pismendrugar
09-10-2012, 17:25
Ако не сте чели предишните части от поредицата ги прочетете ,за да разберете
за какво става въпрос.
Част 1 - "Стъпки" - http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/528738-%E2%80%9C%D0%A1%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8%E2%8 0%9D
Част 2 - "Балони" - http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/528929-quot-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-quot-1-2?p=10357706#post10357706
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Прекарах лятото преди първия учебен ден в учене как да се катеря по дърво.
Имаше едно специално борово дърво на ,което се учех.То се намираше не далеч
от къщата и все едно беше направено точно за мен.Имаше клони ,които бяха високи
точно толкова ,че да мога да се хвана за тях и да се покатеря.За няколко дни
се бях научил да се изкачвам върху ниските клони на ,които просто си седях ,
размахвайки краката си във въздуха.Дървото беше достатъчно високо ,че да се
вижда от прозореца в кухнията ни.С майка ми се бяхме разбрали ,че мога да си
играя на дървото само когато тя е в кухнията ,за да може да ме наглежда от
прозореца.
С изтичането на лятото ,уменята ми да се катеря на дърво се бяха повишили доста.
Колкото по-високо се кътерех по дървото ,толкова клоните ставаха по-крехки и лесно
чупливи.Така че ,играта се промени ...започнах да се концентрирам над това колко
бързо ще се изкатеря до конкретното място.
Бях натрупал самоуверенност и един следобед реших да се опитам да се покатеря
още по-високо знаейки ,че клоните са по крехки...
Паднах от пет метра и си счупих раката много лошо на две места.Майка ми тичаше
към мен крещейки , помня че я чувах сякаш беше под вода ..не помня какво точно
викаше ,но помня ,че бях изненадан колко бял беше кокалът на ръката ми.
Щях да започно първия си учебен ден с гипс , а дори нямах приятели да се
разпишат върху него.Майка ми се чувстваше ужасно и за това ден преди да
започне училището тя ми донесе котка.Беше още бебе ,а шарките й бяха в
бяло и оранжево.Веднага щом видях лецето й разбрах ,какво ще е името
й.Кръстих я Маска ,защото половината й лице беше бяло а другата
половина беше оранжева.
Маска беше външна котка.Майка ми не искаше да я отглеждаме вътре,
защото щеше да сасипе мебелите.Маска беше свикнала с къщата и
винаги я намирахме да гони разни буболечки в двора.Веднъж й
дадохме малко риба и от там тя научи звука на отваряне на
консервата.Всеки път когато чуеше този звук идваше пред
входната врата.
Понякога Маска се криеше в пространството под къщата и ние
се опитвахме да го проследим и извадим ,но без успех,защото там беше
мръсно и тъмно.
Последният път когато тя пак избяга и се скри под къщата ,беше всъщност
последният ни ден в къщата.Майка ми трябваше да пусне къщата
за продаване и ние почнахме да сабираме нещата си в кашони.
Нямахме много неща и за това аз си бях сабрал бързо всички неща
които имах.Майка ми знаеше ,че това преместване щеше да ми се
отрази и осъзнаваше ,че съм тъжен от този факт.Маска се показа за малко
от пространството под къщата докато ние се бяхме запътили към камиона ,който
щеше да пренесе вещите ни до новата къща.Майка ми се раздразни ,защото
в цялата бъркотия непомнеше къде беше оставила рибената консерва ,която
използвахме за да примамим Маска да дойде при нас.Каза на човека от
камиона да изчака отиде да провери дали не е излезнала от задната страна
където също имаше нещо като мини вход за пространството под къщата.
Върна се с Маска много бързо ,но изглеждаше доста нервна.Направи
бърз телефонен разговори и каза ,че е говорила с човека от недвижимите
имоти и ,че напускаме къщата още днес. (Първоначално искахме да останем
поне 1 седмица преди за напуснем къщата като за последно.. и си бяхме
оставили неща в къщата за една седмица /дрехи,храна.../)Майка ми ми
съобщи новината ,че се местим още днес все едно беше много добра
новина ,но аз не се чувствах така.Бях си оставил любимите дрехи в къщата и помолих
майка ми да отида да ги сабера на бързо ,но тя ми отговори ,че помнякога е по-добре
просто да си купиш нови неща ,като напускаш старо място,бях объркан.
