pismendrugar
09-10-2012, 17:22
Преди да прочетете тази част вижте
"Маска" [1/2] - http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/530584-quot-%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0-quot-1-2?p=10395507#post10395507
--------------------------------------------------------------------------------------
-Пиччч , старата ти къща прилича на лайно!!
-Млъкни ,все още е по-хубава от твоята.
-Добре ,добре.Мисля ,че Маска е в пространството под къщата.Един от нас
ще трябва да отиде и да провери ,а другият да чака от другата страна
за да не избяга.
-Базикаш се нали?Няма начин да отида там долу.Това си е твоята котка..
ти го направи.... каза Виктор
-Добре , нека да играем на камък ,ножица и хартия ?Освен ако не те е страх? казах аз
-"Камък ,ножица,хъртия раз ,два ...три...
Загубих.
Поместих ламарината ,която закриваше пространството под къщата.Взех фенерчето и Уолки-Толкито
и започнах да пълзя бавно навлизайки под къщата.Усетих много силна миризма..
Меришеше на мърша..
Включих Уолки-Толкито и казах:
-Викторе ,там ли си?
-"Тук е ТАНГО47" имали нещо нередно там долу?
-Престани да се лигавиш.Има нещо странно тук. отвърнах аз
-Какво искаш да кажеш?
-Смърди...Мерише на мърша..
-Да не е Маска?
-Наистина се надявам да не !! казах аз
Оставих Уолки-Толкито в джоба си и почнах да пълзя на пред светейки с фенерчето.
С придвижването ми напред ,миризмата ставаше все по-силна.Страхът в мен ,че това
може да е Маска се увеличаваше.Започнах да опипвам с ръце пространството околко мен.
Ръката ми напипа нещо и изтръпнах.
Козина.
Сърцето ми почна да бие силно ,като се приготвях емоционално за това ,което щях да видя.
Насочих фенерчето натам и казах в ужас:
-БОЖЕ ГОСПОДИ!!
-Какво става добре ли си ..Чух те да викаш?Маска ли е? .. каза Виктор
Достигнах Уолки-Толкито и казах:
-НЕ ,не е Маска!!
-Какво е тогава? отвърна Виктор
-Не знам...
Светнах отново и се загледах по-добре...
-Плъх е.
-Добре ,тогава продължавай да търсиш.Аз ще се опитам да влезна в къщата и да разгледам там.
каза Виктор
-Какво ? Не , не ходи вътре! Ами ако Маска наистина е долу и избяга?
-Това няма как да стане ....Сложих ламарината обратно и от двете страни, така че
няма как да избяга... каза Виктор
Погледнах назад и видях ,че казва истината..
-Защо ,го направи?
-Не се притеснявай ,човек..ти можеш да го отместиш лесно ако решиш.
Аз влизам в къщата.
-Добре но внимавай там вътре.И не пипай нищо!
-"Прието" приятел отвърна Виктор
Чух стъпки над главата ми.
-Викторе ,това ти ли си?
-"чччччхкхкх..БРАВО56.Тук ТАНГО47. Орелът кацна на посоченото място.Какво е твоето 20. Край чччххккхк"
-Глупак ,престани да се лигавиш! казах аз
Можех да го чуя как се смее по Уолки-ТОлкито и на мен ми стана смешно и почнах да се смея също.Той се
беше запътил към мойта стая.
-Пич ,много е тъмно тук.Сигурен ли си ,че наистина си оставил , дрехите си тук?
-Да ,сигурен съм ,трябва да има няколко тениски ,дънки и пуловери в малко кашонче.
-Тук няма никакви кашони.Ще проверя в гардероба. отвърна Виктор
Замислих се.Можеби майка ми просто беше раздала дрехите ми защото вече почваха да ми
умаляват.
Докато чаках ВИктор да ми каже какво е открил.Почнах да ритам напред назад с крака си ,
защото вече почваше да изтръпва от позицията ,която бях заел.И изведнъж ритнах нещо.
Чу се все едно ритам кофа или чиния.Насочих фенерчето на там и видях ,че това беше
малка паничка с нещо вътре..разпознах какво имаше вътре.
