melani_54
09-07-2012, 14:55
Надявам се да ви хареса.Не е по истински случай.
Всичко започна като игра. Една мъничка невинна игра. Беше забавно и то много, аз определях правилата, контролирах всичко, бях всемогъща, опиянявах се от властта, но в един момент нашата малка игричка загрубя, намесиха се неканени някои чувства. Можех да загубя всичко, а аз живеех, за да играя. Това беше смисълът на моя живот.
Коя съм аз? Разбира се всички искат да знаят, но повечето научават само името ми останалите си мислят, че ме познават, аз съм загадка, която е трудна за разгадаване. Не се застоявам и обичам предизвикателства. Какво друго ви трябва да знаете. Не се влюбвам, просто не се получава.Тази врата е заключена с твърде много катинари, които никой досега не е успявал да отключи, те просто се отказват да намерят хилядите ключове. Нямам приятели, а по-скоро познати дори и така не бих могла да ги нарека. Но на кого му трябват?
За съжаление ми се случва да ми доскучае и тогава просто казвам „Край” без обяснение, без обещание, без сълзи и без болка, това му е хубавото няма обвързване и е толкова по-забавно отколкото да си играем на гаджета с всички тези твърде захаросани за моя вкус моменти и целувчици, прегръдки и подаръчета.
Всичко започна една сряда, в която трябваше да водя брат ми на някакъв мач по водна топка. Съгласих се само и единствено, заради Играта, както казах аз живея за нея. Бях отегчена, а на басейна имаше толкова много момчета на моята възраст. В главата ми имаше място само за тях, те бяха главната ми цел. Когато отидохме брат ми седна до някакъв негов съотборник на първия ред. Аз заех едно място на третия . Почти нямаше никакви хора, но и още имаше време. Вече бях огледала всичко и всички засега нищо заинтригуващо, бяха твърде обикновени. И тъкмо, когато си мислех, че това беше загуба на време Той влезе. Беше с къса кестенява коса, висок, облечен с разкопчана риза и тениска, дънки. Но това в него, от което не можех да сваля поглед бяха очите му, сини. Най-прекрасното синьо, което бях виждала. Огледах го за секунда, след което извърнах глава към току-що започналия мач. Беше идеален и знаех, че щеше да се съгласи, винаги го правеха.Все пак кой би отказал, беше твърде изкушаващо, а те са слаби и нямат воля. Следях го с поглед, говореше си с някакъв смотльо. Слушах музика, гледах ту мача, ту него и в главата ми се мъдреше планът как да се запознаем. Той всъщност се оказа адски излишен, защото момчето със сините очи само дойде при мен. Погледнах го и се усмихнах, той също, колко сладко.
-Здравей!-поздрави ме.
-Здрасти!-и така започваме.
-Това там е брат ти нали, оня ниския?-и го посочи.
-Да, но той не е нисък.
-Да де малък.Ъм…аз се казвам Антон, Тони.-подаде ми ръка, аз я поех.
-Катрин.Приятно ми е.-следва десеткаратовата ми усмивка и той вече е в ръчичките ми.
-Имаш ли скайп?-еха, този се оказа смелчага.Малко момчета ми го искаха, а на още по-малко го давах, но какво пък.
-Разбира се.
Разменихме ги и след това той беше повикан от смотльото. Не ми се ходеше, разбира се аз бях красива и естествено бях момиче, а оня си беше…ами смотльо.
-До довечера.Чао.-отново ми подаде ръка и се здрависахме.
Да си призная момчетата, с които имах взимане даване не правеха това. Беше странно.
По-късно седнах на лаптопа и влязох в скайп.Не ме учуди това, че ми беше изпратил вече пълномощно, приех го и 2 мин. след това той ми писа. Адски нетърпелив.
Anton: Здравей, здравей
К.П.:Здрасти
Anton: какво правиш
К.П.:досега скучаех, вече не. Ти?
Anton: Нищо инетересно.
Anton:На колко си?
К.П.:17.ти?
Anton:И аз.
К.П.:Разкажи ми за себе си. От колко време тренираш водна топка?
Anton: водната топка - първоначално наще искаха да ме правят плувец - предучилищнита и 1 клас- но като видяха че не струвам ме пратиха във водната топка.
К.П.:И харесва ли ти?
Anton:Не особено, по-скоро не харесвам хората там и те не ме харесват. Но ходя заради майка ми.
К.П.: Не можеш ли просто да и кажеш, че не искаш да ходиш и готово.Ако нещо не ти харесва просто спираш да го правиш.
Anton: Хахс…не е толкова лесно. Майка ми е консервативна.
Anton:Ами ти спортуваш ли нещо? Мисля, че лятото те видях на басейна.
К.П.: Да, ходих за малко на плуване, 2 месеца, не се справих особено добре.Тренера каза, че плувам крол като чапла, колко е мил само. Но това лято беше адски скучно и ми трябваше малко забавление. А сега ходя на танци.
Anton: Трябвaло ти е забавление? Изглеждаш като човек, който е в центърът на събитията с много приятели и гаджета.
К.П.: Тогава значи външният вид лъже. А колкото до гаджетата в момента нямам, ако това искаш да попиташ.Напълно съм свободна, но не си търся приятел.
Anton: Защо така? Такова красива момиче като теб би трябвало да има много обожатели.
К.П.:И така да е.Гаджетата изискват твърде много усилия, които е безсмислено да полагам.Аз си падам по друг тип взаимоотношения.
Anton:Какъв?
К.П.:Много си любопитен.Утре ще дойда на басейна ако искаш да узнаеш и да си част от това просто ела и ми кажи.Ще бъде забавно.
К.П.:Лека нощ
Anton: Лека и сладки сънища красавице.
