последните 2 години давах всичко от себе си за човек, който не го оценяваше. Добрата стара, позната на повечето ни, история. Обичах го, какво да направя. И може би все още го обичам. Бяхме заедно за кратко, не потръгна по ред причини, които вече нямат и значение. Останахме приятели. И от там тръгнах надолу. С времето се сближавахме все повече, прекарвахме по цели нощи заедно, спяхме в едно легло гушнати - като братче и сестриче, нищо повече. И ми беше спокойно така. Най-добър приятел. :) В продължение на година след като бяхме скъсали не погледнах друг. Позволявали сме си от време на време да прекрачим границата на "просто приятелските отношения", но през повечето време си знаех мястото. Не съм се тормозила с въпроси дали изпитва към мен това, което и аз към него. Радвах се, че прекарваме толкова време заедно, спокойно ми беше. Вярвах и, че в някакъв момент може би ще си дадем шанс. И наивно се убеждавах, че ако не, то поне присъствието му в живота ми ми е достатъчно. Достатъчно, друг път! То не бяха драми, ревове и какво ли не, когато си хвана приятелка. Че и заживяха заедно. Но това е друга, дълга история. Въпросът е, че си останах с напразните надежди и разбитото сърчице. :) Продължаваме да си се виждаме при всеки удобен случай, приятел е, от това не мога да се лиша. Има го горчивия вкус, но чувствата сякаш избледняват.
В началото на лятото в живота ми се появи нов човек, който рязко ме издърпа от емоционалната дупка. Хубаво ми е с него, бързо се привързах. Но ме гони страх, че ще ме остави. То като не си свикнал да бъдеш щастлив, от най-малкото търсиш да си вкараш филм. Усещам го някак отдръпнат напоследък, сякаш вече не съм му толкова интересна. Първият месец беше повече от прекрасно, сега е някак... несигурно може би. И това ме натъжава, не искам да го губя. Гледам да не го задушавам. Правим един за друг каквото можем, държим се засега. Ако си тръгне от мен, знам се каква съм, ще има пак месеци наред тъмнина и депресивни състояние. То все минава де, но бих си го спестила, ако можех.
Просто имам нуждата да се почувствам малко по-значима за някого, да усетя малко взаимност, но все ми бяга чувството. Карък съм си, и такива трябва да ни има. Не знам дори защо ви ги пиша тези неща, имам нужда да си го излея може би.
^_^ Милата...
Виж сега, не че съм някакъв спец в това отношение, даже напротив - спокойно бих минал за емоционален инвалид, но обичам да си наблюдавам хората и често ми прави впечатление, че отдават прекалено голяма значимост именно на този стремеж към привързаност.
Не ти казвам да си непукист или нещо такова, но си мисля е хубаво животът ти да не се върти около това да намериш 'истинската любов', каквото и да значи това.
Другото, което много често виждам, и което вероятно присъства и при теб, е подсъзнателното убеждение, че щастие = партньор в живота. Може и да греша, знам ли, но съм на мнение, че за да имаш пълноценни отношения с някого, най-важното е да си щастлив сам със себе си.
Та чисто и просто се опитвам да ти кажа, че няма да е лошо да започнеш да се занимаваш с неща, които са ти приятни, интересни, бива те в тях и те правят щастлива. Не е на добре емоционалното ти състояние да е обвързано с околните, вместо със собственото ти Аз.
Чувствай се свободна да игнорираш написаното, де. Пак казвам - никога не съм разбирал подобни 'състояния' и просто правя догадки.
NambyPamby
09-07-2012, 00:53
Хубаво е човек да усеща, че е обичан, но много по-важно е ти самата да се обичаш. Прелиташ от връзка във връзка, "клин клин избива", дет' се вика, ала няма как да чакаш някой друг да ти направи хубавото, ако ти самата не го искаш.
Голяма загуба на време и енергия е бил предишния пич, ама ти си го знаеш, пък и аз съм минала през някаква такава сърцераздирателна драма, над която се смея в момента и която е един от многото поводи за наздравици, та си имам някаква идея колко трудно е да се отскубнеш, когато цялото ти същество се е забило като кърлеж в идеята, че нещата са по-специални и надали ще ти се случи нещо подобно отново.