Котешка храна.
Беше различна от тази ,която ние давахме на Маска.Помислих си ,че майка ми я е оставила там
за да може Маска да не обикаля из квартала а да си стои там.Стори ми се като добра идея
и имаше смисъл в нея и си казах на ум -"Това е доста яко, мамо"
-Намерих ти дрехите. чу се гласъм на Виктор от Уолки-Толкито
-Супер ..къде беше кашончето? отвърнах аз
-Както казах , тук няма никакви кашони.Дрехите ти бяха подредени в гардероба.
За момент изтръпнах.Та това беше невъзможно.Бях оставил всичките си дрехи в
кашончето и го бях оставил до вратата.Някой ги беше закачил обратно в гардероба..
Но защо?
Виктор трябваше да излезе веднаха от там.
-Това не може да е истина Вики.Те трябваше да са в кашончето до вратата.Престани
да се лигавиш и просто ела отвън.
-Не се шегувам.В момента гледам към тях.Може би си мислил да ги сложиш в кашон ,но
си забравил.Също така...Пич ..явно обичаш да гледаш себе си..а?
-Какво?Какво искаш да кажеш? отвърнах объркано аз
-Стените ти пич..Хаха ,целите стени са покрити с твои снимки.Сигурно има над 100.
Да не би да си наел някой да -----------------
Тишина
Проверих Уолки-Толкито си да не би да се е изклиючило някакси.Беше си наред.Чувах стъпки,
но неможех да разбера на къде отиваше Виктор.Просто чаках да довърши изречението.
-Има някой в къщата!!! гласът му се чуваше слабо и пращеше.
Исках да му отговоря ,но ако този който е в къщата чуе гласъм ми по
Уолки-ТОлкито му?
-О ,господиииии... чу се гласът на Виктор
Човекът в къщата го беше намерил.Бях сигурен в това.Започнах да плача..Виктор беше
единственият ми приятел..и Маска. след това осъзнах.Ами ако Виктор му е казал ,че
съм отдолу под къщата?Какво можех да направя?Докато се чудех какво биз могъл да
направя чух гласът на Виктор през Уолки-Толкито.
-Той държи нещо пич. (ЧЧЧЧККХКК) Голяма торба.Хвърли я на земята. И...(ЧЧЧЧККХКК)
О ,боже (ЧЧЧЧКККХ)... торбата ...Мисля ,че мърда.
Бях парализиран.Исках да избягам вкъщи.Исках да спася Виктор.Исках да отида за помощ.
Исках да направя толкова много неща ,но бях замръзнал там отдолу.Докато лежах под
къщата и гледах към ълъла ,който беше точно под стаята ми.Насочих фенерчето настрани.
И дъхът ми спря от това което видях.
Животни.Дозини от тях.Всичките мъртви.Беше ли възможно и Маска да е из между тях?
За това ли беше цялата тази котешка храна под къщата.
В момента в който видях това знаех ,че трябва да излезна колкото се може по-бързо от
там.Веднага запълзях към изхода.Но той беше затворен с ламарината.-"Подяволите ,Викторе"
казах си аз на ум.Чувах някой да тича над мен.Чух Виктор да крещи.
Сабрах всичката си останала сила и почнах да бутам ламарината ,но не беше
достатъчно за да я отместя напълно.Опитах пак и този път почна да се мести много
по-лесно.Знаех ,че не съм единственият ,който се опитва да я отмеси ,имаше някой
от другата страна.Взех Уолки-Толкито и бях готов да се отбранявам.След като ламарината
се отмести напълно видях ръката на Виктор.Той ме издърпа.
-Давай , да се махаме от тук! СЕГА!! каза Виктор
Почнахме да тичаме.Докато тичахме Виктор изпусна своето Уолки-Толки.Той тръгна да се
връща ,но аз му казах да го зареже.Искахме да се приберем в тях възможно най-бързо
и тичайки през гората Виктор не спря да крещи:
-Снима ме,той ме снима..
Аз знаех ,че човекът вече имаше снимка на Виктор - От преди години ,когато си играехме
на кална война и уж чухме "робот".