Също така я попитах дали поне може да се обадя на Виктор да се
сбогуваме ,но тя ми отвърна ,че бих могъл да му се обадя от новата къща.
Успях да запазя приятелството си с Виктор с години ,което е изненадващо като се имаше на
предвид ,че щяхме да учим в различни училища.Родителите ни бяха близки приятели, и те
знаеха ,че приятелството ни значи много за нас и ,затова постоянно намираха начини
да се виждаме поне веднъж в седмицата.За коледа родителите ни сабраха пари и ни купиха
Уолки-Толкита ,които бяха покриваха дистанцията от нас до тях така че да можем да се чуваме
когато поискаме.Когато си бяхме на гости ги използвахме в къщата и говорехме с кодови имена,
които бяхме чули по телевизията.Благодарение на родителите си ние успяхме да запазим
приятелството си.
Бях в къщата на Виктор, с преспиване ,майка ми се обади да ми каже лека нощ.
(тя винаги беше много бдителна дори и когато неможеше да ме наглежда, но аз бях свикнал с това
и дори не ми правеше впечатление ,дори и ако на Виктор му се струваше странно.)
Тя звучеше разстроена.
Маска беше изчезнала.
Помня ,че беше събота вечер , защото прекарах една нощ в къщата на Виктор преди това.
И на следващия ден (т.е Неделя)тряваше да се прибера ,защото в Понеделник
трябваше да ходим на училище.Маска я намаше още от Петък следобед.Но майка
ми беше решила да ми каже чак в Събота защото си е мислела ,че Маска ще сe
прибере преди аз да се прибера.Все пак тя ми каза да не се тревожа и ,че щяла да се прибере.
Но Маска така и не се прибра.
Три седмици след това щях да преспя отново в къщата на Виктор и още бях разстроен ,че Маска я няма,
Но майка ми ми беше разказвала за котки ,които били изчезнали за месеци и след това се
прибирали при стопаните си.Също така ми каза ,че котките винаги помнили къде е домът им и се прибирали
сами.Обяснявах на Виктор всичко това ,до момента в ,който той ме прекъсна и каза:
-Ами ако Маска е мислила за грешният дом?
-Какво? казах объркано аз..
-Може би Маска се е върнала в старата ви къща. отвърна Виктор
-Това е страхотно!!! казах аз
-Утре ще накарам баща ми да ни закара до старата ти къща ,за да можем да проверим. каза Виктор
-Не няма да му казваме.Майка ми каза ,че не иска да се връщами при старата ни
къща ,защото новите собственици не искат да бъдат обезпокоявани. възкликнах аз
-Добре, тогава ще отидем пеша сами ,утре.
-НЕ! Ако баща ти разбере ,ще каже на майка ми...Трябва да отидем тази вечер...
Не ми отне много време да убедя Виктор ,защото в повечето от случаите той излизаше
с подобни идеи.Но никога не се бяхме измъквали от къщата досега.
Стаята му беше на първия етаж ,така че не ни беше много трудно да излезе от къщата през
прозореца.Преди да излезем взехме две фенерчета и Уолки-Толкитата с нас.
Имаше два начина да отидем от къщата на Виктор до старата ми къща.
Да минем по заобиколният път през всички улици ,което щеше
да ни отнеме околко два часа или да минем на пряко през горичката ,което щеше да ни
отнеме околко 30 минути.Предложих на Виктор да минем през улиците ,но той отказа и каза
че ако искам да дойде с мен трябва да минем през гората.Съгласих се ,защото не ми се ходеше
сам.
Горичката беше доста по-неужасяваща с приятел.Минавахме през участък от гората
с дебели дърва и корените излизаха извън праста.Спънах се на един корен и паднах.
Докато търсих фенерчето , за да светна и да видя от какво съм се спънал чух Виктор да казва:
-Хаха , искаш ли да поплуваме?