Но не е така. Хубави неща ще ти се случват и занапред. После ще си отиват и ти ще си разочарована. И така животът ще те пуска всеки път по пързалката, докато не му намериш цаката.
Съсредоточи се върху себе си. В момента ти се случва нещо хубаво. Колко дълго ще продължи - дали до другата сутрин, другия месец или цял живот - абсолютно никой не може да ти каже. Наслаждавай се. Прави грешки. Вади си поуки.
Колкото и да се пазиш, колкото и да се защитаваш, накрая все го ядеш. Колкото по-тънки сметки правиш, толкова по-скъпо плащаш после. Затова не прави грандиозни планове, пусни се по течението, не плувай, просто се носи, пък то с времето ще си покаже дали си е заслужавало, или не.
И се обичай, по дяволите!
не искам да го губя. Гледам да не го задушавам. Ако си тръгне от мен
Усещаш ли колко зле звучи? Да се отдадеш на някого не значи да загърбиш собствените си нужди. На теб целият ти свят се върти около приятеля ти, неговите нужди, неговите желания, неговите капризи, и колкото и да твърдиш, че не го задушаваш, ти направо си си пуснала вендузите и се надяваш като си по-ниска от тревата да успееш да всмукнеш малко любов. Ми не става така. Обратна психология: ТОЙ ще загуби, ако си тръгне ОТ ТЕБ. А не обратното. И въобще, колкото повече си насочваш енергията към мисълта, че ще ти бие шута, толкова по-възможно е това да стане. Влагай я тая енергия в нещо красиво, покажи му любовта си, устройте си някакъв уикенд. Ако си спряла да му бъдеш интересна след първия месец - ами, миличка, той просто не е за теб. Мъж, който е мъж на място и е избрал да бъде с теб е взел това решение, защото е луд по теб и иска да свърже живота си по някакъв начин с теб, а не да си запълва някакви празнини и неясноти в жалкото съществуване и да те ползва за параван на комплексите си. Държали се един за друг. Ха! Грях ми на душата, че питам подобно нещо, ала да не е някой от вас болен от нещо, да преживявате тежък финансов период, щото живеете заедно и сте останали без работа примерно и двамата?
Обвързването е опция в живота на човек, а не даденост. Идеята да си с някого е той да прави живота ти по-хубав и по-лек, да има партньорство някакво, подкрепа и уважение, а не да чувстваш, че си си метнал воденичен камък на шията и се опитваш да додрапаш до повърхността, че да поемеш въздух.
Излишни драми и напъни са тва, млада си, живей си живота, забавлявай се и не се депресирай за глупости.
Страх,но този стах може да погуби всичко.Хванала си се за него ,като удавник за сламка.Любовта определено не е това,ако искаш да си щастлива опитай се да живееш за мига,не мисли какво може да се случи с бъдещето,то е нещо доста непредсказуемо.Живей сега,не го задушавай с излишни драми и филми ,в които се вкарваш ежедневно.Както знаеш няма вечни неща,ако нещата приключат,то ще има няквака причина и пръст ще има съдбата.Явно този твой приятел е по-силната страна във вашите взаимоотношения,продължил е напред,не изпадай в депресии.
Blessed666
09-07-2012, 07:26
Благодаря.
Namby, права си, просто от край време самооценката и самоувереността са ми слабите места. Това обаче повечето хора около мен не го разбират, тези нещица ме зачовъркват отвътре, когато остана сама, но мога да си прекарвам добре, когато съм сред приятели. Но опре ли до връзки - знам, че си правя лоша услуга, когато се фокусирам върху отминали неща, но фактът, че досега винаги аз съм обичала и съм давала от себе си, без нищичко отсреща, ми действа доста обезкуражаващо. А да си неуверен в себе си е най-лесният начин да отблъснеш някого, давам си сметка за това.
Със сегашния ми приятел нещата дръпнаха много бързо в началото, показваше ми привързаност по всякакви начини, нещо, което за него е нормално, но аз като не съм свикнала и ми се струваше като "big deal". Разбира се, не съм го оставяла само той да движи нещата, отвръщах му със същото, не по задължение, а защото исках. :) Но някак твърде скоро след това настъпи този спад в отношенията ни. Виждаме се и се чуваме само когато аз го потърся, станал е някак по-циничен към мен, непрекъснато се говори за бившата му приятелка и т.н. Като че ли колкото повече се задълбочават моите чувства, неговите охладняват.