Най-накрая стигнахме до къщата на Виктор и влезнахме в стаята му преди да се сабудят
родителите му.Попитах го за торбата ,която е носил човекът и дали найстина е мърдала.
Той каза ,че не е напълно сигурен.Неуспяхме да заспим и през цялото време наблюдавахме
през прозореца ,очаквайки човекът от къщата да се покаже.Прибрах се в нас същия ден
в 11:00pm.
Разказах на майка ми цялата история.Тя беше много ядосана ,защото се бях поставил в
такава опасна ситуация.Попитах я ,защо си е измислила всичките тези неща за това да не
безпокоим новите собственици..защо си е мислила ,че къщата е опасна?Тя ми хвана ръката
и я стисна много силно ..погледна ме право в очите и ми каза:
-Защото никога не съм слагала панички с котешка храна под къщата ни.Ти не си
единствения ,който я е видял ...
-Аз я видях също каза майка ми
Почуствах се замаян.В този момент разбрах толкова много.Разбрах ,защо тя изглеждаше
толкова нервно-притеснена в деня ,в които напускахме къщата.Разбрах ,защо се
опитваше да ме държи далеч от старта ни къща.
Тя знаеше.Знаеше ,че той си е правил къща под нашата къща.
Но ,това не беше краят на историята.
Същият ден ,в който се прибрах от къщата на Виктор след случката,аз влезнах в
хола и захвърлих всичките си неща на земята.Отидох да спя ,защото бях
много уморен и просто исках сън.Сабудих се от звука на мяукането на Маска.
Сърцето ми затуптя радостно.Той се беше прибрал.Съжелявах ,че
с Виктор се бяхме подложили на опасност а пък Маска вече е тук..но това нямаше толкова
голямо значение.Маска си беше в къщи!!!Станах от леглото и исках да я видя и погаля...
Мяукането продължи и аз го последвах.Чуваше се до дивана в хола ,засмях се малко като
си мислех ,че се е скрила и си играе околко дивана.Приближих се и казах:
-Добре дошла вкъщи, Маскаааа!
Когато с ужас видях ,че мяуканията идваха от Уолкито-Толкито
Маска никога не се прибра...
"Маска" [1/2] - http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/530584-quot-%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0-quot-1-2?p=10395507#post10395507
--------------------------------------------------------------------------------------
-Пиччч , старата ти къща прилича на лайно!!
-Млъкни ,все още е по-хубава от твоята.
-Добре ,добре.Мисля ,че Маска е в пространството под къщата.Един от нас
ще трябва да отиде и да провери ,а другият да чака от другата страна
за да не избяга.
-Базикаш се нали?Няма начин да отида там долу.Това си е твоята котка..
ти го направи.... каза Виктор
-Добре , нека да играем на камък ,ножица и хартия ?Освен ако не те е страх? казах аз
-"Камък ,ножица,хъртия раз ,два ...три...
Загубих.
Поместих ламарината ,която закриваше пространството под къщата.Взех фенерчето и Уолки-Толкито
и започнах да пълзя бавно навлизайки под къщата.Усетих много силна миризма..
Меришеше на мърша..
Включих Уолки-Толкито и казах:
-Викторе ,там ли си?
-"Тук е ТАНГО47" имали нещо нередно там долу?
-Престани да се лигавиш.Има нещо странно тук. отвърнах аз
-Какво искаш да кажеш?
-Смърди...Мерише на мърша..
-Да не е Маска?
-Наистина се надявам да не !! казах аз
Оставих Уолки-Толкито в джоба си и почнах да пълзя на пред светейки с фенерчето.
С придвижването ми напред ,миризмата ставаше все по-силна.Страхът в мен ,че това
може да е Маска се увеличаваше.Започнах да опипвам с ръце пространството околко мен.
Ръката ми напипа нещо и изтръпнах.
Козина.
Сърцето ми почна да бие силно ,като се приготвях емоционално за това ,което щях да видя.
Насочих фенерчето натам и казах в ужас:
-БОЖЕ ГОСПОДИ!!
-Какво става добре ли си ..Чух те да викаш?Маска ли е? .. каза Виктор
Достигнах Уолки-Толкито и казах:
-НЕ ,не е Маска!!