Беше толкова лесно! Имах големи планове за синеочко.
Всичко започна като игра. Една мъничка невинна игра. Беше забавно и то много, аз определях правилата, контролирах всичко, бях всемогъща, опиянявах се от властта, но в един момент нашата малка игричка загрубя, намесиха се неканени някои чувства. Можех да загубя всичко, а аз живеех, за да играя. Това беше смисълът на моя живот.
Коя съм аз? Разбира се всички искат да знаят, но повечето научават само името ми останалите си мислят, че ме познават, аз съм загадка, която е трудна за разгадаване. Не се застоявам и обичам предизвикателства. Какво друго ви трябва да знаете. Не се влюбвам, просто не се получава.Тази врата е заключена с твърде много катинари, които никой досега не е успявал да отключи, те просто се отказват да намерят хилядите ключове. Нямам приятели, а по-скоро познати дори и така не бих могла да ги нарека. Но на кого му трябват?
За съжаление ми се случва да ми доскучае и тогава просто казвам „Край” без обяснение, без обещание, без сълзи и без болка, това му е хубавото няма обвързване и е толкова по-забавно отколкото да си играем на гаджета с всички тези твърде захаросани за моя вкус моменти и целувчици, прегръдки и подаръчета.
Всичко започна една сряда, в която трябваше да водя брат ми на някакъв мач по водна топка. Съгласих се само и единствено, заради Играта, както казах аз живея за нея. Бях отегчена, а на басейна имаше толкова много момчета на моята възраст. В главата ми имаше място само за тях, те бяха главната ми цел. Когато отидохме брат ми седна до някакъв негов съотборник на първия ред. Аз заех едно място на третия . Почти нямаше никакви хора, но и още имаше време. Вече бях огледала всичко и всички засега нищо заинтригуващо, бяха твърде обикновени. И тъкмо, когато си мислех, че това беше загуба на време Той влезе. Беше с къса кестенява коса, висок, облечен с разкопчана риза и тениска, дънки. Но това в него, от което не можех да сваля поглед бяха очите му, сини. Най-прекрасното синьо, което бях виждала. Огледах го за секунда, след което извърнах глава към току-що започналия мач. Беше идеален и знаех, че щеше да се съгласи, винаги го правеха.Все пак кой би отказал, беше твърде изкушаващо, а те са слаби и нямат воля. Следях го с поглед, говореше си с някакъв смотльо. Слушах музика, гледах ту мача, ту него и в главата ми се мъдреше планът как да се запознаем. Той всъщност се оказа адски излишен, защото момчето със сините очи само дойде при мен. Погледнах го и се усмихнах, той също, колко сладко.
-Здравей!-поздрави ме.
-Здрасти!-и така започваме.
-Това там е брат ти нали, оня ниския?-и го посочи.
-Да, но той не е нисък.
-Да де малък.Ъм…аз се казвам Антон, Тони.-подаде ми ръка, аз я поех.
-Катрин.Приятно ми е.-следва десеткаратовата ми усмивка и той вече е в ръчичките ми.
-Имаш ли скайп?-еха, този се оказа смелчага.Малко момчета ми го искаха, а на още по-малко го давах, но какво пък.
-Разбира се.
Разменихме ги и след това той беше повикан от смотльото. Не ми се ходеше, разбира се аз бях красива и естествено бях момиче, а оня си беше…ами смотльо.
-До довечера.Чао.-отново ми подаде ръка и се здрависахме.
Да си призная момчетата, с които имах взимане даване не правеха това. Беше странно.
По-късно седнах на лаптопа и влязох в скайп.Не ме учуди това, че ми беше изпратил вече пълномощно, приех го и 2 мин. след това той ми писа. Адски нетърпелив.
Anton: Здравей, здравей
К.П.:Здрасти
Anton: какво правиш
К.П.:досега скучаех, вече не. Ти?
Anton: Нищо инетересно.
Anton:На колко си?
К.П.:17.ти?
Anton:И аз.
К.П.:Разкажи ми за себе си. От колко време тренираш водна топка?
Anton: водната топка - първоначално наще искаха да ме правят плувец - предучилищнита и 1 клас- но като видяха че не струвам ме пратиха във водната топка.
К.П.:И харесва ли ти?
Anton:Не особено, по-скоро не харесвам хората там и те не ме харесват. Но ходя заради майка ми.
К.П.: Не можеш ли просто да и кажеш, че не искаш да ходиш и готово.Ако нещо не ти харесва просто спираш да го правиш.
Anton: Хахс…не е толкова лесно. Майка ми е консервативна.
Anton:Ами ти спортуваш ли нещо? Мисля, че лятото те видях на басейна.
К.П.: Да, ходих за малко на плуване, 2 месеца, не се справих особено добре.Тренера каза, че плувам крол като чапла, колко е мил само. Но това лято беше адски скучно и ми трябваше малко забавление. А сега ходя на танци.
Anton: Трябвaло ти е забавление? Изглеждаш като човек, който е в центърът на събитията с много приятели и гаджета.
К.П.: Тогава значи външният вид лъже. А колкото до гаджетата в момента нямам, ако това искаш да попиташ.Напълно съм свободна, но не си търся приятел.
Anton: Защо така? Такова красива момиче като теб би трябвало да има много обожатели.
К.П.:И така да е.Гаджетата изискват твърде много усилия, които е безсмислено да полагам.Аз си падам по друг тип взаимоотношения.
Anton:Какъв?
К.П.:Много си любопитен.Утре ще дойда на басейна ако искаш да узнаеш и да си част от това просто ела и ми кажи.Ще бъде забавно.
К.П.:Лека нощ
Anton: Лека и сладки сънища красавице.
Беше толкова лесно! Имах големи планове за синеочко.