Насочих светлината от фенерчето си към него и видях дупката пълна с мръсна вода ,до която
се бях сабудил преди толкова години.Усетих нещо като бучка засядаща в гърлото
ми и едва не заплаках. Тръгнах леко към Виктор и му казах:
Престани да се базикаш! Видя ,че се спънах от корена и вместо да ми помогнеш ти се
шегуваш до тази дупка с мръсна вода.
Виктор се усмихна и след секунда чухме звук от пълзене между храстите и околко нас.
Физиономията му се вцепени и двамата бяхме уплашени.Мразех тази гора.Насочихме
фенерчетата на местата от ,които се чуваха звуците и видяхме...видяхме ,че това е
плъх.Започна да се смея леко нервно и след това двамата видяхме как плъха избяга.
Виктор ме удари в рамото на шега и усмивката на лицето му почна да се връща.
Ускорихме крачките си и излязохме от гората бързо от колкото предполагахме.
Намирахме се в старя ми квартал.Оставаше ни още един завой и щяхме да се озовем
пред старата ми къща.След като видях старата си къща от далеч ,почнаха да ме обземат
познати чувства от тогава когато се бях сабудил в гората и вече наближавах дома си.
С едната разлика ,че този път светлините на къщата бяха угасени.
Също от тази дистанция виждах дървото на което се учих да се катеря.
С приближаването ни до къщата можех да видя ,че моравата изглеждаше ужасно.
Изглеждаше ,всякаш не беше косена от месеци.Не беше приятно да видя стария си дом
в подобно състоятени.Защо майка ми я интересуваше това да не притеснявам новите
собстеници ,като те се интересуваха толкова малко за това как изглежда къщата.
И тогава осъзнах...
Нямаше нови собственици.
Къщата беше изоставена.Защо майка ми би ме излъгала?От друга страна това ми се стори
като добро нещо ,защото сега нямаше да се притесняваме от това да не бъдем хванати от
новото семейство.Без нови собственици ,задачата ни щеше да буде много по-лесна.
Виктор прекъсна мислите ми като каза:
Линк към останалата част от историята.(Просто макс. е 10,000 символа на пост.) http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/530583-quot-%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0-quot-2-2?p=10395499#post10395499
за какво става въпрос.
Част 1 - "Стъпки" - http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/528738-%E2%80%9C%D0%A1%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8%E2%8 0%9D
Част 2 - "Балони" - http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/528929-quot-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-quot-1-2?p=10357706#post10357706
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Прекарах лятото преди първия учебен ден в учене как да се катеря по дърво.
Имаше едно специално борово дърво на ,което се учех.То се намираше не далеч
от къщата и все едно беше направено точно за мен.Имаше клони ,които бяха високи
точно толкова ,че да мога да се хвана за тях и да се покатеря.За няколко дни
се бях научил да се изкачвам върху ниските клони на ,които просто си седях ,
размахвайки краката си във въздуха.Дървото беше достатъчно високо ,че да се
вижда от прозореца в кухнията ни.С майка ми се бяхме разбрали ,че мога да си
играя на дървото само когато тя е в кухнията ,за да може да ме наглежда от
прозореца.
С изтичането на лятото ,уменята ми да се катеря на дърво се бяха повишили доста.
Колкото по-високо се кътерех по дървото ,толкова клоните ставаха по-крехки и лесно
чупливи.Така че ,играта се промени ...започнах да се концентрирам над това колко
бързо ще се изкатеря до конкретното място.
Бях натрупал самоуверенност и един следобед реших да се опитам да се покатеря
още по-високо знаейки ,че клоните са по крехки...
Паднах от пет метра и си счупих раката много лошо на две места.Майка ми тичаше
към мен крещейки , помня че я чувах сякаш беше под вода ..не помня какво точно
викаше ,но помня ,че бях изненадан колко бял беше кокалът на ръката ми.
Щях да започно първия си учебен ден с гипс , а дори нямах приятели да се
разпишат върху него.Майка ми се чувстваше ужасно и за това ден преди да
започне училището тя ми донесе котка.Беше още бебе ,а шарките й бяха в
бяло и оранжево.Веднага щом видях лецето й разбрах ,какво ще е името
й.Кръстих я Маска ,защото половината й лице беше бяло а другата
половина беше оранжева.
