View Full Version : "Емил и Мона".. една история за любов, приятелство и още нещо
SunshineM
09-13-2012, 10:05
Здравейте, аз се казвам Милена и съм на 14 години. Тук ще публикувам в последователност, частите от моята най-нова история " Емил и Мона". Надявам се да ви хареса :)
SunshineM
09-13-2012, 10:42
1 част. Мона преди и сега.
Мона е момиче от малък град, но винаги се е стремяла да не изглежда така. Сега тя е умна, висока и красива, но когато беше на четиринадесет тя нямаше приятели, с които да излиза всеки ден, компания, в която да се забавлява, никое момче не си падаше по нея.. като цяло беше изолирана личност във всяко едно отношение. Тя беше момиче, надрасло възрастта си. Търсеше любов, история, романтика.. Сега е момичето, което всеки иска да има, момичето, което изпиват с поглед, момичето, с което иска да си легне всяко момче. Тя обаче не е глупава, за да се връзва на комплиментите на днешните момчета.
Доста се е променила, сега е на шестнадесет. Все още обича онова момче от парка.. Емилм въпреки че знае какво се случи между тях.
2 част. Историята.
Срещна се с него случайно. Тя обичаше да ходи в градския парк и да чете книга, а той караше скейтборд с бандата си. Всички бяха еднакви, но той и направи впечатление. Наблюдаваше го внимателно, всичко, което правеше, всеки дъх, който си поемаше, всяка една крачка, но щом той я погледне тя извръща поглед. В продължение на месец от лятната ваканция продължаваха тези зрителни контакти. Един ден той се доближи до нея и я заговори.
-Защо си сама тук? Идваш всеки ден, но всеки път сама?-прошепна Емил, сякаш го е страх някой друг да не го чуе.
-Защото обичам спокойствието. Приятно ми е, аз съм Мона.- Тя протегна ръка за поздрав.
-Емил. Е, искаш ли да се поразходим наоколо?
-С удоволствие.
Така се разхождаха дълго. Щом започна да се стъмва, той я изпрати. Не си размениха никакви контакти, защото знаеха, че на другия ден пак ще се срещнат. Без уговорка, без суета..сякаш съдбата ги побутваше да са заедно.
DisappointedDreamer
09-13-2012, 12:03
1. Как изглежда едно момиче от малък град?
2. Имам чувството че си някое 14 годишно, което си мисли, че е по-зряло от своите връстници. Затова и пишеш истории, където 14 годишни девойки са "надрасли възрастта си". Ми, не е така. Някой ден ще го осъзнаеш.
3. За 2 години тя е станала умна, висока и красива. Пропуснала си слаба. *ирония*
4. "Тя обаче не е глупава, за да се връзва на комплиментите на днешните момчета. " - Сериозно? Защо комплиментите направени от момчета трябва непременно да означават сваляй гащичките? Какви са днешните момчета, впрочем?
5. Тя е неземно хубава, перфектна и други тинтири минтири, и ох каква изненада! Той също е различен, а всички останали са еднакви. Много предсказуема история. Много детско. Сладко е за момиченце на 12 години, но по такъв начин няма да грабнеш никого другиго. Хубаво, айде. Той и е направил впечатление. Как? С какво той е привлякъл вниманието и? Опиши малко, вмъкни части от въшния им вид (начина по който кръстосват вежди, когато мислят или са ядосани; хапенето на устни при възбуда или нервност; облизването или хапенето на устни; трапчинките подскачайки редом до усмивката и. Малко описания. Правят историята интересна. Стига описанията да не са клишета).
Като цяло не ми харесва. Всичко е много предсказуемо и детинско. Липсват епитети, липсват описания, метафори, сравнения (ох, тук се обажда поетичната ми душа). Хубаво е че се опитваш да пишеш, ама има още много хляб да ядеш преди това да стане добро. Чети, чети и чети. Продължавай да пишеш. С времето ще се усъвършенстваш, пък и мненията/мислите/възгледите ти ще се променят, и ще избягваш (надявам се) захаросаните клишетата и перфектните герои и героини. Защото такива просто няма.
SunshineM
09-13-2012, 12:14
Добре, като не ти харесва просто не я чети :) И пусни ти някаква история от "поетичната ти душа", за да я видя :) И да, ще продължавам да пиша, защото на някои хора това им харесва!
pifiella
09-13-2012, 12:40
DisappointedDreamer има как да е детиснко и предсказуемо,та тя е на 14...
Първата част не е добре описана.
Мона е момиче от малък град, но винаги се е стремяла да не изглежда така.
Тук не даваш представа как изглеждат останалите момичета от малкия град. Не се разбира как изглежда. Това изречение е като подхвърлено. Липсват описания, подробни описания, които да ни накарат да харесаме героя.
Сега тя е умна, висока и красива, но когато беше на четиринадесет тя нямаше приятели, с които да излиза всеки ден, компания, в която да се забавлява, никое момче не си падаше по нея.. като цяло беше изолирана личност във всяко едно отношение. Тя беше момиче, надрасло възрастта си. Търсеше любов, история, романтика.
