fifa_253
09-08-2012, 15:11
Здравейте,
На който му се чете историята на живота ми да чете! :DНаистина съм жалка картинка
Аз съм на 20 години и до сега през живота си съм нямал приятелка.И как да имам като почти не познавам момичета.Имам някой познати, но едва ли някоя ме харесва от тях или просто си имат вече приятели.Почти вече не мога да срещна момиче на приблизително моята възраст и тя да си няма приятел.Е как да стане.Но проблемът е още от по-детските ми години когато по-цяло лято бях заточван на село, а както знаете лятото в детските години ни осигуряваше много игра и нови запознанства, но аз на село не можах да си намеря приятели защото просто там има по-малко деца.Така и се появяват и проблеми с общуването, когато срещна някой на моите години.Като ставах по-голям някъде вече на 15-16 години ми беше моментът да почна да излизам по кафетата,на разходки и по разни купончета с приятели, както правят почти всички на тази възраст, но аз понеже от моя град Пловдив нямах приятели и си седях в къщи.От училище не можах да си намеря приятели, намирах си, до 7-8 клас наистина имах много приятели от училище, но лятото не поддържахме връзка защото аз бях задължаван да бъда на село.И като се има предвид, че първият ми телефон ми го купиха в 7-8 клас и тогава и компютъра ,наистина нямах никаква връзка по 3 месеца с хората, които съм се сприятелил.И после като се видим и на 15 септември те вече си имах други приятели и такааааа....
После в гимназията от 8 до 12 клас попаднах на клас боклуци ,и забележете,26 момчета бяхме в класа,нямяше момичета.Но там срещнах най-добрия си приятел в момента.
Когато станах вече на 18 ми беше времето да ходя по дискотеки и наистина макар и рядко с новия ми приятел и неговите познати ходехме.Когато той излизаше на кафе ме викаше с него.И така запознах се с няколко нови приятели покрай него.Вече нямах проблем с общуването.А с приятеля ми в момента сме като братя.Чувал съм някъде, че на човек му стига 1 истински приятел и мисля,че това вече го имам.
Тази година съм вече на 20.Преди месец-два ме запознаха с едно момиче.Тя е приятелка на гаджето на моя приятел.На мен ми хареса още от пръв поглед.Но тя си имаше гадже.Но по дяволите тя ми хареса страшно много!След първото ни запознанство се видяхме още 2-3 пъти, не сами ами пак с приятели заедно.Дори един път си доведе гаджето.Аз нали вече се опитвах да не мисля че имам шанс и почнах пак да си мисля моите си неща в главата и бях пак спокоен човек :D, издържал без гадже 20 години.
Та с моя приятел- брат :D решихме да ходим на море с неговата кола.В колата мислех ,че ще бъдем 4 човека.Три- четири дена преди да заминем, момичето което харесвах скъсала с гаджето си, но аз не знаех (никой не ми каза) и разбрах че и тя ще дойде на море.Аз не се зарадвах много много,защото я харесвам много а тя си имаше приятел(моят приятел знаеше че е харесвам, но не ми каза че е скъсала с гаджето си защото не обсъждахме такива въпроси заедно).И аз като разбрах, че ще идва и нещо взе да става с мен.Сърцето ми хлопаше.Бях притеснен.Получих някаква нервна криза.Понеже си тренирам Street fitnes(лицеви опори, коремни преси,лостчета) мислех че прекалено много съм се претоварил от тренировките, защото ми ставаше лошо.
И така вече бяхме на морето.Но аз продължавах да мисля че единственото момиче което съм харесвал е в съседната стая и нямам шанс и по някакъв начин се измъчвах.Не се чувствах добре.Виеше ми се свят.Не можех да ям.Имах болка в сърцето.Мислех че нещо не ми е наред със сърцето.Но защо точно точно сега ми се появи симтома, когато не го натоварвам.Аз съм тичал много, тренирал съм, по цял ден съм бачкал на село на нивата в 40 градуса жега и изведнъж съм зле.Отидох на лекар на морето, при кардиолог.Преслуша ме, направи ми кардиограма,измери ми кръвното.И каза че съм здрав като бик и че нищо ми няма на сърцето и не ми каза да спирам с тренировките.Изписа ми някакви малки розови хапчета.Аз не знаех какви са и за какво служеха , но ме оправиха за 10 мин.
