darkness848
09-08-2012, 16:50
Здравейте на всички...
Много исках да поговоря с някой и в крайна сметка реших да пиша тук...
Тази година се преместих в друго училище главно заради езика. С една дума ще кажа, че в новото училище ще се преподава само на испански.
Трябва да пътувам всеки ден, като пътя ми е около 30-40 минути, но това не ми е проблем. Повече ме притеснява факта, че не се познавам с никой, не знам учителите и... знаете... всички онези тревоги и проблеми, които притесняват всеки нов ученик.
В петък ми беше един вид "първият учебен ден". Като за начало беше доста трудно да си намеря класната стая. Разпитвах тук и там. След това, влязохме в клас, класната се представи, раздаде програмите и разписанието и си ни пусна по живо по здраво.
Това, което ме притеснява е следващата седмица. Тепърва ще се запознавам и с останалите учители, да не говорим и че не познавам никой от съучениците си.
Не знам как ще намирам кабинетите, в които ще се провеждат часовете, нито нищо. Също така и ми е притеснено дали учителите ще ми влязат един вид в положение, като им кажа, че все още не разбирам всичко от до.
Постоянно мисля за това... Сънувам... Катоо цялоо ужасТ. Представям си как започваме час и учителката ме пита нещо, а аз не мога да й отговоря... И как всички очи са вперени в мен... :/
Не искам да бъда най-готината в класа или нещо подобно. Още по-малко искам да изпъквам над всички...
Просто.. Исках да поговоря с някой, не знам... :( Опитах се да говоря с нашите, че ми е притеснено, а те отвърнаха "Ако искаш може да ти наемем гид да те развежда из училището?!" или пък "Ами като ти е толкова притеснено, спирай да ходиш и отивай да метеш улиците навън." ...
Не искам нищо подобно... Знам, че е само временно докато намеря приятели и учителите ме свикнат... :(
Кажете, вие как се справихте? Със сигурност ви е било трудно... Споделете опит... Може малко или много да си вдъхна кураж.. :D
Много исках да поговоря с някой и в крайна сметка реших да пиша тук...
Тази година се преместих в друго училище главно заради езика. С една дума ще кажа, че в новото училище ще се преподава само на испански.
Трябва да пътувам всеки ден, като пътя ми е около 30-40 минути, но това не ми е проблем. Повече ме притеснява факта, че не се познавам с никой, не знам учителите и... знаете... всички онези тревоги и проблеми, които притесняват всеки нов ученик.
В петък ми беше един вид "първият учебен ден". Като за начало беше доста трудно да си намеря класната стая. Разпитвах тук и там. След това, влязохме в клас, класната се представи, раздаде програмите и разписанието и си ни пусна по живо по здраво.
Това, което ме притеснява е следващата седмица. Тепърва ще се запознавам и с останалите учители, да не говорим и че не познавам никой от съучениците си.
Не знам как ще намирам кабинетите, в които ще се провеждат часовете, нито нищо. Също така и ми е притеснено дали учителите ще ми влязат един вид в положение, като им кажа, че все още не разбирам всичко от до.
Постоянно мисля за това... Сънувам... Катоо цялоо ужасТ. Представям си как започваме час и учителката ме пита нещо, а аз не мога да й отговоря... И как всички очи са вперени в мен... :/
Не искам да бъда най-готината в класа или нещо подобно. Още по-малко искам да изпъквам над всички...
Просто.. Исках да поговоря с някой, не знам... :( Опитах се да говоря с нашите, че ми е притеснено, а те отвърнаха "Ако искаш може да ти наемем гид да те развежда из училището?!" или пък "Ами като ти е толкова притеснено, спирай да ходиш и отивай да метеш улиците навън." ...
Не искам нищо подобно... Знам, че е само временно докато намеря приятели и учителите ме свикнат... :(
Кажете, вие как се справихте? Със сигурност ви е било трудно... Споделете опит... Може малко или много да си вдъхна кураж.. :D