-Какво е тогава? отвърна Виктор
-Не знам...
Светнах отново и се загледах по-добре...
-Плъх е.
-Добре ,тогава продължавай да търсиш.Аз ще се опитам да влезна в къщата и да разгледам там.
каза Виктор
-Какво ? Не , не ходи вътре! Ами ако Маска наистина е долу и избяга?
-Това няма как да стане ....Сложих ламарината обратно и от двете страни, така че
няма как да избяга... каза Виктор
Погледнах назад и видях ,че казва истината..
-Защо ,го направи?
-Не се притеснявай ,човек..ти можеш да го отместиш лесно ако решиш.
Аз влизам в къщата.
-Добре но внимавай там вътре.И не пипай нищо!
-"Прието" приятел отвърна Виктор
Чух стъпки над главата ми.
-Викторе ,това ти ли си?
-"чччччхкхкх..БРАВО56.Тук ТАНГО47. Орелът кацна на посоченото място.Какво е твоето 20. Край чччххккхк"
-Глупак ,престани да се лигавиш! казах аз
Можех да го чуя как се смее по Уолки-ТОлкито и на мен ми стана смешно и почнах да се смея също.Той се
беше запътил към мойта стая.
-Пич ,много е тъмно тук.Сигурен ли си ,че наистина си оставил , дрехите си тук?
-Да ,сигурен съм ,трябва да има няколко тениски ,дънки и пуловери в малко кашонче.
-Тук няма никакви кашони.Ще проверя в гардероба. отвърна Виктор
Замислих се.Можеби майка ми просто беше раздала дрехите ми защото вече почваха да ми
умаляват.
Докато чаках ВИктор да ми каже какво е открил.Почнах да ритам напред назад с крака си ,
защото вече почваше да изтръпва от позицията ,която бях заел.И изведнъж ритнах нещо.
Чу се все едно ритам кофа или чиния.Насочих фенерчето на там и видях ,че това беше
малка паничка с нещо вътре..разпознах какво имаше вътре.
Котешка храна.
Беше различна от тази ,която ние давахме на Маска.Помислих си ,че майка ми я е оставила там
за да може Маска да не обикаля из квартала а да си стои там.Стори ми се като добра идея
и имаше смисъл в нея и си казах на ум -"Това е доста яко, мамо"
-Намерих ти дрехите. чу се гласъм на Виктор от Уолки-Толкито
-Супер ..къде беше кашончето? отвърнах аз
-Както казах , тук няма никакви кашони.Дрехите ти бяха подредени в гардероба.
За момент изтръпнах.Та това беше невъзможно.Бях оставил всичките си дрехи в
кашончето и го бях оставил до вратата.Някой ги беше закачил обратно в гардероба..
Но защо?
Виктор трябваше да излезе веднаха от там.
-Това не може да е истина Вики.Те трябваше да са в кашончето до вратата.Престани
да се лигавиш и просто ела отвън.
-Не се шегувам.В момента гледам към тях.Може би си мислил да ги сложиш в кашон ,но
си забравил.Също така...Пич ..явно обичаш да гледаш себе си..а?
-Какво?Какво искаш да кажеш? отвърнах объркано аз
-Стените ти пич..Хаха ,целите стени са покрити с твои снимки.Сигурно има над 100.
Да не би да си наел някой да -----------------
Тишина
Проверих Уолки-Толкито си да не би да се е изклиючило някакси.Беше си наред.Чувах стъпки,
но неможех да разбера на къде отиваше Виктор.Просто чаках да довърши изречението.
-Има някой в къщата!!! гласът му се чуваше слабо и пращеше.
Исках да му отговоря ,но ако този който е в къщата чуе гласъм ми по
Уолки-ТОлкито му?
-О ,господиииии... чу се гласът на Виктор
Човекът в къщата го беше намерил.Бях сигурен в това.Започнах да плача..Виктор беше
единственият ми приятел..и Маска. след това осъзнах.Ами ако Виктор му е казал ,че
съм отдолу под къщата?Какво можех да направя?Докато се чудех какво биз могъл да
направя чух гласът на Виктор през Уолки-Толкито.
