Luscious_Heart
09-09-2012, 23:55
Пиша в тази категория, но проблемът ми не касае училището, а по-скоро приятелския кръг...
Така... Най-добрата ми приятелка ме запозна със страшно много хора и в момента аз движа предимно с нейните приятели. Харесват ми хората, но има проблем... Не мога да бъда себе си! А по принцип съм спонтанна, купонджийка, имам чувство за хумор и, може да прозвучи нескромно, не мисля, че ми липсват качества, заради които да ме уважават хората. Обаче вече не ми се получават нещата с лекота. Сама се улавям да се държа странно или неадекватно на моменти; изпитвам страаашна неувереност, а не разбирам поради какво.. Тя се чувства в свои води, тя е спечелила тези хора и с лекота общува с нови и печели и тяхното внимание. Ох, толкова бях уверена преди... какво се случи?! Приятелката ми много пъти отбелязва, че често изглеждам замислена и мълчалива, просто да не го мисля толкова. Да, но не мога. А ми е страшно мъчно заради всичкото това!!! Дори не мога да повярвам, скоро ставам на 18, а пиша такива глупости, деградирам ли, не зная. Може би някои от вас ще си помислят, че съм спешно зажадняла за внимание, за някой, който да се влюби в мен, но не е така... жадувам просто да си върна умението да бъда себе си.. тая индивидуалност, която като че ли губя по трасето.
Относно приятелката ми - в никакъв случай не искам да я копирам или дублирам, това би било пълна катастрофа. Ама аз самата вече губя своето "Аз" по някакъв странен начин..
Наскоро се сприятелих с едно момче от недалечен град, общуваме във фейсбук, а наживо също сме се виждали; в смисъл лятото се запознахме на един курорт. Едва тогава забелязах, че нея като я няма и ми е по-лесно... или по-скоро, когато са чисто нови хора, които нямат нищо общо с нас, ми е по-добре. Страничен човек наскоро ме посъветва да се държа с хората така, сякаш ги познавам от по-дълго.. Но ще се радвам да чуя и други съвети. :) Мерси предварителноо.
Така... Най-добрата ми приятелка ме запозна със страшно много хора и в момента аз движа предимно с нейните приятели. Харесват ми хората, но има проблем... Не мога да бъда себе си! А по принцип съм спонтанна, купонджийка, имам чувство за хумор и, може да прозвучи нескромно, не мисля, че ми липсват качества, заради които да ме уважават хората. Обаче вече не ми се получават нещата с лекота. Сама се улавям да се държа странно или неадекватно на моменти; изпитвам страаашна неувереност, а не разбирам поради какво.. Тя се чувства в свои води, тя е спечелила тези хора и с лекота общува с нови и печели и тяхното внимание. Ох, толкова бях уверена преди... какво се случи?! Приятелката ми много пъти отбелязва, че често изглеждам замислена и мълчалива, просто да не го мисля толкова. Да, но не мога. А ми е страшно мъчно заради всичкото това!!! Дори не мога да повярвам, скоро ставам на 18, а пиша такива глупости, деградирам ли, не зная. Може би някои от вас ще си помислят, че съм спешно зажадняла за внимание, за някой, който да се влюби в мен, но не е така... жадувам просто да си върна умението да бъда себе си.. тая индивидуалност, която като че ли губя по трасето.
Относно приятелката ми - в никакъв случай не искам да я копирам или дублирам, това би било пълна катастрофа. Ама аз самата вече губя своето "Аз" по някакъв странен начин..
Наскоро се сприятелих с едно момче от недалечен град, общуваме във фейсбук, а наживо също сме се виждали; в смисъл лятото се запознахме на един курорт. Едва тогава забелязах, че нея като я няма и ми е по-лесно... или по-скоро, когато са чисто нови хора, които нямат нищо общо с нас, ми е по-добре. Страничен човек наскоро ме посъветва да се държа с хората така, сякаш ги познавам от по-дълго.. Но ще се радвам да чуя и други съвети. :) Мерси предварителноо.