Тази част ми прилича на толкова много други истории. Толкова много момичета имат същите терзания, същите несгоди и проблеми. Защо да прочетем точно тази? Ето на този въпрос трябваше да отговориш.
Тя обаче не е глупава, за да се връзва на комплиментите на днешните момчета.
Днешните момчета. Клише е. Избягвай ги. Изказът също не е на ниво.
Доста се е променила, сега е на шестнадесет. Все още обича онова момче от парка.. Емилм въпреки че знае какво се случи между тях.
Тук има пунктуационни грешки. "Въпреки че знае какво се случи между тях." Разбира се, че знае, нали и се е случило. "Въпреки случилото се между тях", е по-правилно. Редактирай го по свое усмотрение.
Целият първи откъс не е добре описан. Липсват описания. Написаното от теб е повърхностно и е като изсипано. Не създава чувства у читателя. Едва накрая има нотка на мистерия, която ни кара да се чудим какво ще се случи. Има нужда от редакция. Един съвет относно описанията - не е задължително да започваш с такова на главния герой. Създай ситуация, в която да има нужда от описанието.
Срещна се с него случайно. Тя обичаше да ходи в градския парк и да чете книга, а той караше скейтборд с бандата си. Всички бяха еднакви, но той и направи впечатление. Наблюдаваше го внимателно, всичко, което правеше, всеки дъх, който си поемаше, всяка една крачка, но щом той я погледне тя извръща поглед.
Не бива да смесваш времената. Грешно е.
В продължение на месец от лятната ваканция продължаваха тези зрителни контакти.
"Зрителни контакти?" Неточен изказ. Промени го.
Във втория откъс отново липсват описания на героите, на случката. Действието се развива твърде бързо. Като на кинолента.
Така се разхождаха дълго. Щом започна да се стъмва, той я изпрати. Не си размениха никакви контакти, защото знаеха, че на другия ден пак ще се срещнат. Без уговорка, без суета..сякаш съдбата ги побутваше да са заедно.
Заради този откъс си заслужаваше четенето. Харесва ми.
Чети и пиши повече. Пиши, редактирай, хвърляй в кошчето и започвай отначало! На всеки сто страници, една е качествена, а останалите деветдесет и девет са боклук. И това не трябва да те отказва. Никога не спирай да мислиш различно. Винаги можеш да се обърнеш с главата надолу.
@DissapointedDreamer
"Имам чувството че си някое 14 годишно, което си мисли, че е по-зряло от своите връстници. Затова и пишеш истории, където 14 годишни девойки са "надрасли възрастта си". Ми, не е така. Някой ден ще го осъзнаеш."
Напротив, може и да е така. Ние няма как да го знаем. Теб те дразни, защото и ти си си мислила същото на нейната възраст.
"С времето ще се усъвършенстваш, пък и мненията/мислите/възгледите ти ще се променят, и ще избягваш (надявам се) захаросаните клишетата и перфектните герои и героини. Защото такива просто няма."
Разбира се, че има. Дори има нужда от такива герои понякога.
"Той и е направил впечатление. Как? С какво той е привлякъл вниманието и? Опиши малко, вмъкни части от въшния им вид (начина по който кръстосват вежди, когато мислят или са ядосани; хапенето на устни при възбуда или нервност; облизването или хапенето на устни; трапчинките подскачайки редом до усмивката и. Малко описания. Правят историята интересна. Стига описанията да не са клишета). "
Съгласен.
@SunshineM
Няма как да не харесваш нещо и да не си го чел. Не бъди тъй докачлива, даваме мнение и съвети. Опитай да извлечеш нещо, а не да се сърдиш.
DisappointedDreamer
09-13-2012, 17:48
"Напротив, може и да е така. Ние няма как да го знаем. Теб те дразни, защото и ти си си мислила същото на нейната възраст."
- Не, не ме дразни. Дори не ми пука. Просто е глупаво и наивно, но наистина някаква задължителна част през която всеки тийнеджър трябва да премине. И, 100% съм сигурна, че не е така.
Добре, като не ти харесва просто не я чети :)
Айде, една типична реакция на 10 годишно. Това е форум. Решила си да пуснеш своя творба. То тогава ще трябва да се научиш да понасяш както хвалби, така и критика. При това мойта беше градивна. Не е като да съм те обидила.
Мойта поетична душа чете поезия. Живея в екстравагантните, екзотични епитети; рея се из облаци от нечувани досега красиви олицетворения; радвам се на оригиналните неизползвани досега метафори. Понякога, когато мислите ми благоволят да се строят в редица, се изтъркулват като пити върху бял лист хартия от молива ми. Преди съм споделяла свои творби у форона.
SunshineM
09-13-2012, 17:50
Благодаря ви за мненията. Измислих напълно нови части и утре ще ги пусна :)