различна тема и проблеми с нашите :)

[*shadow*]

Здравейте,аз съм момиче на 16,регистрирах се,защото имам проблем с родителите си. ЩЕ гледам накратко. Ето го и проблема: аз съм нормално момиче на 16,не излизам много,но си имам приятели,събираме се,понякога излизам вечер и до тук всичко е ОК,но приятеля ми е от друг град- доста далеч от мен - на около 250км. и проблема е,че нашите не ме пускат да ходя при него, Той идва,аз съм ходила с нашите,но до там. Винаги е идвал за 2 или повече дни,а нашите ме карат само за няколко часа ! Сега наближава рождения му ден и на предишните два нашите не ме пуснаха,но искам тази година да отида - от 2 години сме заедно,на 16 съм защо не ме пускат ?! Помогнете ми как да ги накарам.Трябва само да ме пуснат на автобуса и от другата страна да ме чакат родителите на приятеля ми и той. Какъв е проблема ? Те се познават с него,аз се познавам с техните. Половината от класа ми ходят с гаджетата си на море,палатки и на други такива места,защо аз да съм различна ?! Не съм проблемно момиче - уча,не пия - пия рядко,но като сме в компания и то по много малко,не пуша.Не ги разбирам,защо на другите родителите са толерантни,а моите имам чувството,че не искат да приемат това,че си имам приятел. Какво ще им стане ако съм за 2 дена с него без те да са там ? Наистина ми писна и не знам какво да им кажа,карам се с тях,плача,но те не ме разбират


Знам,че не успях много накратко,но се извинявам и ще съм благодарна на всеки,които прочете темата :)

[lamer4e7o]

Може би защото смятат, че все още нямаш нужда от връзка и то с момче от друг град. Говори с тях.

[*shadow*]

Може би защото смятат, че все още нямаш нужда от връзка и то с момче от друг град. Говори с тях.

Добре,имала съм и други гаджета преди това (да,за по един-два месеца,но все пак съм ги имала) . Баща ми ме разбира ( нашите едно време също са били от разстояние,говори ли са си чрез писма,виждали са се 1 път в годината за 1 месец) но като стане въпрос да ходя при него - скоро трябваше да ходя с него на море,баща ми ми каза: не,повече изобщо за това да не се говори .

[lamer4e7o]

Все пак 250 км не са малко и може би за това не те пускат вашите. Иначе връзките от разстояние са голяма глупост според мен. Не знам как сте „ходили“ 2 години…

[*shadow*]

Да,знам,не са малко,но дори не трябва да сменям автобуси-те ме пускат от едната страна и от другата пак ме чакат хора.Иначе как сме ходили - ами той идва често,аз ходя,на море заедно ( това значи и моите родители,че са там) и така.Трудно ни е,но се справяме.И ето,че пак ставам различна - него го пускат да идва,но не и мен.Наистина не мога да ги разбера.Как другите имат готини родители,а моите не ми позволяват да ида при приятеля си за дори 2 дена. :(

[А Л И С А]

Ъъъъ,извинявай, трябва да се радваш, че имаш такива родители, които живо се интересуват от теб!
По въпроса - не можеш ли да разбереш, че не си чак толкова голяма, че да те пускат навсякъде? Нормално е да се притесняват за теб. Ама подрастващата ти главица не може да го разбере. Според мен нямат нищо против приятеля ти.

[*shadow*]

Радвам се,но те прекаляват !
Да съм казала някъде,че съм голяма ? И не искам да ме пускат навсякъде,не мисля,че родителите на приятеля ми са по-малко разумни от моите и че не могат да се грижат за мен,когато съм там ! При човек с които си от 2 години не мисля,че е навсякъде ! За приятеля ми ми е ясно,че нямат нищо против ! И не ти разбрах мнението - с какво ми помогна ?

[А Л И С А]

Не си казала,че си голяма, но се смяташ за такава! Правиш сравнения къде пускат другите и къде не те пускат теб. Колко пъти са се виждали те с него за тези две години. Това, че нямат нищо против него, не значи,че му имат доверие. Щом досега не са те пускали да ходиш при него, малко се съмнявам, че заради рожденният му ден ще те пуснат. Няма с какво да ти е помогнало моето мнение от по-горе, защото то осъжда теб. Поговори с тях, обясни им какво искаш, но все пак ако ти кажат "не" съобрази се с тяхното мнение. Все пак са ти родители и ти мислят доброто винаги!

[*shadow*]

Не се мисля за голяма,а за нормално момиче ! Да,правя сравнение,защото на фона на другите мен ме третират като 12 годишна,което не е приятно - може би и за това ти изглежда,че се мисля за голяма. За тия две години са се виждали почти колкото аз съм го виждала т.е. всеки месец ! И за това дали му имат доверие - защо той като е при мен мога да съм с него цял ден и цяла вечер стига и те да са в същия град,а това да не може ако те не са в същи град ? - ей това не го разбирам и за мнението - да,направих темата,за да ми даде някои съвет,а не да ме осъждате

[Lisinka]

Разбирам те напълно ! При мен положението беше същото, но само откъм излизане в моя град, не за далечно пътуване ! Аз лично имах страх да се опълча, но един ден просто ми писна и започнах да излизам до късно без да питам и така ги свикнах,че няма вечно да съм "запряна" !!! Ти ги познаваш най добре, както познаваш и приятеля си, сама си прецени !!! И все пак, за да не излезе,че не съм дала мнение.. според мен направи веднъж като мен, опълчи се и иди, покажи им,че го обичаш !!! Това поне е според мен, макар че пак казвам... ти ги познаваш най-добре... отношение,реакции,емоции..

[*shadow*]

Мерси много и аз мисля да им го кажа направо.
Отношението им е такова - баща ми до някъде ме разбира,а майка ми изобщо не си прави труда.И аз мислех да им кажа,че и да дават и да не дават трябва да отида.Отговорна съм,видях разписанието на автобусите,направих си сметка ако изпусна един да мога да хвана следващия,събрах си пари.И мен ме е страх да им го кажа,премислям с дни какво да им кажа,плача от притеснение,но май трябва един път да им го кажа ! Реакцията не знам каква ще е ,защото до сега не съм им казвала направо,до сега съм ги молила,говорила с тях,карала съм се,но не и директно да им кажа нещо такова ! Мерси много :)

[xXxPETYAxXx]

Не сравнявайте поведението на родителите, които имат СИН с поведението на тези, които имат ДЪЩЕРЯ! Нормално е да не те оставят да ходиш да спиш в чужди хора, в чужди къщи(апартаменти), в чужд град! Все пак си малката им дъщеричка и се притесняват. И аз като бях на 16 дума да не ставаше да спа в приятеля си - не било редно, какво щели да си помислят хората за мен и разни такива неща.