Маска беше външна котка.Майка ми не искаше да я отглеждаме вътре,
защото щеше да сасипе мебелите.Маска беше свикнала с къщата и
винаги я намирахме да гони разни буболечки в двора.Веднъж й
дадохме малко риба и от там тя научи звука на отваряне на
консервата.Всеки път когато чуеше този звук идваше пред
входната врата.
Понякога Маска се криеше в пространството под къщата и ние
се опитвахме да го проследим и извадим ,но без успех,защото там беше
мръсно и тъмно.
Последният път когато тя пак избяга и се скри под къщата ,беше всъщност
последният ни ден в къщата.Майка ми трябваше да пусне къщата
за продаване и ние почнахме да сабираме нещата си в кашони.
Нямахме много неща и за това аз си бях сабрал бързо всички неща
които имах.Майка ми знаеше ,че това преместване щеше да ми се
отрази и осъзнаваше ,че съм тъжен от този факт.Маска се показа за малко
от пространството под къщата докато ние се бяхме запътили към камиона ,който
щеше да пренесе вещите ни до новата къща.Майка ми се раздразни ,защото
в цялата бъркотия непомнеше къде беше оставила рибената консерва ,която
използвахме за да примамим Маска да дойде при нас.Каза на човека от
камиона да изчака отиде да провери дали не е излезнала от задната страна
където също имаше нещо като мини вход за пространството под къщата.
Върна се с Маска много бързо ,но изглеждаше доста нервна.Направи
бърз телефонен разговори и каза ,че е говорила с човека от недвижимите
имоти и ,че напускаме къщата още днес. (Първоначално искахме да останем
поне 1 седмица преди за напуснем къщата като за последно.. и си бяхме
оставили неща в къщата за една седмица /дрехи,храна.../)Майка ми ми
съобщи новината ,че се местим още днес все едно беше много добра
новина ,но аз не се чувствах така.Бях си оставил любимите дрехи в къщата и помолих
майка ми да отида да ги сабера на бързо ,но тя ми отговори ,че помнякога е по-добре
просто да си купиш нови неща ,като напускаш старо място,бях объркан.
Също така я попитах дали поне може да се обадя на Виктор да се
сбогуваме ,но тя ми отвърна ,че бих могъл да му се обадя от новата къща.
Успях да запазя приятелството си с Виктор с години ,което е изненадващо като се имаше на
предвид ,че щяхме да учим в различни училища.Родителите ни бяха близки приятели, и те
знаеха ,че приятелството ни значи много за нас и ,затова постоянно намираха начини
да се виждаме поне веднъж в седмицата.За коледа родителите ни сабраха пари и ни купиха
Уолки-Толкита ,които бяха покриваха дистанцията от нас до тях така че да можем да се чуваме
когато поискаме.Когато си бяхме на гости ги използвахме в къщата и говорехме с кодови имена,
които бяхме чули по телевизията.Благодарение на родителите си ние успяхме да запазим
приятелството си.
Бях в къщата на Виктор, с преспиване ,майка ми се обади да ми каже лека нощ.
(тя винаги беше много бдителна дори и когато неможеше да ме наглежда, но аз бях свикнал с това
и дори не ми правеше впечатление ,дори и ако на Виктор му се струваше странно.)
Тя звучеше разстроена.
Маска беше изчезнала.
Помня ,че беше събота вечер , защото прекарах една нощ в къщата на Виктор преди това.
И на следващия ден (т.е Неделя)тряваше да се прибера ,защото в Понеделник
трябваше да ходим на училище.Маска я намаше още от Петък следобед.Но майка
ми беше решила да ми каже чак в Събота защото си е мислела ,че Маска ще сe
прибере преди аз да се прибера.Все пак тя ми каза да не се тревожа и ,че щяла да се прибере.
Но Маска така и не се прибра.
Три седмици след това щях да преспя отново в къщата на Виктор и още бях разстроен ,че Маска я няма,
Но майка ми ми беше разказвала за котки ,които били изчезнали за месеци и след това се
прибирали при стопаните си.Също така ми каза ,че котките винаги помнили къде е домът им и се прибирали
сами.Обяснявах на Виктор всичко това ,до момента в ,който той ме прекъсна и каза:
-Ами ако Маска е мислила за грешният дом?