И така да се върна на морето.Бяхме за 5 дена.Първите 3 дена бях зле, както казах.После се оправих.И първите 3 дена спях в една стая с моя приятел и неговата.Но нали сега да си останат сами ме помолиха да се преместя в съседната стая, където имаше спалня и едно надуваемо легло, на което спеше сестрата на приятеля ми, а на спалнята спеше момичето което харесвах.И така аз се наложи да спя на спалнята.Но вече бях се успокоил и направо си заспивах без да мисля много много, че е по пижама на 1 педя от мен.В морето се забавлявахме без да я заглеждам кой знае колко като беше по бански.Някак си взех да се успокоявам вече, а и с хапчетата ми стана по-добре.Дори един от деновете тя имаше рожден ден и вечерта излезнахме всички заедно.Защото беше на високи токчета ли или нещо друго, тя ме хвана под ръка и ми каза че иска да се крепи за мен че и е трудно да върви на токчета.Аз нали си мисля още че има приятел и не обърнах много много внимание и просто си вървях и тя беше хванала ръката ми.
На другия ден останахме заедно, само двамата в квартирата, защото на нас не ни се ходеше на плаж.Тя си четеше нещо,някаква книжка аз се разхождах напред назад.Говорехме си, решихме да се разходим някъде, излезнахме, обиколихме доста магазини.И така... после се върнахме в Пловдив, аз влезнах в Facebook и гледам скъсала с приятеля си......Взе пак да ми става лошо, пих 2-3 хапчета на веднъж и пак се оправих.Това беше най-лошият миг в живота ми.Просто 5 дена имах 300 шанса по някакъв начин да се опитам да покажа чувствата си, макар че това е друга просто непосилна задача за неопитен човек като мен, все щях да измисля нещо, все пак ние спахме един до друг, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!!!!!
После се върнахме в Пловдив и тази седмица всеки ден излизахме, но пак не двамата, а с приятели и като я видех и полудявах от щастие.Тя много се смее на моите лафове, макар че хора с чувство за хумор близко до моито просто няма как да издържат, за това не го приемам за голяма работа, аз винаги съм си бил забавен.Всеки ден си пишем и по скаипа.Е аз винаги първи и пиша, но ми отговаря.Дори онзи ден докато си пишехме тя ме попита дали ми се излиза някъде, че не била излизала днес и че нямало с кой.И излезнахме на кафе само двамата.Но проблемът е че разговорът е приятелски, не мога да започна някакъв разговор с намек.На морето когато бях по 24 часа с нея ми беше големият шанс.И на другия ден ходехме на гребната база и я обиколихме 2 пъти(само да вметна че е дълга 5 километра, 10 километра бавно ходене за 3 часа някъде се обикаля 2 пъти),двамата един до друг, моят приятел беше по назад от нас с приятелката му и се натискаха, а ние вървяхме на 500 метра пред тях.После на другия ден пак бяхме на гребната база ии така аз не мога да разкрия чувствата си, а вече усещам че нещата се изплъзват,всякаш тя се променя отношението към мен,не знам дали ме приема като приятел само, защото и тя няма много приятели,или се е надявала да стане нещо по-различно, а аз си съсипах здравето, заради тайните си чувства.Ама така ще е, имам опит 0 с момичетата, поне знам как да ги разсмивам, защото имам сестра, малко по-малка от момичето което харесвам.Аз разгледах профилите на бившите и две гаджета и мога да кажа че са по красиви от мен 100%, имат си собствени коли, имат опит с момичета,много приятели, имат самочувствие, все неща които аз ги нямам, сигурно и имат хубави апартаменти, аз да знаете, че съм бедняк човек, в 2 стаи апартамент живеем, майка ми учителка и направо влудява човек в къщи.И как да я спечеля,къде да я заведа.Само по кафетата да висим не става.Да искаме един филм да гледаме, в нас е някакъв ужас, а за секс да не говорим, пък и не искам връзка само за секс, искам човек с който мога да говоря свободно, да прегърна, да целуна, да ходим заедно за ръка, да изведа на вечеря, да отидем на кино...Пффф. Мисля че ако пропусна този шанс скоро няма да се появи друго момиче.От университета има момичета, но не ме кефят а и си имат вече приятели, така че...Вече усещам че с всеки изминал ден шансът ми се топи двойно, като си пишем по скайп усещам,че тя не иска да продължи дълго разговорът.Все още мисля че имам минимален шанс, но вече не знам.От морето насам усещам че се промени към мен.
АА забравих да кажа че проверих какви са хапчетата, оказаха се анти-депресанти, но ги пих само два дена и после ги спрях, като разбрах, сега съм добре, но продължавам да се измъчвам...
Това е драги читатели, решили да прочетат плачевната ми реч,ако може съвет давайте, но такъв глупак като мен не заслужава...Преебах всичко...