А колкото до това, че целият ми свят се върти около неговите прищевки - не е съвсем така. Не клякам пред него и не го гледам отдолу, във връзката ни няма доминиращ, просто защото никой от двамата не се опитва да се наложи, но и никой не отстъпва позицията си. Досега не сме имали конфликтни ситуации, в които да се наложи компромис от нечия страна - поне не сериозен компромис, за разни дреболийки да. Но и такъв момент ще дойде. На теория сме добре, уж няма поводи за притеснение, прекарваме си добре заедно, но на моменти не мога да се отърся от чувството, че за него вече е по-скоро по принуда. Ако беше така, вероятно нямаше да е с мен, но тъжното е, че съм се научила да не очаквам нищо хубаво.
Amore-Mio*
09-07-2012, 10:14
Покажи му, че имаш чувства към него и не си с него просто така. Бъди уверена не само в себе си, но и в него. Той е с тебе, махни го тоя страх и се радвай просто на момента. Ако продължаваш да си все такава - нормално е да продължава да се отдръпва.
Ахх... до болка познато чувство, да си свикнал да не си щастлив.Наистина е отвратително.. измисляш си какво ли не,ревнуваш много повече ,отколкото е необходимо... не умееп да млъкнеш,когато трябва... поне при мен е така .. ! Много е кофти самото чувство, но трябва някак си да се преодолее,защото в противен случай няма да се води нормален начин на живот за напред.. било то от към чувства, от към доверие, от към разбирания !!! Покажи му, че е значим за теб и че след всичко, което си изживяла си готова наистина на много за една истинска връзка,за един човек до теб, който да те подкрепя и уважава ! Докажи му, че живота малко или много те е поставял пред трудности и пред разочарования и определено можеш да оцениш едно щастие, което ще е добре дошло, maybe ? ;P Не трябва да живеем в страх или да си представяме "ама то ако стане като преди.." ПРЕДИ си е ПРЕДИ.. ПРЕДИ е минало и има само настояще и бъдеще, които могат даже да са коренно различни, of course.. ;P Стискам ти палци и ти пожелавам една голяма любов, изпълнена с много красиви емоции и чувства!
Blessed666
09-08-2012, 11:14
^ Благодаря ти, пожелавам същото и на теб! :)
Ясно ми е, че всеки си носи някакъв емоционален багаж, но винаги има хора, които са готови да го понесат заедно с теб. Миналото не може да се промени, нито да се върне. Ама водолейска му работа, какво да се правя! Понякога, когато съм в особено добро настроение, се надсмивам над драмите си (които сама си създавам), но това е само до следващия път, в който ме треснат пак неприятните мисли. Намирам до някаква степен опора в поезията на Камелия Кондова, когато ми стане много тегаво си помагам с нейните стихове да се довърша и съответно да ми олекне след това. Предпочитам го пред това да рева на нечие рамо. А трябва само да се радвам на това, че от провалената връзка и неизживяната любов излезе едно прекрасно приятелство, и че имам до себе си човек, който ме приема такава, каквато съм, с всичките ми хубави и лоши страни. :)
^ Благодаря ти, пожелавам същото и на теб! :)
Ясно ми е, че всеки си носи някакъв емоционален багаж, но винаги има хора, които са готови да го понесат заедно с теб. Миналото не може да се промени, нито да се върне. Ама водолейска му работа, какво да се правя! Понякога, когато съм в особено добро настроение, се надсмивам над драмите си (които сама си създавам), но това е само до следващия път, в който ме треснат пак неприятните мисли. Намирам до някаква степен опора в поезията на Камелия Кондова, когато ми стане много тегаво си помагам с нейните стихове да се довърша и съответно да ми олекне след това. Предпочитам го пред това да рева на нечие рамо. А трябва само да се радвам на това, че от провалената връзка и неизживяната любов излезе едно прекрасно приятелство, и че имам до себе си човек, който ме приема такава, каквато съм, с всичките ми хубави и лоши страни. :)
Благодаря ти : ) И нали знаеш-няма нищо случайно !!! Трябва да сме благодарни на всички хора влезли и излезли от живота ни, останали в него и не, защото всеки един ни е донесъл урок, който от своя страна изгражда и нас като личности и нашия житейски опит !!!! : )