-Какво? казах объркано аз..
-Може би Маска се е върнала в старата ви къща. отвърна Виктор
-Това е страхотно!!! казах аз
-Утре ще накарам баща ми да ни закара до старата ти къща ,за да можем да проверим. каза Виктор
-Не няма да му казваме.Майка ми каза ,че не иска да се връщами при старата ни
къща ,защото новите собственици не искат да бъдат обезпокоявани. възкликнах аз
-Добре, тогава ще отидем пеша сами ,утре.
-НЕ! Ако баща ти разбере ,ще каже на майка ми...Трябва да отидем тази вечер...
Не ми отне много време да убедя Виктор ,защото в повечето от случаите той излизаше
с подобни идеи.Но никога не се бяхме измъквали от къщата досега.
Стаята му беше на първия етаж ,така че не ни беше много трудно да излезе от къщата през
прозореца.Преди да излезем взехме две фенерчета и Уолки-Толкитата с нас.
Имаше два начина да отидем от къщата на Виктор до старата ми къща.
Да минем по заобиколният път през всички улици ,което щеше
да ни отнеме околко два часа или да минем на пряко през горичката ,което щеше да ни
отнеме околко 30 минути.Предложих на Виктор да минем през улиците ,но той отказа и каза
че ако искам да дойде с мен трябва да минем през гората.Съгласих се ,защото не ми се ходеше
сам.
Горичката беше доста по-неужасяваща с приятел.Минавахме през участък от гората
с дебели дърва и корените излизаха извън праста.Спънах се на един корен и паднах.
Докато търсих фенерчето , за да светна и да видя от какво съм се спънал чух Виктор да казва:
-Хаха , искаш ли да поплуваме?
Насочих светлината от фенерчето си към него и видях дупката пълна с мръсна вода ,до която
се бях сабудил преди толкова години.Усетих нещо като бучка засядаща в гърлото
ми и едва не заплаках. Тръгнах леко към Виктор и му казах:
Престани да се базикаш! Видя ,че се спънах от корена и вместо да ми помогнеш ти се
шегуваш до тази дупка с мръсна вода.
Виктор се усмихна и след секунда чухме звук от пълзене между храстите и околко нас.
Физиономията му се вцепени и двамата бяхме уплашени.Мразех тази гора.Насочихме
фенерчетата на местата от ,които се чуваха звуците и видяхме...видяхме ,че това е
плъх.Започна да се смея леко нервно и след това двамата видяхме как плъха избяга.
Виктор ме удари в рамото на шега и усмивката на лицето му почна да се връща.
Ускорихме крачките си и излязохме от гората бързо от колкото предполагахме.
Намирахме се в старя ми квартал.Оставаше ни още един завой и щяхме да се озовем
пред старата ми къща.След като видях старата си къща от далеч ,почнаха да ме обземат
познати чувства от тогава когато се бях сабудил в гората и вече наближавах дома си.
С едната разлика ,че този път светлините на къщата бяха угасени.
Също от тази дистанция виждах дървото на което се учих да се катеря.
С приближаването ни до къщата можех да видя ,че моравата изглеждаше ужасно.
Изглеждаше ,всякаш не беше косена от месеци.Не беше приятно да видя стария си дом
в подобно състоятени.Защо майка ми я интересуваше това да не притеснявам новите
собстеници ,като те се интересуваха толкова малко за това как изглежда къщата.
И тогава осъзнах...
Нямаше нови собственици.
Къщата беше изоставена.Защо майка ми би ме излъгала?От друга страна това ми се стори
като добро нещо ,защото сега нямаше да се притесняваме от това да не бъдем хванати от
новото семейство.Без нови собственици ,задачата ни щеше да буде много по-лесна.
Виктор прекъсна мислите ми като каза:
Линк към останалата част от историята.(Просто макс. е 10,000 символа на пост.) http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/530583-quot-%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0-quot-2-2?p=10395499#post10395499