Адиос Амигос
На който му се чете историята на живота ми да чете! :DНаистина съм жалка картинка
Аз съм на 20 години и до сега през живота си съм нямал приятелка.И как да имам като почти не познавам момичета.Имам някой познати, но едва ли някоя ме харесва от тях или просто си имат вече приятели.Почти вече не мога да срещна момиче на приблизително моята възраст и тя да си няма приятел.Е как да стане.Но проблемът е още от по-детските ми години когато по-цяло лято бях заточван на село, а както знаете лятото в детските години ни осигуряваше много игра и нови запознанства, но аз на село не можах да си намеря приятели защото просто там има по-малко деца.Така и се появяват и проблеми с общуването, когато срещна някой на моите години.Като ставах по-голям някъде вече на 15-16 години ми беше моментът да почна да излизам по кафетата,на разходки и по разни купончета с приятели, както правят почти всички на тази възраст, но аз понеже от моя град Пловдив нямах приятели и си седях в къщи.От училище не можах да си намеря приятели, намирах си, до 7-8 клас наистина имах много приятели от училище, но лятото не поддържахме връзка защото аз бях задължаван да бъда на село.И като се има предвид, че първият ми телефон ми го купиха в 7-8 клас и тогава и компютъра ,наистина нямах никаква връзка по 3 месеца с хората, които съм се сприятелил.И после като се видим и на 15 септември те вече си имах други приятели и такааааа....
После в гимназията от 8 до 12 клас попаднах на клас боклуци ,и забележете,26 момчета бяхме в класа,нямяше момичета.Но там срещнах най-добрия си приятел в момента.
Когато станах вече на 18 ми беше времето да ходя по дискотеки и наистина макар и рядко с новия ми приятел и неговите познати ходехме.Когато той излизаше на кафе ме викаше с него.И така запознах се с няколко нови приятели покрай него.Вече нямах проблем с общуването.А с приятеля ми в момента сме като братя.Чувал съм някъде, че на човек му стига 1 истински приятел и мисля,че това вече го имам.
Тази година съм вече на 20.Преди месец-два ме запознаха с едно момиче.Тя е приятелка на гаджето на моя приятел.На мен ми хареса още от пръв поглед.Но тя си имаше гадже.Но по дяволите тя ми хареса страшно много!След първото ни запознанство се видяхме още 2-3 пъти, не сами ами пак с приятели заедно.Дори един път си доведе гаджето.Аз нали вече се опитвах да не мисля че имам шанс и почнах пак да си мисля моите си неща в главата и бях пак спокоен човек :D, издържал без гадже 20 години.
Та с моя приятел- брат :D решихме да ходим на море с неговата кола.В колата мислех ,че ще бъдем 4 човека.Три- четири дена преди да заминем, момичето което харесвах скъсала с гаджето си, но аз не знаех (никой не ми каза) и разбрах че и тя ще дойде на море.Аз не се зарадвах много много,защото я харесвам много а тя си имаше приятел(моят приятел знаеше че е харесвам, но не ми каза че е скъсала с гаджето си защото не обсъждахме такива въпроси заедно).И аз като разбрах, че ще идва и нещо взе да става с мен.Сърцето ми хлопаше.Бях притеснен.Получих някаква нервна криза.Понеже си тренирам Street fitnes(лицеви опори, коремни преси,лостчета) мислех че прекалено много съм се претоварил от тренировките, защото ми ставаше лошо.
И така вече бяхме на морето.Но аз продължавах да мисля че единственото момиче което съм харесвал е в съседната стая и нямам шанс и по някакъв начин се измъчвах.Не се чувствах добре.Виеше ми се свят.Не можех да ям.Имах болка в сърцето.Мислех че нещо не ми е наред със сърцето.Но защо точно точно сега ми се появи симтома, когато не го натоварвам.Аз съм тичал много, тренирал съм, по цял ден съм бачкал на село на нивата в 40 градуса жега и изведнъж съм зле.Отидох на лекар на морето, при кардиолог.Преслуша ме, направи ми кардиограма,измери ми кръвното.И каза че съм здрав като бик и че нищо ми няма на сърцето и не ми каза да спирам с тренировките.Изписа ми някакви малки розови хапчета.Аз не знаех какви са и за какво служеха , но ме оправиха за 10 мин.