-Той държи нещо пич. (ЧЧЧЧККХКК) Голяма торба.Хвърли я на земята. И...(ЧЧЧЧККХКК)
О ,боже (ЧЧЧЧКККХ)... торбата ...Мисля ,че мърда.
Бях парализиран.Исках да избягам вкъщи.Исках да спася Виктор.Исках да отида за помощ.
Исках да направя толкова много неща ,но бях замръзнал там отдолу.Докато лежах под
къщата и гледах към ълъла ,който беше точно под стаята ми.Насочих фенерчето настрани.
И дъхът ми спря от това което видях.
Животни.Дозини от тях.Всичките мъртви.Беше ли възможно и Маска да е из между тях?
За това ли беше цялата тази котешка храна под къщата.
В момента в който видях това знаех ,че трябва да излезна колкото се може по-бързо от
там.Веднага запълзях към изхода.Но той беше затворен с ламарината.-"Подяволите ,Викторе"
казах си аз на ум.Чувах някой да тича над мен.Чух Виктор да крещи.
Сабрах всичката си останала сила и почнах да бутам ламарината ,но не беше
достатъчно за да я отместя напълно.Опитах пак и този път почна да се мести много
по-лесно.Знаех ,че не съм единственият ,който се опитва да я отмеси ,имаше някой
от другата страна.Взех Уолки-Толкито и бях готов да се отбранявам.След като ламарината
се отмести напълно видях ръката на Виктор.Той ме издърпа.
-Давай , да се махаме от тук! СЕГА!! каза Виктор
Почнахме да тичаме.Докато тичахме Виктор изпусна своето Уолки-Толки.Той тръгна да се
връща ,но аз му казах да го зареже.Искахме да се приберем в тях възможно най-бързо
и тичайки през гората Виктор не спря да крещи:
-Снима ме,той ме снима..
Аз знаех ,че човекът вече имаше снимка на Виктор - От преди години ,когато си играехме
на кална война и уж чухме "робот".
Най-накрая стигнахме до къщата на Виктор и влезнахме в стаята му преди да се сабудят
родителите му.Попитах го за торбата ,която е носил човекът и дали найстина е мърдала.
Той каза ,че не е напълно сигурен.Неуспяхме да заспим и през цялото време наблюдавахме
през прозореца ,очаквайки човекът от къщата да се покаже.Прибрах се в нас същия ден
в 11:00pm.
Разказах на майка ми цялата история.Тя беше много ядосана ,защото се бях поставил в
такава опасна ситуация.Попитах я ,защо си е измислила всичките тези неща за това да не
безпокоим новите собственици..защо си е мислила ,че къщата е опасна?Тя ми хвана ръката
и я стисна много силно ..погледна ме право в очите и ми каза:
-Защото никога не съм слагала панички с котешка храна под къщата ни.Ти не си
единствения ,който я е видял ...
-Аз я видях също каза майка ми
Почуствах се замаян.В този момент разбрах толкова много.Разбрах ,защо тя изглеждаше
толкова нервно-притеснена в деня ,в които напускахме къщата.Разбрах ,защо се
опитваше да ме държи далеч от старта ни къща.
Тя знаеше.Знаеше ,че той си е правил къща под нашата къща.
Но ,това не беше краят на историята.
Същият ден ,в който се прибрах от къщата на Виктор след случката,аз влезнах в
хола и захвърлих всичките си неща на земята.Отидох да спя ,защото бях
много уморен и просто исках сън.Сабудих се от звука на мяукането на Маска.
Сърцето ми затуптя радостно.Той се беше прибрал.Съжелявах ,че
с Виктор се бяхме подложили на опасност а пък Маска вече е тук..но това нямаше толкова
голямо значение.Маска си беше в къщи!!!Станах от леглото и исках да я видя и погаля...
Мяукането продължи и аз го последвах.Чуваше се до дивана в хола ,засмях се малко като
си мислех ,че се е скрила и си играе околко дивана.Приближих се и казах:
-Добре дошла вкъщи, Маскаааа!
Когато с ужас видях ,че мяуканията идваха от Уолкито-Толкито
Маска никога не се прибра...