И така да се върна на морето.Бяхме за 5 дена.Първите 3 дена бях зле, както казах.После се оправих.И първите 3 дена спях в една стая с моя приятел и неговата.Но нали сега да си останат сами ме помолиха да се преместя в съседната стая, където имаше спалня и едно надуваемо легло, на което спеше сестрата на приятеля ми, а на спалнята спеше момичето което харесвах.И така аз се наложи да спя на спалнята.Но вече бях се успокоил и направо си заспивах без да мисля много много, че е по пижама на 1 педя от мен.В морето се забавлявахме без да я заглеждам кой знае колко като беше по бански.Някак си взех да се успокоявам вече, а и с хапчетата ми стана по-добре.Дори един от деновете тя имаше рожден ден и вечерта излезнахме всички заедно.Защото беше на високи токчета ли или нещо друго, тя ме хвана под ръка и ми каза че иска да се крепи за мен че и е трудно да върви на токчета.Аз нали си мисля още че има приятел и не обърнах много много внимание и просто си вървях и тя беше хванала ръката ми.
На другия ден останахме заедно, само двамата в квартирата, защото на нас не ни се ходеше на плаж.Тя си четеше нещо,някаква книжка аз се разхождах напред назад.Говорехме си, решихме да се разходим някъде, излезнахме, обиколихме доста магазини.И така... после се върнахме в Пловдив, аз влезнах в Facebook и гледам скъсала с приятеля си......Взе пак да ми става лошо, пих 2-3 хапчета на веднъж и пак се оправих.Това беше най-лошият миг в живота ми.Просто 5 дена имах 300 шанса по някакъв начин да се опитам да покажа чувствата си, макар че това е друга просто непосилна задача за неопитен човек като мен, все щях да измисля нещо, все пак ние спахме един до друг, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!!!!!
После се върнахме в Пловдив и тази седмица всеки ден излизахме, но пак не двамата, а с приятели и като я видех и полудявах от щастие.Тя много се смее на моите лафове, макар че хора с чувство за хумор близко до моито просто няма как да издържат, за това не го приемам за голяма работа, аз винаги съм си бил забавен.Всеки ден си пишем и по скаипа.Е аз винаги първи и пиша, но ми отговаря.Дори онзи ден докато си пишехме тя ме попита дали ми се излиза някъде, че не била излизала днес и че нямало с кой.И излезнахме на кафе само двамата.Но проблемът е че разговорът е приятелски, не мога да започна някакъв разговор с намек.На морето когато бях по 24 часа с нея ми беше големият шанс.И на другия ден ходехме на гребната база и я обиколихме 2 пъти(само да вметна че е дълга 5 километра, 10 километра бавно ходене за 3 часа някъде се обикаля 2 пъти),двамата един до друг, моят приятел беше по назад от нас с приятелката му и се натискаха, а ние вървяхме на 500 метра пред тях.После на другия ден пак бяхме на гребната база ии така аз не мога да разкрия чувствата си, а вече усещам че нещата се изплъзват,всякаш тя се променя отношението към мен,не знам дали ме приема като приятел само, защото и тя няма много приятели,или се е надявала да стане нещо по-различно, а аз си съсипах здравето, заради тайните си чувства.Ама така ще е, имам опит 0 с момичетата, поне знам как да ги разсмивам, защото имам сестра, малко по-малка от момичето което харесвам.Аз разгледах профилите на бившите и две гаджета и мога да кажа че са по красиви от мен 100%, имат си собствени коли, имат опит с момичета,много приятели, имат самочувствие, все неща които аз ги нямам, сигурно и имат хубави апартаменти, аз да знаете, че съм бедняк човек, в 2 стаи апартамент живеем, майка ми учителка и направо влудява човек в къщи.И как да я спечеля,къде да я заведа.Само по кафетата да висим не става.Да искаме един филм да гледаме, в нас е някакъв ужас, а за секс да не говорим, пък и не искам връзка само за секс, искам човек с който мога да говоря свободно, да прегърна, да целуна, да ходим заедно за ръка, да изведа на вечеря, да отидем на кино...Пффф. Мисля че ако пропусна този шанс скоро няма да се появи друго момиче.От университета има момичета, но не ме кефят а и си имат вече приятели, така че...Вече усещам че с всеки изминал ден шансът ми се топи двойно, като си пишем по скайп усещам,че тя не иска да продължи дълго разговорът.Все още мисля че имам минимален шанс, но вече не знам.От морето насам усещам че се промени към мен.
АА забравих да кажа че проверих какви са хапчетата, оказаха се анти-депресанти, но ги пих само два дена и после ги спрях, като разбрах, сега съм добре, но продължавам да се измъчвам...
Това е драги читатели, решили да прочетат плачевната ми реч,ако може съвет давайте, но такъв глупак като мен не заслужава...Преебах всичко...
Адиос Амигос